Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1530 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Дружеството „М.С.“, Италия,
което е конституирано в производството по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, твърди, че
е кредитор на ответника „И.1” ЕООД, тъй като има
вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща
договор за продажба, сключен на 11.07.2018 г. Посочва, че по силата на този
договор поел задължение да достави на ответника стоки, представляващи 415
кг. масло от лайка, а последният се задължил да заплати уговорената покупна
цена за това в размер на 305 025 евро. Кредиторът заявява, че изпълнил своето задължение
за доставка на стоки, поради което за ответника е възникнало задължението да
заплати уговорената покупна цена за тях, което той не е изпълнил. Част от това
задължение е погасено с извършено от присъединения кредитор прихващане с
насрещно задължение, което е възникнало за него към ответника по друг договор
за продажба на стоки, по който „И.1” ЕООД е продавач, а „М.С.“, Италия е
купувач, в резултат на което и неплатената част от него възлиза на сумата от
242 125 евро. Ответникът не е изпълнил това свое задължение до момента. Присъединеният
кредитор заявява, че „И.1” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни
изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са
временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е
неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „И.1”
ЕООД и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на
това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен
търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на
основание свръхзадълженост.
Присъединеният кредитор - „Н.У.И.Д.Ко“,
дружество, учредено съгласно законите на Китай, също твърди, че е
кредитор на ответника „И.1” ЕООД, тъй като има
вземания към него, които са възникнали от търговски сделки, представляващи
договор за продажба, сключени на 18.09.2017 г. и на 01.12.2017 г. Посочва, че
по силата на този договор поел задължение да достави на ответника стоки,
представляващи 1 000 кг. масло от лайка, а последният се задължил да
заплати уговорената покупна цена за това в общ размер на 540 000 щ.д. Кредиторът
заявява, че изпълнил своето задължение за доставка на стоките, поради което за
ответника е възникнало задължението да заплати уговорената покупна цена за тях.
Той изпълнил част от това задължение като
е престирал на кредитор парична сума в размер на 189 000 щ.д. освен това
между страните е постигнато съгласие, че ответникът ще върне част от
доставеното му масло от лайка, в резултат на което размерът на паричното му
задължение за покупна цена ще бъде намалено до сумата от 189 000 щ.д., която
той трябва да заплати. Ответникът обаче не е изпълнил това свое парично задължение
до момента. Присъединеният кредитор заявява, че „И.1” ЕООД не притежава активи,
с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като
затрудненията му не са временни, а представляват трайно състояние. Ето защо
счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „И.1” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че
ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Ответникът по подадените молби по чл. 629, ал. 4 ТЗ вр. 625 ТЗ - „И.1” ЕООД, ги оспорва.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на горното съдът трябва да отговори на въпроса дали някой от конституираните в процеса присъединени кредитори има качеството на кредитор на дружеството „И.1” ЕООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.
На първо място съдът ще разгледа въпроса дали такова качество има първото от конституираните като страни в производството на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ юридически лица, което е „М.С.“, дружество учредено и съществуващо според законите на Италия.
От фактите, изложени от „М.С.“ в молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ, е видно, че това дружество твърди, че има парично вземане към ответника „И.1” ЕООД за получаване на парична сума в размер на 242 125 евро, представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на 415 кг. масло от лайка, дължима по сключен между посочените правни субекти договор за продажба от 11.07.2018 г. Ето защо съдът следва да се произнесе дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за продажба е възникнало посоченото парично задължение.
Присъединеният кредитор твърди, че договорът за продажба на стоки, който се сочи като правопораждащ вземането за цена факт, е сключен между търговски дружества с място на дейност в различни държави - продавачът „М.С.“ е с място на дейност в Италия, а купувачът „И.1” ЕООД е с място на дейност в Република България, което означава, че този договор е с международен елемент. Предвид това съдът трябва да определи кое е приложимото право, което урежда сключването и изпълнението на тази сделка.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с
международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.
/Конвенцията/. Тази Конвенция е ратифицирана от Република България с Указ № 264
на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за
България от 01.08.1991 г. Италия също е страна по Конвенцията, като я е
ратифицирала на 11.12.1986 г. След като и двете държави, на територията на които
се намира мястото на дейност на страните по договора за продажба, който се сочи
като правопораждащ предявеното парично вземане факт, са страни по Конвенцията,
то отношенията, които са възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на
Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се
произнесе дали в полза на „М.С.“ е възникнало вземане за получаване от ответника „И.1” ЕООД на уговорената между тези дружества покупна цена за доставка на стоки,
представляващи 415 кг. масло от лайка /налице е предвидената в чл. 1, б.
„а” от Конвенцията предпоставка, при която този международен акт се прилага
между страните по договора за продажба, като не се установява да е осъществена
някоя от хипотезите, изключващи приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и
чл. 6 от нея/.
Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което и той ще се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – вида и количеството на вещите, които се продават, както и размера на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.
В производството липсват писмени доказателства, които да удостоверяват постигнато между продавача „М.С.“, Италия и купувача „И.1” ЕООД съгласие за сключване на договор за продажба на стоки с посочения в молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ предмет. Това не се установява от приетата като доказателство по делото фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. В този счетоводен документ като доставчик на стоките е посочено дружеството присъединен кредитор, а като получател на стоките - ответното дружество „И.1” ЕООД, като в него са описани по вид и количество стоките, които са предмет на продажбата, както и покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за тях. Тази фактура, обаче, не е подписана от купувача на стоките, поради което, въпреки че съдържа информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за търговска продажба, следва да се приеме, че не доказва, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор със съдържание на правата и задълженията на съдоговорителите такова, каквото е отразено в документа.
С оглед неформалния характер на сделката за продажба, писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Доколкото фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. е издадена от дружеството „М.С.“, Италия, то трябва да се приеме, че с това свое действие то е изразило съгласие за сключване на сделка за покупко-продажба с ответника, по която за него възниква задължение за доставка на 415 кг. масло от лайка срещу получаване на покупна цена в размер на 305 025 евро.
По делото са представени доказателства, които представляват имейли и в които е обективирана кореспонденция, която е водена в периода от 02.10.2018 г. до 07.10.2019 г., между представители на дружествата „М.С.“, Италия и ответника „И.1” ЕООД относно заплащане на цената за получените стоки, описани във фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. и относно частичното погасяване на това задължение по силата на направено изявление за прихващане. Тези имейли съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС, поради което те представляват електронен документ съгласно чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от страната, която ги представя. От тях е видно, че присъединеният кредитор, в качеството му на продавач на стоките, за които е издадена фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г., е отправял многократни претенции към ответника, който е купувач на стоката, за изпълнение на поетото от него задължение за заплащане на тяхната покупна цена, която е в размер на 305 025 евро, която сума е същата, като тази, за която е издадена посочената фактура. В имейл, изпратен на 04.11.2018 г. от законния представител на „И.1” ЕООД – Д. С., е направено изявление, че е съгласен да заплати претендираната покупна цена от 305 025 евро, както и че вече са предприети действия в тази насока, които обаче не са довели до погасяване на задължението, което е видно от последващо изявление на същото това лице, обективирано в имейла от 07.11.2018 г. При анализ на съдържанието на направеното от управителя на ответника изявление от 04.11.2018 г. съдът счита, че то по съществото си представлява извънсъдебно признание на факта, че този правен субект е заявил изрична воля за съгласие да закупи от „М.С.“ 415 кг. масло от лайка и да поеме задължение да заплати на продавача покупна цена за доставените стоки в размер на 305 025 евро. Това означава, че по делото е доказано, че дружествата „М.С.“, Италия и „И.1” ЕООД са направили насрещни и съвпадащи по свето съдържание изявления за сключване на договор за продажба на 415 кг. масло от лайка при покупна цена в размер на 305 025 евро и сключването на тази сделка е установено в процеса.
За да възникне задължението
на купувача „И.1” ЕООД по договора за продажба да заплати цената на доставените стоки, освен
постигане на съгласие по основните елементи на този вид сделка, следва да бъде
установено и това, че продавачът „М.С.“, Италия му е доставил уговореното количество стоки.
Направеното от законния представител на ответното дружество изявление, което е обективирано в съдържанието на имейла от 04.11.2018 г. за това, че е извършен паричен превод на претендираната от присъединения кредитор сума от 305 025 евро, която се дължи за погасяване на задължението за заплащане на покупната цена за доставеното количество масло от лайка, за което е издадена фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г., по своя характер представлява и признание, изразено от купувача на стоките, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена в посочения размер, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на уговорената за тях цена.
С оглед горното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „И.1” ЕООД е получило стоките, описани във фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г., представляващи 415 кг. масло от лайка, поради което и за продавача „М.С.“, Италия, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да получи от купувача дължимата насрещна престация, а именно уговорената покупна цена, която възлиза на сумата от общо 305 025 евро. По делото не е спорно, че част от това задължение е погасено с извършено от присъединения кредитор прихващане с насрещно задължение, което е възникнало за него към ответника по друг договор за продажба на стоки, по който „И.1” ЕООД е продавач, а „М.С.“, Италия е купувач, в резултат на което и неплатената част от него възлиза на сумата от 242 125 евро. Този факт се твърди от присъединения кредитор в производството и не се оспорва от ответника, поради което съдът го счита за установен като безспорен.
Доколкото договорът за международна продажба на стоки, представляващи 415 кг. масло от лайка, е сключен между търговци и е свързан с упражняваното от тях занятие, то тази сделка следва да се определи като търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се приеме, че задължението, което е възникнало въз основа на нея в тежест на ответника към присъединения кредитор и не е погасено към момента, за заплащане на сума в размер на 242 125 евро, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
От съдържанието на представената по делото фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г., която е издадена от „М.С.“, Италия, се установява, че в нея е посочен срок, в който купувачът „И.1” ЕООД се задължава да заплати цената на доставените 415 кг. масло от лайка, който е 30 дни от издаване на фактурата. Както беше посочено ответното дружество е направило изявление, обективирано в имейл от 04.11.2018 г., с което е признало извънсъдебно възникването в негова тежест на задължението за заплащане на покупна цена, за което е издадена описаната фактура. Съдът счита, че това признание обхваща факта на съществуване на това задължение с всички негови елементите, с които то е индивидуализирано във фактурата, които са размер и падеж. С оглед на това трябва да се приеме, че страните по договора за продажба на масло от лайка са постигнали съгласие за деня, в който задължението за заплащане на покупна цена трябва да бъде изпълнено и той е този, посочен във фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. Падежът на вземането на присъединения кредитор за получаване на покупната цена за доставените на ответника стоки, е настъпил на 10.09.2018 г., при съобразяване, че 09.09.2018 г. е неработен ден, като от датата следваща падежа, т.е. от 11.09.2018 г., това вземане се счита изискуемо.
След като в производството се доказа, че в тежест на ответника е възникнало парично задължение към присъединения кредитор за заплащане на сума в размер на 242 125 евро, което е възникнало от търговска сделка – договор за продажба, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се заключи, че „М.С.“, Италия е легитимирано да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът „И.1” ЕООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Доколкото се установи, че кредиторът „М.С.“, Италия е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.1” ЕООД, то не е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали такова качество има и другият присъединен кредитор „Н.У.И.Д.Ко“, Китай, т.е. дали това юридическо лице е кредитор на ответника, който е титуляр на парични вземания срещу него, възникнали от търговска сделка. Въпросът дали в тежест на ответника са възникнали определени задължения към този присъединен кредитор, както се твърди в производството, ще бъде разгледан при установяване на финансово-икономическото състояние на длъжника.
Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от развалянето на договорите за заем, сключени с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „И.1” ЕООД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към присъединения кредитор „М.С.“, Италия от сключена между тях търговска сделка – договор за продажба, т.е. такова задължение, имащо характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на това задължение, т.е. от 11.09.2018 г. и продължава до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил изцяло възникналото в негова тежест и изискуемо задължение по договора за продажба. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „И.1” ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото финансово-икономическо
състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които
основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна
възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните
краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация. Вещото лице при изготвяне на експертизата е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., както и върху търговските книги на дружеството към 31.12.2019 г., въз основа на записванията в които е съставило годишен финансов отчет и към тази дата.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че балансовата стойност на притежаваните от „И.1” ЕООД краткотрайни активи, която е посочена в съставените от дружеството годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2014 г. тя е в размер на 7 371 000 лв., към 31.12.2015 г. - е в размер на 7 283 000 лв., към 31.12.2017 г. – е в размер на 7 570 000 лв., към 31.12.2018 г. – е в размер на 9 556 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 5 973 000 лв. към 31.12.2014 г., от 4 973 000 лв. към 31.12.2015 г., от 5 543 000 лв. към 31.12.2017 г. и от 6 939 000 лв. към 31.12.2018 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди ответникът е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени. Това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество, което заявява, че счетоводните документи, които са му представени при изготвяне на експертизата, които са вторични и съдържат само обобщени данни, поради което от тях не може да се направи извод за това дали всички задължения, за които по делото са налични данни, че са възникнали в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., които са тези към присъединените кредитори, са осчетоводени. С оглед на това в настоящия случай при изследване на способността на „И.1” ЕООД да погасява своите задължения съдът ще вземе предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на ответника за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че последните са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. „И.1” ЕООД е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност и установената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция е оборена.
В основното и допълнителното заключения на изготвената СИЕ
вещото лице е направило извод, че към 31.12.2016 г. балансовата стойност на
притежаваните от ответника краткотрайни активи е по-ниска от стойността на
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения /стойността на активите
възлиза на 8 122 000 лв., а тази на задълженията е в размер на 10 380 000 лв./.
Това означава, че към края на отчетната 2016 г. „И.1” ЕООД не е притежавал
достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои краткосрочни
съответно текущи задължения и финансовото му състояние към този момент е било влошено.
Това състояние обаче е продължило само една единствена година – то не е
съществувало през предходните два изследвани периода и е преодоляно още през
следващата финансова година, завършваща на 31.12.2017 г., като не е налице и
през отчетната 2018 г. Ето защо трябва да се приеме, че констатираното влошаване
на финансовото състояние на ответното дружество е инцидентно и не показва
трайна тенденция, въз основа на която да бъде заключено, че то е в състояние на
неплатежоспособност.
В допълнителното заключение на изготвената СИЕ от вещото лице е направен и анализ на финансовото състояние на „И.1” ЕООД към 31.12.2019 г. въз основа на записванията в търговските му книги към 31.12.2019 г. Експертът е констатирал, че стойността на осчетоводените краткотрайни активи, които ответното дружество притежава към тази дата, възлиза на сумата от 9 298 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на суровините, материалите, продукцията и стоките на трети лица.
При
преглед на записванията в търговските книги на ответника към 31.12.2019 г. вещото
лице е констатирало, че стойността на възникналите в негова тежест и
осчетоводени от него като краткосрочни задължения е в размер на 5 675 000 лв. Експертът е направил извод, че от проверените от него документи,
които са представени по делото, както и тези, които са му предоставени от НАП,
може да се заключи, че към 31.12.2019 г. в тежест на „И.1” ЕООД са възникнали
публичноправни задължения за заплащане на данъци, здравноосигурителни вноски,
вноски към Универсалния пенсионен фонд и лихви върху тях в общ размер на 188
096, 60 лв. Ответникът не
оспорва съществуването на посочените от вещото лице неплатени
публичноправни задължения, които са в размер от общо 188 096, 60 лв., поради което съдът приема, че по делото е
доказано, че те са възникнали и съществуват
в размера, до който са посочени в таблицата от стр. 20 до стр. 24 от заключението на изготвената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, депозирано на 02.02.2021 г. Не се спори, че тези задължения са изискуеми към
31.12.2019 г., поради което те имат характер на краткосрочни такива и тяхната
стойност следва да се вземе
предвид при изчисляване на общата стойност на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2019 г.,
която ще се използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на
неплатежоспособност или не. В разпита си, проведен в открито съдебно заседание на 10.03.2021 г. вещото
лице е уточнило, че посочените от него публичноправни задължения за лихви със
сигурност не са включени от на „И.1” ЕООД в търговските му книги за 2019 г.,
като въпреки че не може да каже със сигурност, счита, че и описаните от него
неплатени главни публичноправни задължения също не са осчетоводени през 2019 г.
Предвид тези изводи на експерта съдът счита, че посочените в експертизата като неплатени публичноправни задължения, които са в размер от общо 188 096, 60 лв., не са
надлежно осчетоводени от ответника през 2019 г., поради което техният размер
следва да бъде добавен към размера на осчетоводените краткосрочни задължения
при изследване на способността му да ги погасява с притежаваните от него
ликвидни активи.
В
производството не сa представени други доказателства, от които да е видно, че
към 31.12.2019 г. в тежест на ответника са възникнали и са станали изискуеми и
други задължения към негови кредитори, които не са включени във водените от
него счетоводни регистри, които са представени на вещото лице. От проверените
от експерта счетоводни документи не може да се направи извод, че задълженията
към юридическите лица, които са конституирани по делото като присъединени
кредитори, които се доказа, че са възникнали в тежест на „И.1” ЕООД, не са осчетоводени като краткосрочни задължения
към доставчици, защото това дружество не е представило аналитична справка, от
която да е видно точно какви задължения са включени в общата стойност на
задълженията към доставчици за 2019 г. С оглед на това и техният размер не
следва да бъде добавян към този на възникналите в тежест на ответника
краткосрочни задължения.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че общият размер на
краткосрочните задължения на „И.1” ЕООД към 31.12.2019 г. възлиза на
сумата от 5 863 096, 60 лв. /5 675 000 лв. – размерът
на осчетоводените краткосрочни задължения + 188 096, 60 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника краткосрочни публичноправни задължения съгласно констатциите на вещото
лице в приетата СИЕ/.
При съпоставяне на тази
стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата
краткотрайни активи, която е 9 298 000 лв., е видно, че
последната е в по-висок размер. Трябва да се посочи, че този извод не би се
променил и ако към посочения размер на задълженията се прибавят и тези, които
са описани от присъединените кредитори в молбите по чл. 629, ал. 4 ТЗ, тъй като
стойността на краткотрайните активи превишава стойността на краткосрочните
задължения с много повече от общия размер на тези задължения. С оглед на тези факти, съдът приема, че към
31.12.2019 г. ответното дружество все още притежава достатъчно активи, с които да може да
заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило
отражение и в стойностите на показателя за обща ликвидност, който е над
референтаната стойност от 1 и показва добро
финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.
В заключенията на изготвените по делото основна и допълнителна СИЕ липсват констатации за това каква е стойността на притежаваните от „И.1” ЕООД краткотрайни активи и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, тъй като тази страна не е представила нито по делото, нито на вещото лице счетоводни документи, касаещи финансовото му състояние през този период. Съдът счита, че в случая следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за събиране на допуснати доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 31.12.2020 г., както и към момента то не притежава достатъчно краткотрайните активи, с които да погаси краткосрочните си задължения. Ответникът изрично и многократно е задължен от съда да представи на вещото лице всички съставени от него документи, от които да е видно какво е финансово-икономическото му състояние включително към настоящия момент, тъй като те са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение за финансовото състояние на това дружество за целия изследван период от 2014 г. до момента, както и конкретно за това дали то притежава някакви краткотрайни активи и какъв е техният размер. За съда и вещото лице не е съществувала друга възможност да се снабдят с тези счетоводни документи, защото до момента годишен финансов отчет за 2020 г. не е обявен в търговския регистър, и не е представен пред НАП, като към момента не е изтекъл и предвидения в закона срок за това. С определения, постановени в открито съдебно заседание от 12.08.2020 г. и от 21.10.2020 г., на ответника изрично са указани и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК, които съдът може да приложи при неизпълнение на задължението за представяне на изисканите документи, в резултат на което се е стигнало до възпрепятстване на доказването по делото. „И.1” ЕООД обаче не е изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановените актове на съда, с което той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му състояние през 2020 г. и към датата на приключване на устните състезания по делото и конкретно да установи дали този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, че ответникът не притежава достатъчно краткотрайните активи, с които да погаси своите краткосрочни задължения, към 31.12.2020 г., както и към датата на приключване на устните състезания по делото.
По делото няма събрани доказателства и за това какъв е размера на задълженията на ответника към посочените дати. Съдът приема, че към тези дати те са поне в размер от сбора на размера на краткосрочните задължения към 31.12.2019 г., който е 5 863 096, 60 лв. и размера на публично-правните задължения, които са възникнали в тежест на „И.1” ЕООД и са станали изискуеми към 31.12.2020 г., който съгласно изводите на вещото лице, направени в допълнителното заключение на изготвената СИЕ е 195 780, 78 лв.
Следователно, по делото е установено, че към 31.12.2020 г., както и към момента ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към всяка от тези дати, той има възникнали и изискуеми парични задължения към своите кредитори, които са в размер на 6 058 877, 38 лв. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „И.1” ЕООД не е притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството.
След като „И.1” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към присъединените кредитори, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Както беше посочено в настоящото решение, за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, трябва да бъде установено по делото, че невъзможността на търговеца да покрие своите краткосрочни задължения с притежаваните от него бързо ликвидни активи, представлява трайно състояние за търговеца. Това следва по аргумент от чл. 631 ТЗ, в която разпоредба е посочено, че съдът отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни.
В случая съдът счита, че периодът от време от датата, на която може със сигурност да се приеме, че ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, която е 31.1.2020 г., до края на устните състезания, което е 10.03.2021 г., е твърде кратък, за да може да се определи състоянието на дружеството на невъзможност да изпълни своите изискуеми задължения като трайно. По делото не са представени доказателства, от които да може да се определи по-ранна дата през 2020 г. от 31.12.20120 г., към която „И.1” ЕООД вече е нямал достатъчно активи, тъй като няма данни точно в кой момент в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. размерът на краткотрайните активи на търговеца, които към 31.12.2019 г. са на значителна стойност, е намалял и е станал недостатъчен за погасяване на краткосрочните му задължения. Неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението по чл. 161 ГПК също не могат да бъдат приложени към по-ранна дата, към която да се приеме, че ответникът не притежава активи, защото ако той беше представил съставените от него счетоводни документи в цялост, от тях би могло да се установи финансовото състояние на дружеството към 31.12.2020 г., а не към по-ранна дата. Следователно периодът от време, за който се констатира влошеното финансово състояние на ответното търговско дружество е от три месеца, което не е достатъчно като време, за да се приеме, че то представлява трайно състояние и не може да бъде преодоляно.
Трябва да се посочи и това, че описаната невъзможност на „И.1” ЕООД да погасява своите изискуеми задължения е настъпила в края на 2020 г., към който момент е общоизвестно, че в световен план е налице икономическа криза с оглед обявената от Световната здравна организация пандемия от коронавирус, която се характеризира с намаляване на търговската дейност на много търговци, упражняващи занятието си в различни сфери. Ето защо и установения от вещото лице факт, че дейността на ответното дружество през 2020 г. е намаляла с повече от 50 % спрямо 2019 г., е закономерна последица от кризата, която към момента все още не е приключила и това не е дало възможност на търговците да възстановят обема на своята обичайна дейност, което може да се случи след овладяване на пандемията. Предвид това съдът намира, че все още не може да се направи извод, че невъзможността на ответника да погасява своите задължения не може да бъде преодоляна в обозримо бъдеще.
След като по делото не се доказа, че невъзможността на ответното дружество да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите, е трайно състояние, което не може да бъде преодоляно, то това означава, че не може да се направи извод, че то е неплатежоспособен търговец. Това прави молбите на присъединените кредитори, с които се иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност на първото от предявените основания - поради неплатежоспособност, неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съдът трябва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто заявено от молителя като евентуално основание за това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „И.1” ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя активи, които са дълготрайни и краткотрайни такива, към 31.12.2014 г. са с балансова стойност от 8 868 000 лв., към 31.12.2015 г. - от 11 691 000 лв., към 31.12.2016 г. – от 14 880 000 лв., към 31.12.2017 г. - от 13 617 000 лв., към 31.12.2018 г. - от 15 870 000 лв. и към 31.12.2019 г. – 14 880 000. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са както дългосрочни, така и краткосрочни по своя характер, възлизат на 7 424 000 лв. към 31.12.2014 г., на 9 982 000 лв. към 31.12.2015 г., на 11 229 000 лв. към 31.12.2016 г., на 12 719 000 лв. към 31.12.2017 г., на 15 870 000 лв. към 31.12.2018 г. и на 14 880 000 към 31.12.2019 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към всяка една от посочените дати „И.1” ЕООД е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост.
Към 31.12.2020 г., както вече беше посочено, при прилагане на чл. 161 ГПК съдът приема, че ответникът не е притежавал достатъчно активи за да може да удовлетвори своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Периодът от 31.12.2020 г. до края на устните състезания обаче е твърде кратък като време, за да се приеме, че тази невъзможност представлява трайно състояние, а не временно такова, което може да бъде преодоляно, поради което и съдът следва да приеме, че към момента не се доказва дружеството „И.1” ЕООД да е свръхзадължен търговец и следователно не е налице основанието по чл. 742, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на това дружество. Това прави подадените от присъединените кредитори молби по чл. 629, ал. 4 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника неоснователни и на евентуално предявеното за това основание и те трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на ответника по молбата не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ вр. чл. 625 ТЗ от „М.С.“, дружество, учредено съгласно законите на Италия, регистрирано в Официалния Бизнес Регистър на Италианската Търговска и Индустриална Камара под дружествен № 03149330155, с адрес на управление:***, Италия, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.1” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност на това дружество и при условията на евентуалност поради свръхзадължеността му, както и молбата, подадена по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ вр. чл. 625 ТЗ от „Н.У.И.Д.Ко“, дружество, учредено съгласно законите на Китай, с фирмен № 91320106674909819R, с адрес на управление: *******, Дакиао Саут Роуд, Нанкин, Дзянсу, Китай, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.1” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност на това дружество и при условията на евентуалност поради свръхзадължеността му
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: