О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 1469 25.07.2018 г. град
Бургас
Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет
пети юли две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 677 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 3 и
ал. 4 във вр. с чл. 59, ал. 8 от СК.
Производството
е за определяне на привременни и защитни мерки относно местоживеенето на детето
Х.Х.Щ. и осъществяване на личните му отношения с бащата Х.Л.Щ.. Искането е направено
от процесуалните представители на въззивника Х.Щ. в проведено открито съдебно заседание
от 06.06.2018 г. по в.гр.д. № 677/2018 г. по описа на БОС, предмет на което е
въззивна проверка на първоинстанционно решение за изменение на мерките по
решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на
БРС. Твърди се, че от 2014 г. режимът на лични отношения между детето и неговия
баща не се изпълнява ефективно, предвид което били налице симптоми у Х. за
наличие на синдром на родителско отчуждение. Предвид висящия съдебен процес и
невъзможността за осъществяване на определения с решение № 2206/19.11.2014 г.,
постановено по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС режим на лични отношения,
въззивникът отправя искане за определяне на защитни и привременни мерки в тази
връзка за периода на лятната ваканция.
С
протоколно определение, постановено от въззивния съд в проведено по делото открито
съдено заседание от 11.07.2018 г., на страните е дадена възможност в
десетдневен срок да депозират проект на защитни мерки за осъществяване на
личните отношения на въззивника Щ. с малолетното дете Х., като делото е
отложено за разглеждане на 03.10.2018 г.
В
изпълнение на определението на съда по делото са постъпили отделни изявления на
двете страни по делото, от които е видно, че не се е достигнало до компромис по
въпроса между тях.
Със
заявление вх. № 10582/19.07.2018 г. от Х.Л.Щ. е представено предложение на
въззивника за привременни и защитни мерки, подкрепено със съдебна практика.
Въззивникът сочи, че в седмицата след заседанието по делото от 01.07.2018 г. е
провел две кратки срещи с детето Х., в присъствието на неговия дядо по майчина
линия, които счита за неефективни. Излага съображения, че присъствието на който
и да е близък до майката човек на срещите му с детето водят до резервираност в
поведението на последното, предвид което и моли местоживеенето на Х. да бъде
определено при него, като му бъде възложено и упражняването на родителските
права по отношение на него. Намира, че това е единственият начин за
преодоляване на родителското отчуждение, еманципиране на детето от майката и
възстановяване на връзката с бащата. Наред с посочените привременни мерки се
иска постановяване на защитна мярка – прекратяване на контактите между
малолетния Х. и неговата майка за неопределено време.
Постъпило
е и становище вх. № 10660/20.07.2018 г. от въззиваемата С.Е., с което се твърди
неоснователност на искането на въззивника. Излагат се съображения, че от
доказателствата по делото се установява негативното влияние на бащата върху
психиката на детето Х., който сам, с поведението си, бил причина за настъпилото
отчуждение. Сочи се, че предаване на детето за дълги периоди на бащата би
довело до задълбочаване на проблема, а възстановяването на връзката между
бащата и детето трябва да става постепенно. Твърди се, че на бащата е била
предоставена възможност за ежедневни кратки срещи с детето през последната
седмица, при което, по негово желание, такива са били проведени на 13 и
17.07.2018 г., в присъствието на дядото по майчина линия. Въззиваемата заявява,
че отношенията между страните са нормални и те сами могат да уговарят
периодични срещи, а определен ден и час би стресирал детето, което не било в
негов най-добър интерес.
За да се произнесе по направеното по реда
на чл. 127, ал. 3 и
ал. 4 във вр. с чл. 59, ал. 8 от СК искане,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Страните
са родители на детето Х.Х.Щ., роден на *** г. по време на брака им, сключен на 20.11.2007
г., прекратен с решение № 94/19.11.2009 г. по гр.д. № 1988/2009 г. по описа на
Районен съд – Добрич, които факти съдът прие за установени от приетите като
писмени доказателства Удостоверение за прекратен граждански брак, издадено от Районен
съд - Добрич и Удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на
акт за раждане № IV-103/10.03.2008
г.
От
представено по делото решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д. №
11008/2013 г. по описа на БРС се установява, че действащият режим на лични
отношения между бащата и детето е определен с посещения на малолетния Х. в дома
на въззивника в гр. Варна през определени почивни и празнични дни, както и за
установени периоди през ваканциите.
От
твърденията на страните и многобройните писмени и гласни доказателства по
делото се установява, че действащият режим на лични отношения не се изпълнява
ефективно от м. септември 2014 г., както и че отношенията между бащата и детето
са силно влошени, правени са опити за срещи между тях с посредничеството на
органите на МВР, ЧСИ и неправителствени организации.
По
делото се съдържат данни и за влошените отношения между страните – бивши
съпрузи, за водени между тях множество съдебни производства, включително по
реда на ЗЗДН, както и за влошеното психическо и здравословно състояние на
детето Х., вследствие събитията.
Изготвената
по делото съдебно-психологична експертиза потвърждава невъзможността режимът с
преспиване да бъде осъществяван понастоящем поради психологическата травма на
детето от конфликтните отношения на родителите и симбиотичната му връзка с
майката, но подчертава необходимостта от присъствие на бащата в живота на
детето. Препоръчват се мерки за срещи между детето и бащата и специализирана
консултативна работа с двамата родители.
От представените
по делото социални доклади на Дирекция «СП»-Варна и Дирекция «СП»-Бургас, както и от изразеното
становище на социалния работник пред съда и изслушването на детето се установи,
че същото към момента живее и се обучава на територията на гр. Бургас, като
през лятната ваканция пребивава при родителите на своята майка в гр. Добрич.
Налице са данни за близката връзка на детето с майката и нейните родители, като
самото дете заявява нежелание да се среща със своя баща.
Разпоредбите на чл. 127, ал. 3 и ал. 4 във вр.
с чл. 59, ал. 8 от СК, предвиждат възможност по искане на родител и по
необходимост съдът са постанови привременни и защитни мерки в интерес на детето,
които мерки имат за цел още в хода на производството по определяне на родителя
който ще упражнява родителските права, да се уредят някои нетърпящи отлагане
въпроси - основно грижата за децата, тяхната издръжка и контактите с другия
родител. Всички тези въпроси ще бъдат окончателно разрешени с решението по същество
на предоставения за разглеждане на въззивния съд спор.
Предвид
факта, че към настоящия момент е налице действащ режим на лични отношения между
детето и бащата, определен с решение № 2206/19.11.2014 г., постановено по гр.д.
№ 11008/2013 г. по описа на БРС, въззивният съд намира за неоснователно
искането на въззивника Щ. за определяне на привременни и защитни мерки, а
именно – определяне местоживеенето на малолетния Х. при бащата, предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и
прекратяване на контактите му с майка. Постановяването на подобни мерки не е и
в най-добрия интерес на детето, за който съдът следи служебно в рамките на
съдебното производство. Правното положение на детето към момента е стабилно, родителските
права се упражняват адекватно от майката, като психическото отношение на детето
към конфликтите между родителите не предразполага крайна промяна в режима на
упражняване на родителските права и личните отношения с родителите, в какъвто
смисъл е искането на въззивника.
От друга
страна, съдът, с оглед разделното живеене на страните, невъзможността за
ефективно осъществяване на действащия режим на лични отношения на детето с
бащата, препоръките на вещото лице по делото и изявленията на въззиваемата,
намира за основателно искането на бащата за
определяне на защитни мерки по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 от СК, като при съобразяване най-добрия интерес на детето намира, че в периода на
лятната ваканция на малолетния Х., срещите с бащата следва да се осъществяват в
определени дни, в присъствието на дядото на Х. по майчина линия и на
територията на гр. Добрич.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 от СК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 от СК, следните защитни
мерки за осигуряване изпълнението на режима на лични отношения на бащата Х.Л.Щ.,
ЕГН ********** с детето Х.Х.Щ., ЕГН **********, така че бащата да се среща с детето
през лятната ваканция, считано до
15.09.2018 г., на територията на гр. Добрич, по негов избор – в двора на къщата
на родителите на въззиваемата С.Е. или в градската градина на гр. Добрич, в
присъствието на дядото на детето по майчина линия, в долупосочените дни и
часове, както следва:
-
всяка
събота от съответния месец от 10,00 часа до 15,00 часа, както и всяка сряда от
16,00 часа до 19,00 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.