Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.Казанлък, 11.11.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на десети октомври , две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ПУДОВА
при
секретаря...................Христина
Комитова………….................................като разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №19 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е подал заявление, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№2682/2018г. по описа на РС-Казанлък и издадена
заповед за изпълнение и поради постъпило от длъжника възражение предявява иска
за установяване на вземането си. Твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите съгласно чл.35, ал.1.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.
1 от общите условия поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответника, находящ се в с.Паничерево, ул.“Верея“ №6,
индивидуализиращ се с ИТН:2162814. За М.М.И. бил открит клиентски номер
**********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия,
се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18,
ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по общите условия дружеството
доставило в обекта на М.М.И. за периода от 20.04.2018 г. до 19.08.2018 г.
електроенергия на обща стойност 1405.34 лв., която до този момент не била
заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 33.61лв. за периода 07.06.2018 г. до
21.10.2018 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа
на фактурата до датата на образуване на производство, както следва: Период на
доставка: 20.04.2018- 19.05.2018, Падеж-
06.06.2018, Вид - Главница, Номер док. ФЕ **********, Сума - 0.43лв., 07.06.2018 - 21.10.2018, Лихва 0.01 лв.;
Период на доставка: 20.05.2018 - 19.06.2018, Падеж - 04.07.2018, Вид -
Главница, Номер док. ФЕ **********, Сума - 523.04 лв., 05.07.2018-21.10.2018,
Лихва - 15.84 лв.; Период на доставка: 20.06.2018- 19.07.2018,Падеж
-06.08.2018, Вид - Главница, Номер док. ФЕ **********, Сума - 774.96 лв.,
07.08.2018-21.10.2018, Лихва - 16.36 лв.; Период на доставка:
20.07.2018-19.08.2018, Падеж - 04.09.2018, Вид - Главница, Номер док. ФЕ
**********, Сума - 106.91лв., 05.09.2018-21.10.2018, Лихва - 1.40лв.. На
23.07.2018г. била констатирана авария в съседен имот - ул.“Верея“ 9 и служители
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД отишли
на место и установили, че проблемът бил във вътрешната инсталация на имота на М.И.,
с ИТН:2162814, като електромер №47932927 бил прекъснат. На17.09.18г. М.М.И.
подал жалба до „Е.Б.Е.“ ЕАД. Извършена била отново проверка на място, от
представители на електроразпределителното дружество, при която установило, че
СТИ - средството за търговско измерване било обезопасено, нямало самоход имало
визуален достъп, но в имота на клиента имало проблем във входящия проводник.
Изпратено било официално писмо с изх. №21521-1-6/09.10.2018г., с което клиентът
бил уведомен, че отчетената енергия е в резултат на утечка след границата на
мерене, тоест във вътрешната инсталация след електромерното табло. Съгласно
чл.117 от ЗЕ, електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в
имотите на клиентите и били разположени след границата на собственост на
съоръженията, се изграждали за тяхна сметка и били тяхна собственост.
Поддръжката на инсталацията след табло мерене, била ангажимент на собственика
на съответния обект. Моли съда да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на Е.Б.Е. ЕАД към М.М.И. за сумата 1405.34 лв. главница, представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 20.04.2018г. до 19.08.2018г., 33.61 лв. лихва за забава за периода от 07.06.2018 до.
21.10.2018г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.10.2018г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски по настоящото
и заповедно производства.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът Р.И.И., конституирана
на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на делото
първоначален ответник М.М.И., заявява, че искът е допустим и
основателен по отношение размера на задълженията посочени в исковата молба.
Посочените обстоятелства, че сумата е дължима поради неизправна електрическа
инсталация в обект, който бил снабдяван с ел.енергия по силата на сключен
договор между починалия й съпруг М.М.И. и ищеца, за който не знаела, отговаряло
на действителното положение. След смъртта му тя и двете й деца, като негови
наследници приемали това задължение като основателно и взели решение за
неговото изплащане. След проведени разговори с представители на ищеца, поискала
с молба за разсрочване на задължения вх.№8305140/21.06.2019 г. да заплати
дължимата сума на вноски, поради липса на достатъчно доходи за изплащане
наведнъж. Моли да не бъдат назначавани исканите от ищеца експертизи, което
допълнително ще утежни положението й. Заявява, че поема изцяло заплащането на задължението
и моли за разсрочването му, предвид материалните й затруднения свързани с
липсата на достатъчно доходи.
