№ 780
гр. София, 06.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211637 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 544090-F556580/27.10.2020 г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, на ЕТ "++" е наложена „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при
извършена на 22.06.2020 г. проверка на стопанисван от ЕТ търговски обект –
павилион за скара и бира, находящ се в гр. София, ул. „Георги Дражев“ № 6, е
установено, че не е въведена служебно сума в касовата наличност на ЕТ в
размер на 41.40 лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице ЕТ „Алвито-Й.И.“, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения, че в АУАН и НП
нарушението е описано непълно, неточно и неясно. Оспорва се
1
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Твърди се
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП,
изразяващо се в постановяването му след изтичане на едномесечния
преклузивен срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано или, в условията на евентуалност, същото
да се измени, като се намали размерът на наложената имуществена санкция.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на ЕТ-
жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
В допълнение е посочено, че намерените пари в касата са били оставени от
лице, което не работи при ЕТ и няма трудово правоотношение с него. С оглед
на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. С оглед
на това от съда се иска да потвърди НП или, алтернативно, да намали размера
на наложената санкция. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
ЕТ „“ с ЕИК ******* стопанисвало търговски обект – павилион за скара и
бира, находящ се в гр. София, ул. „Георги Дражев“ № 6.
На 22.06.2020 г., около 16.15 часа, свидетелите Тони Стефичков Гиздов и
2
М., инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили данъчно-
осигурителна проверка в горепосочения търговски обект – павилион, находящ
се в гр. София, ул. „Георги Дражев“ № 6. По време на извършване на
проверката било установено, че в обекта има въведено в експлоатация
фискално устройство модел „Tremol ZM-KL V2” с ИН на ФУ № ZK078100 и
ФП № 50186292, което притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. При извършване на проверката в обекта се
намирал св. Н., работещ на длъжността „продавач“. След като се
легитимирали, служителите на ЦУ на НАП изискали да се разпечата дневен
финансов отчет, като видно от разпечатания ДФО „Х“ № 002088/22.06.2020 г.
от ЕКАФП, дневният оборот е размер на 43.20 лева в брой. При проверката
било установено, че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на
84.60 лева, за което бил изготвен опис на наличните парични средства от св.
Дойчев. По този начин било установено, че в касата е въведена сума в размер
на 41.40 лева, без да се отрази във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени суми“.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № 0039525/22.06.2020 г. в присъствието на собственика Й. Й. И. и
св. Н.. Последните подписали протокола за извършена проверка без
възражения.
На 22.06.2020 г. Т.Г съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F556580/22.06.2020 г. срещу ЕТ "++" за извършено
административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. АУАН бил връчен на управителя на ЕТ на същата дата, който го
подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 544090-F556580/27.10.2020 г., с което за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на „ЕТ "++" е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
Санкционираният ЕТ получил препис от наказателното постановление на
21.07.2021 г., като в законоустановения 7-дневен срок (28.07.2021 г.)
последният подал жалба срещу горепосоченото наказателно постановление,
която инициирала настоящото производство.
3
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Т. Г., М.Д. и Н.Д.; протокол за извършена
проверка № 0039525/22.06.2020 г.; ДФО от 22.06.2020 г.; Опис на пари в каса
от 22.06.2020 г. и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на
свидетелите Т. Г. и М.Д. за подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което ги кредитира изцяло. Именно от показанията на посочените
свидетели се установява, че при извършване на проверка в процесния
търговски обект е установена налична сума в касата на обекта в размер на
84.60 лева, а в дневния финансов отчет от фискалното устройство е отразена
наличност на пари в брой в размер на 43.20 лева. Това обстоятелство се
подкрепя и от съставения протокол за извършена проверка, както и от ДФО
„Х“ и описа на наличните пари в касата на ЕТ. В този смисъл установената
разлика се равнява на 41.40 лева повече в касата на обекта. От показанията на
свидетелите Гиздов и Добрев се установява, че разположеното в проверения
обект фискално устройство е поддържало функциите „служебно въвеждане“ и
„служебно извеждане“ на суми.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Д. в частта им, в която твърди, че по
време на извършване на проверката се е намирал в обекта, като временно е
изпълнявал длъжността продавач, както и че е оставил неустановена сума
пари в касата на обекта, която му е била предоставена от Й.И. за закупуване
на стока (бира). Съдът обаче не кредитира показанията на св. Дойчев в частта
им, в която последният твърди, че не е работил никога в обекта и че е бил там
като клиент. Следва да се посочи, че неговите показания категорично се
оборват от всички останали събрани гласни и писмени доказателства, вкл. и
от попълнената от св. Дойчев писмена декларация. В този смисъл, на първо
място, свидетелите Гиздов и Добрев са категорични, че на място са
установили продавач в търговския обект, който се е представил в това си
качество и е преброил парите в касата на обекта. Нещо повече, същият е
вписан в това качество и в протокола за извършена проверка от 22.06.2020 г.,
4
като същият е подписан както от св. Дойчев, така и от управителя на ЕТ Й.И.
без възражения. Не на последно място, св. Дойчев собственоръчно е
попълнил приложената на л. 7 от делото декларация, в която е посочил, че
работи в ЕТ "++" по заместване като продавач. След предявяване на
горепосочената декларация, св. Дойчев не можа да даде логични обяснения
защо е попълнил отразените обстоятелства в декларацията. С оглед на това,
съдът счита, че дадени пред съда показания от св. Дойчев са необективни и не
кореспондират с обективната истина относно обстоятелството, че същият не е
работил като продавач в процесния търговски обект.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП (относно наказващия орган) и т. 2.1. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП (относно
актосъставителя), като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съобразно посочените норми и липсва каквото и да е
противоречие или неяснота в тяхното съдържание. С оглед на това,
процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на
изискванията на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя
възражение, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото наказателното постановление е издадено след изтичане на
едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Действително, в случая не е спазен
посоченият срок за издаване на НП след получаване на преписката от
актосъставителя. Посоченият срок обаче се явява инструктивен, а не
преклузивен, поради което и неспазването му не обуславя наличието на
5
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Настоящият съдебен състав счита, че ЕТ "++" е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В този смисъл ЕТ "++" е следвало чрез операция
„служебно въведени“ суми да регистрира сумата от 41.40 лева, която е била
въведена в касата на фискалното устройство на процесния обект. Следва да се
отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената проверка
процесното фискално устройство е поддържало извършването на такива
операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитаните
свидетели, поради което нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33,
ал. 1 от Наредбата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не
следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение, доколкото парите са внесени в касата на търговския обект от
лице, което няма никакви правоотношения с ЕТ "++". На първо място, както
се посочи в извършения доказателствен анализ, в случая е безспорно
доказано, че по време на извършване на проверката св. Н.Д. е изпълнявал
длъжността „продавач“ в обекта. В този смисъл са както показанията на
проверяващите служители, така и отразеното от св. Дойчев в приложената на
л. 7 от делото декларация, в която същият декларира, че работи в обекта,
макар и по заместване, като продавач. В случая е ирелевантно за
съставомерността на деянието и за авторството на процесното
административно нарушение на какво основание св. Дойчев е изпълнявал
длъжността „продавач“ в процесния обект – по трудов или граждански
договор, или пък е бил устно упълномощен да изпълнява посочената
длъжност в обекта. Безспорно установен факт е, както заяви в съдебно
заседание и самият Н.Д., че същият е бил помолен от Й.И. да стопанисва
6
обекта, вкл. като съхранява и предаде паричните средства за закупуване на
стока, които свидетелят е оставил в касата на обекта. В този смисъл именно
упълномощителят (възложителят на работата) ЕТ "++" следва да носи
отговорност за извършеното административно нарушение по чл. 33, ал. 1, от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. ЕТ е следвало да организира дейността
си по такъв начин, че да не допуска извършването на нарушения по ЗДДС, в
частност процесното такова, поради което именно жалбоподателят следва да
носи отговорност за извършеното административно нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена сумата от 41.40
лева чрез операция „служебно въведени“ суми, ЕТ-жалбоподател е извършил
от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 3000 до
10 000 лева в случаите, в които нарушението на разпоредби от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи. В настоящия случай на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, който
се явява минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 2
ЗДДС. По делото обаче не бе доказано, че извършеното административно
нарушение е довело до неотразяване на приходи. Напротив, от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, и по-конкретно от показанията на
св. Дойчев, се установи, че установената разлика в касата на ЕТ-
жалбоподател се дължи на оставена от него сума от управителя на ЕТ за
закупуване на стока за търговския обект. Не бяха представени доказателства,
които да оборват това твърдение на св. Дойчев, поради което съдът счита за
недоказана тезата на наказващия орган, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи. В този смисъл приложима се явява санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно която, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага имуществената
7
санкция, посочена в нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно имуществена
санкция от 500 до 2000 лева. При определяне на санкцията за така
извършеното административно нарушение съдът счита, че същата следва да
бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1
ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер
над предвидения минимум. В този смисъл обжалваното НП следва да се
измени в санкционната си част, като наложеното наказание се намали от 3000
на 500 лева с оглед приложение на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС.
Осъщественото от ЕТ-жалбоподател административно нарушение не
представлява маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на
задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда
при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са
задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от
НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са
настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна
разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С
оглед на това, липсата на настъпване на вредни последици е предвидено
изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, поради
което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно,
нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите
наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги
застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от
посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това, с
8
неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за въвеждане на сумата от 41.40 лева във функциониращото в търговския
обект фискално устройство, съществено са засегнати обществените
отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с
регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в
търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в санкционната си част, като размерът на наложеното
наказание се намали от 3000 на 500 лева с оглед приложение на санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 544090-F556580/27.10.2020 г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, с което на ЕТ "++" е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС размера на наложената имуществена санкция
за така извършеното нарушение от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ЕТ "++"с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
9
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10