Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № от 10.02.2010г. по гр.д.№ /2009г. Районен съд В.Т. е отхвърлил предявените на осн.чл.344,ал.1,т.1, чл.128, чл.242 КТ от М. Л. Д. от гр.В.Т. против П. У. –и. „И. Вазв” с.Н. С. общ.В.Т. ,искове имащи за предмет: 1.претендирано преобразуващо право за признаване незаконосъобразност на дисциплинарно наказание”уволнение” и прекратяване в тази връзка на трудовото правоотношение на Д.,санкционирано със заповед № /12.10.2009г. на осн.чл.190,ал.1,т.2 ,чл.187,ал.1 КТ и заповед № 24/12.10.2009г. на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ ,както и за отмяната на тези заповеди и 2.претендирано притезателно право за заплащане на трудово възнаграждение за 12,13,14 и 15 май 2009г. в размер на 108.80лв. и трудово възнаграждение за м.август 2009г. от 304.40лв., като неоснователни и е осъдил М. Д. да заплати на ответника сума от 400лв. направени разноски в производството. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от М. Д. чрез пълномощника й. В жалбата се правят оплаквания ,че изводите на ВТРС са неправилни, незаконосъобразни и необосновани и е изложил съображения за това. Неправилно съдът е пиел,че заявлението на Д. нямало характер на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с 30 дневен срок за предизвестие или от 01.09.2009г.Посочва,че в това заявление поради техническа грешка от нея е посочено като основание чл.70,,ал.2 КТ докато основанието е в чл.70,ал.3 КТ. Моли за отмяна на решението и произнасяне по исковете й,както и да бъде уважен иска й по чл.325,ал.1 КТ Твърди още,че след като правоотношението е било прекратено на тази дата не е било необходимо да представя и болничен лист за времето от 01.09.-05.10.09г. По образуваното пред ВТОС в.гр.д.№/20010г. с решение № 215/05.07.2010г. съдът е обезсилил решението на ВТРС и е върнал делото на този съд за произнасяне по предявения от М. Д. установителен иск за прекратяване на трудовото й правоотношение с отправено предизвестие по чл.326 КТ,считано от 01.09.2009г. С решение № /03.08.2010г. по гр.д.№ /2010г. ВКС е отменил решението на ВТОС и е върнал делото за Н. разглеждане от друг състав с дадени указания за разглеждане на предявения иск за отмяна на конкретна уволнителна заповед и други обусловени от нея искове. Пред ВТОС е образувано в.гр.д.№ /2011г., по което с определение от 09.09.2011г. след като е приел, че с въззивната жалба е направено искане за допълване на обжалваното решение с произнасяне по исковите претенции на Д. по чл.259,ал.1 вр.чл.128 КТ, по чл.224,ал.1 КТ и чл.225,ал.1 КТ, съдът е прекратил производството по делото и е върнал гр.д.№ /2009г. на ВТРС за произнасяне по искането на М. Д. за допълване на решението. С определение от 26.03.2012г. ВТРС по гр.д.№ /2009г. е постановил разделяне на исковете по исковата молба на М. Д. и в предмета на разглеждане на производството по това дело е включил само исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 ,вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.128 вр.чл.124 ,вр.с чл.242 КТ разглеждани по реда на чл.301,ал.1 ГПК .С решение от 26.03.2012г. е допълнил решението си от 10.02.2010г. като е отхвърлил предявения на осн.чл.225,ал.1 КТ иск от М. Д. за претендирано от нея право на обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения за сума от 3096лв. като неоснователен. С въззивна жалба подадена от пълномощника на М. Д. в предвидения за това срок е обжалвано постановеното допълнително решение и се поддържа и въззивната жалба против решението от 10.02.2010г.Твърди волята на жалбоподателката да прекрати трудовия договор да е ясно разбрана от работодателя, за което са следните факти- начислено за м.август възнаграждение, начислено обезщетение по чл.224 КТ и назначаване на мястото на Д. на друго лице на същата длъжност. Моли за отмяна на решенията и постановяване на Н. с което исковите й претенции се уважат изцяло,претендира за разноски за всички инстанции. От ответника по жалба- ПУ”И. В.” с.Н. С. чрез процесуалния му пълномощник е подаден писмен отговор както срещу въззивната жалба ,така и срещу тази против допълнителното решение от 26.03.2012г.Твърди,че жалбите са неоснователни и необосновани.Моли за оставяне без уважение на същите и потвърждаване на атакуваните решения като правилни и законосъобразни.Претендират разноски. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,поради което разглеждането й е допустимо. Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба на М. Л. Д. от гр.В.Т., подадена на 08.12.2009г.,в която се излага,че е работила по сключен на 15.05.2009г. под № трудов договор за неопределено време на длъжността ”счетоводител” в П. У. «Ив.В.» с.Н. С..Твърди,че със заповед № 24/12.10.09г. на осн.чл.330,ал.1,т.6 КТ във връзка с наложено наказания «дисциплинарно уволнение» обективирано със заповед № /12.10.09г. ,работодателят е прекратил трудовото й правоотношение. Твърди,че заповедите са незаконосъобразни след като сключения трудов договор е с правно осн.в чл.70,ал.1 и ал.2 КТ със срок за изпитване и със заявление В.№ /30.07.09г. ищцата е поискала прекратяването му с едномесечно предизвестие, считано от 01.09.09г. Твърди слеõ изтичане на срока на предизвестие правоотношението да е прекратено и съответно не било необходимо явяването й на работа след този срок.Твърди неправилно работодателят на 12.10.09г. да е издал процесните две заповеди за дисциплинарното наказание и за уволнението й.Твърди,че не желае да се върне на работа след отмяна на незаконните заповеди,но претендира обезщетение по чл.225 КТ без да посочва размер. Моли за решение с което да се приеме,че дисциплинарното й уволнение е незаконосъобразно ,съотв.издадената заповед за прекратяване на трудовия договор ,както и да се осъди ответното У. да й заплати следните суми : 1.трудово възнаграждение за 4 работни дни- 12,13,14 и 15.05.09г. в размер на 108.80лв. в които дни фактически е изпълбнявала възложената й от работодателя работа до сключване на трудовия договор на 16.0509г., 2. неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2009г. в размер на 304.40лв., 3. възнаграждение за заместване на работодателя от 16 до 17.007.09г. в размер на 28.70лв., 4. обезщетение по чл.224 КТ в размер на 142.86лвн., 5. обезщетение по болничен лист за 1 ден- 20.72лв. , 6. за неполучено работно облекло -73.33лв. и 7. обезщетение по чл.225 ,ал.1 КТ за времето през което е останала без работа поради незаконното си уволнение ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на иска до окончателното изплащане и да се осъди ответника за разноските по делото. Ответното дружество чрез процесуалния си представител е оспорил исковете по основание и размер.Моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Предмет на въззивната жалба след постановеното разделяне на предявените искове и при задължителните указания в мотивите на решението на ВКС от 03.08.2011г. са предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ –за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и по т.3 –за обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението. По делото от събраните доказателства в т.ч. и изслушано пред ВТОС по в.гр.д.№/2010г. заключение на съдебно-икономическа експертиза се установява безспорно,че страните са били в трудовоправни отношения ,като по силата на сключен трудов договор под № от 15.05.2009г.ищцата е работила като „счетоводител” в ПУ»И.В.» с.Н. С. .Договора е сключен като безсрочен с уговорен на осн.чл.70,ал.1 и ал.2 КТ в полза на работодателя срок за изпитване 6 месеца, със срок на предизвестие от 30 календарни дни, еднакъв за двете страни. Работникът по него се е задължил да постъпи на работа на 16.05.09г., като с протокол от 16.05.09г. е извършено приемане и предаване на счетоводна документация от Д. в присъствие на комисия от училището. По делото не се спори,че на 30.07.09г. входирано под № ,до директора на училището е отправено заявление от М. Данова с което по реда на чл.70,ал.2 КТ е направено волеизявление за прекратяване на трудовото й правоотношение ,считано от 01.09.09г. и се иска издаване на удостоверения УП-2 и УП-3. Не е спорно,че предизвестието е достигнало до знанието на работодзателя след като със заповед № /27.08.09г. същият по повод подадена молба-предизвестие от М. Д. и възлага да представи финансов касов отчет за м.август 2009. Едва след изтичане срока на предизвестието с писмо –искане за даване на писмени обяснения изх.№ /14.09.09г. от училището е поискано на осн.чл.193,ал.1 КТ и във връзка с неявяването на работа на Данова за периода от 07.09. до момента на писмото-14.09.09г. обяснения. От приложена на л.29 обратна разписка е видно,че писмото е получено от Д. на 23.09.09г. Не е спорно, че на 12.10.2009г.е издадена заповед № /12.10.2009г.,в която като основание е посочено чл.330,ал.1,т.6 вр.с наложено дисциплинарно наказание »уволнение» съгл. заповед № 23/12.10.09г. В същата е разпоредено да се изплатят на уволнената и обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – 142.86лв. и на осн.чл.221,ал.2 КТ е посочено,че лицето дължи на работодателя обезщетение в размер на 516лв. Заповедите са връчени на Д. на 13.01.09г. видно от представена по делото обратна разписка –л-35 от първоинстанционното дело.По делото от представени писма изходящи от училището е видно,че е водена кореспонданция с ищцата от 05.10.,30.1016.11.09г. относно начисленото й трудово възнаграждение за м.август 09г., посочена в размер на 304.04лв. ,обезщетение по чл.224 КТ от 142.86лв. и обезщетение за 1 ден болничен за м.септември – 20.72лв. От представена трудова книжка-копие от стр.22 и 23 е видно,че М. Д. е постъпила на работа на 16.05.09г. в ПУ»И.В.» на длъжност счетоводител , на 01.06.09г. е преназначена на длъжността «Òл.счетоводител» и от 12.1009г. е освободена по чл.330,ал.1,т.6 КТ- стр.24 и 25 с отбелязани изслужени в училището 4 месеца и 26 дни. След направена констатация в съдебно заседание на 30.05.2012г. с оригиналната трудова книжка стр.28 е видно след тази дата да няма записани регистрирани други трудови правоотношения на Д. От заключението на допусната съдебно-икономическа експертиза пред въззивната инстанция се установява,че съгласно разплащателни ведомости при ответното У. Д. за месеца,предхождащ уволнението-м.август 2009г. е получавала заплата в размер на 516лв. брутно трудово възнаграждение без приспадане на удръжките за социално и здравно осигуряване и размер на обезщетението за 6 месеца- максималния период от време през което работникът е останалб без работа е в размер на 3096лв. При така изложеното съдът намира първия от предявените обективно съединени искове с правно основание в чл.344,ал.1,т.1 за основателен по следните съображения: Безспорно от съвкупната преценка на събраните и обсъдени по-горе доказателства е установено, че трудовото правоотношение с ищцата ,по силата на което последната е заемала длъжността ”счетоводител” в ответното У. , е прекратено на 29.08.2009г., когато е изтекъл 30 дневния срок на предизвестие, отработено от М. Д. Съгл. чл.70,ал.3 КТ сключения от нея трудов договор има характер на безсрочен и Д. е използвала правото си да го прекрати с предизвестие съгл.чл.326,ал.1, като съгл.ал.4 срока за предизвестие започва да тече от следващия ден на получаването му.Безспорно е,че заявлението на Д. е с В.№ от 30.07.2009г. и срока е започнал да тече на 31.07.09г., като 30 дневния срок- календарни дни ,е изтекъл на 29.08.09г.-събота, респ. след тази дата трудовото правоотношение е прекратено тъй като предизвестието е породило правното си действие съгл. нормата на чл.335,ал.2,т.1 КТ. Не е необходимо издаване на нарочна заповед на работодателя за прекратяване на трудовия договор в този случай ,тъй като тази заповед има само констатиращо действие на предизвестието, но не и конститутивно. В тази връзка е установено безспорно и,че за този месец Данова е канена да получи отработеното си възнаграждение по време на предизвестието, което не е в предмета на спора.Безспорно че дисциплинарното наказание »уволнение» е наложено със заповед едва от 12.10.09г. респ. много след прекратяване на трудовия договор и при несъществуващо /вече прекратено/ трудово правоотношение, при което същото /дисциплинарното наказание/ е без правно основание, респ. при липса на предмет няма и правна стойност.Заповеди № и 24 от 12.10.09г.са издадени след като трудовото правоотношение е прекратено и не е налице задължение на служителя за явяване на работа в дните за които е посочено,че се налага наказанието «дисциплинарно уволнение». Неправилно работодателят в случая е издал процесните заповеди и е направил отбелязване в трудовата книжка на Д. ,като е посочил като основание за прекратяване на трудовия договор чл.330,ал.2 ,т.6 КТ. В тази връзка несъстоятелни са и наведените доводи от процесуалния му представител,че отправеното предизвестие не било ясно в своето съдържание при посочване на чл.70,ал.2 КТ. Напротив,ясно и категорично е изложено желанието на служителя да прекрати трудовия договор с отправеното предизвестие- заявление на л.6 от делото,с което е поискано прекратяване на трудовото правоотношение считано от 01.09.2009г. При така изложеното заповедта за уволнение не е породила никакви правни последици за служителя, или както процесуалния представител на работодателя посочва в писмените си бележки , заповедта би била негодна за отменяемост ,защото се третира като едно правно нищо, същата е без прекратителен ефект, при настъпил вече такъв по инициатива на служителя още на 29.08.2009г. В конкретния случай уволнението със заповед № 24/12.10.09г. е извършено при липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, ето защо е незаконосъобразно.В този смисъл и решение № /19.01.2007г. на ВКС по гр.д.№ /04г. на ІІІ ГО. Ето защо и предявения иск от служителя по чл.344,ал.1, т.1 КТ за оспорване законността на уволнението с искане то да бъде признато за незаконно и да се отмени е основателен и като такъв следва да се уважи. Заповедта е незаконосъобразна по см.на КТ след като същата не отразява фактическото и правно положение по правоотношението. Макар и в исковата молба на ищцата да е ясно и недвусмислено заявено ,че с едномесечно предизвестие, което е отработила, Д. счита трудовото правоотношение да е прекратено и след изтичането му да няма задължение да се явява на работа, същата не е поискала поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.И тъй като всеки един от исковете по чл.344 ,ал.1 КТ има самостоятелен характер, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е задължен да се произнесе само по заявения предмет и обема за дължима защита е посочен от страните в производството. По втория предявен иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ - след като е бзспорно,че трудовия договор на Д. е прекратен по нейно волеизявление с предизвестието от 30.07.09г., то липсва основание същата да претендира обезщетение за времето през което е останала без работа поради твърдяно незаконно уволнение, тъй като и съгл.нормата на чл.225 ,ал.1 КТ трудовия договор не е прекратен поради уволнение, а с предизвестие от страна на служителя. Този иск следва да бъде отхвърлен, какъвто извод е направил и ВТРС но по други съображения. При така изложеното Окръжният съд намира,че жалбите против решението и допълнителното решение са частично основателни и доказани. Обжалваното решение от 10.02.2010г., мотивите по които юридически непрецизно изложени не се споделят от въззивният съд, в частта на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ и в частта за 400лв. разноски ,които ищцата е осъдена да заплати на помощното У. следва да се отмени и вместо него се постанови друго,с което заповед № от 12.10.2009г. на директора на П. У.- интернат "Ив.В." с.Н. С. се отмени като незаконосъобразна при липса на основание за прекратяване на трудовия договор на посоченото в нея основание и при прекратен вече такъв,а допълнителното решение за иска по т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение в цялото производство, а ответникът на осн.чл.78,ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати разноски от 150лв. в полза на ВТОС възнаграждение за вещо лице по изслушатна СИЕ. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № от 10.02.2010г. по гр.д.№ /2009г. на Районен съд В.Т. в частта,с която е отхвърлен иска за 1.претендирано преобразуващо право за признаване незаконосъобразност на дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване в тази връзка на трудовото правоотношение на Д.,санкционирано със заповед № /12.10.2009г. на осн.чл.190,ал.1,т.2 ,чл.187,ал.1 КТ и заповед №/12.10.2009г. на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ ,както и в частта,с която Д. е осъдена да заплати на ПУ"Ив.В." с.Н. С. сума от 400лв. разноски в производството , вместо което постановява: ОТМЕНЯ заповед № /12.10.2009г. на директора на ПУ "И. В." с.Н. С.,общ.В.Т. с която е прекратено трудовото правоотношение на М. Л. Д. ЕГН * от гр.В.Т.,ул."Й."6Б,А.8 на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ във връзка с наложено дисциплинарно наказание уволнение, като незаконосъобразна - издадена при прекратен вече трудов договор и на осн.чл.326,ал.1 КТ с подадено предизвестие от М. Д. от 30.07.2009г. и при липса на субективно потестативно право на работодателя за уволнение на основанието ,посочено в заповедта. ПОТВЪРЖДАВА допълнителното решение от 26.03.2012г. с което е отхвърлен предявения на осн.чл.225,ал.1 КТ иск с предмет претендирано право на обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения ,възлизащи на сумата от 3096лв. ОСЪЖДА ПУ"И. В." с.Н. С.,общ.В.Т. да заплати на М. Л. Д. ЕГН * от гр.В.Т.,ул."Й."6Б,А.8 направени от нея разноски в цялото производство от 300лв. за адвокатско възнаграждение, а на Окръжен съд В.Т. сумата от 150лв. за СИЕ. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |