Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 15497 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от името на ищеца „Т.С.” ЕАД, срещу решение № 464309 от 05.08.2018 г.
по гр. дело № 89562/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
145-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените срещу С. А.С. искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 417.84 лева, ведно със
законната лихва от 20.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г. до ап. 29, находящ се в гр. София, общ „********, с абонатен №
068623; сумата от 59.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия, дължимо за периода от 15.10.2015 г. до
09.06.2017 г.; сумата от 37.28 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение, извършена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2017 г. до окончателното плащане; както и
сумата от 7.23 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение, дължимо за периода от 15.10.2015 г. до 09.06.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 39934/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 145-ти
състав. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати
направените от страна на ответника разноски по делото.
С въззивната жалба се твърди
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се сочи, че в
отлика от извода на първоинстанционния съд, ответникът С. А.С. има качеството
„потребител на топлинна енергия” по смисъла на ЗЕ, тъй като в нейна полза е
учредено вещно право на ползване по отношение на процесния имот. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат уважени и в полза
на ищеца да бъдат присъдени направените разноски.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от процесуален представител на ответникът, с
който твърденията на жалбоподателя се оспорват и е направено искане жалбата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Сочи
се, че страната своевременно е оспорила качеството потребител на топлинна
енергия, както и че в хода на производството ищецът не е провел изискуемото от
процесуалния закон пълно и главно доказване на твърдените правно значими факти.
Изтъква се, че учреденото в полза на ответника право на ползване върху имота е
погасено по давност, тъй като същото не е било упражнявано в продължение на
повече от 5 години, което било доказано от страната в първоинстанционното
производство. В тази връзка е посочено, че потребител на топлинна енергия за
конкретния имот е собственикът И..В.М., на чието име е открита партида в
топлопреносното дружество и на чието име ищецът фактурира дължимите за имота
суми. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно списък,
приложен към молба от 20.02.2019 г.
В открито съдебно заседание въззивникът
– редовно призован, не се представлява. Въззиваемата страна се представлява от
процесуален представител, който поддържа изразеното в отговора на въззивната
жалба становище.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По повод искова молба на „Т.С.” ЕАД,
срещу С. А.С. е образувано гр. дело № 89562/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 145-ти състав. С исковата молба се претендира да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът С. С.
дължи на ищеца следните суми: сумата от 417.84 лева, ведно със законната лихва
от 20.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. до ап. 29, находящ се в гр. София, общ „********, с абонатен №
068623; сумата от 59.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия, дължимо за периода от 15.10.2015 г. до
09.06.2017 г.; сумата от 37.28 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение, извършена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2017 г. до окончателното плащане; както и
сумата от 7.23 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение, дължимо за периода от 15.10.2015 г. до 09.06.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 39934/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 145-ти
състав. В подкрепа на твърдените факти са представени и са приети по делото
множество писмени доказателства, които се кредитират от съда.
В отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения за това срок, ответницата оспорва претенциите на ищеца, като
на първо място твърди, че не притежава качеството „потребител на топлинна
енергия”, независимо от фактът, че в нейна полза на било учредено право на
ползване на имота, тъй като счита същото за погасено по давност поради
неупражняването му в продължение на повече от 5 години. Отделно от това се
твърди, че ищецът е начислявал претендираните суми в нарушение на законовите
правила, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Поддържа се, че
за една част от претендираните вземания са погасени по давност. Що се отнася до
претендираната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия се заявява,
че искът е неоснователен, тъй като чл. 33, ал. 1 от ОУ, в сила от 2014 г.
представлява нищожна клауза, тъй като е в противоречие с чл. 143 от ЗЗП, с
оглед на което не може да се приеме, че ответницата е в забава. Становище за
неоснователност се изразява и по отношение на исковата претенция за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, тъй като
ответницата не е в забава.
От приетия като писмено доказателство
нотариален акт № 57 от 13.06.1993 г. /л. 21-22/ се установява, че ответникът С.
А.С. е дарила собствения си имот, а именно апартамент № 2**, находящ се в гр.
София, ж. к. „********, на своята дъщеря И.В.С., като в полза на дарителя С. е
учредено пожизнено вещно право на ползване върху имота. От приетите писмени
доказателства се установява, че този имот се намира в топлоснабдена сграда, в
която се извършва услуга „дялово разпределение” от „Т.с.” ЕООД, което е
представило по делото доказателства, от които е видно, че в процесния период е извършвана
услуга дялово разпределение, в резултат от която са издадени индивидуални
справки за потребена топлинна енергия в имота, които са на името на И..В.М..
Освен това, от протокол за извършен отчет за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016
г., подписан от И.М., става ясно, че отоплителните уреди в имота са затапени,
като са налични два броя лири без монтирани уреди за отопление и един водомер.
От счетоводно извлечение, представено от „Т.С.” ЕАД /л. 9/ и от съобщения към
фактури /л. 10-11/ се установява, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015
г. е фактурирана сума в размер от 387.91 лева, както и че за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е фактурирана сума от 420.68 лева.
За да отговори на значимите по делото
въпроси, по инициатива на ищеца е допусната съдебно-техническа (СТЕ) заключенията
на която се възприема от съда, тъй като представлява резултат от обективно и
професионално проведено експертно изследване. От това заключение се установява,
че в процесния апартамент са монтирани две тръбни отоплителни тела (лири),
които не са окомплектовани с индивидуални топломери, както и че останалите
четири броя отоплителни тела са изолирани от сградната инсталация чрез
разскачване и затапване на аншлусите им. Изчисляването на топлоенергия за
битова гореща вода е извършвано на базата на отчетеното показание на индивидуалния
водомер за топла вода в ап. 29 и осреднения специфичен разход на топлоенергия,
необходима за загряване на 1 куб. м вода. За периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. общата дължима сума за потребена топлинна енергия е в размер на
811.45 лева с ДДС, като е взета предвид стойността на относимите изравнителни
сметки, като сумите са начислявани съобразно законовите изисквания.
При гореописаните факти, изводими от
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от правна страна,
следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да се приеме, че исковите претенции са
основателни, в доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: 1)
по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ: наличие на облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на
реално доставена от него по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена; 2) по иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните предпоставки, за да
опровергае основателността на предявените искове, ответникът следва да докаже
погасяване на дълга.
В конкретния случай, при
описаните по-горе факти се установява по категоричен начин, че за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, доставена
до ап. 29, находящ се в гр. София, общ „********, с абонатен № 068623, е не
ответницата, а И..В.М.. По въпроса относно качеството потребител на последната,
съдът се солидаризира изцяло с мотивите на първоинстанционния съд, поради което
и за да не ги преповтаря на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Отделно
от това следва да се отбележи, че цялата предоставена от самия ищец и от
третото лице – помагач документация, свързана с отчитане потреблението за имота
и с начисляване на дължимите суми е на името на И.М., която е подписала и
протокола от извършен през 2015 г. отчет.
С оглед на това, съдът приема, че в
конкретния случай ответникът С. А.С. няма качеството „потребител на топлинна
енергия” по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, поради което не е осъществена първата
необходима предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 153 от ЗЕ. Това от своя страна предопределя неоснователност и на
акцесорните искови претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което изводите
на настоящия съдебен състав напълно съвпадат с формираните от първоинстанционния
съд. При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора във въззивното
производство и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът няма право на
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно,
съгласно установеното в чл. 78, ал. 3 от ГПК правило въззиваемата страна има
право на разноски, за присъждането на каквито е направено своевременно искане в
отговора на въззивната жалба, което се поддържа и с подадената на 20.02.2019 г.
молба, като са представени доказателства (вносна бележка л. 25 в. гр. дело) за реално направени разноски в размер на
100.00 лева за адвокатско възнаграждение. Поради това, независимо, че списъкът
по чл. 80 от ГПК обективира размер на направени разноски от 300.00 лева, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 100.00 лева, за заплащането на които следва да
бъде осъдена насрещната страна.
По
тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 464309
от 05.08.2018 г. по гр. дело № 89562/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 145-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С. А.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.