Решение по дело №1926/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261294
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20201100101926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

гр.София, 19.11.2020год.

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 14 състав  в открито заседание на двадесет и шести октомври през  две хиляди и двадеста година в състав:

 

                                        СЪДИЯ:    М.АПОСТОЛОВА                                                              

 

            При участието на секретаря Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №1926  по описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:

 Образувано е по предявен от Е.А.К. срещу Х.К.Д. иск, с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 124, том LXXXV по нот. дело № 17076 от 05,07,1993 г. на нотариус С.М., с който ищцата, заедно с покойния ѝ съпруг К.Н.К. са дарили на ответницата ½ идеална част от недвижим имот, подробно описан в ИМ.

Релевират се доводи, че с Нотариален акт № 124, том LXXXV по нот. Дело № 17076 от 05,07,1993 г. ищцата, заедно с покойния ѝ съпруг К.Н.К., са дарили на дъщеря им – ответницата Х.К.Д. ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул. „********/сегашен адрес ж.к. „********/, с площ от 98,76 кв.м., ведно с избено помещение от 3,79 кв.м. и гараж № 17 в същата сграда. Ищцата твърди да си е запазила пожизнено ползване на имота. Имотът бил придобит от ищцата по време на брака със съпруга ѝ К.К.. Поддържа от 2006г. да е останала да  живее сама в процесния имот като е  имала нужда от грижи и при снабдяването с храна и лекарства. Сочи да е отправяла до ответницата многократни молби за помощ, но такава не ѝ е предоставяна. Ответницата не заплащала и разходите за имота, отговарящ на нейната ½ идеална част. През 2016г. ищцата изпратила до ответницата нотариална покана, с която  я е приканила  да освободи имота и да заплати дължимите от нея суми за комунално-битови услуги, данъци и такси във връзка с имота. Към края на 2019 год. ищцата установила, че са били натрупани задължения за неплатени данъци и такси за имота в размер на 1021,57лв. Поддържа се, че едногодишният срок за предявяване на иска  тече от откриване на неплатените данъчни задължения за имота.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Х.К. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че се е старала да се държи с ищцата-нейната майка уважително и толерантно, но поведението на последната било крайно негативно. Постоянно искала от нея пари, като осъзнавала, че ответницата е безработна, няма доходи и сама е изпаднала в нищета. Поддържа, че ищцата е притежавала значително по-високи доходи от нея, доколкото получава половината от пенсията на покойният ѝ съпруг. Преди четири години ищцата поискала от ответницата да напусне жилището, защото не можела да я понася. В тази връзка ѝ била изпратена нотариална покана, с която от ответницата се изисквал наем от 500,00 лв. месечно, като в противен случай е приканена да напусне процесния имот. Навежда доводи, че съгласно разрешенията на Тълкувателно решение№ 1 от 21,10,2013год. по тълк.д. № 1/2013год. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарени на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжката на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

 При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

             Не е спорно между страните, че е сключен договор за дарение на имот- апартамент №79, находящ се в гр.София,  ул.********, с площ от 98,76кв.м., заедно с избено помещение №17, с площ от 3,29кв.м., заедно с прилежащите 1,295ид.части  от общите части на сградата и от правото на строеж  върху мястото, кв.1013 по плана на София-Лагера, заедно с гараж №17, с площ от 16,74кв.м., заедно с 0,170ид.ч. от общите части,  обективиран в НА №124, том LXXXV, рег.17076/05,07,1993година, по силата на който Е.А.  К., в качеството на дарител е прехвърлила на Х.К.Д., в качеството на дарен ½ ид.ч. от описания по –горе имот./ имотът не се спори е в режим на СИО с Кръстю Николов  Кръстев./

            С нотариална покана рег.№5008/25.06.2016год., връчена на ответника на 07.06.2016год./обстоятелство, което не е спорно/ ищцата е поискала от Х.К.-1. Да освободи  имота, 2. В случай, че не освободи същия да заплаща месечен наем в размер на 500,00лв., 3. Да заплати консумативни разходи за имота към Топлофикация София ЕАД, Софийска вода, Чез Електро, както и за телекомуникацонни услуги към Виваком. Посочено е, че при неизпълнение на задълженията по т.2 и т.3 от поканата ищцата възнамерява да потърси правата си по законен ред.

С приемо-предавателен протокол от 12,06,2016год. е удостоверено, че ответницата е напуснала процесното жилище и е предала ключовете на Е.К.. 

Видно от удостоверение от 16,12,2019год. за ищцата фигурира задължение за сума в размер на 1021,57лв. данък върху имота и такса битови отпадъци. Приложени са  приходни квитанции за платени задължения за имота от името на  ищцата за 1998год. общо 425,56лв.

            С решение на ТЕЛК 0454/24.02.2009год. е призната 100% трайно намалена работоспособност с срок пожизнен-лице над 65год.Посочено е състоянието да налага чужда помощ поради невъзможно самостоятелно придвижване.

            Приложена е индивидуална оценка  на потребностите на хора с  увреждания на Дирекция Социално  подпомагане –Красно село от 24,02,2020год., от която е видно, с оглед  състоянието на  ищцата да има право на  финансова подкрепа на осн.чл.70, т.3 от  ЗХУ в размер на 25/100 от линията на бедност със срок от 5 години, както и право на целева помощ за  ползване на балнеолечение съгласно чл.76 от ЗХУ в размер на 80/100 от линията на бедност за съответната година , но не повече от направения разход  съгласно представени документи.

            Представени са документи за задължения за имота към ЕС и към Столична община, които са платени от  ищцата. Приложените сигнали до СРП, 06-РПУ и Дирекция Инспекторат към МВР са ирелевантни към предмета на  производството.        

От показанията на св.Ю.М.се установява, в периода от  2016год. до 2019год. да е работила при ищцата. Първоначално поела ангажимент за почистване на стая от жилището, където е живяла ответницата, след което е продължила да помага на ищцата. Последната била в състояние, в което почти не можела да се движи, поради което имал нужда от ежедневни грижи-за пазаруване, помощ в обличане, хигиенизиране и др. В тези дейности ищцата била подпомагана от свидетелката и синът й. Няма впечатления Х.К. да е посещавала майка си или да е полага грижи за нея. За полаганите отсвидетелката грижи, първоначално възнаграждение е плащано от ищцата, а понякога от  синът й.

От показанията на св. М.К., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че отношенията между страните са се влошили след смъртта на К.К.-баща на  ответницата. Сочи от ответницата да не са полагани никакви грижи за Е.К., дори след проведени оперативни интервенции, които са налагали повишени грижи в бита. Ищцата споделяла, че предпочита дъщеря й да полага грижи за нея. Не е участвала в дейностите необходими за поддръжка на жилището.

Ангажирани са гласни доказателства, чрез показанията на св.П.А.и К.А.-дъщери на ответницата, ценени от съдът по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват безспорните факти ответицата да е напуснала жилището, поради получена покана от Е.К.. Установява с  от 2016год. страните  да не поддържат никакви отношения. Ответницита не е търсила Е.К., не работи, а финансова подкрепа получава от  дъщерите си. Свидетелстват за влошени взаимоотношения между страните, но се сочи причина за същите да е поведението на ищцата, която обиждала дъщеря си, имала арогантно отношение към нея и я е клеветяла.

Съдът не кредитира показанията на последните двама свидетели причина за  влошените взаимоотношения да е нападателно и обидно отношение на ищцата. От една страна и двете свидетелки не живият в процесното домакинство, счтано от 2009год., респективно 2011год., поради което нямата преки и непосредствени впечатления за  периода към 2016год., когато ответницата е била поканена да напусне дома. От друга страна твърдението за намерение за полагани грижи спрямо ищцата  и ангажираност относно поддържане на домакинството от Х.К. са опровергани  от показанията на св.М.К. и Ю.М., които съдът намира за по- незаинтересовани от изхода на спора.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира отправна страна следното:

            С оглед естеството на договора за дарение се обосновава извод за надареното лице да не възниква правно задължение за издръжка, а единствено морално задължение за признателност спрямо дарителя. Моралното задължение би могло да се преобразува в  правно задължение при наличието на осъществени след сключване на договора юридически факти, а именно възникнала нужда от издръжка на дарителя, поискване от дарения.

Едва неизпълнението на трансформираното правно задължение да предостави издръжка би довело до възможност за отмяна на дарението по смисъла на чл.227, б.“в“ от ЗЗД. Елементите от  фактическия състав на правната норма включват установяване на нужда от издръжка за дарителя, поискване от дарения и отказ на последния да я предостави. Потестативното право на дарителя да иска отмяна на дарението възниква при израз на непризнателност от страна на дарения в обществено укорима форма. Искът следва да бъде предявен в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията  за отмяна на дарението.

            От събраните по делото доказателства се установи безспорната фактическа обстановка, че ищцата е прехвърлила собствената си ½ ид.част на дарения от жилището  като е запазено пожизнено право на ползване върху имота.

По отношение първия релевантен факт следва да бъде съобразено обстоятелството, че основание за възникване на постетативното право по смисъла на цитираната норма е нуждата от издръжка да има траен характер. Същата се определя като стойностна величина, която се преценява от съотношението между сумата необходима за задоволяване на потребностите на  лицето претендиращо издръжка и доходите или сумата с които разполага. Преценката е винаги конкретна, с оглед фактическата обстановка и съобразно индивидуалните потребности на  лицето. В този смисъл в общата сума се включват различни пера, а именно-разходи за задоволяване на жилищни потребности, разходи за храна, облекло, лекарства, за болногледач или придружител, консумативни разходи за ток, вода и др. Стойността на разполагаемата сума се формира от получавани пенсии, добавки, социални помощи, наеми или др.

