№ 46
гр. Раднево, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100053 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Я. И. срещу Г. Е.
С., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите,
чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответника живели на семейни начала 10 години в
гр. Раднево в къща на родителите му и от съвместното им съжителство били
родени три деца Г.С.Я., родена на *** г., Я.С. Я., роден на *** г. и И.С. Я.,
роден на *** г. Твърди, че ответницата напуснала семейното им жилище
преди 2 години и оставила на него да гледа трите деца, като не се е
интересувала от тях от 1 година и не ги е виждала. Твърди, че той полага
грижи за децата, той ги отглежда и възпитава, задоволява жизнените им
потребности. Твърди, че разчита за финансова подкрепа на неговите
родители, както и за отглеждането и възпитанието им. Твърди, че разполага с
нужния родителски капацитет да отглежда децата занапред, които били силно
привързани към него и неговите родители. Поради липсата на постигнато
споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предоставят на
него упражняването на родителските права спрямо децата и да се определи
местожителството на децата при него, да се определи режим на лични
отношения на майката с децата и да бъде осъдена майката да плаща на децата
издръжка в размер на 300 лв. месечно за всяко дете, както и издръжка за
минало време за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2024 г. в размер на 250 лв.
1
месечно за всяко дете, както и да бъде дадено заместващо съгласие децата да
пътуват с бащата за срок от 5 години до всички страни от Европейския съюз,
Англия и Турция, и за снабдяване с нужните за това документи
/международен паспорт/ и получаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г. Е.
С..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
От приетото по делото удостоверение за раждане от 09.09.2021 г.
/дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в
община Раднево /л.5/, е видно, че ответницата Г. Е. С. е майка на детето
Г.С.Я., а баща на детето е ищецът С. Я. И..
От приетото по делото удостоверение за раждане от 09.09.2021 г.
/дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в
община Раднево /л.6/, е видно, че ответницата Г. Е. С. е майка на детето Я.С.
Я., а баща на детето е ищецът С. Я. И..
От приетото по делото удостоверение за раждане от 09.09.2021 г.
/дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в
община Раднево /л.7/, е видно, че ответницата Г. Е. С. е майка на детето И.С.
Я., а баща на детето е ищецът С. Я. И..
По делото е приета справка данни за осигуряване на ищеца, извлечено
от ТД на НАП-Пловдив /л.10-11/, от която е видно, че ищецът е работил в
Градус-1 ЕООД, Енергоремонт-Гълъбово АД, и Ме.На.Ко ООД. От
представената от ищеца декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.23/ е видно, че същият декларира да няма доходи от
трудово възнаграждения, свободни професии, наеми и хонорари или други
доходи, не притежава и имущество.
От приложения по делото социален доклад на ДСП-Раднево /л.44-45/ е
видно, че родителите съжителствали около 8 години и от това съжителство са
се родили трите деца. Посочва се, че майката загубила своята майка и
започнала да гостува често при чичо си в с. Зимница, като в един момент
решила да напусне семейството и да остави децата на грижите на бащата,
който по онова време не ги е бил припознал, но сторил това по-късно.
2
Посочва се също, че след раздялата им майката посетила децата веднъж и
заявила на бащата, че желае децата да бъдат настанени в институция и
оставила пълномощно на бабата на децата по бащина линия. След раздялата
на родителите бащата се старае да задоволява базисните потребности на
децата, като се е справял добре със задълженията си на родител, за което
получавал помощ и от своите родители. Майката и бащата не поддържат
никакви контакти и не обсъждат състоянието на децата. Майката не поддържа
и контакт с децата, не се интересува от тях и тяхното развитие. Между
майката и децата няма изградена емоционална връзка, тъй като тя ги
изоставила в ранна детска възраст. Трите деца не говорят за майка си, не
питат нищо свързано с нея. Децата са силно привързани към баща си и желаят
той да продължи да се грижи за тях, като имат изградена и силна
емоционална връзка с бабата и дядото по бащина линия, които присъстват в
живота им постоянно. При извършено проучване в квартала се установило, че
никой нямал информация за майката, нито къде се намира в момента.
От разпита на св. Г.И.М. и Я.А. И. /преценени като достоверни съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК/ се установява, че майката и бащата на децата
живели около 10 години, а майката от 2 години не била потърсила децата
въобще, а от 6 години напуснала семейството. Към момента никой не знае
майката къде е, нито тя е давала някаква издръжка за децата, нито се е
грижила по какъвто и да било начин за тях. Основно бащата се грижи за
децата, а свидетелите му помагали в грижите и преди всичко когато той бил
на работа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По искането с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
3
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител
да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
От установената фактическа обстановка е видно, че родителите на
детето не живеят заедно отдавна и не могат да постигнат съгласие по
посочените в чл. 127, ал. 1 СК въпроси, поради което следва да се определи
кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата. Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с
критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието
задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в
сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г.,
III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III
г. о., ГК, постановени в производства по чл. 290 ГПК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
4
По посочените критерии съдът намира за по-пригоден родител бащата
С. Я. И., на който следва да се възложи упражняването на родителските права
спрямо трите деца и който да полага адекватни грижи за тях. Същият е поел
грижите за децата от около 6 години и се справя добре с родителските си
задължения. Майката от 2 години не поддържа контакт с децата и връзката й
с тях е окончателно прекъсната, тъй като ги е изоставила в ранна детска
възраст.
Установи се по делото, че бащата е този, който се е грижи за децата
отдавна, за което ползва помощта на своите родители.
Ето защо следва бащата да упражнява родителските права спрямо трите
деца.
Следва да се определи местоживеене на трите деца при бащата на
адреса в гр. Раднево, ***.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). Съдът намира, че с
оглед липсата на емоционална връзка между майката и децата и тъй като
майката е абдикирала от родителските си задължения и е прекъснала
контактите с децата, е подходящо да се осъществяват личните отношения при
стандартния режим, но без преспиване, тъй като няма данни за сигурна среда
в жилището на майката. Такъв стандартен режем е именно: майката има право
да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от
10,00 часа до 16,00 часа на съботния ден и от 10,00 часа до 16,00 часа на
неделния ден, без преспиване. Съдът намира, че към настоящия момент не
следва да се предоставят децата през лятната ваканция на майката за такъв
дълъг период от време, тъй като прекъсната емоционална връзка би се
отразила негативно на тяхната психика. При установяване на възстановяване
5
на емоционалната връзка майка-дете, майката би могла да иска изменение на
режима по реда на чл. 127, ал. 1 СК или по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр.
чл. 59, ал. 9 СК. Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да
гарантира необходимото за възстановяване на емоционалната връзка между
детето и майката, а при съгласие на родителите бащата ще може да предава
детето на майката и извън този режим. За яснота, следва да бъде посочено, че
така определеният от съда режим може на общо основание да бъде изменян
при изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК
или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на децата. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на
издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление
на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се
вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение
при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи
отделяне на допълнителни средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на трите деца да са по-големи от
обичайните. Затова съдът намира, че за издръжката на децата, които са
съответно на 9 години, 7 години и 6 години е стандартната и е около 350 лева
за всяко от тях с оглед възрастта и нуждите им, установения им начин на
6
живот до сега.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага
непосредствените грижи за децата и е този, който осигурява финансово
децата, а за майката няма никакви данни какъв доход получава, съдът намира,
че издръжката на децата следва да се поеме в размер около минималния за
издръжка в момента от майката, който е в размер на 240 лв. месечно, а до
необходимия остатък за техните нужди да се поеме от бащата, който ще
полага непосредствените грижи за това. Същият размер следва да се определи
и за миналия период, като минималната издръжка за 2023 г. е в размер на 195
лв., а издръжката следва да се определи в размер на 200 лв. месечно за всяко
дете. По-голям размер на издръжката би затруднил вероятно майката и
евентуално е предпоставка за невъзможност за нейното издържане, съответно
е безпредметно и нецелесъобразно от към гражданско правни и наказателно
правни последици.
По искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Молителят иска съдът да уважи молбата му и да се произнесе с
решение, с което да замести липсващото съгласие на ответницата да се издаде
паспорт на децата, тъй като майката не е дала съгласие децата да пътуват с
баща си в чужбина и не е дала съгласие за издаване на нужните документи за
това. Тъй като бащата е този, който се грижи за децата и нему беше
предоставено упражняването на родителските права спрямо децата, като в
7
днешно време много хора пътуват и работят в страни от ЕС, ще следва да се
даде заместващо съгласие за издаване и получаване на документи на децата и
за пътуване в чужбина само със съгласието на своя баща, но без това на
неговата майка.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови
акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие
на майката по отношение издаването на паспорт на децата по реда на Закона
за българските лични документи (ЗБЛД), както и разрешение за пътуване на
децата в страните от ЕС, Англия и Турция за срок от 5 години.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът дължи произнасяне по този въпрос. Същият е сторил разноски за ДТ в
размер на 25 лв.
Правната помощ е безплатна и ищецът не е сторил разноски за това, тъй
че това искане на ищеца няма как да бъде уважено, защото няма и издадено
решение на НБПП за определяне на възнаграждение на адвоката, което ще се
поеме от НБПП, а евентуално сторените от НБПП разноски биха могли да
бъдат поискани от бюрото, но не и от ищеца или процесуалния представител.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
определената издръжка на децата – 4% от тригодишните платежи върху
размера и върху размера за минало време - в размер на 1036,80 лв. за
текущата месечна издръжка и в размер на 288 лв. за издръжката за минало
време.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца Г.С.Я., ЕГН **********, родена на *** г., Я.С. Я., ЕГН
**********, роден на *** г. и И.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г., на
бащата С. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ***, и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата при бащата в гр. Раднево, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Г. Е. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, ул. ***, и децата Г.С.Я., ЕГН **********,
родена на *** г., Я.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г. и И.С. Я., ЕГН
8
**********, роден на *** г., както следва: майката има право да вижда децата
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10,00 часа до 16,00
часа на съботния ден и от 10,00 часа до 16,00 часа на неделния ден, без
преспиване; както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА Г. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ***, да
заплаща на децата Г.С.Я., ЕГН **********, родена на *** г., Я.С. Я., ЕГН
**********, роден на *** г. и И.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г., чрез
техния баща и законен представител С. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ***, ежемесечна издръжка в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет
лева) за всяко дете, считано от 15.01.2024 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 240
лв. месечно до претендираните по 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА Г. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ***, да
заплаща на децата Г.С.Я., ЕГН **********, родена на *** г., Я.С. Я., ЕГН
**********, роден на *** г. и И.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г., чрез
техния баща и законен представител С. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ***, месечна издръжка за минало време за периода от 15.01.2023 г.
до 15.01.2024 г. в размер на 200 лв. (двеста лева) за всяко дете, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ искането за
разликата над 200 лв. месечно до претендираните по 250 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127а, ал. 2 СК децата Г.С.Я., ЕГН
**********, родена на *** г., Я.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г. и И.С.
Я., ЕГН **********, роден на *** г., да се снабдят със задгранични паспорти
само и единствено със съгласието на своя баща и законен представител С. Я.
И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ***, или изрично упълномощено от
него лице, без съгласието на майката Г. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. ***, за което бащата или упълномощен от него представител да
попълва и подава заявления за издаване и снабдяване на децата със
задграничен паспорт, да получава готовите паспорти и другите документи за
самоличност на децата до навършване на пълнолетието им, както и
РАЗРЕШАВА на децата Г.С.Я., ЕГН **********, родена на *** г., Я.С. Я.,
ЕГН **********, роден на *** г. и И.С. Я., ЕГН **********, роден на *** г.,
да пътуват до страните от Европейския съюз, Великобритания и Турция, за
9
срок от 5 години от влизане на решението в законна сила, само със съгласието
на своя баща С. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ***.
ОСЪЖДА Г. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ***, да
заплати на С. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ***, сумата от 25
лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ***, да
заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 1 324,80 лв. (хиляда триста
двадесет и четири лева и 80 ст.), представляваща държавна такса за
определената издръжка на децата.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10