№ 716
гр. Разград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100882 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.270, ал.2 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Х.П.Х.Ф.И., с която е предявен иск срещу
„Холмууд Баунд Транспорт“ЕООД за установяване провъзгласите
нищожността на Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1722 по описа за 2023 г.
на Разградски районен съд, с която дружеството "ХОСТ ПАСКАЛ
РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД е осъдено да заплати на „ХОЛМУУД БАУНД
ТРАНСПОРТ" ЕООД сумите, както следва: 4000 лева, представляващи
неизплатено възнаграждение по сключен договор за транспортни услуги от
15.01.2009 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
06.02.2009 г. до 05.10.2023 г. в размер на 6 144, 78 лева; разноски по делото в
размер на 4202,90 лева, от които - 202, 90 лева държавна такса и 4000 лева
адвокатско възнаграждение, като същата е издадена в противоречие с морала
и добрите нрави, както и при недобросъвестно деклариране от страна на
заявителя на неверни данни. Ищецът, твърди, че има множество пострадали от
добре обмислената възможност на определени лица да се облагодетелстват от
имуществото на чуждестранни граждани, което те притежават посредством
юридическите лица, създадени за тази цел, че депозираното пред Разградски
районен съд заявление, въз основа на което издадена процесната заповед е
документ с невярно съдържание, че заповедта е издадена въз основа на
напълно неверни данни, поради което същата противоречи на морала и
добрите нрави, като противоречието е от такова естество, че изисква най-
тежката санкция, а именно провъзгласяването на нищожността на съдебния
акт.
Претендира и за заплащане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: Със Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение
1
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1722 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Разград е разпоредено "ХОСТ ПАСКАЛ
РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД да заплати на „ХОЛМУУД БАУНД
ТРАНСПОРТ" ЕООД сумите, 4000 лева, представляващи неизплатено
възнаграждение по сключен договор за транспортни услуги от 15.01.2009 г.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.02.2009 г. до
05.10.2023 г. в размер на 6 144, 78 лева; разноски по делото в размер на
4202,90 лева, от които - 202, 90 лева държавна такса и 4000 лева адвокатско
възнаграждение. Производството по ч. гр. д. № 1722 по описа за 2023 г. е
инициираното от П.П.К., като управител и законен представител на
„ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ" ЕООД с ЕИК *********, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Зеррин Мустафова.
Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.
"ХОСТ ПАСКАЛ РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД е подал възражение по чл.423
ГПК срещу същата заповед. По образуваното в.ч.гр.д. № 277/2024г. на ОС -
Разград е постановено определение №404/19.07.2024г., с което възражението
не е прието. В това определение съдебният състав е взел предвид, че
съдебните книжа не са потърсени в двуседмичен срок от поставяне на
уведомлението, въпреки че в конкретния случай е установено, че молителят
няма офис на регистрирания в ТР адрес на седалище и управление, нито
подобно нещо се твърди по възражението. Този съдебен акт е окончателен.
Заявителят е инициирал изпълнително дело №109 по описа за 2024 г. на ЧСИ
Виктор Стоянов, рег. № 906, район на действие ОС - Плевен.
Видно от публикувания в търговският регистър Отчет за приходите и
разходите на дружеството, за 2009 г. дружеството-заявител не е получавало
приходи, същото не е получавало приходи през 2009 г. и следващите, не е
извършвало никаква дейност Това обстоятелство е обявено от собственика и
управителя на дружеството към 2009 г. П.А.Х..
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, тъй като разпоредбата
на чл.270 , ал.2 от ГПК дава възможност нищожността на решението да се
предяви по исков ред безсрочно. В случая заповедта за изпълнение има
характер на съдебен акт, с който се дава отговор на основния проблем, с който
е сезиран съда по ч.гр.д.№1722/2023 г., поради което по отношение на нея се
прилага горната разпоредба. Влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и не допуска същият спор да бъде отнесен за разрешаване
по исков ред от съда, освен при новооткрити обстоятелства и доказателства –
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.424 от ГПК. Тя засяга
имуществената сфера на лицето, срещу което е издадена, със същия
интензитет, с който тази сфера бива засягана от издадено осъдително съдебно
решение. Ето защо разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК следва да бъде
приложена по аналогия /чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове/ и да се
приеме, че по същия ред може да бъде установявана нищожността и на
останалите правораздавателни актове – определения, разпореждания,
заповеди за изпълнение на паричните задължения по чл.410 и чл.417 от ГПК
– в този смисъл константната практика на ВКС – определение
№64/23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 141/2015 г. на ВКС, ІV ГО и определение
№668/15.08.2017 г. по гр. д. № 771/2017 г., III ГО на ВКС.
Нищожността е най-тежкият порок, от който може да бъде засегнато
съдебното решение. ГПК не съдържа легална дефиниция за нищожността, но в
2
правната теория и в съдебната практика /ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело №
1/2011 г. на ОСГТК, решение № 361/07.05.2009 г. по гр. дело № 706/2008 г., I г.
о., решение по гр. дело № 4694/2007 г., I г. о., решение по т. дело № 52/2010 г.,
II т. о., решение по гр. дело № 3692/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС и др. / по
тълкувателен път безпротиворечиво е изяснено съдържанието на понятието.
За да е нищожен съдебният акт, същият трябва да не отговаря на изискванията
за валиден акт. В случая заповедта е издадена от надлежен орган – РС,
компетентен съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК в надлежен състав –
едноличен, от съдия, който е назначен за такъв по реда на Закона за съдебната
власт. Този акт е в правораздавателната власт на съда – разпоредбата на чл.410
от ГПК изрично дава възможност за издаване на такъв вид актове. Няма данни
ищецът /длъжник в производството по чл.410 от ГПК/ да е бил лице, което да
не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища.
Напротив, същият е юридическо лице, регистрирано по българския закон и със
седалище в Република България. Заповедта е в писмена форма и е подписана
от съдията-докладчик. Волята на съда, изразена в съдебния акт е достатъчно
ясна.
Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се
постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се
постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в
случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на
морала и добрите нрави, а плащането на парична сума по облигационно
отношение не е такова. Нарушаването на императивна материалноправна или
процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт, каквито навежда
ищеца, не води до неговата нищожност, а до недопустимост или
неправилност на съдебния акт, която се релевира по пътя на инстанционния
контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на жалба пред
съответния компетентен съд.
По същество този аргумент на ищеца представлява оплакване за неправилност
на постановения съдебен акт, мотивиран с липсата на облигационни
отношения между заявителя и соченото за длъжник лице по договор за
транспортни услуги.
Законодателят е регламентирал процесуална възможност на соченото за
длъжник лице да релевира подобни възражения срещу издадената заповед за
изпълнение чрез депозиране на възражение по реда на чл.414 от ГПК,
осуетяващо влизането в сила на издадената заповед. Подобно възражение
обаче не може да обоснове нищожност на заповедта за изпълнение, а следва
да се преценява от съда при разглеждане на спора по същество. В тази връзка
подробно изложените в исковата молба аргументи за липса на дейност на
ищцовото дружество не представляват обстоятелства, които могат да бъдат
преценявани в настоящото производство.
Относно въведените с исковата молба твърдения за противоречие на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК с добрите нрави поради издаване
на същата на основание "документ с невярно съдържание" – заявление за
издаване на заповед за изпълнение с посочени в него неверни данни,
настоящият състав намира, че по същество това отново са оплаквания за
неправилност на оспорения съдебен акт, постановен в рамките на заповедното
производство, в което съдът не събира доказателства и не извършва преценка
за съществуването или не на соченото в заявлението основание за дължимост
на заявеното вземане. Подобна преценка съдът следва да извърши в
производството по същество.
3
Процесната заповед за изпълнение не съставлява акт, несъвместим с основите
на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие,
което е престъпление или такова противоречащо на добрите нрави. Ето защо
предявеният иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване
нищожност на заповедта за изпълнение по чл.401 от ГПК , издадена по ч. гр.
д. № 1722 г. по описа за 2023 г. на Районен съд - Разград е неоснователен.
По реда на чл.270, ал.2 от ГПК е недопустимо да се пререшава вече веднъж
решен правен спор, съответно нищожността да се обосновава с
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като и в това
производство се следва един от основните принципи на правовата държава, а
именно задължителната сила на валидни съдебни решения и върховенството
на закона.
На основание чл.78 от ГПК с оглед изхода на делото, ищецът няма право на
направените от него разноски.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Х.П.Х.Ф.И., роден на 08.09.1963 г.,
притежаващ документ за самоличност № *************, издаден на
12.09.2023 г. от Ауд Хеверле, в качеството си на управител и законен
представител на търговско дружество "ХОСТ ПАСКАЛ
РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД със седалище: обл. Разград, общ. Цар Калоян,
с. Костанденец, п.к. 7273, ул. „ЦАР КАЛОЯН" № 24, регистрирано към
Агенцията по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *********, действащо
чрез адв. К. Т., член на Варненска адвокатска колегия с личен № **********
по карта № VAK0860, кантора с адрес: *******************************
срещу „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ" ЕООД, със седалище гр. Русе и
адрес на управление: гр. Русе, бул. „Христо Ботев" № 44, регистрирано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от П.П.К.
за установяване на нищожност на заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена от Районен съд -
Разград по ч.гр.д.№ 1722 по описа за 2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4