Съобразно горните критерии следва да бъде взет под внимание факта, че ищцата няма разходи по задоволяване на жилищните си нужди, предвид учреденото пожизнено право на ползване на дарения имот. Обстоятелството дали имотът  има нужда от ремонт или поддръжка е ирелевантно, доколкото посочените разходи са нормативно установени за собственика на имуществото. Не е спорно, че дарителката е възрастна  жена/88год./, живееща сама, която е трудно подвижна, предвид което се налага извод освен обичайните месечни разходи да са необходими такива за болногледач/ видно и от индивидуалната оценка на дирекция Социално подпомагане-Красно село. Съдът приема  ищцата да има ежемесечни разходи за лекарствени средства, предвид установената трайна 100% неработоспособност, както и разходи за помощни средства, съоръжения и медицински изделия, с оглед установените сетивни нарушение/ слухови и зрителни/. 

Нуждата от издръжка подлежи на преценка към датата на  поканата, респективно към датата на  исковата молба в случай, че същата има характер на покана за предоставяне на  издръжка. В конкретната хипотеза, настоящият състав намира приложената покана от 26,05,2016год., макар и принципно да би могла да съставлява покана за издръжка, доколкото има искане за заплащане на консумативни разноски по жилището, да няма този характер, тъй като няма отправено волеизявление от страна на  ищцата-дарител  спрямо дареното лице да упражни правото  на отмяна на дарението. Освен това съдържанието на поканата сочи на вече заплатени от Е.К. разходи, които ответната страна е следвало да възстанови. Предвид изложеното съдът приема поканата за заплащане на издръжка да е отправена с връчване на настоящата искова молба.   

От ищеца не са ангажирани доказателства, определящи конкретната ежемесечна издръжка за лицето, поради което съдът определя същата на осн.чл.162 от ГПК. Средно месечната издръжка на лице към м.февруари 2020год.С съгласно данни на НСИ/, е 629,33лв., а линията на бедност е 363,00лв.   

По делото не са ангажирани никакви данни за доходите на  ищцата-относно получавана пенсия, социални помощи, добавки, приходи от друго имущество-земи жилища и т.н., предвид което съобразявайки данните на НОИ за средномесечен размер на пенсиите към 31,12,2019год./ 358,17лв./, както и средномесечен размер на пенсиите съобразно статистическите данни на НОИ към м. 06,2020год./362,54лв./, съдът определя доходите на ищцата в размер на 360,62лв.

Съобразно горните мотиви се налага извод, че същата не е в състояние да покрива сама разходите за издръжка към датата на исковата молба, респективно към приключване на устните състезания.

            От друга страна, съдът намира да липсва  третата предпоставка на иска, а именно отказ на ответника да предоставя издръжка. Отказът да предостави издръжка следва да се отграничава от невъзможността да се предоставя такава, което състояние не е израз на непризнателност спрямо дарителя. Самото систематично тълкуване на нормата на чл.227, б.”в”от ЗЗД наред с другите основания за отмяна –умишлено убийство, опит за убийство и др. налагат извода, че отказ от предоставяне на издръжка е основание за отмяна, когато дарения има възможност да предоставя такава и неоснователно в израз на непризнателност отказва да я предостави. В този смисъл и разясненията дадени с ТР №1/21,10,2013год. по т.д. №1/2013год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява  ответницата да не предоставя издръжка на ищцата. От ответникът, чиято е доказателствената тежест, не се ангажират доказателства установяващи предоставяне на поисканата издръжка, заплащане на консумативни разноски на дарителя, на средства за лечение, за осигуряване на  придружител идр. Въпреки това настоящият състав приема ответникът да е в невъзможност да осигури такава с оглед финансовото му състояние. Приложените данни сочат, считано от 25,06,2020година Х.К. да е безработна, който факт настъпил след връчването на препис от исковата молба следва да бъде съобразен. Същевременно са представени доказателства за ежемесечен разход за наем на недвижим имот в размер на 300,00лв. От извръшена служебна справка в имотен регистър към Служба по вписванията не се установи имущество различно от това предмет на договор за дарение, от коуто да биха могли да се реализарт доходи. Ето защо и въпреки, че няма малолетни или непълнолетни лица които да издържа, съдът намира ответника да е в невъзможност да предоставя издръжка.  

            Съобразно изложеното съдът намира да не е установен фактическия състав на правната норма и исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.      

 Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1000.00лв.-адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

             

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Х.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с пр.кв.чл.227, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение на ½ ид.част от недвижим имот, обективиран в НА №124, нот.д.№17076/05,07,1993год. на нот. С.М. като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.А.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в  размер на 1000.00лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

                                            

                  

                                                                           СЪДИЯ: