О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 18.02.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №79/19г. по описа на съда и за да се произнесе прие
следното:
Ищецът „Изи финанс“ ЕООД е предявил против ответника В.А.К.
установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане по заповед
за изпълнение, произтичащо от договор за предоставяне на кредит от разстояние в
размер на 875лв. главница и 507,10лв. договорна лихва. В исковата молба са
наведени твърдения, от които е видно, че сумата 507,10лв. представлява сбор от
вземания с различен правопораждащ фактически състав, а именно: вземане за компенсаторна
неустойка в размер на 391,64лв. и вземане за договорна лихва в размер на 115,52лв.
Сборът на прави 507,10лв., но по-същественото е, че двете вземания се
претендират общо като договорна лихва, въпреки че всяко от тях следва да се
защити с отделна искова претенция.
След указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК
ищецът е посочил, че претенцията е била заявена по този начин още със
заявлението по чл.410 ГПК, което налага да се претендира аналогично и с
исковата молба, предвид изискването за идентичност между вземането по
заповедното и по исковото производство. Заявил е, че поддържа първоначално
предявеното искане, а при условията на евентуалност, ако същото не бъде прието,
е предявил вземането за неустойка с осъдителен иск, а вземането за договорна
лихва до размера на 115,52лв. – с иска по чл.422 ГПК.
Недопустимо е да се претендират общо /като една сума/
вземания, които произтичат от различни юридически факти. Всеки иск се
индивидуализира със страни, основание и петитум. Различните правопораждащи
факти на отделните вземания налагат тяхното претендиране с отделен иск.
Изключение от това изискване не се допуска и когато вземането е предмет на
заповед за изпълнение. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискването по чл.127, ал.1 ГПК,
като съдът не може да извежда липсващите обстоятелства от приложените към него
документи в хипотезата на заповед по чл.410 ГПК. /вж. т.2а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Следователно то трябва да съдържа всички
обстоятелства, от които произтича вземането, а искането за издаване на заповед
за изпълнение трябва да е формулирано в съответствие с тези обстоятелства.
В случая със заявлението по чл.410 ГПК не се
претендира вземане за компенсаторна неустойка, за каквото са наведени твърдения
в исковата молба по чл.422 ГПК, а договорната лихва се обосновава до размера на
115,52лв., вместо до размера по заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение от 507,10лв. Тъй като наличието на издадена заповед за изпълнение за
оспореното вземане представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта
на установителния иск, то исковата молба следва да се върне и производството да
се прекрати по отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва за
разликата над 115,52лв. до първоначално предявения размер от 507,10лв.
Понеже липсва валидно
предявен иск по чл.422 ГПК за вземането над 115,52лв. договорна лихва,
издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили в тази част на основание
чл.415, ал.2 ГПК /съгласно т.13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
Затова съдът на основание чл.130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба по чл.422 ГПК на
„Изи финанс“ ЕООД против В.А.К. В ЧАСТТА
за установяване на вземането за договорна лихва за периода 21.10.2017г. –
18.06.2018г. за разликата над 115,52лв. до първоначално предявения размер от
507,10лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№79/2019г. на РС – Пазарджик в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №1692/02.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №3112/2018 г. на
РС – Пазарджик, в частта за заплащането на договорна лихва за периода
21.10.2017г. – 18.06.2018г. за разликата над 115,52лв. до посочения в
заявлението размер от 507,10лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ОС – Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението,
делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по останалите
искове.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: