Решение по дело №344/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2023 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20237040700344
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер       534                     19.05.2023  година                         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                              

                                                          Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Десислава Фотева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 344 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

        Образувано е по жалба от С.И.Б., с адрес: ***, чрез адвокат З.Б.,***, против Заповед № 22–0769–001195 от 10.10.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията“ на собствения автомобил „Опел Астра“, с рег.№ А 7696 НТ, за срок от една година, считано от 08.10.2022г. Според оспорващият заповедта е неправилна и незаконосъобразна и се иска отмяната й. Жалбоподателят изтъква, че липсва влязъл в сила акт, с който е установено извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, което е послужило за основание да се издаде процесната заповед. Отделно от това, счита че са налице процесуални нарушения при издаване на адм. акт. Текста на закона, въз основа на който е издадена ПАМ има няколко хипотези, като не е посочена точната хипотеза, въз основа на която се издава такава заповед и по този начин не ставало ясно за какво точно се издава заповедта за прекратяване на регистрацията. На следващо място, не срокът за налагане на ПАМ е несъразмерен на извършеното нарушение и е твърде дълъг. Работи като крупие в казино в „Слънчев бряг“ и заедно с други работници се налага да пътуват до работа с неговия автомобил, съответно срокът от 1 година би затруднил както него, така и други хора, разчитащи на този транспорт. Освен това, на жалбоподателя е отнето и свидетелството за управление на МПС и по този начин му е предотвратена възможността да извършва други нарушения, с което е постигната целта на закона. Нарушението е за първи път и затова според оспорващата страна срокът за налагане на ПАМ следва да е минимален- 6 месеца, а не 1 година, както е определен с атакуваната заповед.

           В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на адм. акт, а в условието на евентуалност иска да се измени заповедта, като се намали срокът на 6 месеца.

Ответникът- полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „ПП“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по делото се изразява становище за неоснователност на оспорването.

Видно от вписване върху процесната заповед (заверен препис  на л.15), същата е връчена на жалбоподателя лично на 10.02.2023г. Заповедта е оспорена в законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

От представените материали по преписката и събраните доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:

На 08.10.2022г., около 07.40 ч. в гр.Бургас, на бул.“Никола Петков“, до бл.192, в посока на движение бул. „Стефан Стамболов“ С.Б. управлявал собственото си МПС л.а.„Опел Астра“, с рег.№ А 7696 НТ, като е спрян за проверка от полицейски служители.

Видно от приложената по преписката писмени доказателства, на място е извършена проверка на водача Б. за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Тестът е извършен с „Дрегер Друг Тест-5000“, с фабричен номер ARLB- 0021, който в проба № 116 е отчел наличие „амфетамин“. Резултатът е показан на водача, като му е връчен и талон за медицинско изследване с № 118969. Видно от съставеният протокол от медицинско изследване, изготвен от лекар в лечебното заведение, където е следвало да се предостави кръвна проба, жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. Съставен е протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с № 0009822 на 08.10.2022г. в 08.27 часа от лекар в УМБАЛ-Бургас, екземпляр от който е приложен по делото / л.20/ видно от който се съдържа текста „отказва да дам кръв за  наркотици“, след което е положен подпис на лицето, както и на лекаря съставил документа, съответно е поставен и печат на лечебното заведение.

Приложен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 08.10.2022г., изготвен от мл. автоконтрольор Орхан Ахмед и подписан от жалбоподателя в качеството на проверено лице /л.21 от делото/. Видно от неговите констатации по отношение поведението на проверения е посочено, в т.нар. „съмнителни признаци“, обективирани в раздел 6 е отчетено наличието само на един от тях – 6.3. „безпокойство“. Описано е, че проверката с цитираното техническо средство за употреба на наркотици е приключила в 08.27 часа на 08.10.2022г.

Съставен е акт за установяване на нарушение на същата дата, с бл.№ 467196 от Орхан Ахмед- младши автоконтрольор при ОД МВР Бургас, приложен на л.17 от делото. Както се сочи в заповедта и в АУАН и е безспорно по делото, на водачът е връчен талон за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но водачът не е дал кръв за изследване, като по делото въобще липсва спор за тези обстоятелства.

 С Мотивирана резолюция № 22-0769-М000397 от 13.10.2022г. /л.18 от делото/ административнонаказващият орган /АНО/ е прекратил админи-стративнонаказателното производство /АНП/ по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бл. № 467196 от 08.10.2022г. съставен против жалбоподателя, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, респективно е цитирано образувано бързо производство № БП 3388 ЗМ- 529 от 2022г. по описа на 05 РУ-Бургас.

Представен е заверен препис от съдебен протокол по НОХД № 3961 от 2022г. на Районен съд-Бургас, според който е одобрено споразумение за налагане на наказание на С.Б. за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и прекратяване на наказателното производство за това престъпление.

Въз основа на така описаните и установени факти посредством приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът обоснова следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „ПП“. Съгласно Заповед № 251з – 1821 от 26.04.2022г. (л.33) на Директора на ОД МВР–гр.Бургас, полицейските инспектори в ОДМВР–Бургас, сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е процесната, съгласно т.1.8 от заповедта. Същата е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

По отношение прилагането на материалния закон и съответствие на административния акт с неговите цели, съдът съобрази следното:

      Съгласно чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Заповедта е издадена въз основа на обективираното в нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, конкретно за това, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван от него след употреба на наркотични вещества, което е установено с описаното по-горе техническо средство. Законът е допуснал предварително изпълнение на заповедта, с осъществе-ното фактическо отнемане на свидетелството и 2бр. регистрационни табели на автомобила, което в процесният случай е станало със съставяне на АУАН на 08.10.2022г. и от този момент тече срока от 1 година.

Предвид факта, че водачът и собственик на процесния автомобил е управлявал това МПС след установена употреба на наркотично вещество- амфетамин, очевидно е налице законовата хипотеза за издаване на заповедта.

Съгласно указаното от законодателя, издателят на заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на предпоставки за издаване на заповедта следва да постанови такъв административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.

При индивидуализиране на срока органът действа в условието на оперативна самостоятелност. Действително, в случаят органа–издател е определил този срок в максималния диапазон от една година, но за тази преценка са изложени изрични мотиви в заповедта, а именно висока степен на обществена опасност на деянието. Това е така, защото в този случай деянието осъществява признаците не на административно нарушение, а на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като видно от приложените по делото материали е наложено и наказание за извършеното от Б. престъпление по наказателното производство цитирано по-горе, с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.

Доводите на жалбоподателя, че към момента на издадената заповед не е влязъл в сила акт за установяване на нарушението са неоснователни, тъй като законът не поставя подобно условие за издаване на заповедта. Напротив, цели се именно бързина при постановяването на ПАМ, за което е показателно допуснатото от закона предварително изпълнение, с изземване на рег. табели и свидетелство за регистрация на превозното средство. Жалбоподателят е отказал предоставяне на кръвна проба за изследване, въпреки спазената процедура за тази възможност, поради което като неоспорими следва да бъдат взети предвид резултатите от проведеният тест с техническо средство. Ясно е описано основанието за издаване на заповедта, поради което не би могло да възникне съмнение на коя хипотеза се основава тази заповед и доводите за съществени процесуални нарушения при издаване на акта са несъстоятелни.

Административният акт следва да бъде съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели преустановяване нарушения на правилата за движение, включително преустановяване управлението на превозните средства от лица употребили наркотични вещества, независимо от факта дали се превозват с този автомобил и други лица и дали го използват за придвижване до работа, съответно каква професия или дейност упражняват, поради което подобни обстоятелства са неотносими към проверката за законосъобразност на акта и не могат да се обсъждат.

При така направените констатации за осъществено от водача деяние /управление на МПС след употребата на наркотични вещества/ и неговата висока обществена опасност, не могат да се споделят доводите на жалбоподателя за несъразмерно налагане на процесната ПАМ. Постановената заповед за налагане на ПАМ за срок от една година е издадена при спазване изискванията на материалния закон и на производствените правила, изцяло в съответствие с изискванията на закона, като определеният максимален срок е надлежно обоснован.

Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването.

Разноски не се претендират от ответника и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.И.Б., с адрес: ***, чрез адвокат З.Б.,***, против Заповед № 22–0769–001195 от 10.10.2022г, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

                                                         СЪДИЯ: