РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 2306/24.11.2021г.
гр. Пловдив, 24 . 11 . 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1446/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във
вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
Повторно се разглежда жалбата на А.Д.А.,***,
представляван от адв.П.К. против Заповед № РД-26 от 20.01.2020г., издадена от „За
Кмет“ на Община Карлово, за премахване на незаконен строеж - „пристройка към
съществуваща масивна сграда за обитаване”, намиращ се в местност „Яса тепе”,
землище гр.Карлово, в ПИ с идентификатор 36498.701.1376 по КККР на Карлово.
Становища на страните :
- Поискана е отмяна на заповедта
поради допуснати процесуални нарушения, издадена в нарушение на закона и при
несъобразяване с представените в община Карлово писмени документи и направени
възражения. Претендирани са за присъждане направените разноски. С позоваване на
разпоредбата на чл.224а ал.2 ЗУТ е заявено, че за да бъде действителна,
заповедта е следвало да бъде издадена три дни след съставяне на констативния
протокол и изтичане срока за възражения, като в случая заповедта е издадена
близо една година след съставяне на констативния протокол, тоест без актуален
такъв. По отношение собственост на имота, в който се твърди да е построен
незаконния строеж е посочено, че не е ясно откъде общината черпи информация за
съсобственост. По отношение отразена в заповедта за неприложима хипотезата за
търпимост по §16 ал.1 ПР ЗУТ се поддържа, че в случая е налице хипотезата на
§16 ал.2 ПР ЗУТ. В тази вр. е отразено, че в ПИ 36498.701.1771 оспорващото лице
има построена законно постройка от 24 кв.м. отпреди 1997г., което е видно от
нот.акт № 110, рег.№ 7557, д.655/2007г., тоест сградата ведно с пристройката,
която е неразделна част от нея, се владеят от жалбоподателя от преди 1997г. до
настоящия момент. Посочено е, че пристройката е построена преди 1997г., което е
видно от решение по гр.д.№ 161/2008г. Твърди се, че сградата и пристройката са
построени преди 1997г., декларирани от А., който плаща данъци. В подкрепа на
изложеното се счита да е и нот.акт № 36, дело № 67/1995г.
- Ответникът – Кмет на Община Карлово
оспорва жалбата чрез пълномощник адв.Щ.Ц.. В писмени съображения по същество се
поддържа с позоваване на събраните доказателства, че според нот.акт № 110,
рег.№ 7550, дело № 655 от 2007г., процесната постройка не съществува, а е
описана само основната сграда от 24 кв.м. В нот.акт № 149, рег.№ 2570, дело №
149 от 2011г., освен основната постройка са посочени и строителни подобрения, а
в нот.акт от 18.01.1995г. – ПИ, в който се намира незаконният строеж, е описан
като лозе и не са описани никакви постройки. Процесният строеж е от пета
категория, съгл. СТЕ, не е деклариран, видно от представените по делото
декларации, няма издадено строително разрешение, няма изготвен ПУП към момента
на изграждането му и към настоящ момент, за да бъде преценено дали пристройката
съответства на него. Намира се извън урбанизираната територия и не е нанесен в
регулационния план на гр.Карлово, вкл. няма подадено заявление за узаконяване
на строежа. Според представена по делото скица № 63/09.03.2011г., изд. от
Община Карлово, в имот с идентификатор 36498.701.1771 – собственост на
жалбоподателя, има отразена само постройка от 24 кв.м., за която също няма
представени строителни книжа, от което следва извод, че незаконният строеж не
може да се счита и за подобрение към основната сграда. Поискано е да не се
кредитират свидетелските показания относно периода на изграждане на процесния
строеж, тъй като са в противоречие с писмените доказателства – нот.актове от
1995г., 2007г. и 2011г., както и с установения от СТЕ период на изграждане на
пристройката. Поддържа се, че събраните гласни и писмени доказателства, вкл.
СТЕ налагат извод, че за процесния строеж не са налице условията за търпимост. Счита
се за правилно определен адресата на заповедта. Налице са доказателства относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед, която е мотивирана с
фактически и правни основания и издадена без нарушения на процесуалните
правила.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
Оспорената заповед е съобщена на А.А.
на 23.01.2021г. /разписка за връчване, л.25 от адм.д.№ 376 от 2020г.,
АС-Пловдив/. Жалбата е с вх. номер в община Карлово от 03.02.2020г. – подадена
в 14 дн.срок за обжалване, указан в административния акт. Оспорващото лице е
адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт, възприет за
извършител на незаконен строеж, разпореден за премахване. Жалбата като
допустима подлежи на разглеждане по основателност.
I . С Решение № 6376/27.05.2021г.
постановено по адм.д.№ 13730/2020г. на ВАС е отменено Решение №
1641/21.09.2020г. по адм.д.№ 376/2020г. на АС-Пловдив и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав, при следните указания : „Оспорената заповед е
подписана „за кмет” на общината при изрично визиране на заповед
№РД-11/16.01.2020г. на кмета, която не е приложена по административната
преписка, не е изискана от съда и не е представена по делото. Това препятства
преценката за валидност на заповедта, с оглед евентуално оправомощаване на нейния
издател, чието качество също не е изяснено по делото. Преценката за валидност
на оспорения административен акт, за която съдът следи служебно по реда на
чл.168,ал.2 АПК е с преюдициално значение по отношение преценката за
законосъобразност по ал.1, чл.168 във връзка с чл.146 АПК, поради което е
следвало съдът да събере доказателства за надлежно оправомощаване/заместване,
респ. липса на компетентност на издателя. В този смисъл е и служебното начало
по чл.9,ал.3 във връзка с чл.171,ал.4 от АПК.”.
С р. от 02.06.2021г. /л.3/ към
страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр.с
доказателствата, вкл. в изпълнение на задължителните указания на ВАС.
Оспорената Заповед е издадена от А.М.
– „За Кмет на Община Карлово съгласно Заповед № РД-11 от 16.01.2020г.” Ответникът
представи и по делото са приети : Заповед № РД-11 от 16.01.2020г. на Кмета на
Община Карлово, с която на основание чл.39 ал.2 ЗМСМА във вр. с ползването на
отпуск за временна неработоспособност съгл. болничен лист Е2020 0093286, кметът
на общината е заповядал на А.М., който е на длъжност заместник-кмет да изпълнява
функциите на Кмет на Община Карлово за периода от 16.01.2020г. до 20.01.2020г.
включително; болничен лист Е 2020 0093286 от 16.01.2020г., удостоверяващ
временна неработоспособност на Е.К., кмет на община Карлово за периода от
16.01.2020г. до 20.01.2020г. При тези данни следва извод за издаване на
обжалваната заповед в хипотеза на заместване и на дата в обхвата на
фактическото отсъствие на титуляра.
Компетентността на лицето издало
обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване основанията за
обявяване нищожност на административния акт : нарушаване изискванията за
компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според
спецификата на случая. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или
на части от тях. Оспорената заповед не е издадена в хипотеза на делегиране на
правомощия, а при заместване. В случая следва да бъде съобразено Т.Р. №
4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС,
според което – „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по
силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му
от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган.”. Представени са данни за период на отсъствие на кмета на
община Карлово и е налице доказателство за фактическото му отсъствие на дата на
издаване на заповедта – 20.01.2020г., както и изрична писмена заповед, с която отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице в качеството му
на заместник-кмет на общината, в съответствие с Т.Р. № 4/2004г. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания от името на
замествания орган. Правото на длъжностно лице, което е и административен орган,
да бъде замествано от друго изисква длъжностното качество на
"заместник" от една страна, и от друга, доказана обективна
невъзможност на титуляр на длъжността да изпълнява функциите си. Посочените доказателства,
представени в настоящото съдебно производство сочат на извод за компетентност
на издателя на административния акт, разпореждащ премахване на строеж от пета
категория.
II. Заповедта
е основана от фактическа страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 2 от
15.02.2019г. /л.34-36/, съставен от длъжностни лица в обхвата на чл.223 ал.2 ЗУТ. В КА са документирани факти и обстоятелства от проверка на 15.02.2019г.,
извършена в присъствието на А.А. по отношение на строеж „Пристройка към
съществуваща масивна сграда за обитаване, намираща се в м.Яса тепе, землище на
гр.Карлово, в ПИ с идентификатор 36498.701.1376 по КККР на гр.Карлово,
съответстващ на ПИ 36498.701.1771 със собственици на имота по нот.акт – А.А. и К.Л.
/нот.акт № 149, дело 149 от 31.03.2011г., вписан с номер 687 от 31.03.2011г.,
акт № 74/. Констатирано е, че строежът е собственост на А.А., който е
възложител и за строежа няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за
определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. В окомерна скица – част
от КА строежът е обозначен в щрих. Пристройката според КА се състои от две
отделни помещения – килер /ширина 2м; дължина 4,10м.; височина в най-високата
част 2,70м и 2,50м в най-ниската/ и предверие към килера /ширина 2,50м.;
дължина 1,90м.; височина в най-високата част 2,70м. и 2,50 м в най-високата/.
Пред входа има полумасивен навес с размери в план 1,68х2,00м. Пристройката е
полумасивна, като между съществуващата сграда и съществуваща бетонна подпорна
стена са изградени 4 бр. преградни стени от тухлена зидария и бетон. Покривната
конструкция е дървена с покритие от ламарина. Установеното на място е възприето
за незаконен строеж на основание чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ.
Във
възражение против КА е заявено, че пристройката към масивната законна сграда е
построена заедно с нея и е неразделна част от нея, като подобрение и е законна.
По отношение твърдението за подобрение е посочено решение на РС-Карлово по
гр.д.№ 161/2008г. Поддържано е, че правото на собственост върху имота, в който
е построена масивната сграда от 24 кв.м. и пристройката към нея, е придобито с
нот.акт от 25.06.2007г., по наследство и давностно владение. В хипотеза на
незаконен строеж е поискано да бъде прието, че същият е допустим по см. на §16
ал.2 ПР ЗУТ. Твърдяно е, че сградата и пристройката са построени „много преди
1997г.” – без да е посочен конкретен период или година. Отразено е, че
масивната сграда и пристройката са декларирани преди 1998г. и А. плаща данъци.
-
В Решение № 162/23.03.2010г. постановено по гр.д.№ 161/2008г. /л.28 и сл./ по
иск за делба на недвижим имот : лозе с площ 2 230кв.м., съставляващо имот пл.№
1376 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ в м.Яса тепе, землище на
гр.Карлово, е отразено, че в дял на А. е разпределен имот № 701.1771 –
др.селищна територия, м.Яса тепе по КВС на землища Карлово, без да са описани
сгради в имота. В нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност от 2007г. /л.33/ жалбоподателят е признат за собственик на
: 2/4 ид.ч. от земеделска територия в гр.Карлово по ПНИ, в м.Яса тепе,
представляваща ПИ № 701.1376 с площ на целия имот 2230кв.м. – източната част на
имота, ведно с построената жилищна сграда от 24 кв.м., без да е вписана и пристройката
към нея.
-
Към жалбата е представен нот.акт за собственост на недвижим имот – земеделска
земя по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ от 1995г., според съдържанието на който жалбоподателят
и други физически лица са признати за собственици на основание чл.483 ГПК и Решение
№ 661/25.03.1993г. на ПК-Карлово на недвижим имот : лозе от 1,6 – един декар и
шест ара, в землището на гр.Карлово, м.Яса тепе, без да са отразени постройки в
имота. Представено е и удостоверение /л.18/ за идентичност между имот пл.№
1376, описан в нот.кат от 2007г. и имот пл.№ 1771 по ПНИ за м.Яса тепе, землище
гр.Карлово, одобрен със Заповед № 601/29.10.2004г. на Областен управител –
Пловдив, видно от скица № 63/09.03.2011г. на Община Карлово. В скицата е
отразена една сграда и е посочено издаването й по заявление от 25.02.2011г. за
виза за проектиране, л.19. С нот.акт от 2011г. /л.20/ за констатиране право на
собственост върху недвижим имот, жалбоподателят е признат за собственик на ПИ №
36498.701.1771 с площ от 1114 кв.м. по ПНИ одобрен със заповед №
601/29.10.2004г. на областен управител, в гр.Карлово, м.Яса тепе, ведно с
построената в имота сграда за обитаване с площ от 24 кв.м., както и ведно с
всички други строителни подобрения и трайни насаждения.
Преписката
съдържа жалби на К.М. /л.38/ и В.Илиев /л.45/ - собственици на имоти 701.1728 и
701.1378, съдържащи твърдения за трасиран път през постройка в имот 701.1771,
при което е невъзможно пътя да се ползва и да стигат до собствените си имоти.
Преписката
съдържа и скица-проект за делба на ПИ 701.1376 /л.39, адм.д.№ 376/2020г./, в
която отсъства отразена сграда в ПИ 1376-1771. Скицата е от 28.01.2010г., изд.
от община Карлово, по данни от ПНИ. В друга скица /без дата и автор/ - проект
за делба /л.41/ - в източната част на разделяния имот е заснета сграда.
При
описаните доказателства е издадена оспорената заповед /л.23, 24/, в която е
прието, че пристройката към съществуващата масивна сграда за обитаване е
изпълнена от А.А., квалифициран за извършител на незаконния строеж. Правото на
собственост на оспорващото лице е основано на нот.акт от 2011г., като за ПИ
1771 е посочено, че съответства частично на ПИ 1376. Описанието на незаконния
строеж е това в КА, като е отразено, че пристройката е полумасивна, „като между
съществуващата сграда и съществуващата бетонна подпорна стена са изградени 4
бр. преградни стени от тухлена зидария и бетон”. В заповедта е посочено още, че пристройката не е отразена в
регулационния план на гр.Карлово, както и в кадастралната карта на гр.Карлово.
Отсъствието на разрешение за строеж и одобрен проект е обосновало извод за
незаконен строеж на основание чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Възражението не е прието за
основателно и е отречена възможност за прилагане на §16 ал.1 ПР ЗУТ или §127
ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ за строежа. Не е издадено удостоверение за търпимост и обекта
не може да бъде квалифициран по см. на чл.56 ЗУТ. Според разпоредителната част
от заповедта, жалбоподателят е извършител на незаконния строеж и адресат на
заповедта.
-
При първото разглеждане на жалбата е разпитан свидетел – П.М., която заявила,
че е съсед през имот на строежа, представляващ килер. Пристройката била
построена към 1992г.от собственика – А..
III. При
повторното разглеждане на жалбата във вр. с указания по доказателствата,
ответникът представи и са приети : извадка от ПНИ за м.Яса тепе, землище
гр.Карлово за имот 701.1376 /л.11/; извадка от ПНИ за м.Яса тепе, землище на
гр.Карлово – в частта за имоти с №№ 701.1771 и 701.1728, образувани чрез делба
на имот 701.1376 съгл. решение № 194/09.04.2010г. на РС-Карлово, която делба е
нанесена в плана на 09.06.2010г. /л.12/; извадка от кадастралната карта на ПИ
701.1376 /л.13/.
Жалбоподателят
представи съобщение за заплащане на такса битови отпадъци за 2007г. относно
имот – земя и сграда по декларация вх.№ от 10.03.1998г. – собственик А.А.
/л.18/. Декларацията от 10.03.1998г. е представена от ответника /л.30/ -
относно сградата в имота е отразена площ 24 кв.м., дата на придобиване –
25.06.2007г., като е декларирано за сградата от 24 кв.м., година на построяване
1997г. – л.32.
Разпитаният
по делото свидетел Н.А. е син на жалбоподателя и заяви желание за
свидетелстване. Посочено бе, че в м.Яса тепе имат имот и вила. В имота има лозе
и една къща на два етажа, отзад с навес. Навесът е от северната страна на
къщата. Теренът е леко стъпаловиден и при строежа на вилата е сложена подпорна
стена. В навеса има баня, „може да се каже и килер..”. При строежа на навеса
свидетелят помагал и заяви период – 1995г.-1996г. или 1997г.
СТЕ
даде следното заключение след преглед на картния материал, оглед на място,
проверка в община Карлово и в ОСЗ - Карлово /л.48 и сл./ : За територията на
имота, в който е изпълнен незаконния строеж не са налични подробни устройствени
планове и ПИ е извън регулационните граници на гр.Карлово, в неурбанизирана
територия. Имотът е отразен само в плановете, изготвяни за земеделска територия
– КВС, ПНИ. ПИ е възстановен с решение на ПК от 1993г. с план за земеразделяне
в нови реални граници по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ. ПИ и съществуващата в него
масивна сграда за обитаване са отразени в ПНИ, одобрен със Заповед №
601/29.10.2004г. на Областен управител – Пловдив, като имот 1376 в м.Яса тепе.
Пристройката не е отразена в плана, в който е отразена съществуващата сграда за
обитаване с площ от 24 кв.м. /извлечение от ПНИ, л.11/ - обозначение на
Приложение № 3 към заключението.
ПИ
1376 е разделен със съдебно решение на КРС от 2020г. на два имота с нови номера
- № 1771 с площ 1114кв.м. и 1728 с площ 1115кв.м. Жалбоподателят е собственик
на дял – ПИ с № 1771, който към момента е част от имот 1376. Пристройката не е
отразена в скицата за делба, в която е отразена съществуващата сграда за
обитаване с площ 24 кв.м. Извлечението от ПНИ след делбата е на л.12 от делото
– Приложение № 4 към СТЕ. ПИ 1771 /след делбата/ се намира в землището на
гр.Карлово, за което е одобрена КК със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. Имотът е
с идентификатор 36498.701.1376 и съответства на имота от ПНИ преди съдебната
делба през 2010г., вкл. не е одобрено изменение на КККР. В КК е отразена като
съществуваща една сграда и пристройката не е отразена. Отразената в КК сграда е
с площ 24 кв.м. – 36498.701.1376.1.
При
оглед на място е установено, че едноетажната пристройка е изпълнена от
северната страна на съществуващата двуетажна масивна сграда, като пристройката
няма вътрешна връзка със сградата и е изпълнена на калкан с нея. Размерите й в
план са 1,90м./7,90м. Пристройката е разделена на две затворени помещения и
едно отворено от южната страна към
двора. Поради денивелацията на терена, с висока страна от север /към пътя/,
северното ограждение на пристройката е изпълнено в долната си част като
стоманобетонова подпорна стена с дебелина 25 см. Вкопан в терена е пода на
пристройката. Над подпорната стена са изпълнени 5 броя стоманобетонови колони,
насадени в стената, всяка с размери 25/25см. Между колоните зидарията е с
бетонови тухли. Ограждането на пристройката от изток и запад, както и
преграждението вътре на отделни помещения е с тухлена зидария от керамични
тухли и зидовете са с дебелина 25 см. Покривната конструкция на обекта е
дървена. Положено е покривно покритие от трапецовидна ламарина. Височината на
пристройката вътре е – до сградата 2,70м., от страната на пътя – 2,50м.В
пристройката има предверие и килер, както и отделна отворена част към двора,
служеща като навес пред две затворени помещения. Застроената площ на
пристройката е 15 кв.м. с височина до стрехата 2,50м., в имота 2,70 до
най-високата точка, 1,15 – 1,40 от пътя, с височина на строежа до стрехата от
средно прилежащ терен – 1,90м. Разпределението с размери от заснемане на място
е показано в Приложение № 1 към СТЕ.
Пристройката
е едноетажна полумасивна сграда, построена на калкан със съществуващата в имота
масивна сграда за обитаване, като пристройката обслужва функцията на
съществуващата сграда, вкл. се ползва като помощна към нея – за домакински
склад, килер. Тези признаци според експерта я определят като допълващо
застрояване в имота към сграда, която би могла да се определи като основно
застояване за жилищни нужди, ако е бил процедиран ПУП за урегулиране на имота и
предвиждане за застрояване. Съществуващата сграда е двуетажна и ползвана за
вилна сграда за обитаване, при което може да се определи за строеж от Пета
категория – чл.137 ал.1 т.5, б.”а” ЗУТ, съответно – пристройката като вид
допълващо застрояване би могла да се оредели като строеж от Шеста категория по
чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, ако не се налагаха ограниченията от наличието на подпорна стена
/част от нея/ по границата на имота – път. Подпорната стена за осигуряване на
пътя, с който граничат имота и пристройката е с височина 1,55 над нивото на
прилежащия в основата й терен и освен това е елемент от пътя. Като такава,
подпорната стена не попада в обхвата на чл.151 т.4 ЗУТ, както и в чл.147 т.5 ЗУТ. При тези данни пристройката е определена на строеж от пета категория –
чл.137 ал.4 ЗУТ.
Процесната
пристройка не е отразена в ПНИ и в КВС – основа за КК, както и в кадастралната
карта. Последна по време е одобрена КК – на 16.11.2011г. Според в.л., от
наличната информация по документи, за време на изпълнение следва да се приеме
период след 16.11.2011г. „Огледът на място показа, че такъв период – до 10
години назад във времето е обективен с оглед физическото състояние на строежа”.
Процесният имот се намира в м.Яса тепе, а м. Извън регулация не съществува в
землището на гр.Карлово.
СТЕ
се цени като компетентно и обективно изготвена. Фактическите изводи на експерта
са обосновани с доказателствата от делото и приложени специални знания.
IV.
Строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ /посочено в
заповедта правно основание/, е установяването на обекта като строеж, изпълнен
без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на
изграждане. Административната процедура съответства на установените в ЗУТ правила.
Кметът на общината се е позовал на КА от 15.02.2019г., предвид което следва, че
фактическата установеност в констативния акт е приета за непроменена към дата
на издаване на заповедта на 20.01.2020г. Съгл. чл.225а ал.2 ЗУТ правото на
възражение против КА от заинтересуваните лица се упражнява в 7 дн.срок, след
което би могло да се издаде заповед по преценка на органа, действащ служебно в
производството по чл.225а ЗУТ. В закона не е посочен срок за издаване на
заповедта, което означава, че се прилага АПК – чл.57. Издаването на оспорената
заповед в период, по-дълъг от установените срокове в чл.57 АПК не представлява
самостоятелно основание за незаконосъобразност. От значение за
законосъобразността на административния акт е дали към дата на издаването му са
били истинни констатациите в КА от 15.02.2019г., възприети като фактически
основания за издаване на заповедта. При разколебаване или опровергаване на възприетата
от кмета на общината фактическа установеност е налице хипотеза на издаване на
административен акт без фактически основания с последица незаконосъобразност. В
тази насока се съобрази, че констативният акт има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на
строежа, което подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за
търпимост. Възприето е, че фактическите установявания в КА, съставен при оглед
на място, представляват огледен протокол в административното производство,
затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички
останали доказателства по делото. В случая СТЕ потвърждава местоположение, вид
на строежа, параметри и материали, от които е изграден – отразени в КА и
окомерната скица към него.
1.
Адресатът на оспорената заповед е правилно определен и отсъства възражение
против квалификацията извършител на строежа спрямо жалбоподателя. Производството
по издаване на административен акт, правно основан на чл.225а ЗУТ е служебно,
което задължава органа – издател за определяне на адресат по критериите на
чл.225а ал.5 ЗУТ и от обхвата на § 3 ДР на Наредба № 13/2001г. :
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж.”.
В нормата на чл.225а ал.5 ЗУТ е посочено, че принудителното премахване е за
сметка на извършителя и на лицата от т.1 до т.5 от ал.5. В случая адресатът на
заповедта е квалифициран за извършител на строежа – в заповедта е посочено, че
пристройката е изпълнена от А.А.. На премахване подлежи всеки незаконен и
нетърпим строеж, като приоритетно значение е придадено на извършителя, тъй като
той е субект, черпещ права от собствено неправомерно поведение. В оспорената
заповед жалбоподателят е посочен и за собственик на имота, в който е изпълнен
строежа. Данните в КА за съсобственост на имота не са прецизни, но не повлияват
на законосъобразност на административния акт, вкл. отсъства разпореждане за
премахване на незаконен строеж от съсобственик на имота – ПИ 701.1376 по
действаща КК.
2. Разпореденият за премахване обект е
строеж по см. на §1 т.38 ДР ЗУТ – по вид /пристройка/ и технически характеристики.
Правно значими обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са
действителното предназначение на строежа, неговите размери, местоположение,
характеристика и липсата на разрешение за изграждането му, които факти правилно
са установени от административния орган. Пристройката се състои от две отделни
помещения – килер и предверие към килера. Пристройката е полумасивна, като
между съществуващата сграда и съществуваща бетонна подпорна стена са изградени
4 бр. преградни стени от тухлена зидария и бетон. Местоположението на
пристройката според КА /в щрих, л.35/ е потвърдено от СТЕ - едноетажната пристройка е изпълнена от северната страна на
съществуващата двуетажна масивна сграда. Двете помещения с предназначението си
са установени и от СТЕ. Застроената площ на
пристройката е 15 кв.м., формирана от размерите на двете помещения. Непрецизни
размери в окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като факта не е относим към незаконност на строежа. Според
описанието на строежа в заповедта, същият е разграничен от съществуващите
сграда и бетонна подпорна стена, което обстоятелство е констатирано и в СТЕ /„Подпорната
стена за осигуряване на пътя, с който граничат имота и пристройката е с
височина 1,55 над нивото на прилежащия в основата й терен и освен това е
елемент от пътя.“/. След като пристройката граничи с подпорната стена,
последната е отделен обект. В СТЕ е посочено също, че северното ограждение на
пристройката е изпълнено в долната си част като стоманобетонова подпорна стена
с дебелина 25 см., като предмет на заповедта е пристройката, а съществуващата
бетонна подпорна стена е разграничена от обекта на премахване. В тази насока са
и свидетелските показания на св.А. – „при строежа на вилата е сложена подпорна
стена.“. В случай, че северното
ограждение на пристройката в долната си част допира съществуващата бетонна
подпорна стена, изпълнението би следвало да включи при необходимост конструктивно становище или конструктивен
проект за премахване /арг. от чл.5 ал.2 от Наредба № 13 от 23.07.2001г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и
съответната наредба на общината/. В хипотеза на подпорна стена, представляваща част
от северно ограждение на пристройката и следователно част от строежа - с оглед
снимковия материал към СТЕ, следва извод за непрецизно описание относно
местоположение на обекта на премахване, тъй като не е между съществуваща
бетонна подпорна стена, което обаче не е съществен недостатък и предмета на
премахване не се променя – пристройка към съществуваща масивна сграда за
обитаване. Заповедта съдържа необходимите данни, индивидуализиращи обекта на
премахване, вкл. обозначаването в окомерната скица към КА е потвърдено от СТЕ и
за местоположението на пристройката спор няма. В случая не е налице хипотеза на
съществена разлика в площта на обекта според заповедта спрямо установената на
място и със замерване от СТЕ, която би могла да е от значение за изпълнимост на
заповедта. Строежът е индивидуализиран и по предназначение .
За извършеното строителство,
представляващо строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ – не са представени строителни
книжа /одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за
узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво/.
3. Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на административния орган.
Категорията не е посочена в заповедта, но отсъствието й не е съществен пропуск,
обосноваващ назаконосъобразност на административния акт. Според установените
данни пристройката следва да е от пета категория, като по отношение на строежи
от пета и шеста категория кметът на общината е компетентен административен
орган.
4. В заповедта не е посочен период на изграждане на
оградата, но изследване търпимостта на строеж от страна на
административния орган е обусловено от момента на извършването му, поради това
при липса на яснота относно този момент, преценката би била обективно
невъзможна. Търпимостта притежава правоизключващо премахването действие, при
което тежест за установяването й е върху адресата на заповедта, тъй като е
страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване на благоприятни
правни последици. По
дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа и преди
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган
следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без
издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Пропуск в тази насока не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта
– като в случая е отречена търпимост от административния орган. Освен това, съдът
има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти със значение за
правилното решаване на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки за
прилагане на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /арг. от чл.9 ал.3, чл. 171
ал.4 АПК/.
В
случая се поддържа търпимост на строежа в хипотезата на §16 ал.2 ПР ЗУТ :
„Незаконни строежи, започнати в периода 8
април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.”. Със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82 от
2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ,
тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва и преходна
разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и да придава
обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. По
отношение прилагане разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от
2012г./ - новият период касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до
31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/.
За прилагане хипотезите за търпимост
приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж : При
първото разглеждане на жалбата свидетелят М. е заявила, че пристройката била
построена към 1992г.от собственика – А.. Синът на жалбоподателя посочи
информация не за пристройката, а за навес от северната страна на къщата. Посочено
бе, че при строежа на вилата е сложена подпорна стена. При строежа на навеса
свидетелят помагал и заяви период – 1995г.-1996г. или 1997г. Дори да се приеме,
че св.А. е имал предвид пристройката, според свидетелските показания периодът
на изпълнението й е в обхвата на §16 ал.2 ПР ЗУТ. Нормата изисква кумулативно
период на изграждане и деклариране на строежите от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. /Решение № 6771 от 4.06.2021г. на ВАС по
адм. д. № 598/2021г., II о. и др./. Декларацията
по ЗМДТ от 10.03.1998г. се отнася за сградата в имота с площ 24 кв.м., дата на
придобиване – 25.06.2007г., за която сграда е декларирана година на построяване
- 1997г. Втората предпоставка в случая отсъства, тъй като
декларацията по ЗМДТ не е идентична с изискването на §16 ал.2 ПР ЗУТ за деклариране на строежа от
собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Одобряващите органи
не са органите, пред които се декларира правото на собственост на недвижим имот
за целите на облагането му с местни данъци и такси, а органите, компетентни да
одобрят инвестиционен проект за строеж, респект. да издадат разрешение за
строеж или акт за узаконяването му. Липсата
на декларация от собственика на незаконния строеж пред одобряващите органи „до
31 декември 1998г.”
изключва възможност за квалифицирането му като търпим строеж по см. на
поддържаната в жалбата хипотеза. За периода на §16 ал.2 ПР ЗУТ се отбелязва, че
отсъства информация за определяне на територията, в която се намира ПИ 701.1376
по КК като вилна зона и пристройката не е стопанска със селскостопанско
предназначение /чл.121 ППЗТСУ отм. вр. с чл.30 от Наредба № 5/1995г.; вкл. не е
в обхвата на чл.119 ал.1 ППЗТСУ отм./. Местоположението на пристройката като
обект на допълващо застрояване не съответства на изискванията на чл.113 от Наредба
№ 5 / 1995г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство и пристройката не е стопанска, за да се прилагат чл.117 и
чл.118 от същата наредба.
Според данните за собственост - в
нот.акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя от 1995г. не са
отразени постройки в имота; в нот.акт от 2007г. е посочена жилищна сграда от 24
кв.м., без да е вписана и пристройката към нея; в скица № 63/09.03.2011г. на
Община Карлово е отразена една сграда по ПНИ, одобрен през 2004г.; в нот.акт от
2011г. е вписана сграда за обитаване с площ от 24 и всички други строителни
подобрения. Тоест, индиция за съществуване на постройката е налице към 2011г.,
при което според данните за собственост същата би могла да е изпълнена след
2007г. до 2011г. Нормата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ
/Д.В. бр.82 от 2012г./ касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до
31.03.2001г., поради което в тази хипотеза търпимост не е приложима по информация
от нот.актове. В същата насока е и друг информационен източник – наличния картен
материал, достоверността на който не е оспорена и при съобразяване
идентичност между имот пл.№ 1376 по КК и имот пл.№ 1771 по ПНИ и решението за
делба, при неизменена КК след съдебната делба : пристройката
не е отразена в ПНИ, в който е отразена съществуващата сграда за обитаване с
площ от 24 кв.м.; ПИ 1771 /след делбата/ се намира в землището на гр.Карлово,
за което е одобрена КК със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. и имотът е с
идентификатор 36498.701.1376 - съответстващ на имота от ПНИ преди съдебната
делба през 2010г., която не е отразена в КК с изменението й - в КК е отразена
като съществуваща една сграда и пристройката не е отразена. Пристройка не е
отразена в ПНИ и в КВС. При тези данни може да бъде прието, че посочените в
нот.акт от 31.03.2011г. строителни подобрения не се идентифицират с
пристройката. Информацията от картния материал съответства на фактическия извод
на СТЕ за период на изпълнение на пристройката – до 10 години назад във времето
с оглед и физическото състояние на строежа или спрямо КА това е 2009г., а
спрямо заповедта – 2010г. Дори в хипотеза на възможно неотразяване в КК на
пристройката, същата не е вписана в нот.акт от 2007г., което ориентира към
извод за изпълнението й след тази година, който съответства на картния
доказателствен материал. Нормата на ал. 1от § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не е приложима
предвид период на извършване на строежа. Не е налице и съответствие с
изискванията на ЗУТ относно допълващо застрояване /чл.20 ал.3 вр.с чл.41-47 ЗУТ, вкл. не е налице предназначение по см. на чл.46 ЗУТ/.
Отсъства информация за подадена молба
- декларация за узаконяване на строежа на основание § 27 ал. 1
ПЗР ЗИДЗТСУ /Д.В. бр. 79/1998г./, по която да е налице произнасяне
от компетентния орган. Няма данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ, ал.1, ал.10, като се има предвид, че производствата във вр. с узаконяване
не са служебни. Не е поддържан довод за висяща процедура по заявление за
узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
В случая от значение е установеността
за местоположението на ПИ 701.1376 – извън регулационните граници на
гр.Карлово, в неурбанизирана територия. По отношение ПНИ и отразената в него
сграда, която е и кадастрално заснета с площ от 24 кв.м. : Няма представени от
жалбоподателя доказателства за наличие на сграда по см. на §4а ал.1 и ал.2 във
вр. с §4к ПЗР ЗСПЗЗ /” Гражданите, на които е предоставено
право на ползване върху земи по § 4,
при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него,
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по
цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от
влизането в сила на оценката.; Когато сградата е със застроена площ над 35 кв.
м или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на
собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно
нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер,
определен от Министерския съвет. Тази такса не се заплаща, ако построената
сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика,
включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.”/. При наличие на
твърдения за прилагане на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, би бил възможен извод за статус на
сградата и пристройката по см. на специалния закон – благоприятен.
Според поддържания период на
изграждане по §16 ал.2 ПЗ ЗУТ следва да се има предвид, че в редакции от 1996г.
и от 1998г., чл.108 ал.1 ППЗТСУ /отм./ изисква частично застроително решение за
строежи извън строителни граници на населените места, като за строежи в земеделски
земи препраща към Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато
обектите са съвместими с основното предназначение на земите. Разпоредбата на
чл.2 т.1, т.2 от Наредба № 2
от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г./
позволява без да се изисква промяна на предназначението на
земеделските земи, изграждане на строителство, свързано с ползването им, както
следва: „1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и
съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно
списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с
необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и
пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране
на твърдите отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или
постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на
лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски
земи.”. Ограничителна площ не е налице, но с оглед предпоставките за прилагане
на цитираната норма, пристройката е с обслужващо предназначение към сградата за
обитаване и не бяха представени доказателства за произвеждане на
селскостопанска продукция от земеделската земя – от страна на оспорващото лице.
Св. А. ясно зави, че в имота има вила и не бе посочено произвеждане на селскостопанска
продукция от земята, която не е със сменено предназначение. Действалата към момента на влизане в
сила на ЗУТ /01.03.2001г./ Наредба № 2/1998г. - отм., допуска застрояване в
земеделски земи без промяна на тяхното предназначение на едноетажни стопански
постройки със застроена площ до 35 кв. м. за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, при имоти с площ
до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2/1998г., отм. - при имоти с площ до 10 дка/.
Пристройката не е стопанска по предназначение и е с обслужваща функция към
двуетажната сграда за обитаване /с жилищни функции/, при което не би могла да
бъде квалифицирана за строеж в земеделска земя с непроменено предназначение по
см. на регламентираната възможност. Към момента според Наредба №
19/25.10.2012г. – чл.2 ал.1 : без промяна предназначението на земеделска земя е
разрешено строителство, свързано с ползването на земеделските земи, чиито
функции са съвместими с предназначението на земята /т.1 – при имоти до 10 дка –
едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция
и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях/. Няма данни ПИ
701.1376 по КК да е предназначен за производство на селскостопанска продукция /НТП
– за друг вид застрояване/ и функцията на построената в същия пристройка не съответства
на регламентираната възможност в действащата наредба.
Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. От данните по делото не произтича извод в тази насока. Разпореденото задължение не е
обективно неизпълняемо - индивидуализирани са
местоположение, височини, ширини и дължини за двете помещения на пристройката. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се
отстранява незаконното строителство, следва, че намесата на общинската администрация
в случая е пропорционална на предвидената в закона цел. Отсъства твърдение
пристройката да е част от единствено жилище на жалбоподателя, поради което
оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.Д.А.,***, против Заповед № РД-26 от
20.01.2020г., издадена от „За Кмет” на Община Карлово.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :