РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Таня Г. И.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201368 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "Жени 02“ ООД, ЕИК148117441, подадена чрез адв. И.Г., против НП
№ 23-0001488/16.09.2021год., издадено от директора на РД "АА" - Варна, с
което за нарушаване нормата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на ЮЛ е било
наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на 5000лв., на
основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен
материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
Сочи, че в случая се касае за извършен обществен превоз на товари, а не за
превоз за собствена сметка, поради което и изобщо не било налице
задължение за издаване на заповеди за превози за собствена сметка, а от там и
задължение за представяне на такива по време на проверката. Моли НП да
бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на
алтернативност, в случай, че НП бъде потвърдено и се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален
размер.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
упълномощен защитник в лицето на адв. Ив. Г., който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактическа обстановка отразена в НП. Във фазата по
1
същество моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания, като
навежда и нови такива (за нарушение на чл. 18 от ЗАНН). Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание,
представител не се явява.
В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда
директорът на РД"АА"Варна излага становище за законосъобразност на НП.
Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и
за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивното дружество „Жени 02“ ООД, притежаващо лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на товари № 9739, била
извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, сред които и св. Б.И.. Проверката обхващала
периода от 01.07.2020год. до 31.10.2020год.
В хода на проверката, с оглед проверка на транспортната документация
на дружеството превозвач, на 01.06.2021год. до същото била изготвена покана
изх. № 81-0051-857/01.06.2021год.. Поканата била изготвена на основание чл.
91б т. 1 от ЗАвтП във връзка с чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството. В
поканата се съдържало писмено разпореждане в 7-дневен срок, да предостави
в РД "АА" гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията
относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.07.2020 г. до
31.10.2020г. В цитираната покана подробно бил изложен списък с исканите
документи сред които и "Пътни листи /при превози за собствена сметка –
заповед на ръководителя на предприятието/, товарителници и тахографски
листи за периода по дати във възходящ ред за всяко използвано МПС "
/раздел I, т. 5 от поканата приложена по преписката/, както и била упомената
отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите документи.
Поканата била връчена лично на управителя на дружеството Г. Ж. Г. на
07.06.2021год.. Въпреки горното, до изтичане на определения в нея 7-дневен
срок - 14.06.2021г. визиран в горепосочената наредба за представяне на
изисканите документи, въззивното дружество не представило в
административната сграда на РД"АА"-Варна заповеди на ръководителя на
предприятието. На 14.06.21г. били представени останалите изискани
документи- в това число пътни листи, товарителници и други. В хода на
проверката било констатирано, че на 09.09.2020год., на 28.09.2020год. и
09.10.2020год. дружеството извършило превоз за собствена сметка с т.а.
„Ман“, N 3 с peг. № В0906СТ, видно от товарителници с №
2
000310/09.09.2020год. № 0000495/28.09.2020год. и № 2462590/09.10.2020год.,
тахографски листи от дати 09.09.2020год., 28.09.2020год. хи 09.10.2020год. и
копие на декларация от управителя на дружеството. . До приключване на
проверката заповеди на ръководителя на предприятието не били представени
в администрацията на РД "АА"Варна.
При горните констатации на 07.07.2021г. св. Б.И. - ст. инспектор в РД
„АА“ Варна, съставил срещу въззивното дружество АУАН № 292794, в който
било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП. В АУАН св. И. приел, че нарушението е извършено на 15.06.2021 г.,
която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл 7-мо дневният
срок. Актът бил предявен и връчен още същия ден на управителя на
въззивното дружество, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44
от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО и на
16.09.2021год. директора на Рд „АА“ Варна издал атакуваното НП № 23-
0001488/16.09.2021год. като е приел изцяло фактическите и правните
констатация дадени от актосъставителя и на основание чл. 97, ал.1, пр.
последно от ЗАвтП наложил на въззивното дружество административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 5000лв., за нарушение на чл.
91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя Б.И., които в показанията си пред съда възпроизвежда
констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства по делото са приобщени материалите по
АНП, както и допълнително представени с жалбата три броя фактури от
09.09.2020год. от 28.09.2020год. и 08.10.2020год. издадени от „Жени – 02“
ООД.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, както и ВДС
(тахографски листи), тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни и веществени такива, които са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят
на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е прието от съда за разглеждане по същество.
3
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел отбелязан
в акта като очевидец присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН. Горното обаче не съставлява нарушение на процес.
правила, още по-малко пък съществено такова, водещо до опорочаване на
производството, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно
приложение на закона по следните съображения:
Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба - чл. 97, ал. 1,
предл. последно от ЗАвтП, който не представи за проверка свързани с
превозната дейност, документи се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер на 5000 лева. Волята на законодателя е пределно ясна, касае се за
изобщо непредставени документи.
Наредба № Н-14 на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията от 27.08.2009 г. е издадена на основание чл. 91а,
ал. 11 от Закона за автомобилните превози и урежда по-специално начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията от компетентността на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за спазване на изискванията н а Закона за автомобилните
превози, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти
(ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. Съгласно чл. 12 от тази наредба се
извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина
на селектиране на предприятията за извършване на проверка. Съгласно чл. 12,
ал. 4 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" може да извършва контролни проверки на
предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на
проверката, а съгласно чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари. Безспорно видно от
приложените по делото доказателства елемент на проверката е била
документацията касателно транспортната дейност на дружеството, като в тази
връзка в поканата до дружеството са описани документите, които е следвало
да бъдат представени. В раздел I, т. 5 от поканата е било посочено че следва
да се представят и "Пътни листи /при превози за собствена сметка – заповеди
на ръководителя на предприятието/, товарителници и тахографски листи за
периода по дати във възходящ ред за всяко използвано МПС“.
4
Определеният в ал. 5 срок от Наредбата за представяне на документите
за проверката е 7-дневен. Подзаконовата норма задължава съответната
Автомобилна администрация да извършва контролни проверки на
предприятия чрез изискване на документи свързани с елементите на
проверката, като документите следва да се представят в 7-мо дневен срок от
получаване на уведомлението за проверката. Видно от доказателствата по
делото е, че въззивното дружество е било уведомено за изисканите документи
с покана изх. № 81-00-51-857/01.06.2021г. като поканата е била получена
лично от управител на дружеството на 07.06.2021г.
Съобразно посочената като нарушена в АУАН и НП норма на чл. 91б,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: да
предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на
пътници и товари.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП "Превозвач" е всяко ФЛ или ЮЛ,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. В случая както
актосъставителят, така и АНО са приели, че въззивното дружество на
09.09.2020г., на 28.09.2020год. и на 09.10.2020год. е извършило превози за
собствена сметка на товари.
От доказателствата по делото (посочените по-горе товарителници) е
видно, че превозвач и изпращач на товарите е въззивното дружество, като в
товарителниците е вписано, че превозите се осъществяват с МПС-то,
посочено в АУАН и НП т. е. въззивното дружество е участник в превоза на
товари.
От друга страна съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП "Превоз за собствена
сметка" е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките
на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или
са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него, или б) превоз на пътници без
заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
5
собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Посочената от АНО като нарушена норма на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
визира задължения за превозвачи и собственици на автогари, но не и за лица,
извършващи превози за собствена сметка. Задълженията за последните са
визирани в чл. 91в, съгласно който превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от
аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Т. е. транспортната
документация за тях е изброена изрично и не съдържа изискване за
съхранение и представяне на заповеди за превоз на ръководителя на
предприятието.
Не е спорно между страните по делото, че в указания му срок
въззивното дружество не е представило указаните в поканата заповеди, както
и че такива не са били представени изобщо в хода на проверката, а и на по-
късен етап. Неясно обаче, от посоченото в АУАН и НП, остава в случая като
какъв субект е наказано въззивното дружество - като превозвач по см. на § 1,
т. 5 от ДР на ЗАвтП или като лице извършващо превоз за собствена сметка по
см. на § 1, т. 4 от ДР на същия закон, доколкото Закона предвижда различни
задължения за представяне и съхранение на различни документи.
На следващо място, видно от съдържанието на АУАН и НП в тях от
фактическа страна е прието, че "превозвачът не е спазил законоустановения 7
дневен срок, изтичащ на 14.06.2021г. за представяне на...... заповеди по раздел
I - точка 5..... ". На първо място тук следва да се посочи, че законоустановен
срок за представяне на исканите документи не е предвиден в разпоредбите на
ЗАвтП. Такъв срок е визиран единствено в разпоредбите на Наредба № Н-14
от 27.08.2009 г. на МТИТС- чл. 12, ал. 5, като неизпълнението на този срок е
обвързано с нарушение, което се санкционира с нормата на чл. 105 от ЗАвтП.
На следващо място от така повдигнатото административнонаказателно
обвинение не е ясно за какво точно е повдигнато обвинението - за това, че
изисканите документи не са представени в срока определен съобразно
Наредбата, за което се съдържат индиции в приетата дата на нарушението -
15.06.2021 г., която безспорно е обвързана с цитирания 7-дневен срок
започващ да тече от датата на връчване на поканата, или за това че се касае за
непредставени изобщо документи. Следва да бъде посочено още и това, че
формулираното в случая обвинение за неспазване на законоустановен 7-
дневен срок за представяне на изисканите заповеди не е предвидено като
наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. В края на
краищата за какво нарушение и при какви приети за установени факти е
ангажирана отговорността на въззивника е напълно неясно. Тази неяснота не
би могла да бъде запълнена със становището на АНО изпратено в съда, или
6
пък по тълкувателен път от материалите по преписката, още по-малко от тези
събрани в съдебното производство чрез разпита на актосъставителя, защото
наказаният субект се защитава срещу фактите отразени в НП, а не срещу
становището на АНО относно депозираната жалба.
Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и
НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал., 1, т. 5 от ЗАНН. Не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено, което възпрепятства проверката по
същество относно изпълнението на задължението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП. Предявеното обвинение не кореспондира с правната квалификация на
деянието. Горните изводи касаят и формата на изпълнителното деяние. т. е.
сред възможните форми на изпълнителното деяние няма "неспазване на 7-мо
дневен срок за представяне на.... заповеди", както е посочил АНО в случая. В
АУАН и НП административното "обвинение" е отразено като "превозвачът не
е спазил законоустановения 7 дневен срок, изтичащ на дата 14.06.2021 г. за
представяне на... заповеди... ". Не е посочено и дали превозвачът ги е издал и
ги съхранява. Следва да бъде посочено още и това че за да налице
непредставяне на изисканите документи, то такава следва да съществуват и
да се съхранява от превозвача, а в случая в АУАН и НП няма изложени факти
и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в
горната насока.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Същото е
незаконосъобразно и както такова следва да бъде отменено. Само на това
основание като в тази насока е практика на АС Варна по идентични казуси –
Решение № 375/28.03.2022год. по к.а.н.д. № 244/2022год.; Решение №
1541/24.11.2021год. по к.а.н.д. № 3424/2019год. и др.
От друга страна доколкото в случая въззивното дружество е наказано за
непредставяне на заповеди за извършване на описаните в НП превози за
собствена сметка за пълнота на мотивите и след преценка на събраните по
делото доказателства съдът счете, че следва да посочи, че събраните
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин на това
превози за собствена сметка на посочените дати да са били извършвани.
Напротив от установените по делото факти и приобщените в хода на
съдебното следствие фактури се установява, че макар и в случая изпращача и
превозвача на стоката да са едно и също лице, то превоза не е бил за сметка на
изпращача, съответно превозвача (въззивното дружество), а за такава на
получателя, който е различно ЮЛ. Данни за осъществяването на обществени
превози, а не за такива за собствена сметка се извличат и от приобщените към
АНП товарителници и пътни листи от посочените дати видно от които в тях
(в пътните листи) изрично е посочено, че се извършва обществен превоз на
основание лиценз, като документи за превоза са посочени номерата на
товарителниците. С други думи налице е бил обществен превоз на товари
срещу заплащане което изобщо не е предполагало да бъдат издавани заповеди
7
от ръководителя на предприятието.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното
дружество, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
въззиваемата страна, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда. В тези случаи разноски не
се дължат. Отделен е въпроса, че в случая АНО не е бил представляван от
юрисконсулт в нито един момент от съдебното производство.
По искането на въззивното дружество за присъждане на разноски, с
оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
От съдържанието на приложения на л.8 от делото договор за правна
защита и съдействие от 05.10.2021 г. и приложеното пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лева, която сума е
заплатена в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
Директора на РД"АА"-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда. Възражението обаче бе счете от съда за неоснователно
доколкото договореното възнаграждение в размер на минималния предвиден
в нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията
й от ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020 г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско
8
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300 лв. -
580 лв. доколкото въззивника е бил представляван от адвокат в проведеното
съдебно производство на същият следва да бъдат присъдени съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на договорените и заплатени
такива в размер на 580лв.
Вярно е че в договора е отбелязана като внесена сума в по-голям размер
– в размер на 638лв. Видно обаче от съдържанието на договора тази сума
включва и сумата от 58лв. авансово удържан данък по чл. 36 от ЗДФЛ, който
обаче за разлика от ДДС не е част от възнаграждението, поради което не
следва да се присъжда като разноски на въззивника. В случая договореното
възнаграждение е в размер на 580лв. която сума е била платена и следва да
бъде му бъде присъдена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001488 от 16.09.2021г,
издадено от директора на РД "АА" - Варна, с което на „Жени 02“ ООД ЕИК
********* за нарушаване нормата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е било
наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на
основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от същия закон.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
Варна да заплати на „Жени 02“ ООД ЕИК ********* сума в размер на 580лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9