№ 4
гр. Шумен, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500371 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260285 от 18.06.2021г. по гр.д.№137/2020г. Районен съд - гр.Шумен е
осъдил ответника "Фотон Логистик" ЕООД да заплати на ищеца Д. И. С. сумата от 439,74
лева - дължима рента за ползване на арендуван обект ПИ №035038 за стопанските години от
2016 до 2018г., и сумата от 306,96 лева - рента за ползване на арендуван обект ПИ №017089
за стопанските години от 2016 до 2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
23.01.2020г. до окончателното и изплащане. С решението е обявен за нищожен сключения
на 16.01.2013г. Договор за аренда от същата дата с акт №26, том І, рег.№411/2013г. вписан в
СВ - Шумен с вх. рег. №190/16.01.2013г., акт №52, том І, дело №147/2013г. на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. Прекратено е
производството по отношение на предявената искова претенция за разваляне на договора за
аренда, поради забавяне на арендното плащане, поради прогласяване на договора за изцяло
нищожен, както и по отношение на исковата претенция за прогласяване на нищожността на
чл.4, ал.2 от договора за аренда на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради прогласяване на
договора за изцяло нищожен. На ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 1750
лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
в частта, с която е уважен предявения срещу него иск за прогласяване нищожността на
договора за аренда, като излага доводи за неправилност, и моли да бъде отменено в
атакуваната част, и постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция по
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и частично допустимо в атакуваната част, по отношение на разгледаният
иск за нищожност на договора за аренда, в частта му относно собствените на ищеца
недвижими имоти - №035038 с площ от 6,639 дка, и №017089 с площ от 15,348 дка, поради
което и спора следва да се разгледа по същество в тази част. По отношение на разгледаната
от съда претенция за нищожност, касаеща останалите новообразувани имоти от
арендуваните №035016 и №017037, в собствеността на които ищеца не твърди да притежава
каквато и да е част, решението е недопустимо, и следва да се обезсили в тази му част, а
производството да се прекрати. Съдът е бил сезиран с иск за прогласяване нищожността на
договора за аренда в неговата цялост, който е бил сключен по отношение на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. В., общ.Х., обл. Ш., а именно: НИВА с
площ от 21,296 дка, трета категория, в местността „Мочура“, представляваща имот №035016
по плана за земеразделяне, и НИВА с площ от 30,007 дка, трета категория, в местността
„Бозлук“, представляваща имот №017037 по плана за земеразделяне. Към предявяване на
иска, ищеца е бил собственик единствено на новообразуваните от горните арендувани, а
именно - №035038 с площ от 6,639 дка, и №017089 с площ от 15,348 дка, а за останалите
новообразувани в имотите, ищеца няма правен интерес. Една от абсолютните процесуалните
предпоставки за наличието на правото на иск, за които съдът следи служебно е интереса от
търсената защита, и предвид констатираната и липса и производството в тази му част следва
да се прекрати, като недопустимо.
Решението е недопустимо и в прекратителната му част, и неправилно в частта, с
която е присъдена рента въз основа на прогласен за нищожен договор, но доколкото не е
обжалвано в тези части, те не са предмет на настоящото въззивно производство съобразно
чл.269 ГПК. Независимо от горното, и за пълнота, е необходимо да се отбележи, че когато са
предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не
зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е
нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на
относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона, липса на форма или заобикалянето му, през по – леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала.
Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
2
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради
неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради
неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама,
поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на
унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните
основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно
учредената представителна власт, и едва когато приеме, че сделката е действителна може да
разгледа иска за развалянето . Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от
сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешно процесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по
тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а
постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. Освен
това, когато е прогласена нищожността на сделката, всяка страна дължи връщане на
даденото по нищожния договор съобразно чл.34 ЗЗД, и няма никакво основание за
присъждане на вземане по нищожния договор. Ако някоя от страните има претенции за
неоснователно обогатяване, тя би могла да ги предяви по този ред.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна /по отношение на недопустимата
част от атакуваното решение/.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции от
Д. И. С. срещу "ФОТОН ЛОГИСТИК" ЕООД, главната от които /и предмет на настоящото
производство/ с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за аренда. От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна: С договор за аренда на земеделска земя от 16.01.2013 г., сключен между
А.С.П. и ответника, с нотариална заверка на подписите с акт №26, том І, рег. №411 от
16.01.2013 г. на нотариус А.А. с район на действие РС – Шумен, А.С.П. е предоставила на
ответника, като арендатор, за временно и възмездно ползване следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. В., общ.Х., обл. Ш., а именно: НИВА с площ от 21,296 дка,
трета категория, в местността „Мочура“, представляваща имот №035016 по плана за
земеразделяне, и НИВА с площ от 30,007 дка, трета категория, в местността „Бозлук“,
представляваща имот №017037 по плана за земеразделяне. Срокът на договора е десет
години, а арендно плащане за един декар земеделска земя е отразено, че може да се извърши
в лева минимум 10 лв., равностойни на 40 - 70 кг/дка продукция /пшеница, царевица и др./.
В ал.3 на чл.4 от договора е отбелязано, че договора се смята за продължен за същия срок,
ако всяка от страните не предяви писмено към другата искане за прекратяването му в срок
от един месец преди изтичане на срока на действието му. С Решение №14/13.09.1994г. на
ПК - Х. на наследниците на С.Д.И. /между които и А.С.П. с 1/16 ид.ч./ било възстановено
правото на собственост на процесните земеделски земи /имот №35016 в местността
3
"Мочура" с площ - 21,296 дка, и №17037 - в местността "Бозлук" с площ 30,005 дка, в
землището на с.В./, за което наследниците се снабдили с НА за собственост №142, т.ІІ, д.
№836/96г. на нотариус при ШРС. С договор за доброволна делба Акт №15, т.ІІІ, рег.
№3649/2016г. на нотариус Г.В.-Ц., с район на действие района на ШРС, наследниците
поделили наследствените им имоти, като от имот №35016 били образувани 4 нови имота -
№035036 - 3,664 дка, №035037 - 7,329 дка, №035038 - 6,639 дка, и №035039 - 3,664 дка, а от
имот №01737 били образувани 3 нови имота - №017087 - 7,329 дка, №017088 - 7,329 дка, и
№017089 - 15,348 дка. В общ дял на В.С. С.а и И.П. С. били поставени имот №035038 с
площ от 6,639 дка, и №017089 с площ от 15,348 дка. С НА за покупко - продажба №18, т.І,
рег.№414, дело №16/30.01.2019г. на нотариус Г.В.-Ц., с район на действие района на ШРС,
В.С. С.а и М.И. С. продали на съсобственика - Д. И. С. собствените си 5/6 ид.ч. от горните
имоти - №035038 и №017089, с което ищеца станал едноличен собственик на имоти
№035038 и №017089. От представените разплащателни документи се установява, че
заплащаната от ответника рента по процесния договор е в размер на 10 лева за декар. От
представените справки от Министерство на земеделието и храните е видно, че размера на
средното годишно рентно плащане за аналогични земеделски земи в процесното землище
варира от 42 лева до 72 лева на декар.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На
първо место следва да се изтъкне, че основния спорен между страните въпрос е валидността
на сключения договор за аренда, и по конкретно наличието на соченото от ищеца
накърняване на добрите нрави с договора по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Доколкото
договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална
правна уредба в ЗАЗ, то в случая приложими са именно специалните правила, чието
спазване е задължително условие за действителността на договора за аренда - писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписване на договора в службата по
вписванията и регистрирането му в съответната общинска служба по земеделие (арг. чл. 3,
ал. 2 от ЗАЗ). Не е спорно, че договорът за аренда е сключен в надлежната форма.
Уговореният в него срок е над предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗАЗ минимален срок за този вид
договори – 4 години към датата на сключване на договора, като в последствие горната норма
е била редактирана (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 год.) и срока е бил променен на 5г. Съгласно
чл.3, ал.4 от актуалната към датата на сключване на договора редакция от ЗАЗ, когато
договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. В
трайната съдебна практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че основанието по чл. 26,
ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – нищожност, поради противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на поведение. По
принцип липсата на еквивалентност, сама по себе си, може да обуслови основанието на
чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договора, поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Извън тази хипотеза, липсата на еквивалентност на насрещните престации би могла да
накърни добрите нрави само ако е в такава степен значителна, че практически е сведена до
липса на престация (в този см. Решение № 24/ 09.02.2016 год. по гр.д. № 2419/2015 год. на
4
ВКС, VVV г.о.; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г., ГК, V г.о.,
Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение № 615/15.10.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. №
2293/2015 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3014/2014 г. на
ІІІ г.о. на ВКС; и др.). Във всички случаи при преценката дали са накърнени моралните
норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на
договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., III г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и
др.). При преценката на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че в
процесната хипотеза престациите, договорени в атакувания аренден договор, са
нееквивалентни предвид изключително заниженото арендно възнаграждение и дългия
период, за който то следва да възмездява ползването на земеделската земя. Комбинирането
на дългия срок на действие на договора с уговореното възнаграждение, което е над 4 пъти
по-ниско от средната стойност на годишното възнаграждение за подобни имоти, сочи че
нееквивалентността на престациите е съществена и противоречи на добрите нрави, които
контагентите следва да съблюдават при сключване на сделките. В горния смисъл и
Определение №95/05.02.2020 год. по гр.д. № 3298/2019 год. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което
не винаги се приема, че за да е налице нееквивалентност следва предстацията да е такава, че
„да е сведена почти до липса на престация”. Излага се, че за нищожни като противни на
морала се приемат и тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е
„съществена”, „явна и значителна“ т.е. налице е прекомерна разлика в престациите, като
това обстоятелство се преценя от съда съобразно конкретните установени по делото
обстоятелства /в същия см. и Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.д.№
3170/2017г.на І г.о./. Ето защо, съдът намира предявеният иск за нищожност на атакувания
договор за аренда, в частта му по отношение на собствените на ищеца недвижими имоти, за
основателен, поради което и същият следва да се уважи. Предвид изложеното съдът намира,
че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно в горната част,
поради което и следва да се потвърди.
По отношение дължимостта на съдебните разноски. На първо място следва да се
посочи, че настоящия състав споделя установената практика в Определение №284 от
6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от 5.02.2018 г. на
ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д.
№1218/2016 г., I т. о., и др., съобразно която, когато между страните са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или
по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
5
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск. В настоящия случай при предявени два главни иска, и частично
уважаване на единият от тях /при недиференцирано адвокатско възнаграждение за всеки
един от исковете, следва да се приеме, че същото е договорено по равно за всеки от
исковете/ следва да се присъди половината от възнаграждението плюс съразмерната част от
уважената претенция, или от общо претендираните в първоинстанционното производство
1750 лева /от които 1200 лева адв. възнаграждение, останалите държавна такса и депозити
по експертизата дължими по иска за рента/, следва да се присъдят съразмерно на уважената
част от иска в размер на 1407,09 лева, като първоинстанционното решение следва да се
отмени за разликата над посочения размер, а на ответната страна следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 228,61 лева, съразмерно на прекратената част от иска.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззиваемата страна /която
единствена претендира деловодни разноски/ следва да се присъдят, съразмерно с уважената
част от установителния иск, предмет на въззивното производство, деловодни разноски в
размер на 214,24 лева.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.272 от ГПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260285 от 18.06.2021г. по гр.д.№137/2020г. по описа на на
Районен съд - гр.Шумен, с което е прогласена нищожността на Договор за аренда на
земеделска земя от 16.01.2013 г., сключен между А.С.П. с ЕГН ********** и "ФОТОН
ЛОГИСТИК" ЕООД с ЕИК *********, с нотариална заверка на подписите с акт №26, том І,
рег. №411 от 16.01.2013 г. на нотариус А.А. с район на действие РС – Шумен, поради
накърняване на добрите нрави, САМО В ЧАСТТА, за разликата над собствените на
ищеца - Д. И. С. с ЕГН **********, новообразувани имоти - НИВА с площ от 6,639, трета
категория, в местността „Мочура“ дка съставляваща имот №035038, и НИВА с площ от
15,348 дка, трета категория, в местността "Бозлук", съставляваща имот №017089, и двете по
плана за земеразделяне на с.В., общ.Х., обл.Ш., като НЕДОПУСТИМО, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част поради недопустимост.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260285 от 18.06.2021г. по гр.д.№137/2020г. по описа
на на Районен съд - гр.Шумен, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с която е
прогласена нищожността на Договор за аренда на земеделска земя от 16.01.2013 г., сключен
между А.С.П. с ЕГН ********** и "ФОТОН ЛОГИСТИК" ЕООД с ЕИК *********, с
нотариална заверка на подписите с акт №26, том І, рег. №411 от 16.01.2013 г. на нотариус
А.А. с район на действие РС – Шумен, поради накърняване на добрите нрави, по отношение
на собствените на ищеца - Д. И. С. с ЕГН **********, новообразувани имоти - НИВА с
площ от 6,639, трета категория, в местността „Мочура“ дка съставляваща имот №035038, и
6
НИВА с площ от 15,348 дка, трета категория, в местността "Бозлук", съставляваща имот
№017089, и двете по плана за земеразделяне на с.В., общ.Х., обл.Ш..
ОТМЕНЯ Решение №260285 от 18.06.2021г. по гр.д.№137/2020г. по описа на на
Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която "ФОТОН ЛОГИСТИК" ЕООД с ЕИК
********* е осъдено да заплати деловодни разноски на Д. И. С. с ЕГН **********, за
разликата над 1407,09 лева.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ФОТОН ЛОГИСТИК"
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 228,61 лева, представляваща направените в
първоинстанционното производство деловодни разноски, съразмерно на прекратената част
от производството.
ОСЪЖДА "ФОТОН ЛОГИСТИК" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
С. с ЕГН ********** сумата от 214,24 лева, представляваща направените във въззивното
производство деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7