№ 200
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О. – длъжник по изпълнително дело №
20218580401909 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 по описа на КЧСИ срещу
Постановление инкорпорирано в съобщение от 01.11.2021 г. на ЧСИ Д., с
което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
предвид действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Освен това поддържа, че разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени
изпълнителни действия от страна на взискателя. Жалбоподателят заявява, че
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Моли за отмяна на
обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв., както и за
редуциране на определената като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
1
Претендира разноски.
Взискателят Й.И.И. чрез адв. Р.Е.Т. е подал писмени възражения по
жалбата, в които е изложил становище за неоснователност на последната.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен
съдебен изпълнител Д., с които се заявява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение за
образуване и процесуално представителство, като същото не следва да се
намалява до сумата 200.00 лв. По отношение на таксата т. 26 ТТРЗЧСИ
заявява, че същата е била правилно изчислена върху материалния интерес и
разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218580401909 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. №
858 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 19.10.2021 г. на взискателя
Й.И.И. чрез адв. Р.Е.Т. срещу С.О. – длъжник, въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 71852/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в за
принудително събиране на присъдената в полза на взискателя суми в размери
на 1677.00 лв.-главница и 9000.00 лв.-главница, ведно със законната лихва
върху първата сума от 09.05.2019 г. и от 25.02.2019 г. върху втора, както и за
сумата 200.00 лв.-присъдени разноски.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана
чрез адв. Р.Е.Т., като към нея са представени договор за правна защита и
съдействие и разписка, в които е удостоверено, че е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 лв.
С молбата на основание чл.18 ЗЧСИ е възложено извършване на
действия по делото от страна на ЧСИ без посочване на конкретен способ за
принудително изпълнение.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която е получена от последния на 27.10.2021 г., в която са
посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство,
а именно сумата от 1677.00 лв.-главница и 9000.00 лв.-главница, ведно със
законната лихва върху първата сума от 09.05.2019 г., чийто размер към
03.11.2021 г. възлиза на сумата 423.44 лв., както и законна лихва върху
втората сума от 25.02.2019 г., чийто размер към 03.11.2021 г. възлиза на
2
сумата 2455.00 лв.; сумата 200.00 лв.-присъдени разноски; сумата 950.00 лв.-
разноски по изпълнителното дело, сумата от 1418.78 лв. – такси по ТТРЗЧСИ
към 03.11.2021 г.
На 29.10.2021 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ, с което е
поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения
минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление на ЧСИ възражението на длъжника е
оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 11.11.2021 г.
На 04.11.2021 г. длъжникът е платил доброволно сумата от 16124.22 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От
подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 19.11.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда
по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните
съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от
19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а
съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79
ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
3
или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по
чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 671.33 лв., от които 200.00
лв. за образуване на изпълнителното дело и 471.33 лв. за процесуално
представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по образуваното
изпълнително дело, съдът намира за основателно, доколкото не са били
извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя и
плащане на сумите е извършено в срока за доброволно изпълнение от
длъжника. Единственото извършено действие по изпълнителното дело е
връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на 27.10.2021 г.
С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер надвишаващ
сумата 200.00 лв. или в утвърдения от ЧСИ размер 950.00 лв. са недължими.
В този смисъл липсва основание за начисляването на тези разноски, а
заплащането им от длъжника е изцяло недължимо.
По същество процесуалният представител на взискателя освен да
подаде молба, в която без да посочи способ на изпълнение като задължителен
реквизит на молбата по чл. 426 ГПК с препращане към разпоредбата на чл.18
ЗЧСИ, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие
при извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване
на задължението по изпълнителния лист. В този случай взискателят има
право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело. След
4
като срещу имуществото на длъжника не са били извършени процесуални
действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на
определен изпълнителен способ, няма основание в полза на взискателя да се
приемат разноски за водене на изп.дело. На взискателя не се дължат разноски
за водене на изп.дело, защото след образуване на изпълнението не са били
предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника.
Общият размер на сумите, за които е издаден изпълнителния титул към
датата на събиране на дълга е в размер на 13755.44 лв., а възнаграждение за
адвокат е в размер на 200.00 лв. или общо 13955.44 лв. Върху тази сума
следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата.
Съгласно т. 26, б. г) от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса по т. 26,
б. г от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 1268.80 лв. с ДДС
или /1057.33 лв. без ДДС/. С оглед на горното съдебният изпълнител е
определил размера на таксата по т. 26 б. "г" от ТТРЗЧСИ в завишен размер
над посочената сума до сумата 1102.32 лв. без ДДС или 1322.78 лв. с ДДС.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва
да бъде уважена в посочените части и до указаните размери.
По разноските за настоящото производство:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на
потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия
вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща
право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК
вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител, които биха
били предмет на доказване в производството по общия исков ред. Поради
това, съдът намира, че в настоящето производство разноски не следва да
бъдат присъждани на страните.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 38920/19.11.2021 г. подадена от С.О.-длъжник
по изпълнително дело № 20218580401909 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858
по описа на КЧСИ, Постановление инкорпорирано в съобщение от 01.11.2021
г. на ЧСИ Д. в частта на отказ за намаляване присъдените разноски в полза на
взискателя Й.И.И. чрез адв. Р.Е.Т. за адвокатско възнаграждение над сумата
200.00 лв. до сумата 950.00 лв. и в частта на определената пропорционална
такса по т.26, б“г“ от ТТРЗЧСИ над сумата 1268.80 лв. с ДДС /1057.33 лв. без
ДДС/ до сумата 1102.32 лв. без ДДС или 1322.78 лв. с ДДС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя Й.И.И. чрез адв. Р.Е.Т. по изпълнително дело №
20218580401909 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 по описа на КЧСИ от
сумата 950.00 лв. на сумата 200.00 лв., както и определената пропорционална
такса по т.26, б“г“ от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20218580401909 по
описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие – СГС от
сумата 1102.32 лв. без ДДС или 1322.78 лв. с ДДС на сумата 1268.80 лв. с
ДДС /1057.33 лв. без ДДС/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6