№ 214
гр. Ловеч, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело №
20224300100295 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.5 от ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Окръжна прокуратура – Ловеч
против В. Р. М. от гр.Тетевен с правно основание чл.5 ЗЛС, във вр. чл.336,
ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че в ОП – Ловеч е постъпило писмо № 994/27.05.2022
г. от РС – Тетевен, с което се прави предложение за иницииране на процедура
по чл.336 от ГПК за поставяне под запрещение на В. Р. М.. Излага, че към
писмото са приложени копия от протоколи от съдебно заседание по гр.д. №
532/2020 г. по описа на РС – Тетевен, както и копие от изслушаната по делото
съдебно-психиатрична експертиза. Изтъква, че според заключението на
вещите лица при ответника са наблюдавани симптоми, характерни за смесена
корова и подкорова деменция, възникнала на фона на генерализирана
атеросклероза, дългогодишна артериална хипертония и множество мозъчно
съдови инциденти.
В исковата молба се твърди, че в хода на възложената от ОП- Ловеч
проверка са снети сведения от съпругата на ответника – В. Д. М., от сина му –
1
Р. В. Р. и от В. Л. П.. В тях са посочили, че В. М. не напускал дома си, не
можел да извършва сам ежедневни дейности като пазаруване, приготвяне на
храна, нямал ориентация във времето, почти не общувал с хора, а за него се
грижела съпругата му. Прокуратурата счита, че ответникът се нуждае от
непрекъснат надзор и грижи за обслужване в ежедневието си, не е в състояние
да се грижи за собствените си интереси, да взема решения за управление на
имуществото си, да участва адекватно в комуникацията си с хора, което
налага поставянето му под пълно запрещение.
Моли съда да постанови решение, с което постави под пълно
запрещение В. Р. М., ЕГН **********.
В рамките на едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез прокурор Т. П., поддържа
предявения иск и моли той да бъде уважен със законните последици. Счита,
че от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на
съдебно-психиатричната експертиза и разпита на ответника се доказва
предявения иск и М. следва да бъде поставен под пълно запрещение, тъй като
не може да се грижи за собствените си интереси.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и предоставя на съда
да постанови решение.
От събраните по делото доказателства: докладна записка от 30.07.2022
г., постановление на ОП – Ловеч от 16.06.2022 г., протокол № 36/18.05.2021
по гр.д. № 532/2020 г. по описа на РС-Тетевен, искова молба по гр.д. №
532/2020 г. на РС – Тетевен, медицинско удостоверение № 47/18.11.2021 г.,
протокол № 236/07.12.2021 по гр.д. № 532/2020 г. по описа на РС-Тетевен,
съдебно-психиатрична експертиза от д-р Л.Т., протокол № 42/24.02.2022 по
гр.д. № 532/2020 г. по описа на РС-Тетевен, сведения от В. Д. М., Р. В. Р. и В.
Л. П., ЕТ на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян”ЕООД от 28.09.2022 г., показанията на
св. В. Д. М., Р. В. Р. и В. Л. П., заключението на съдебно-психиатричната
експертиза и личния разпит на ответника, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:
ОП-Ловеч е легитимирана с оглед разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК
да иска поставянето на ответника под запрещение.
2
От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян”ЕООД от
28.09.2022 г. се установява, че ответникът В. Р. М. е с 95% ТНР с чужда
помощ, като водещата диагноза е съдова деменция, неуточнена, а срокът
пожизнено.
От проведения разпит на ответника в съдебното заседание, който е
задължителен съгласно разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът придоби
преки впечатления за психическото му състояние. Настоящата инстанция
констатира, че В. М. е ориентирана за място, собствена личност, но не и за
време, познава парите и буквите, но няма съзнание за заболяването си.
От показанията на разпитаната по делото св.В. М. – съпруга на
ответника, на които съдът дава вяра като обективни и непосредствени се
установява, че от 2018 г. състоянието му се влошило. Докато била в болница в
София, той не си бил палил печката, а като се прибрала й направило
впечатление, че започнал много да забравя, което забелязала и личната
лекарка. Преди това В. бил весел човек, но станал затворен и мълчалив, а с
течение на времето нещата се влошавали. Все още помни къде е хляба и си
взима, но се храни като му сложи. До тоалетната ходи сам, но му помага да се
бръсне, къпе и облича. Има невропатия и пие много лекарства, но трябва да
му ги даде. Споделя за случай през 2020 г., когато го изпратила да разходи
внучето, а той го загубил. Свидетелката твърди, че не го пуска да излиза сам
навън, но през лятото на село се разхожда и работи дребни неща. През март
2022 г. ответникът получил инсулт, но го забелязала навреме и той се
възстановил след болничното лечение. Кротък е и засега сама се справя с
него. Преди това не е имал проблеми, но сега му поставили диагноза
деменция, но неуточнена по вид.
В показанията си св.Р. В., което е син на ответника излага, че повече
от две години е в това състояние, но нещата не отиват на подобряване. Не
ходи до магазина и не може да пазарува, но през летния сезон на село се
чувства добре. Не се сеща за повечето хора, дори за колеги, с които е работил.
Помни неща от миналото, но за настоящето не си спомня. Според него има
нужда от постоянни грижи и сам няма да си пие лекарствата, ако майка му не
му ги даде.
Свидетелката В. П. е комшийка на ответника, познава семейството от
33 години и има непосредствени впечатления. Твърди, че от 2017 – 2018 г.
3
забелязала промени във В.. Затворил се в къщи, не искал да говори с никого, а
за общи познати казвал, че не ги познава. Излага, че когато съпругата на
ответника отсъства, ходила да му оставя лекарствата, но като отиде след час,
той не ги е пил. Не може да се ориентира в пространството, излиза някъде и
не знае да се върне. Дори да има приготвена храна, трябва някой да му я даде
и да каже да се храни. Свидетелката счита, че ответникът не може сам да
вземе решение и трябва някой да му каже какво да прави.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което съдът
приема изцяло като компетентно и обосновано се установява, че заболяването
на ответника е започнало от няколко години, не се води на диспансерен учет
и до момента не е лекуван в ДПБ – Ловеч. Експертът пояснява, че деменцията
е упадък на личността и при нея промените, които настъпват в мозъка, са
необратими. Тази диагноза се дължи на съдов процес, дългогодишна
артериална хипертония, които не са имали клинична проява. Заболяването
протича с хипобулия, дезинтересираност, тежки паметови нарушения и
неточно и неясно възприемане на действителността, невъзможност за
запаметяване и личностов упадък. Д-р П. изразява становище, че засегнатите
годности не подлежат на терапевтично повлияване и не съществува
вероятност да настъпи подобрение в състоянието на ответника.
Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
ответникът В. М. страда от смесена корова и подкорова съдова деменция. При
него е налице тежко психично страдание, протичащо с изразен когнитивен и
емоционално-волеви дефицит, който е довел до промяна в поведението със
социална дезадаптация, невъзможност за организиране на потенциала, разпад
на първични навици и липса на интереси. Всичко това е увредило психичната
му годност и същият не е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и ръководи действията си, не може да се грижи за своите
работи и да защитава интересите си. Затова вещото лице счита, че са налице
изискванията на закона за поставянето под пълно запрещение на ответника.
В настоящето производство съдът е сезиран с иск по реда на чл.336 и
сл. от ГПК за поставянето на В. Р. М. под запрещение. Касае се до искане за
постановяване на конститутивно решение, определящо промяна в правната
сфера на поставеното под запрещение лице. Правните последици водят до
лишаване в бъдеще на лицето от дееспособност, поради което в настоящия
4
процес следва да се установи съществуването на условията на чл.5, ал.1 от
ЗЛС и степента на недееспособност на ответницата.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
извода, че в случая са налице предпоставките на чл.5, ал.1 от ЗЛС. Съгласно
цитираната разпоредба “непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни”. Следователно
законът изисква кумулативното наличие на двата критерия – медицински
/наличие на слабоумие или душевна болест/ и юридически /неспособността
поради това състояние да се грижи са работите си/ като основание за
поставянето на едно лице под пълно запрещение. В случая от заключението
на съдебно-психиатричната експертиза по безспорен начин се установява, че
ответникът М. страда от „смесена корова и подкорова съдова деменция“. Или
в случая е налице психично разстройство, като при ответника се наблюдава
задълбочаващ се процес на упадък, прогнозата за протичане на заболяването
е лоша и въпреки приема на медикаменти, интелектуалните годности на
индивида не могат да бъдат върнати, т.е. налице е медицинския критерий –
наличие на душевна болест. Това се установява както от личния разпит на
ответника, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото
лице. В случая от данните по делото се установява, че ответникът не може
сама да извършва действия, свързани с обслужването му в ежедневието – да
се грижи за хигиената си, да приема изписаните му лекарства, да пазарува и
се грижи за имуществото си. Дълготрайното разстройство на съзнанието,
липсата на критично отношение, тежката и необратима промяна в
емоционалната и волевата сфера са довели до промяна на личността, както и
хода на протичане на заболяването дават основание за доказаност и на
юридическия критерий – невъзможност да се грижи за своите работи поради
душевната болест. Същият не разбира свойството и значението на постъпките
си, не може да защитава своите интереси и функционира самостоятелно, тъй
като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
Поради изложените съображения съдът счита, че предявения от
Окръжна прокуратура - гр.Ловеч против В. Р. М. иск с правно основание чл.5,
ал.1 от ЗЛС да бъде поставен под пълно запрещение е основателен и доказан
и следва да бъде уважен, тъй като това е в негов интерес и в интерес на
обществото.
5
След влизането на решението в сила препис от него следва да се
изпрати на Органа по настойничеството при Община-Тетевен за учредяване
на настойник.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на основание чл.5 от
ЗЛС В. Р. М. от гр.*****, ЕГН **********.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати
на Органа по настойничеството при Община-Тетевен за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6