О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 393
град Велико Търново, 08.08.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на осми август две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №418 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба от А.Т.Н. от гр.
В. Търново, жалбоподател по делото, с искане за изменение на решението по
горното административно дело в частта за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката.
Ответникът по молбата – Министерски
съвет на Република България, чрез пълномощника си по делото в писмено становище
оспорва подадената молба като неоснователна.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна, но е процесуално недопустима по
следните съображения:
С решение
№195/01.07.2022г. по АД №418/2022г. по описа на АСВТ съдът е изменил Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на
Обект "Автомагистрала "Хемус", в частта относно ПИ с идентификатор 17467.102.39 в землището на
с. Стефан Стамболово, обл. В. Търново, като е увеличил размера на паричното обезщетение за жалбоподателката
А.Н. на 2 308,54лв. Съдът не е присъдил разноски в полза на оспорващия,
тъй като не е бил сезиран с такова искане.
С молба с вх. №3951/15.07.2022г. по описа на съда жалбоподателката е
поискала изменение на решението в частта за разноските, като й се присъдят
такива с оглед постановения правен резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък
на разноските. Задължението е процесуално и при неговото неизпълнение страната
няма право да иска изменение на решението /определението/ в частта му за
разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата
норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно -
представяне на списък за разноските.
В конкретния случай от страна на
жалбоподателката нито в хода на производвството, нито впоследствие, вкл. и с
молбата за изменение на определението, е представен списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на съдебния акт.
Следователно наличието на такъв списък е
положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Липсата на такъв списък, както е в случая, лишава страната
от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за изменение на решение
№195/01.07.2022г. по АД №418/2022г. по описа на АСВТ в частта за разноските,
направено от А.Т.Н. от гр. В. Търново с молба с вх.
№3951/15.07.2022г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: