РЕШЕНИЕ
№ 2596
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110101995 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л. В. А., ЕГН **********, действаща
чрез адв. Й. А. – ВАК, срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100.00
лева, частично от общо 3 058.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв панел к-т, задна броня,
вежда п. л. калник и вежда з. л. калник на л. а. марка „Н.“, модел „К.“, с рег. № *,
застрахован при ответното дружество по договор № * от 15.07.2021 г. за „К.“, клауза „П.“, в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 08.07.2022 г. в гр. В., ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.07.2021 г. е сключил застраховка
„каско“, клауза „пълно“ на собствения си автомобил „Н. К.“, с рег. № *, с ответното
дружество със срок на действие от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г. автомобилът е бил
застрахован за 10 000.00 лева, като застрахователната премия съгласно полица № * от
15.07.2021 г. възлизала на 517.29 лева. Страните са уговорили премията да бъде разсрочена
на 4 вноски, като към момента всички вноски са били платени.
Ищецът твърди, че на 08.07.2022 г. г., управлявайки процесния автомобил, се
прибирал от гр. Б.. При навлизане в гр. В. по А. мост се движел в дясната пътна лента. На
около 300 метра, след като се движел по моста, забелязал на пътното платно препятствие,
1
при което е предприел маневра за заобикаляне на същото. Твърди, че е преминал в лявата
лента, но се отклонил твърде вляво, при което ожулил лявата страна на автомобила в
мантинелата на моста. Спрял, за да огледа автомобила и дали са настъпили щети по
мантинелата, но е станало задръстване, при което другите водачи започнали да свирят с
клаксоните. Тъй като нямало щети по мантинелата решил да потегли, за да не стане причина
за настъпване на ново ПТП.
На 08.07.2022 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
като негов служител извършил оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков
материал и съставил опис на щетите по претенция № *, като в него описал увредените
части.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът на 26.07.2022 г. е получил уведомление от
ответника, с което последният отказва да му изплати претендираното застрахователно
обезщетение, тъй като ищецът не е регистрирал процесното ПТП в КАТ, съобразно
изискаванитя на т. 14.11 от ОУ към полицата.
На 16.08.2022 г. ищецът подал молба в КАТ – гр. В., при което му бил съставен КП за
ПТП с дата 05.10.2022 г.
Навежда се, че ищецът е извършил проучване, след което установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 058.40 лева, която към
настоящия момент не била изплатена от застрахователя-ответник, въпреки представения КП
за ПТП.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗК „Л. И.“ АД е подал писмен отговор, в
който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно
правоотношение по полица № * от 15.07.2021 г. със срок на действие от 16.07.2021 г. до
15.07.2022 г., както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно
събитие и заведената пред него щета. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че дължимата
затсрахователна премия, възлизаща в размер на 517.29 лева е заплатена изцяло от ищеца.
Предявения иск обаче оспорва както по основание, така и по размер. Твърди, че
отказът за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение по образуваната
преписка е обусловен от липсата на съставен от компетентните органи КП за ПТП, което е в
разрез с ОУ. Доколкото ищецът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми за това
компетентните органи, то същият се сочи, че е нарушил ОУ за застраховане на сухопътни
ППС без релсови превозни средства на ЗК „Л. И.“ АД.
Отделно се излага, че претендираната сума за извършването на ремонт на
застрахования автомобил е завишена, предвид средните пазарни цени към датата на ПТП.
Оспорва иска за лихви.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира
2
сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя предявения частичен иск, като увеличава размера му от 100.00 лева от общо
3 058.40 лева на 3 070.66 лева окончателно, която сума представлява стойността на
претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Н. В. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на предявения иск предполага доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие по време на
действие на полицата, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези
щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
На основание чл.146, ал.1, т. 3 от ГПК съдът с окончателния доклад е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните правнорелевантни юридически
факти: че между ищеца и отвтеника е съществувало валидно облигационно правоотношение
по застрахователна полица № * от 15.07.2021 г. за застраховка „К.“ на лек автомобил, марка
„Н.“, модел „К.“, ДК № * със срок на действие от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г.; че ищецът е
заплатил дължимата застрахователна премия по полицата в размер от 517.29 лева; че по
време на действие на договора – на 08.07.2022 г. е настъпило застрахователно събитие в гр.
В.; че по заявление на ищеца е заведена щета № * от 08.07.2022 г. при ответното дружество;
че е съставен опис техническа експертиза по щета № *; че щетите са по предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв панел к-т, задна броня,
вежда п. л. калник и вежда з. л. калник.
Относно застрахователното събитие и причинените на застрахования вреди:
От ангажираното уведомление за щета и Протокол за ПТП № 1745331/05.10.2022 г. се
установява, че ищецът е довел до знанието на застрахователя, че щетата е възникнала докато
автомобилът се е движел по А. мост, при което ищцата е загубила контрол и се отклонила
вляво и се блъснала в мантинелата, в резултат на което са причинени процесните щети по
лекия автомобил.
3
Съдът намира, че позоваване досежно механизма на ПТП не е необходимо в
конкретния казус. Застрахованият собственик не носи доказателствена тежест за
установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила
по застраховка „к.“. При отчитане на легалното определение на пар. 1, т. 3 от ДР на КЗ за
застрахователен риск, следва да се приеме, че законодателят е поставил акцент върху
съществуващата вероятност от увреждане на имущественото благо, осъществяването на
която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и
ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока целенасочено поведение на
застрахования по арг. от чл. 408, ал. 1 от КЗ /така и решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 1163/2015 г./, а застрахователят би отговарял и в случай на
непредпазливно причиняване на вредите от самия водач. Следователно позоваването на
изключените рискове по чл. 14.11; чл. 27.3 и чл.28.2 от ОУ на застрахователя, представлява
възражение, което следва да се основе на конкретно твърдение съответно за вина, заблуда на
застрахователя или инсценировка. Такива възражения не са въведени от ответника.
Голословното позоваване на горепосочените разпоредби от ОУ не е основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност, още повече, че застрахованият ищец е
нямал юридическото задължението да уведоми службите за контрол на МВР по арг. от чл.
125 от ЗДвП, доколкото при процесното ПТП нито има убит или ранен човек; нито същото е
предизвикало задръстване на пътното платно; нито в ПТП е участвало ППС, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; нито има съмнение, че ищцата е била с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребила наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство и т. н. В настоящия
случай произшествието е с един участник, като МПС е било в състояние да се придвижи на
собствен ход.
В конкретния казус вредите по застрахованата вещ са констатирани от представител
на застрахователя при извършване на описа. Касае се за увреждане на предна броня –
боядисване; преден ляв калник – ремонт и боядисване; предна лява врата – ремонт и
боядисване; задна лява врата – ремонт и боядисване; заден ляв панел к-т – ремонт и
боядисване; задна броня – боядисване; вежда преден ляв калник – ремонт; вежда заден ляв
калник - ремонт. В съответствие с тази констатация вещото лице по допуснатата САвТЕ,
кредитирана като обективно и компетентно изготвена, е оценило разходите за
възстановяване на увредените автодетайли, материалите и труда в размер на 3 070.66 лева.
Този размер на обезщетението съответства на изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ, доколкото застрахователното обезщетение по договора за имуществено
застраховане се съизмерява със средните пазарни цени, необходими за отстраняване на
увреждането /материали и труд/, изчислени към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В заключение исковата претенция се явява основателна в цялост, като
основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него
4
акцесорно задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното погасяване
на главницата.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 1 052.83 лева, от които: 122.83 лева – заплатена държавна
такса; 200.00 лева – заплатен депозит за вещо лице по САвТЕ; 730.00 лева с ДДС – заплатен
в брой хонорар за един адвокат, като с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото и обема на оказаното професионално съдействие претендираният хонорар не е
прекомерен, имайки предвид и минималният размер на адовкатските възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004 г., което обуславя неоснователността на инвокираното искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на Л. В. А., ЕГН ********** сумата в размер от 3 070.66 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден
ляв панел к-т, задна броня, вежда п. л. калник и вежда з. л. калник на л. а. марка „Н.“, модел
„К.“, с рег. № *, застрахован при ответното дружество по договор № * от 15.07.2021 г. за
„К.“, клауза „П.“, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 08.07.2022 г. в гр. В.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на Л. В. А., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 052.83 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN - *, с
титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5