Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 39
гр. Сливен, 15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание проведено на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Нина
Кънчева и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 1 по
описа на СлОС за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Депозирана е искова молба от
Д.Д.Д. срещу „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, в която се твърди, че на 29.07.2017 год. на АМ
„Тракия“ километър 237, преди гр. К., в посока гр. Б. около 12.40 часа ищцата
се е возила на предна дясна седалка в управлявания от Р.А.К. л.а. Ф. Г., когато
вследствие на несъобразена скорост и дистанция, автомобилът е бил застигнат и
ударен в задната част от движещия се след него лек автомобил Ф. У., управляван
от виновния водач Л.Ф., роден на *** год. в У..
Твърди се, че по случая е
образувано ДП № 260/2017 год. на РУ на МВР – К..
Тъй като лекият автомобил
причинил ПТП е застрахован в У., и не е посочен представител, претенцията е насочена
срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на основание
чл. 511 от КЗ.
Ищцата твърди, че е живяла
на семейни начала с починалия Р.А.К. 12 години. Преживяла е неописуеми
страдания и мъка от загубата на този близък човек. Същият е бил физически здрав
и в разцвета на силите си. Двамата с ищцата са били винаги заедно и в хубави и
лоши моменти. Починалият е бил морална и материална опора за ищцата, която след
неговата загуба е останала завинаги лишена от неговата обич и грижи. Твърди, че с неговата смърт, е настъпил
продължителен емоционален стрес, който продължава и към настоящия момент.
С оглед интензитета на
причинените болки и страдания, ищцата претендира обезщетение в размер на
150 000лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането 29.07.2017
год.
Твърди се още, че за
посочения увреждащ автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно дружество в У. със срок на валидност от
07.06.2017 год. до 05.08.2018 год.
Исковата молба е връчена
редовно на ответника, като в законоустановения срок е
депозиран писмен отговор. В същия се заявява, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Оспорват се наведените в исковата молба причини за настъпването
на ПТП, описаният механизъм и вината на водача Л.Ф..
Твърди се, че не следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника предвид факта, че отговорността на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичащ от отговорността на
застрахования водач на Ф. А. - Л.Ф., който обаче не е виновен за настъпилото
ПТП. В условията на евентуалност се оспорва изключителната вина на водача на Л.Ф.
за настъпване на процесното ПТП, като се твърди, че
починалият Р.А.К. е съпричинил в изключително висока
степен процесното ПТП и предизвикал претърпените от
него телесни увреждания, довели до смъртта му. Оспорва се вида и обема на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва се претендираният
размер на обезщетение от 150 000 лв., като несъответен на претърпени вреди
и завишен съобразно принципа за справедливост .
Оспорва се изцяло и иска за
законната лихва, като се твърди още, че същата не се дължи от датата на ПТП, а
евентуално от дата 30.12.2029 год., когато е изтекъл законоустановения
срок за произнасяне по претенцията на ищцата.
В с.з.ищецът се представлява
от процесуален представител по пълномощие, който моли исковата претенция да
бъде уважена изцяло по основание и размер. Представя писмени бележки.
В с.з. ответникът се
представлява от процесуален представител, който моли съда да постанови решение,
с което отхвърли като неоснователна исковата претенция. Представя писмени
бележки.
От фактическа страна се
установява следното :
На 29.07.2017 год. на АМ
„Тракия“ километър 237, преди гр. К., в посока гр. Б. около 12.40 часа ищцата
се е возила на предна дясна седалка в управлявания от Р.А.К. л.а. Ф. Г., когато
вследствие на несъобразена скорост и дистанция, автомобилът е бил застигнат и
ударен в задната част от движещия се след него лек автомобил Ф.Т., управляван
от виновния водач Л.Ф., роден на *** год. в У..
Страните не спорят, че за
МПС Ф.Т. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователно
дружество „К § H Biztosito Zrt“
- У. с полица № Н/07/44058343, със срок на валидност от 07.06.2017г. до
05.08.2018г.
По случая е образувано ДП №
260/2017 год. на РУ на МВР – К.. Същото е прекратено с постановление от
03.12.2019г. Това постановление е потвърдено с определение № 230/21.07.2020г.
по ВЧНД № 148/2020г. по описа на Апелативен съд – Б.. Въззивния
съд е възприел заключението на назначената петорна САТЕ, според която
произшествието е възникнало поради виновно поведение на починалия водач на л.а.
„Г.“, като водачът на л.а. „Ф.Т.“ не е могъл да го предотврати.
По делото е назначена САТЕ,
която установява без категоричност два възможни варианта за възникване
на процесното ПТП :
1.
Мястото
на удара е след мерната линия на 4.4м и на 1.3м вдясно от разделителната линия
на лентите за движение. Мястото на удара е в предварителната лента за движение
на Ф. Г..
2.
Мястото
на удара е преди мерната линия на 7.8м. и на 1.3м вляво от разделителната линия
на лентите за движение. Мястото на удара е предварителната лента за движение на
автомобила Ф. ТУ..
Поради липсата на
категоричност в заключението, по делото е назначена тройна САТЕ от вещи лица с
висок образователен ценз, които установяват :
Ударът се е реализирал
изцяло в лентата за движение на л.а. Ф. Г.. Мястото на удара се намира на около
39.4м по направление /източно/ от мерната линия и 1.1м на дясно /южно/ от
дясната /южната/ граница на лявата скоростна лента за движение. Към момента на
удара Г. се намира изцяло в дясната активна лента за движение – собствената, с
надлъжна ос успоредна на аста на пътя, а Туран с по –
голямата си част в лентата за движение на Г..
Произшествието е настъпило в
зоната на прав участък от пътя, хоризонтален, равен, без дупки и неравности,
чист от инертни материали. Огледът е проведен в светлата част на денонощието,
ясно време, нормална видимост, суха пътна настилка. Движението по платното в
посока Б. е еднопосочно, с две ленти за движение и аварийна лента, като
ширината на лентите е по 4м, а на аварийната от 2.8м. Лентите за движение са
разделени с прекъсната линия, а аварийната ограничена от дясната лента с
непрекъсната.
В дясно от платното следва
затревен равен банкет, с ширина 1.4м и низходящ скат, обрасъл с висока
растителност. Пешеходни пътеки не са намерени. Пътни знаци не са намерени.
Видимостта за двамата водачи
е била добра, като те са имали техническа възможност непрекъснато да се
наблюдават в зависимост от динамиката на движение и тяхното разположение спрямо
разделителната линия на лентите за движение.
Скоростта на автомобила Г.
към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 100 км/ч. Скоростта на
лек автомобил Туран към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 125
км/ч.
Опасната зона за спиране на
Туран при движение с така изчислената скорост на движение е около 125м.
Водачът Ласло Фахер е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като запази движението в лявата лента и без да я напуска.
В този случай не би настъпил удар между двата автомобила.
Водачът на автомобила Г. не
е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Налице е навлизане на Ф.Т. в
опасната зона за спиране на автомобила Г..Водачът на автомобил Ф.Т. е предприел
промяна на направлението на движение на автомобила от собствената лява лента
към дясната активна лента. С така предприетите действия от водача на автомобила
Туран, той е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в опасната зона
за спиране на автомобила Ф. Г.. Настъпил е удар, като към този момент Г. се
намира изцяло в дясната активна лента за движение – собствената, а Туран с по –
голямата си част в лентата за движение на Г.. След удара Ф. Г. е продължил
движението си напред и надясно, завъртайки се около вертикалната ос, в посока
обратна на часовниковата стрелка, отложил е следи по асфалтовата настилка и
банкета и се е преобърнал вдясно извън платното за движение. Автомобил Ф.Т. е продължил
движението си напред и надясно и е спрял в аварийната лента.
Техническата причина за
настъпване на ПТП е навлизане на лек автомобил Туран в лентата за движение на Г.
и реализиране на удар между предната и предно – страничната му дясна част и задната
лява странична част на Г..
Описаният механизъм на процесното ПТП изцяло се потвърждава от показанията на
очевидеца Л.Е.К. при разпита в с.з. проведено на 22.10.2020г.
В резултат на пътно –
транспортното произшествие, настъпило на 29.07.2017г. около 12.30ч. на
Автомагистрала „Тракия“ в посока гр.Б., пострадалият Р.А.К. е получил
автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания :
-
Черепно
мозъчна травма, изразяваща се в наличие на обширни охлузвания на кожата на
дясната половина на лицето, разкъсно – контурзна рана в челната област, кръвонасядания
на меките тъкани в областта на двете очници, масивни кръвонасядания на меките черепни обвивки, видима деформация
на главата, изтичане ва кръв от носа и двата външни
слухови прохода, двустранно счупване на костите на черепния покрив,
разполовяващо напречно счупване на черепната основа в областта на нейната
средна черепно – мозъчна ямка, множество линейни и
концентрични фрактури по цялата основа на черепа, изразени контузиционни
огнища и по двете голямомозъчни хемисфери, изразен субарахноидален кръвоизлив, кървав ликвор;
-
Гръбначно
– мозъчна травма в шийния сегмент на гръбначния
стълб, изразяваща се в лентовидно охлузване на кожата в лявата половина на
шията, счупване на шести и седми шийни прешлени с
пълно прекъсване на гръбначния стълб и мозък;
-
Гръдна
травма, изразяваща се в наличие на лентовидни охлузвания на кожата в областта
на лявата ключична кост, охлузвания на кожата в
лявата половина на гръдния кош, масивно кръвонасядане
в лявата половина на гърба, счупване на ребра от дясната половина на гръдния
кош, счупване на дясната ключична кост;
-
Контузия
на лявата ръка с наличие на множество косо разположени охлузвания на кожата по
външната повърхност на предмишницата и счупване на
лъчевата и лакътна кости в областта на долната трета;
-
Контузия
на десния крак с наличие по предната повърхност на подбедрицата
му, в нейната средна трета.
