Р Е Ш Е Н И
Е
№ 231/ 29.10.2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.09.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ.
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Д. Ч., като разгледа докладваното от съдия Р. С. в.т.дело № 348 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производстото
е образувано по въззивна жалба от адв.С.С.
като процесуален представител на М.Д.М. в качеството му на законен представител
на Д.М.М.–ищец по т.д. № 1207/2018год. по описа на ОС-Варна, срещу
постановеното решение № 198/07.03.2019год. по делото, с което исковете с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД
на детето Д.М.М., действаща чрез своя баща и законен представител М.Д.М. за заплащане на сумата от 30 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата,
съставляваща общ размер на дължимо обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба й В. С. И., починала от ПТП
на 09.10.2014год. са отхвърлени. Счита решението за неправилно- поради необоснованост на същото, по изложени
съображения. Основните са срещу извода на съда, че не е била налице много
по-силна, трайна и емоционална връзка от обичайната между баба и внуче. До този
решаващ извод съдът е стигнал, въпреки че е кредитирал изцяло показанията на
разпитаната свидетелка, от които става
ясно, че е била силна връзка между баба и внуче. За това говори и и поведението
на ищцата след като е разбрала за
загубата на своята баба, като е развила страх от загубата на близък човек. Нещо
повече-установено и неопровергано е, че починалата не е имала друго внуче и
други близки от установените.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново с което исковете да бъдат уважени.
С
писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата стран ЗД”Бул Инс”АД
гр.София, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
От въззивницата е
постъпила и частна жалба срещу определение № 1371/11.04.2019год. с което на
основание чл.248 ГПК съдът е допълнил постановеното решение, като е присъдил
разноски на насрещната страна в размер на 11 200лв. Иска се обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно, по изложени съображения. Конкретно излага, че не са били запознати с
молбата, с която е поискано да бъдат присъдени разноски и са представени
доказателства за тях, поради което и не са могли да направят възражение за
прекомерност на претендираните разноски. Сочи също, че страната не е
представила и списък с разноски по чл.80 ГПК, поради което и същата не е имала
право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбите се поддържат чрез процесуален представител, както и
лично от Законния представител на въззивницата М.М.: Оспорват се чрез писмено
становище на процесуалния представител
на въззиваемата страна.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното, относно обжалваните съдебни актове:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба вх. №23012/01.08.2018г. по описа на ВОС с която са
предявени искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание
пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и чл.86 ЗЗД от Д.М.М., ЕГН **********,***, действаща чрез своя баща и
законен представител М.Д.М.,***, с която срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, са предявени
следните искове:
-за заплащане на сумата 30 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на баба й В. С. И., починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2014г. в
гр. Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Г.
П. П. и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №02114002143106,
издадена от „ЗД „БУЛ ИНС” АД, със срок на действие от 19.08.2014г. до
19.08.2015г.;
-за заплащане на обезщетение
в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на пътно
транспортното произшествие (09.10.2014г.)
до окончателното й плащане.
Ищцата излага, че баба й В. С. И. е починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2014г.
в гр. Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Г.
П. П., за
което водачът на МПС е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 284/2015 год.
по описа на ВОС, с която същият е признат за виновен за престъпление по чл.343,
ал.1 б.“в“ НК, и по непредпазливост причинил смъртта на В. С. И.. Д.М.М. се явява внучка на починалата и
съгласно ТР № 1/2016год. на ВКС, ОСНГТК има право чрез своя баща М.Д.М. в
качеството му на законен представител, да потърси обезщетение за неимуществени
вреди. Излага, че преди настъпването на вредоносния резултат, Д.М. е била силно
привързана към своята баба, тъй като освен нейната майка и баща, грижи за нея е
полагала и баба й. Въпреки че двете не са живеели в едно домакинство, почти
всеки ден са били заедно, тъй като бабата е помагала на родителите в
отглеждането и възпитанието на внучката си. След смъртта на своята баба Д.М. е
била силно разстроена от нейната загуба, постоянно я е търсиля и не е можела да
повярва, .че повече няма да я види,
често плачела за нея, имала неспокоен сън, придружен с кошмари. Голяма част от
заниманията й били свързани с нейната баба и липсата й била огромна. Баба й
помагала в учението, разказвала й приказки, имали свои игри и занимания, които
ги правели доста близки. След смъртта на баба си тя загубила всичко това, което
ги свързвало, болката и страданията били неутешими. Ищцата не е обезщетявана за
претърпените неимуществени вреди изразяващи се в трайна болка и страдание от смъртта
на своята баба, за компенсирането на които счита, че има право да получи
застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност на лек
автомобил с рег. № ТХ 4887 ХН по полица № 02114002143106, сключена с ответното
дружество.
Ответникът
„БУЛ ИНС“ АД е подал писмен отговор,
с който оспорва предявените искове като твърди, че ищцата не е сред лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно ППВС
№2/81год..-което е действало до 21.06.2018год.: Оспорва да е налице „Особено близка
връзка с починалия..по см. на ТР 1/2016год. а в евентуалност оспорва механизма
на ПТП и наличието на осъществен деликт. Направено е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, понеже същата е пресичала неправилно,
в нарушение на правилата за движение по пътищата. Навежда се твърдение за
прекомерност на претендирания размер на
иска.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното: Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
От приложеното по делото НОХД № 284/2015
г. по описа на ОС – Варна се установява, че на 08. 10. 2014 г., в гр.Варна, при
управление на МПС – лек автомобил л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Г. П. П. е
нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. С. И.. Извършването на деянието и
вината на дееца са установени с влязла в законна сила присъда № 35/31.03.2015
г. на Варненски окръжен съд, постановена н.о.х.д. № 284/2015 г., с което деецът
е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1, б."в"
вр. от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката
на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
сила присъда, каквато е налице по НОХД 284/2015 г., поради което съдът намира,
че не може да преразглежда въпросите
свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Между
страните не се спори, че към датата на
настъпване на произшествието, е валидно сключена между „ЗД „БУЛ ИНС” АД и собственика на лекия автомобил, с който е
причинено увреждането - л.а. „Фиат
Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, и действаща към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност” по полица №02114002143106. Не се спори, а това се установява и от
събраните по делото доказателства , наличието на причинно-следствена
връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач Г. П. и
увреждането на пострадалата В.
С. И., поч. на 09.10.2014г.,
което налага извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на
отговорността на ответното дружество –
застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните
противоправни действия на застрахования водач, обхванат от действието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Не се спори също и относно родствената
връзка на ищцата с пострадалата И.. Според приетите по делото заверени копия от
удостоверения за раждане, надлежно е установен и факта, че ищцата Д.М. е низходящ родственик по права
линия от втора степен –т.е.внучка на загиналата В.
И..
Въззивните
възражения са сведени единствено с твърдения относно наличието на активна
материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед
качеството й на низходящ от по-долна степен роднина на починалото лице.
Относно
наличието на предпоставките за легитимация на ищцата да претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на
ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищцата
също основава правата си на посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановелние №2/84год. разрешение и да се предвиди
възможност за присъждане и на други лица, извън посочените в П-е № 4/61год. и
П-е № 5/69год.. Посочено е, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието
е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и правото на
обещетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете постанновления/,
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. При
анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени
вреди, съдът взе в предвид
следното: Ищцата е предприела доказване
на твърдянитие в исковата молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни
доказателства-чрез показанията на свидетелката Жени Василева, която е майка на
ищцата и които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията между
ищцата и починалата В.И.. За това
показанията се кредитират от съда като обективни и отразяващи непосредствено
лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалата
Доказателства, оборващи направения извод, не са събрани, не са наведени и
твърдения в този смисъл. От показанията
на свидетелката се установяват близки отношения на обич и привързаност между ищцата
Д.М. и починалата В.И.-нейна баба. Двете били в много близки отношения, постоянно се виждали, имали силна
връзка. Баба й била единствения човек, който живеел в гр.Варна, на когото
свидетелката разчитала за каквато и да е била помощ и тя много се грижила за Д..Според
свидетелката, смъртта на баба й се отразила тежко на въззивницата, която тогава
е била на 8 години, тъй като до този момент не се била сблъсквала със
смъртта. След като в по-късен момент
майката се решила да й каже какво всъщност се е случило - че баба
ѝ е убита, ищцата развила страх от смъртта на близък човек, притеснявала
се постоянно да не изгуби родителите си и понастоящем, макар, че вече е на
дванадесет години, има страх да спи сама.
От анализа на събраните доказателства,
съдът намира, че от тях не се установява връзка, различаваща се и извън обичайната и традиционна за
българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между баба и внуче.
Т.е. остана недоказано, че е била
налице много по-силна, извън обичайната
трайна, емоционална връзка на ищцата с починалото лице – нейната баба,
чиято загуба да е била понесена много тежко от ищцата, засягайки сериозно
нейния душевен мир, причинявайки й болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек.
За
това съдът прави извод, за недоказаност на твърденията за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в изключителни морални болки и
страдания. За това, следва да се приеме,
че извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите
предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирана в решението по т.д. № 1/2016год.
Това е така, понеже по делото не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е
претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни
по степен морални болки и страдания от загубата на своята баба.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ищцата не е установила своята материалноправна легитимация да получи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени
по реда на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, предявените искове са неоснователни,
поради което същите следва да се отхвърлят.
С оглед на изложеното,
решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно с оглед постановения
краен резултат, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на съда,
които споделя.
Относно частната жалба
на въззивницата срещу определение № 1371/11.04.2019год. с което на основание
чл.248 ГПК съдът е допълнил постановеното решение, като е присъдил разноски на
насрещната страна в размер на 11 200лв. Както се посочи, оплакванията са, че
страната в съдебно заседание, не е била запозната с молбата, с която е поискано
да бъдат присъдени разноски и са представени доказателства за тях, поради което
и не са могли да направят възражение за прекомерност на претендираните
разноски. Сочи също, че страната не е представила и списък с разноски по чл.80 ГПК, поради което и същата не е имала право да иска изменение на решението в
частта за разноските.
Съдът намира частната
жалба за частично основателна.
Представен е договор за правна помощ съдържащ и договорено възнаграждение за
процесуално представителство пред ВОС в размер на
11 200лв., както и надлежни доказателства за превеждане на
сумата по банков път. Представен е и списък на разноските по чл.80 ГПК /стр.51-53/.
Видно от съдържанието на изготвения протокол на проведеното съдебно заседание,
съдът е докладвал че е постъпила молба от ответника, придружена със списък за
разноски и доказателства за тяхната направа. Поради което възражението за непредставен списъг
по чл.80 ГПК е неоснователно.
Съобразно
разпоредбата на пар.96 ал.3 от ПЗР ЗИДКЗ /ДВ 101 от 7.12.2018год./,лицата по
чл.493а ал.4 КЗ …могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и
не носят отговорност за разноски за прекратенатаа част от иска. Първоначално
предявеният иск е бил в размер на 200 000лв., като претендираните разноски
за защита са в размер на 11 200лв. Съобразно посочената разпоредба, ищцата
не следва да носи отговорност за прекратената част от иска в размер на
170 000лв. За това претендираните разнонски следва да се редуцират
пропорционално съобразно оттеглената
част от иска. След редуциране на разноските, дължимата сума за разноски,
съобразно неоттеглената част от иска от 30 000лв. е сумата от
1 680лв.
Предвид
изложеното, с обжалваното определение, съдът неправилно ги е
присъдил в поискания от страната размер. Обжалваното
определение следва да бъде отменено за разликата над 1 680лв. до
присъдените 11 200лв. с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 198/07.03.2019 год., постановено по т.д.№ 1207/2018 год. по описа на ВОС.
ОТМЕНЯ Определение № 1371/11.04.2019год. , постановено по т.д.№ 1207/2018 год. по описа на ВОС по реда на чл.248 ГПК в частта за разликата на 1680 лв. до присъдените
11 200лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.