№ 2488
гр. ..., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. П.А
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. П.А Гражданско дело №
20221110139243 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена
топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла
давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
1
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с
лихви и разноски/. Във връзка с подадено възражение от длъжника, на
заявителя е указано, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК.
Разпореждането е връчено на заявителя на 21.06.2022г., като на 21.07.2022г. е
дапозирана и исковата молба, видно от отбелязването върху нея.
Обстоятелството, че настоящото производство е образувано на следващия ден
– 22.07.2022г. не рефлектира върху спазването на законоустановения срок за
предявяване на иск. Доводите в противната насока, съдът отхвърля като
неоснователни.
Не е спорно по делото че ответницата е собственик на имот с аб.№ ... в
гр.....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на
КЕВР. Необходимо е да се посочи,че тези изводи на съда не се променят от
последвалата законодателна промяна, съгласно която се говори за продажба
на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва
2
... ЕООД. За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат
суми за разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното
предприятие, съгласно чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за
топлоснабдяването, съгласно който дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от действащите между страните
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „...” ЕАД
на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата дялово
разпределение на „...” ЕАД.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа
експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имота на
ответника е доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не
е заплатил същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е
изчислен точно. Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е
извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от
Наредба №16-334. През процесния период за имота са начислявани суми за
ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Ответникът не
установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и
да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове,
поради което съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба. Съгласно
заключението на приетата СТЕ, за имота са начислявани суми само за битово
горещо водоснабдяване и сградна инсталация, като е отчетено спирането на
топлоподаването за отопление. Обстоятелството, че в имота е прекъснато
топлоподаването за отопление, не освобождава собственика му от
задълженията за плащане на сумите за БГВ и сградна инсталация, а доводите
в противната насока, поддържани от процесуалния представител на
ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
3
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № ... е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията /съгласно ССЕ/, които
не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или
частично/, но като последица от заявеното възражение за изтекла давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на
ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с
тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена
топлинна енергия, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми след
01.03.2019г. Размерът на тези задължения, съгласно заключението на ВЛ по
приетата ССчЕ е 721.38 лева главница и 71.75 лева лихва за забава за
доставена ТЕ, и 29.92 лева главница и 4.56 лева – лихва за забава за
извършено дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да
бъдат уважени, в непогасената им част – след 01.03.2019г. Ответницата дължи
и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
страните имат право на разноски.
На ищеца се присъждат 40.95 лева – разноски в заповедното, както и
300.01 лева – разноски в настоящото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.25 от Наредбата за
заплащането на правното помощ.
4
Ответницата е извършила в исковото производство разноски от 460 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, непозволяващ последващата му редукция, от които се
присъждат 236.41 лева.
На процесуалния представител на ответницата в заповедното
производство съдът определя възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
50 лева.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е разгледан от Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и
C‑428/16 СЕС, като с Решение от 23.11.2017г. той се е произнесъл по
преюдициално запитване и е приел, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с оглед разяснението, че съдилищата във
всеки конкретен случай следва да преценяват приложимостта на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето му,
настоящият състав приема, че в заповедното производство, разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от длъжника следва да се определят с
оглед извършената работа.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, което е за
процесуално представителство и защита в заповедното производство. В
заповедното производство пълномощникът на длъжника е извършил едно
процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, което
налага извода, че за процесуалното действие по подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК на пълномощника на длъжника се дължи възнаграждение в
размер от 50 лв. - с оглед извършената работа, от които се присъждат 25.70
лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. А. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ..., ЖК...., бл...., вх... ет... ап..., дължи на ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес
ГР...., УЛ...., №..., сумата от 721.38 лева – главница за доставена ТЕ в периода
м.05.2018г. до м.04.2020г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от
01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 71.75 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 03.02.2022 г., сумата от 29,92 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4,56 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 03.02.2022 г.,, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 22.03.2022г. по ч.гр.д. №
10818/2022г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Л. А. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ЖК...., бл...., вх...
ет... ап..., да заплати на ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ГР...., УЛ...., №..., сумата от
40.95 лева – разноски в заповедното производство, както и 300.01 лева–
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ГР...., УЛ...., №..., да заплати на Л. А.
В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ЖК...., бл...., вх... ет... ап..., сумата от
236.41 лева– разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ГР...., УЛ...., №..., да заплати на
адв.М. Л. Л., гр...., ул.... № ..., ет... сумата от 25.70 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ... ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7