С влязло в сила определение
№1696/02.08.2019г., производството по отношение на ответниците М.М.М. и Д.М.М.,
като наследници на М.М.И. е прекратено на основание чл.232 от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№2682/2019 г. по
описа на Районен съд- Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление
е издадена заповед №1548/23.10.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.М.И., с ЕГН-**********
за сумите: 1405.34 лв. главница, представляваща стойност на доставена от
20.04.2018 г. до 19.08.2018 г. ел.енергия по партидата на М.М.И., с клиентски
номер №**********, отнасяща се за обект на потребление в с.Паничерево, общ.Гурково,
ул.“Верея“ №6, с ИТН:216814, 33.61 лв. лихва за забава от 07.06.2018 г. до
19.08.2019 г. и законна лихва върху главницата от 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане, както и 103.78 лв. разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.11.2018 г., в срока по
чл.414 от ГПК той е подал възражение и с оглед чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника в едномесечния срок.
Безспорно е, а и от справка в
Търговския регистър се установи, че “Е.Б.Е.” ЕАД е търговско дружество с
предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. От
представените заверени копия на Общи условия за продажба на електрическа
енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД и вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се установява, че
е спазена процедурата по обявяване на
общите условия за продажба и цените на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД.
В периода от 20.04.2018г. до 19.08.2018г., ищецът е доставил ел.енергия до жилищен
имот, находящ се в с.Паничерево, общ.Гурково, ул.“Верея“ №6, с ИТН:216814 с
открита партида на М.М.И. с клиентски №**********. По делото са представени
заверени копия на фактура №**********/23.05.2018 г., фактура
№**********/23.07.2018 г., фактура №**********/23.06.2018 г. и фактура №**********/23.08.2018 г. и
Препис-извлечение от сметка, от които е видно, че за периода от 20.04.2018 г. до 19.08.2018
г. стойността на доставената в обекта на
ответника ел.енергия е в общ размер 1405.34 лв., а лихвата за забава от
07.06.2018 г. до 21.10.2018 г. е в общ размер 33.61 лв.
С молба вх.№8305140/21.06.2019 г.
до „Е.Б.Е.“ ЕАД, Р.И.И.,***14, за титуляр кл.№********** е заявила, че признава по основание и размер
задълженията за ел.енергия, доставени в обекта с ИТН: 2162814 на обща стойност
1405.34 лв. за което е издадена фактура
и желае да бъде разсрочено задължението на 12 ежемесечни вноски, всяка в
размер на 122 лв., първата платима до 09.07.2019 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжник
е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№2682/2018 г. по описа на РС-Казанлък
като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД като краен
снабдител по чл.98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия. Действащите за процесния период ОУ публикувани на електронния сайт на
дружеството-доставчик
са влезли в сила на 27.06.2008 г.
Съгласно чл.7, т.1 от ОУ, ищецът е поел задължение да снабдява с
ел.енергия обект, находящ се в Паничерево, обл.Ст.Загора, ул.“Верея“ №6 с
ИТН:216814, с открита партида на М.М.И. с клиентски №**********, което
задължение няма спор по делото, че е изпълнено. Не е спорно, че имотът е присъединен по законоустановен ред към
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, както и че след смъртта на
титуляра на партидата М.М.И., настъпила на 23.01.2019 г. наследниците му, сред
които и ответницата Р.И.И. като съпруга са придобили собствеността върху имота
по силата на наследственото правоприемство.
Придобиването на собственост чрез наследяване обаче не води автоматично до
заместване на наследодателя от наследниците му в
облигационни правоотношения, създадени приживе от него. Това се отнася и за
фактически договорни отношения с обществени доставчици, в т.ч. и с „Е.Б.Е.“
ЕАД. Качеството на „клиент“ на обществен доставчик не се наследява, а се
придобива със сключване на изричен договор или поради встъпване във фактически
договорни взаимоотношения, при което дружеството-доставчик доставя, а
съответният наследник приема и потребява доставената услуга или стока,
респективно електроенергия. Юридическият факт, пораждащ облигационната връзка
между потребител и доставчик са влезлите в сила Общи условия на дружеството,
утвърдени от КЕВР, като за създаването на фактическите договорни
взаимоотношения не се изисква изрично съгласие на страните - арг. от чл.35 ал.1
от ОУ. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия „Клиент“ на дружеството е потребителя на електрическа
енергия за битови нужди, физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД съгласно действащото законодателство, което полза електрическа енергия за
домакинството си, съгласно чл.2, ал.1 от ОУ „потребителят“ на електрическа
енергия се нарича „клиент“ , присъединен към електроразпределителната мрежа. От
анализа на тези клаузи на Общите условия следва извода, че за възникване
качеството на „клиент“, респ. потребител, следва да бъдат налице визираните в
тях предпоставки при условията на кумулативност. Не е спорно, че през процесния
период ответницата и покойният й съпруг са ползвали имота, а след смъртта на М.М.И. тя го ползва. С оглед изложеното, и предвид отговора
на исковата молба следва, че ответницата е ползвател на имота, заедно с титуляр
на партидата М.М.И.
и през процесния период се явява потребител поради
което следва да заплати цената на доставената ел.енергия в претендирания от
ищеца и признат от нея размер- 1405.34 лв. В чл.18 от Общите условия за продажба на
ел.енергия е регламентирано задължението на потребителя да заплаща стойността
на доставената и потребена ел.енергия веднъж месечно, като при неизпълнение на
задължението, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден /чл.27, ал.1 от Общите условия/. Ответницата признава, че цената
на потребената ел. енергията не е заплатена в срок, поради което се дължи лихва
за забава в претендирания размер- 33.61 лв. Предявените
искове са основателен и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство,
тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение в частта й относно разноските отпада. С оглед молбата на ищеца
вх.№10115/29.07.2019 г. и изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски в размер на 28.78 лв. платена държавна такса, както и 103.78 лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№2682/2018 г. по описа на РС-Казанлък.
По искането с правно основание чл.241, ал.1 от ГПК:
С отговора на исковата молба е направено искане за разсрочено изплащане на задължението по исковите претенции, което ответницата обосновава с материалната си затрудненост поради липса на достатъчно доходи. С молба вх.№10115/29.07.2019 г. ищецът, чрез пълномощника си, не възразява и изразява становище да се постанови разсрочено заплащане на задължението от ответника Р.И.И.. Разпоредбата на чл.241, ал.1 от ГПК сочи, че при постановяване на решението съдът може да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства, а съгласно дадените в т.14 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разяснения тази разпоредба намира приложение и при уважаване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК като компетентен да се произнесе по искането за разсрочване е исковият съд. Предвид изложеното, с оглед данните и доказателствата по делото, размерът на задължението и стандарта на живот в Република България съдът намира, че с оглед на материалното състояние, искането на ответницата следва да бъде уважено и с решението да бъде постановено разсрочено изплащане на исковите претенции чрез определяне на месечна сума от 122 лв. съответстваща на материалните й възможности, платима до последното число на всеки месец, считано от влизане на решението в сила до пълното погасяване на задълженията към ищеца, включително и тези за съдебни разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Р.И.И., с ЕГН-********** *** в качеството на наследник
на М.М.И.,***,
починал на 23.01.2019 г., че съществува вземане
на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: 1405.34 лв. главница,
представляваща стойност на доставена и потребена в периода от 20.04.2018 г. до
19.08.2018 г. електрическа енергия в обект- жилищен имот, находящ се в
с.Паничерево, обл.Стара Загора, ул.“Верея“ №6, с ИТН:2162814, 33.61 лв. лихва
за забава от 07.06.2018 г. до 21.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от
22.10.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена заповед №1548/23.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2682/2018 г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА Р.И.И., с ЕГН-********** *** в качеството на наследник
на М.М.И.,
да заплати на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление ***, направените в настоящото производство
разноски в размер на 28.78 лв. за държавна
такса и 103.78 лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№2682/2018 г. по описа на РС-Казанлък.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА
Р.И.И., с ЕГН-********** *** в качеството на наследник на М.М.И., да заплаща на
“Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:*********, ежемесечно сумата от 122 лв., платима до
последното число на месеца, считано от влизане на решението в сила до пълното
погасяване на вземанията.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2682/2018
г. по описа на РС-Казанлък.
Районен съдия: