№ 2406
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК - З.” АД, действащо чрез
юрк. Т.Т., срещу решение №4168/03.05.2022 г., постановено по гр. д. №
20211110153836/2021 г., 144 състав по описа на Софийски районен съд.
С обжалваното решение е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ
и чл. 496 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД „ОЗК-З.“ АД да заплати на М. Т. П. сумата от 2000 лева, като
частичен иск от целия иск в размер на 4000 лева - обезщетение за имуществени вреди от
случило се на датата 29.04.2021 г. в гр. София ПТП, при което водачът на т.а. „Ивеко 60 Ц
17“ с рег. № *******, движейки се по северната скоростна тангента по посока бул.
„Ботевградско шосе“, 400 метра преди бул.„Рожен“, поради движение с несъобразена
скорост, удря спрелия в аварийната лента л.а.„Тойота Ярис“, с рег. № *******, който в
резултат на удара се завърта и се удря в мантинелата и чиято гражданска отговорност на
водача на товарен автомобил е била застрахована при ЗАД „ОЗКЗ.“ АД и за което е
образувана щета с №0410-155-0037/ 2021 г. при ответника, ведно със законовата лихва за
забава от датата подаване на исковата молба - 15.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства и при съществени процесуални нарушения. Оспорва се със съответни доводи
1
определения от съда размер на дължимото обезщетение, който според въззивника не е
съобразен с действителната стойност и запазените части на процесния автомобил. Моли се
решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата страна - М. Т. П., е депозирала отговор
на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли решението
на районния съд да бъде потвърдено и претендира присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
следното.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432 от КЗ
трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на
правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между
делинквента и ответника.
В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от
ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи
възникването деликтната отговорност на виновния водач на процесния лек автомобил, както
предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Не се спори относно увредените части на
автомобила, както и причинно – следствената връзка между щетите по автомобила и
твърдения механизъм на увреждане.
Не се спори по делото относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за
застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът е обезпечил
деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на
процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата
2
на настъпване на процесното ПТП. Налице са следователно всички материални
предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
432 от КЗ.
Горните обстоятелства не са спорни между страните. Същевременно установено е
по делото, че ответникът е погасил част от претендираната главница, като ищецът
претендира остатъка за плащане.
Спорният между страните въпрос и единственото оплакване във въззивната жалба
се свежда до това какъв е размерът на дължимото обезщетение.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност
към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от
закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните
пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши.
Основателни са изложените във въззивната жалба доводи, че е налице процесуално
нарушение от страна на СРС, поради недопускане на САТЕ. Експертизата е била
своевременно поискана с отговора на исковата молба. Правото на ответника да оспорва
размера на иска не е преклудирано, поради което макар и направено в първото съдебно
заседание и извън срока за отговор, възражението е следвало да бъде взето предвид.
Неподаването на отговор на исковата молба не лишава ответника от възможността да
оспори иска и да представя доказателства, още повече, че исканията за САТЕ са направени и
в първото съдебно заседание във връзка с изготвения от съда доклад и разпределена
доказателствена тежест, поради което не са преклудирани.
Пред въззивния съд е изслушана и приета САТЕ, неоспорена от страните и която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява,
че е налице тотална щета. Действителната стойност на МПС е 4305лв., а стойността на
годните и запазени части е в размер на 861лв. Приспадайки стойността на запазените части,
размерът на обезщетението възлиза на 3444 лв.
Относно спора за размера на дължимото обезщетение и начинът за определянето
му, на първо място следва да се има предвид, че доводите на ответника, изложени в
становището пред СРС, за задължително определяне на застрахователното обезщетение при
условията на Наредбата и Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди,
са неоснователни. Действително съобразно чл. 499, ал.2 от КЗ обезщетението за
имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“ се определя в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в
съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда, но съвкупното тълкуване на всички алинеи на посочената правна норма,
сочи, че въпросните наредба и методика, фиксират минималните възможни размери на
обезщетенията и са приложими само в случаите, в които липсват други данни въз основа, на
които да се определи обезщетението. Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2
3
от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено
като от действителната стойност на МПС се приспадне стойността на запазените части.
Съгласно САТЕ, така определен размерът на обезщетението възлиза на 3444 лв.
Ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 1196.24 лв., като остава
неизплатена разликата в размер на 2247.76 лв. Ето защо, искът е основателен до пълния
предявен от ищеца размер от 2000 лв., след допуснатото увеличение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, решението на СРС следва
да се потвърди.
По разноските:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4168/03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 53836/2021
г., по описа на Софийски районен съд, 144 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, представлявано от А.Л. и Р. Д. да заплати
на М. Т. П., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ул. „*******“ *******, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 500 лв. представляваща направените пред въззивна
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4