Водещата и основна причина
за настъпването на смъртта на пострадалия Р.А.К. е тежката черепно – мозъчна
травма, която е несъвместима с живота, като в танатогенезата
значителна роля е изиграла и гръдната травма. Смъртта е настъпила бързо, но не
и мигновено и е била непреодолима.
Видно от материалите по
делото към момента на настъпване на произшествието пострадалият Р.А.К. е бил с
поставен обезопасителен колан. Механизмът на процесното ПТП е бил такъв, че коланът не е могъл да
предотврати леталният изход за водача на автомобила.
От показанията на
свидетелите Пенка Динкова и Иванка Д. се установява, че ищцата е съжителствала
с починалия Р.в продължение на 12 години, на семейни начала. Двамата са били
много близки, винаги излизали хванати за ръка. Починалият Р.е бил за Д. морална
подкрепа и пример, двамата са работили заедно. Водещият във връзката е бил
Румен, като Д. изцяло е разчитала на него. Отношенията между двамата са били
изпълнени с много обич, привързаност и взаимна любов. Взаимно са се грижили
един за друг.
След смъртта на Р.Колев, ищцата
Д. се е затворила във себе си, организирала е погребението и помени на гробищата. Загубата на Р.и до ден
днешен е една огромна травма, огромна загуба и една огромна празнота в живота
на Д.. След катастрофата и погребението Д. е приемала успокоителни, живяла е
при родителите си. Не е могла да преодолее загубата на най – близкия си човек и
спътник в живота.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните
свидетели, както приобщените експертни заключения.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на претендираните права : чл.511, ал.3 от КЗ вр. с чл.45
от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, предявени от лице,
имащо пряк интерес от търсената защита. Разгледани по същество са частично
основателни.
Предпоставките за уважаване на иска са следните :
настъпването на деликт при управление на МПС,
причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП,
валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.
Налице е валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на ПТП за виновния водач, който управлява
моторното превозно средство „Ф.
ТУ.“., което
обичайно се намира в държава, чието Национално бюро членува в Съвета на бюрата.
Ищцата е депозирала молба за определяне и
изплащане на обезщетение пред Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи. Образувана е щета № ВG -18-Н-00013 по която с писмо от 23.12.2019г.
е постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради липса на вина на водача
на МПС „Ф. ТУ.“.
Назначената по делото тройна
САТЕ категорично установява изключителната вина на водача на лек автомобил „Ф.
ТУ.“, поради което следва да бъде ангажирана отговорността за обезщетение на
ответното Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Налице е
причинно - следствена връзка между осъщественото ПТП и настъпилата смърт на Р.А.К..
Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат от страна починалия водач Р.К.при управлението на лек автомобил „Ф. Г.“.
Ищцата Д.Д.Д.
е съжителствала с починалия Р.К.в продължение на 12 години, на семейни начала.
Връзката е била изпълнена с обич, любов и взаимно уважение. Внезапната загуба
на спътника в живота е травмирала ищцата, която се е затворила в себе си и
търси утеха в посещенията на гробищата и организирането на помени за починалия.
Все още Д. не може да намери сили, които да и позволят да продължи и подреди
живота си пълноценно. Внезапната загуба е разтърсила психиката на ищцата, като
се е наложило да приема успокоителни под грижите на родителите си. Чувството на
скръб и отчаяние е обзело изцяло ежедневието на ищцата. Трагичният инцидент е
отнел най – близкия човек, както и плановете за общо житейско бъдеще. Претърпяната
силна емоционална болка и страдание следва да бъдат обезщетени, като съобразно
установената съдебна практика, съдът намира за справедлив размер определянето
на обезщетение в размер на 120 000 лева. До този размер исковата претенция
следва да бъде уважена, а до пълния претендиран
размер от 150 000 лева отхвърлена, като прекомерно завишена и неоснователна.
Върху определения размер на
обезщетението следва да бъде присъдена и законна лихва за забава, считано от
момента на постановения отказ 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съобразно изхода на спора и
правилата на чл. 78 от ГПК на осн. чл.38 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца – адв. М.Л.Д. *** следва да се присъди
възнаграждение в размер, определено по НМРАВ – 3 930 лева.
На ответника също са дължими
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, а именно
в размер на 1321 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на СлОС държавна такса в размер на 4 800лева,
както и сумата в размер на 2100 лева изплатени възнаграждения на вещи лица по
тройна САТЕ.
Мотивиран от горното,
настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“
№ 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата в размер на 120 000лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на Р.А.К.,
настъпила при възникналото на 29.07.2017г. ПТП на автомагистрала „Тракия“,
ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 150 000лева като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“
№ 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Л.Д. ***, офис 6 сумата в размер на 3 930
лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д.Д.Д..
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2
сумата в размер на 1321 лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“
№ 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в
размер на 4 800лева - държавна такса, както и сумата в размер на 2100лева -
изплатено възнаграждение на вещите лица.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Б..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: