Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Ст. Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1472
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и от
назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, срещу Ю.Н.П.,
ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН ********** ***, искове с правна квалификация чл.
26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за
установено, че изявления за прихващане направени, както следва : 1./ с
уведомление с вх. № 11007/05.11.2014 г., с което вземане в размер на 50 400
лв., което е придобито от Ю.Н.П. посредством договор за цесия сключен между
него и В.Д.А., като с него е извършено прихващане на насрещно задължение на Ю.Н.П.
и К.Д.Т., произтичащо от договор за банков кредит в евро от 17.10.2013 г.,
ведно със сключен към него Анекс № 1/30.10.2013 г., 2./ с уведомление №
11432/07.11.2014 г., с което вземане в размер на сумата от общо 71 759,31 лв.
/68 500 лв. и 3 259,31 лв./, което е придобито от Ю.Н.П. посредством договор за
цесия сключен между него и С.П.Б., като с него е извършено прихващане на
насрещно задължение на Ю.Н.П. и К.Д.Т., произтичащо от договор за банков кредит
в евро от 17.10.2013 г., ведно със сключен към него Анекс № 1/30.10.2013 г., и
3./ с уведомление № 11006/05.11.2014 г., с което вземане в размер на сумата от
40 800 лв., което е придобито от Ю.Н.П. посредством договор за цесия сключен
между него и П.П.А., като с него е извършено прихващане на насрещно задължение
на Ю.Н.П. и К.Д.Т., произтичащо от договор за банков кредит в евро от
17.10.2013 г., ведно със сключен към него Анекс № 1/30.10.2013 г. са нищожни,
поради липса на предписаната от закона форма – писмена, с нотариално
удостоверен подпис, като при условията на евентуалност по отношение на вече
изброените искове са съединени и такива с правна квалификация чл.59, ал. 5 и
ал. 3 ЗБН за обявяването на извършените две изявления за прихващания за
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието
решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2,
т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД
(н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат
на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014
г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била прекратена
и била определена начална дата на неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като
с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен
съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на началната дата на
неплатежоспособността, като и за такава била приета датата 20.06.2014 г..
Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват
имуществото на банката, както и необходимостта от установяване принадлежността
към това имущество на вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло
правния интерес от провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че от страна на ответника – Ю.Н.П. и
на лицето В.Д.А. в деловодството на „КТБ“ АД /н./ е постъпило уведомление с вх.
№ 11007/05.11.2014 г. посредством което двамата известяват банката, че помежду
им е бил сключен договор за прехвърляне на вземане от 30.10.2014 г., като
едновременно с това се отправя и изявление за прихващане към насрещната страна
с упоменатото в изявлението активно вземане в размер на 50 480 лв. Посочва се,
че това вземане има за източник Анекс от 01.06.2012 г. към Рамков договор за
платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“.
Изтъква се, че с цитираната в изявлението сума кредитора – П. е заявил, че
преследва частично погасяване на негов и на К.Д.Т. договор за банков кредит в
евро от 17.10.2013 г. в размер до сумата от
50 480 лв. На 07.11.2014 г. от страна на ответника – Ю.Н.П. и на лицето С.П.Б.
в деловодството на „КТБ“ АД /н./ е постъпило уведомление с вх. №
11432/07.11.2014 г. посредством което двамата известяват банката, че помежду им
е бил сключен договор за прехвърляне на вземане от 29.09.2014 г., като
едновременно с това се отправя и изявление за прихващане към насрещната страна
с упоменатото в изявлението активно вземане в размер на общо 71 759,31 лв.
Посочва се, че това вземане има за източник Анекс № 93640/10.01.2013 г. към
Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
*** „ПЛЮС“. Изтъква се, че с цитираната в изявлението сума кредитора – П. е
заявил, че преследва частично погасяване на негов и на К.Д.Т. договор за банков
кредит в евро от 17.10.2013 г. в размер на сумата от 71 759,31 лв. Твърденията
в исковата молба се допълват и с това, че на 05.11.2014 г. от страна на
ответника – Ю.Н.П. и на лицето П.П.А. в деловодството на „КТБ“ АД /н./ е
постъпило уведомление с вх. № 11006/05.11.2014 г. посредством което двамата
известяват банката, че помежду им е бил сключен договор за прехвърляне на
вземане от 30.10.2014 г., като едновременно с това се отправя и изявление за
прихващане към насрещната страна с упоменатото в изявлението активно вземане в
размер на общо 40 800 лв. Посочва се, че това вземане има за източник Анекс №
79975/27.04.2012 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“. Изтъква се, че с цитираната в
изявлението сума кредитора – П. е заявил, че преследва частично погасяване на
негов и на К.Д.Т. договор за банков кредит в евро от 17.10.2013 г. в размер на
сумата от 40 800 лв.
От ищците се поддържа, че направените три изявления за
прихващане от ответника – Ю.П. не
отговаряли на установените изискванията за форма по смисъла на специалната
разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията били извършени на
05.11.2014 г. и на 07.11.2014 г. след поставяне на банката под особен надзор,
същите били адресирани до квесторите и също следвало да отговарят на
предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията
на евентуалност, синдиците твърдят всяко от прихващанията да е относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал.
3 и ал. 5 ЗБН. Кредиторът Ю.Н.П. придобил вземанията си към банката преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
(22.04.2015 г.), но към момента на придобиването му е знаел за
неплатежоспособността на банката, тъй като поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под
специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с
решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен факт, които бил огласен широко
в публичното пространство.
Освен това прихващането било извършено и след
началната дата на неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо
от обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания, предмет на
прихващането, т. е. бил изпълнен и фактическият състав на разпоредбата на чл.
59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на извършване на прихващането.
При тези твърдения, синдиците предявяват като главни
искове за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на
несъстоятелността на изявленията на Ю.Н.П. за прихващане от 05.11.2014 г. и
07.11.2014 г. с активни вземания, придобити от В.Д.А., С.П.Б. и П.П.А., като
при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за обявяване на
всяко от трите изявления за прихващане
за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността при
условията на чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
От ответните страни по предявените искове - Ю.Н.П. и К.Д.Т.
в срока по чл. 367 ГПК е упражнен писмен отговор, като чрез него се прави
оспорване на всички предявени от ищеца главни и евентуални искове, като се
поддържа те да са фактически и правно необосновани. По отношение предявените
искове за нищожност на извършените прихващания, поради неспазване на
установената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност – нотариална заверка
на подписа на кредитора отправящ изявлението
се излага виждане, че това изискване за форма въведено в цитираната
законова разпоредба не би могло да се приложи към оспорените прихващания,
защото те са осъществени към момент предхождащ обявяването на банката в
несъстоятелност и назначаването на синдик. Настоява се, че изявленията за
прихващане от 05.11.2014 г. и 07.11.2014 г. обективирани в уведомления заведени
надлежно в деловодството на „КТБ“ АД /н./ са постигнали желания ефект, защото
са адресирани до квесторите на банката и имат достоверна дата. Ето защо според
ответните страни така спазената от тях обикновена писмена форма е достатъчна да
покрие нормативните изисквания за форма на сделките с оглед темпоралния момент
на тяхното извършване – дата предхождаща момента на обявяване на банката в
несъстоятелност. В този смисъл липсата на нотариална заверка на положените в
уведомленията за прихващане подписи не опорочава тяхната валидност, а напротив
те са произвели преследваните с отправянето им погасителни последици. На
следващо място в отговора си ответните страни се спират на насочените към тях
искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност
на трите извършени изявления за прихващане, като ги намират неоснователни.
Отрича се възникването на преобразуващо право в полза на Синдиците на банката
по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото няма сбъдване на изискуемия
фактически състав, които да обоснове подобна относителна недействителност на
извършените от ответника – П. три прихващания. Обръща се внимание, че ответника
е придобил вземанията, с които извършва прихващания на 29.09.2014 г. и на
30.10.2014 г., като от синдиците не е доказано наличието на знание у ответника-
П. за настъпилата при банката неплатежоспособност, като юридически факт,
елемент от фактическия състав залегнал в нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Аргумент
за обратното не можело да бъде обявеното в ТР на 23.06.2014 г. решение взето от
УС на БНБ на 20.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор.
Споменава се и това, че относно знанието за неплатежоспособност не може да се
прилага презумпция, а то подлежи на пълно и главно доказване, като съществен
факт от преобразуващото право една сделка да бъде обявена за относително
недействителна спрямо кредиторите на масата по несъстоятелността. И във връзка
с последната група от предявените при условията на евентуалност искове по чл.
59, ал. 5 ЗБН от ответните страни се противопоставят възражения за
неоснователност, като се иска тяхното отхвърляне. Споменава се, че фактическият
състав на преобразуващото право за обявяване на прихващане за относително
недействително по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква от една страна да има
извършване на прихващане от лице, което има качеството кредитор на обявена в
несъстоятелност банка, като прихващането следва да е извършено след обявената
дата на неплатежоспособността. Ответните страни отчетливо се фокусират върху
това, че измененията в редакцията на нормата на чл. 59 ЗБН, които са
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., няма как да намерят приложно поле
към вече заварените случай на упражнени изявления за прихващане, защото
обсъжданата норма има материално правен характер, а липсата на придадено и
обратно действие може да означава само едно, че тя ще урежда отношения
възникнали единствено занапред във времето, респективно тя не може да преурежда
реализирали се до този момент едностранни сделки по прихващане. И по отношение
тълкуването на приложението на тази норма страната се осланя на съдебна
практика, която цитира. Двамата ответници мотивират, че редакцията на правилото
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която е действала към момента на извършените от П.
прихващания, въобще не допуска те да бъдат прогласявани за недействителни, а
предмет на такава недействителност могат да бъдат само прихващанията, които
банката е предприела за погасяване на свои задължения към трети лица. Така
прихващанията, които Ю. П. бил осъществил на датите 05.11.2014 г. и на
07.11.2014 г. са произвели желаните правни последици, а именно довели са до
погасяване на задълженията на ответните страни към „КТБ“ АД произтичащи от
договор за банков кредит до размер на сумата от 163 039,38 лв. Изложени са
самостоятелни възражения по отношение на прихващането извършено с уведомление
11432 от 07.11.2014 г., което касае вземане придобито с договор за цесия
сключен между Ю. П. и С.Б., като се мотивира, че същото е било оттеглено с
повторно уведомление адресирано до длъжника на 20.01.2015 г. Не било за
пренебрегване и това, че въпросното прихващане за разлика от другите две
прихващания изобщо не е било предмет на осчетоводяване при „КТБ“ АД /н./. Това
поставяло под въпрос съществуването в правния мир на тази едностранна сделка,
защото при положителен извод, че договора за цесия, които акумулира вземането
за това прихващане е бил успешно прекратен /развален/, респективно предприетата
от синдиците искова защита би се явила недопустима или неоснователна.
Същевременно ответните страни се позовават и на това, че задълженията им по
договора за кредит от 17.10.2013 г. следва да се приемат за погасени към
момента, поради това, че с оглед направените две прихващания от 05.11.2014 г.,
както и посредством извършени плащания на сумата от 69 550 лв. на 22.01.2015 г.
и на сумата от 33,00 лв. на 28.01.2015 г.
Ищците по спора, чрез пълномощника им – адв. В. и юрк.
Б. се възползват от правото си да подадат допълнителна искова молба в срока по
чл. 372 ГПК чрез която да пояснят и допълнят първоначалната си такава. Взема се
отношение по изтъкнатите в отговора на ответните страни съображения за
неоснователност на предявените искове, като се отричат направените съждения във
връзка с твърдяната валидност на оспорваните прихващания. Дадено е
по-пространно изложение на фактите, от които ищците черпят правата си по
предявените искове, като са означени източниците за пораждането на всяка от
насрещните вземания между страните, за които ответника – П. е предприел
изявленията за прихващане. Навеждат се конкретни твърдения за това, откъде
произтича правния интерес на ищците за привличането, като ответника на лицето –
К.Т., а именно споменава се, че тя е солидарен длъжник по договора за кредит от
17.10.2013 г. следователно се намира в материално правоотношение с банката, а в
хипотезата, че съдът приеме осъществените прихващания да са недействителни
/нищожни/ или относително недействителни спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността, то същото ще обвърже и длъжника - К.Т., която макар да не е
участвала в изявленията за прихващане е лице ползващо се от тях, защото с тях
се ликвидира дълг, по който тя е солидарно задължена. С допълнителната искова
молба ищецът доразвива мотивите си за допуснати пороци при извършването на
обсъжданите три прихващания, които са последица от неспазване на
установената форма за действителност
утвърдена с нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Отбелязва се, че тук субсидиарно
приложение следва да намерят правилата на ТЗ, доколкото в чл. 612, ал. 2 ТЗ е
предвидено правилата за общата търговска несъстоятелност да се прилагат в
хипотезите, когато специалните такива – ЗБН не предвиждат нещо различно. Така в
нормата на чл. 59 ЗБН не бил определен кръга от лица, по отношение на които
съдебните решения по отменителните искове по чл. 59 ЗБН пораждат действие, като
именно поради това в конкретния случай трябвало да намери приложение общата
норма на чл. 649, ал. 5 ТЗ, която сочи, че влязлото в сила решение има действие
за длъжника, синдика и всички кредитори. Ищците са приповторили и това, че в тяхна
полза се е породило преобразуващото право да поискат упражнените от ответника
изявления за прихващане да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността, защото са налице фактическите
състави на чл. 59, ал. 3 ЗБН, евентуално на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Фактът, че
банката се е намирала в състояние на неплатежоспособност е бил широко оповестен
от органите на БНБ още през м.10.2014 г., когато е бил публикуван доклад за
анализ и оценка на активите на „КТБ“ АД, като действията по оспорваните
прихващания са предприети впоследствие от ответника – П. към които на последния
е било добре известно, че банката е неплатежоспособна и не може да обслужва
задълженията си. Отново се отбелязва и това, че знание у всяко заинтересовано
от процесите в банката лице, че същата
се намира в ликвидна криза и не може да обслужва задълженията си трябва да се
приема да е налице още от датата – 20.06.2014 г., когато кредитната институция
е поставена под специален надзор. Споменава се и това, че прихващанията са
извършени след определената начална дата на неплатежоспособността на банката и
след поставянето й под специален надзор, което пък обосновава, че тези
прихващания са с темпорален момент, които попадал в приложеното поле на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, а оттам тази разпоредба следва да намери своя регулативен ефект в
създадените между страните по спора правоотношения, а като правна последица от
това да направи прихващанията относително недействителни спрямо кредиторите на
масата на несъстоятелността. По възражението, че прихващане от 07.11.2014 г. не
е произвело ефект, доколкото уведомлението с което това прихващане е извършено
било оттеглено с последващо уведомление от 20.01.2015 г. се взема отношение, че
от момента на връчване на уведомлението за цесия на длъжника прехвърлянето на
вземането поражда действие, което означава, че без значение от случилите се
впоследствие действия между страните по договора за цесия, то същия следва да
се приема като такъв породил своето действие спрямо длъжника, като
компенсаторния ефект на прихващането е настъпил към момента на уведомяването по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Вярно е, че оспореното прихващане е било извършено на
07.11.2014 г., като вземането по договора за цесия е било придобито в един
по-ранен момент от ответника – Ю. П., но изискуемостта на същото от банката е
настъпила едва, когато тя е била уведомена за извършеното прехвърляне на
вземането. Този момент съвпада с момента на прихващането.
Двамата ответници – П. и Т. упражняват правото си на
допълнителен писмен отговор срещу допълнителната искова молба, като в него те
продължават да детайлизира линията си на защита по предприетата от ищеца
съдебна намеса в създалите се отношения между страните по повод осъществените
три на брой прихващания. Отново се отделя самостоятелно внимание на твърденията
изложени във връзка с правата по всеки един иск, като същите се отричат с
аргументи било от фактическото положение на правоотношенията създадени между
банката и ответните страни, респективно от правилното приложение на материалния
закон уреждащ отделните хипотези на нищожност, респективно относителна
недействителност на атакуваните сделки. Отричат се фактическите състави на
навежданите от ищците пороци.
В процеса са конституирани за да участват и подпомагащи
страни на основание чл. 219 ГПК, вследствие на направено от ответните страни
процесуално искане за това. С.Б., В.А. и П.А. оспорват предявените от ищците
искове, като ги намират за недоказани и неоснователни. Позовават се на това, че
договорите за цесия, по които те са прехвърлили в полза на ответника – П. свои
парични вземания към „КТБ“ АД са напълно валидни правни сделки, чиято уредба е
налице в позитивното право. Изтъква се, че преследваните с тези сделки правни
последици са били произведени в правната действителност, защото длъжника е бил
уведомен за тяхното извършване по установения в чл. 99 ЗЗД ред. Отбелязва се,
че банката – длъжник не е била обявена в несъстоятелност, нито към момента на
сключване на договорите за цесия, нито когато е била известена за така
реализираните прехвърляния на вземания от нейни кредитори. Нещо повече, когато
цесиите са били извършвани, отсъствали каквито и да е индикации, че спрямо
банката може да бъде обявена несъстоятелност. По-скоро се наблюдавало обратното
отговорни длъжности лица с компетентност в областта на банковото дело, чрез
медиите уверявали обществеността, че банката е стабилна и нейната дейност не е
компрометирана. В тази връзка ТЛП настояват, че извършените от тях прехвърляния
на вземания в полза на ответника П. напълно кореспондират на закона, като
осъществените впоследствие от новия кредитор компенсаторни изявления също са
съобразени с нормативните изисквания действали към момента на направата им. Те
не били нито нищожни, нито относително недействителни по смисъла на специалната
регулация дадена с нормите на ЗБН.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.
103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на неплатежоспособността е определена
датата 20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически
лица са назначени за синдици на банката.
Ангажиран е Договор
за банков кредит в евро от 17.10.2003 г., сключен между „КТБ“ АД от една страна, и от друга Ю.Н.П. /кредитополучател/
и К.Д.Т. /съкредитополучател/. С тази кредитна сделка банката се е обвързала да
предостави на кредитополучателите банков
кредит в размер на сумата от 88 000 евро, като
условията за усвояването, ползването и погасяването на така предоставения
кредитен ресурс са изчерпателно определени в подписаното съглашение. От
съдържанието на кредитната сделка се разкрива, че средствата по осъществяваното
кредитиране се отпускат за да бъдат използвани от кредитополучателя – Т. за
заплащане на покупна цена на недвижим имот – апартамент, разположен в гр.
София. Според клаузата на чл. 5 страните са уговорили, че за ползването на
предоставения кредит кредитополучателите ще дължат договорна лихва в размер на
6 % годишно, като плащането й ще става ежемесечно до 25-то число на съответния
месец. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши чрез заплащането на
180 поредни ежемесечни погасителни вноски, като първата от тях е утвърдена в
размер от 469 евро, а всяка от останалите 179 вноски е определена да възлиза на
сумата от по 489 евро и е уговорено да бъде платима ежемесечно на всяко 1-во
число на текущия месец, считано от 01.11.2013 г. до 01.10.2028 г., вкл. С цел гарантиране обезпечаването на
отпускания кредит страните по сделката са се договорили, че кредитополучателя
ще предостави на банката обезпечения под формата на първа по ред договорна
ипотека върху назовани в договора недвижими имоти. По делото няма доказателства
в потвърждение на факта, дали обещаните от кредитополучателя обезпечения са
били учредени в полза на банката финансирала коментирания банков кредит.
Чрез подписания Анекс 1/30.10.2013 г. страните по
кредитното правоотношение са постигнали договореност за изменение на неговото
съдържание, като крайния срок за усвояване от кредитополучателите на уговорения
банков кредит е фиксиран до датата – 18.11.2013 г. Промяна е внесена и при
погасителния план за връщане на отпускания кредит, а именно уговорено е
погасяването да се извърши чрез заплащането на 180 поредни ежемесечни
погасителни вноски, като първата от тях е утвърдена в размер от 469 евро, а
всяка от останалите 179 вноски е определена да възлиза на сумата от по 489 евро
и е уговорено да бъде платима ежемесечно на всяко 1-во число на текущия месец,
считано от 01.12.2013 г. до 01.10.2028 г., вкл.
Съгласно приобщените по делото три броя анекси към
рамкови договори за платежни услуги за потребители за откриване на банкови
сметки при условията на безсрочен депозит „Плюс“ датиращи от 27.04.2012 г.,
01.06.2012 г. и 10.01.2013 г. се установява, че физическите лица /ТЛП в
настоящия процес/ П.А., В.А. и С.Б. са депозирали за съхранение свои парични
средства при „КТБ“ АД при условията на предлагания от банката продукт безсрочен
депозит „Плюс“.
Според договор за прехвърляне на вземане /цесия/
сключен на 29.09.2014 г. между С.П.Б. – цедент и Ю.Н.П. – цесионер се наблюдава
изразено съгласие, че цедента прехвърля в полза на цесионера свое парично
вземане от „КТБ“ АД в размер на сумата от 68 500 лв., което се е породило
вследствие учредено правоотношение по рамков договор за платежни услуги за
потребители /физически лица/ и Анекс към този договор сключени на 10.01.2013 г.
Коментираният договор за цесия е възмезден, доколкото в чл. 4 от неговото
съдържание ясно е уговорено насрещно задължение за Ю.Н.П. да заплати в полза на
лицето прехвърлящо му вземането си към „КТБ“ АД определена цена, а именно
сумата от 41 100 лева, която сума е възприето да бъде заплатена в срок до
18 месеца, считано от датата на отразяване на счетоводна операция от страна на
„КТБ“ АД за извършено прихващане. С подписан на 31.10.2014 г. анекс към
договора за цесия страните са допълнили неговото съдържание, като са
предвидили, че ако „КТБ“ АД не одобри и/или не извърши прихващане между
прехвърляното вземане и задължението на лицето-цесионер, то правоотношението по
цесията се разваля автоматично, като Ю.Н.П. няма да дължи заплащането на
уговорената по чл. 3.2. цена. Със следващ анекс от 15.01.2015 г. страните са се
споразумели, че сключения по между им договор за цесия от 29.09.2014 г. се
разваля, считано от 15.01.2015 г., като страните си дължат възстановяване на
даденото по него. В отношенията една към друга страните са констатирали, че
нямат неуредени финансови задължения, като са се съгласили, че С.Б. е титуляр на
парично вземане от „КТБ“ АД, което възлиза на сумата от 68 500 лв.
Чрез писмено уведомление имащо вх. № 11432/07.11.2014
г. С.П.Б. и Ю.Н.П. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД са известили квесторите на
„КТБ“ АД /поставена под специален надзор към този момент/, че помежду им е бил
подписан договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 29.09.2014 г., по силата
на който Б. е прехвърлил в полза на П. свое вземане към банката възлизащо на
сумата от 68 500 лв., което произтича от договор за платежни услуги на
потребители датиращ от 2013 г. при условията на безсрочен депозит „Плюс“.
Предвид това е заявено пред банката, че занапред следва да третира, като свои
нов кредитор за посоченото парично вземане лицето - Ю.Н.П..
Последният на свои ред на основание чл. 104 ЗЗД е отправил до квесторите на
„КТБ“ АД едностранно изявление за прихващане на придобитото от негова страна
вземане в размер на сумата от 68 500 лв. с насрещно негово задължение, което
има за източник – Договор за банков кредит от 17.10.2013 г., като двете
насрещни вземания се компенсират до размера на по-малкото от тях.
С последващо писмено уведомление вх. №401/20.01.2015
г. С.П.Б. и Ю.Н.П. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД са известили квесторите на
„КТБ“ АД /поставена под специален надзор към този момент/, че сключения по
между им на 29.09.2014 г. договор за цесия на вземане в размер от 68 500
лв. е бил прекратен, считано от 15.01.2015 г. и занапред, като титуляр на
вземането в посочения размер трябва да се разглежда отново първоначалния
кредитор – С.П.Б., като банката дължи изпълнение единствено в негова полза.
Според договор за прехвърляне на вземане /цесия/
сключен на 31.10.2014 г. между П.П.А. – цедент и Ю.Н.П. – цесионер се наблюдава
изразено съгласие, че цедента прехвърля в полза на цесионера свое парично
вземане от „КТБ“ АД в размер на сумата от 40 800 лв., което се е породило
вследствие учредено правоотношение по рамков договор за платежни услуги за
потребители /физически лица/ и Анекс към този договор сключени на 27.04.2012 г.
Коментираният договор за цесия е възмезден, доколкото в чл. 3 от неговото
съдържание ясно е уговорено насрещно задължение за Ю.Н.П. да заплати в полза на
лицето прехвърлящо му вземането си към „КТБ“ АД определена цена, а именно
сумата от 20 400 лева, която сума е възприето да бъде заплатена в срок до 12.11.2015
г. по изрично детайлизирана банкова сметка ***.
Чрез писмено уведомление имащо вх. № 11006/05.11.2014
г. П.П.А. и Ю.Н.П. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД са известили квесторите на
„КТБ“ АД /поставена под специален надзор към този момент/, че помежду им е бил
подписан договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.10.2014 г., по силата
на който А. е прехвърлил в полза на П. свое вземане към банката възлизащо на
сумата от 40 800 лв., което произтича от договор за платежни услуги на
потребители датиращ от 2012 г. при условията на безсрочен депозит „Плюс“.
Предвид това е заявено пред банката, че занапред следва да третира, като свои
нов кредитор за посоченото парично вземане лицето - Ю.Н.П.. Последният на свои
ред на основание чл. 104 ЗЗД е отправил до квесторите на „КТБ“ АД едностранно
изявление за прихващане на придобитото от негова страна вземане в размер на
сумата от 40 800 лв. с насрещно негово задължение, което има за източник –
Договор за банков кредит от 17.10.2013 г., като двете насрещни вземания се
компенсират до размера на по-малкото от тях.
Според договор за прехвърляне на вземане /цесия/
сключен на 31.10.2014 г. между В.Д.А. – цедент и Ю.Н.П. – цесионер се наблюдава
изразено съгласие, че цедента прехвърля в полза на цесионера свое парично
вземане от „КТБ“ АД в размер на сумата от 50 480 лв., което се е породило
вследствие учредено правоотношение по рамков договор за платежни услуги за
потребители /физически лица/ и Анекс към този договор сключени на 01.06.2012 г.
Коментираният договор за цесия е възмезден, доколкото в чл. 3 от неговото
съдържание ясно е уговорено насрещно задължение за Ю.Н.П. да заплати в полза на
лицето прехвърлящо му вземането си към „КТБ“ АД определена цена, а именно
сумата от 25 240 лева, която сума е възприето да бъде заплатена в срок до
12.11.2015 г. по изрично детайлизирана банкова сметка ***.
Чрез писмено уведомление имащо вх. № 11007/05.11.2014
г. В.Д.А. и Ю.Н.П. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД са известили квесторите на
„КТБ“ АД /поставена под специален надзор към този момент/, че помежду им е бил
подписан договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.10.2014 г., по силата
на който А. е прехвърлил в полза на П. свое вземане към банката възлизащо на
сумата от 50 480 лв., което
произтича от договор за платежни услуги на потребители датиращ от 2012 г. при
условията на безсрочен депозит „Плюс“. Предвид това е заявено пред банката, че
занапред следва да третира, като свои нов кредитор за посоченото парично
вземане лицето - Ю.Н.П.. Последният на свои ред на основание чл. 104 ЗЗД е
отправил до квесторите на „КТБ“ АД едностранно изявление за прихващане на
придобитото от негова страна вземане в размер на сумата от 50 480 лв. с
насрещно негово задължение, което има за източник – Договор за банков кредит от
17.10.2013 г., като двете насрещни вземания се компенсират до размера на
по-малкото от тях.
Въз основа на молба с вх. № 547/24.01.2015 г.
кредитополучателят /ответник/ Ю.Н.П. е отправил до „КТБ“ АД искане с получените
на 24.01.2015 г. средства в размер на сумата от 69 550 лв. по сметка на
„КТБ“ АД разкрита в „У.Б.“ АД да бъде извършено цялостно и предсрочно
погасяване на задълженията му създадени от действието на договор за банков
кредит сключен с „КТБ“ АД на 17.10.2013 г. Молбата е придружена и от преводно
нареждане за извършен кредитен превод на 22.01.2015 г. в гр. Видин, посредством
която платежна операция визираната в молбата сума е била наредена от Ю.П. в
полза на „КТБ“ АД по нейна сметка в „У.Б.“
АД, при отразено основание за направеното плащане „договор за кредит 17102013-
сделка 12718“.
Част от доказателствата събрани по делото са и Писмо с
изх. № 37-01-142 от 11.08.2014 г., с което Министърът на финансите на РБ и
Управителят на БНБ информират Генералния директор на ГД „Вътрешен пазар и
услуги“ функционираща към ЕК за предприетите действия от БНБ спрямо две
търговски банки опериращи на територията на страната /„КТБ“ АД и ТБ „В.“ ЕАД/;
Прессъобщение от 27.10.2014 г. направено от Пресцентъра на БНБ относно
изготвянето и представянето на вниманието на 43-тото Народното събрание на
Доклад от името на УС на БНБ имащ за предмет „Събитията и предприетите
действия, свързани с /„КТБ“ АД и ТБ „В.“ ЕАД/. Самият доклад също е част от
доказателствата приобщени за целите на производството.
По делото е прието експертно заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като в него от вещото лице са дадени отговори в
следните направления : размерът на кредитните задължения, които
кредитополучателите /двамата отвентици/ са имали към „КТБ“ АД вследствие на
подписания договор за банков кредит от 17.10.2013 г. е както следва : преди
момента на осчетоводяване на извършените прихващания от 05.11.2014 г. възлизат
на сумата от 81 772, 37 евро, която сума съставлява сбор от 81 663
евро – главница; 109,37 евро – лихви с ненастъпил падеж ; след момента на
предприетите прихващания вземането на „КТБ“ АД по цитирания договор за кредит е
редуцирано до сумата от 35 113, 32 евро,
която сума съставлява сбор от 34 992,28 евро – главница; 121,04 евро – лихви с
ненастъпил падеж. Посочено е, че след постъпване в „КТБ“ АД на трите
уведомления за извършени цесии от стари кредитори в посока правната сфера на Ю.Н.П.,
последния според вещото лице се легитимира с натрупани вземания към банката в
общ размер на сумата от 163 039,31 лв., придобити, както следва :
50 480 лв. – по договор за цесия сключен с В. А.; 40 800 лв. – по договор
за цесия сключен с П. А.; и 71 759,31 лв. – по договор за цесия сключен
със С. Б.. Изрично е подчертано, че по
отношение на възпроизведените вземания придобити от Ю. П. счетоводството на
„КТБ“ АД е било водено редовно. Експертният анализ на вещото лице е установил,
че извършените от Ю.Н.П. прихващания за сумите от 40 800 лв. и 50 480
лв., съставляващи придобити от негова страна вземания по договори за цесия
сключени с П. А. и В. А. са били осчетоводени при „КТБ“ АД на датата –
06.11.2014 г. Отсъства операция по осчетоводяване на изявлението за прихващане
със сумата в размер от 71 759, 31 лв., която е била предмет на придобиване
по договор за цесия сключен със С. Б.. Предвид липсата на осъществено
осчетоводяване при банката на цитираното прихващане, то със сумата за която то
е било направено не е осъществено сторниране на задължение на Ю.П. към „КТБ“ АД
по договора за банков кредит от 17.10.2013 г. Отбелязано е, че „КТБ“ АД в
качеството му на длъжник за сумата от 71 759, 31 лв. е осчетоводило при себе си
огласената му цесия сключена между С. Б. и Ю. П., което е станало на 22.04.2015
г., като пак на тази дата чрез банково бордеро с № 777501 е била кредитирана
сметка с титуляр Ю.Н.П. със сумата от 71 759,31 лв. Дадена е и разбивка на
осъществените от кредитополучателите плащания по договора за банков кредит от
17.10.2013 г., които предхождат момента на извършените от кредитополучателя –
Ю. П. изявления за прихващане, а именно общата внесена сума възлиза на
94 448,99 евро /с левова равностойност от 184 726,17 лв./, както и
сумата от 5,77 лв. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че сумата в
размер от 71 759,31 лв. е осчетоводена по сметка на Ю. П. в „КТБ“ АД в
резултат на нейното трансфериране по договор за цесия сключен със С. Б., но не
с тази сума е сторено последвало плащане от 69 000 лв. в погашение на
кредитни задължения по договора за кредит, като е подчертано, че това плащане е
съвсем самостоятелно и то е направено с други средства и по сметка на „КТБ“ АД
открита в „У.Б.“ АД. Сумата от 71 759,31 лв. и към 29.12.2017 г. продължавала
да си присъства по салдото на откритата на Ю. П. сметка в „КТБ“ АД.
Други доказателства, които да са от значение за
релевантните поддържани от ищеца субективни материални права не са събрани по
делото.
Преди пристъпване разглеждането на исковете по
същество решаващия състав, на когото е поверен за произнасяне спора трябва да
вземе отношение по наведеното с отговорите на ИМ и ДИМ възражения за недопустимост
на предявените искове срещу ответната страна – К.Т.. Съответно на фактическата
действителност е позоваването на тази страна, че същата няма качеството на участник
в оспорваните едностранни компенсационни сделки /прихващания/. Това обаче не е
достатъчно за да се отрече наличието на правен интерес у ищците от постигане на
искова защита по заявените за разглеждане претенции. Същественото обстоятелство
за възникването на правния интерес от търсената защита е не кой е автора,
респективно адресата на изявленията за прихващане, а това кои са субектите
ползващи се от ефекта на прихващането, защото целта на защитата е именно да се
преодолее погасителния ефект на прихващането, като кредиторите на масата на
несъстоятелността да могат да възстановяват правното положение, в което банката
се е намирала преди момента на предприемане на компенсационните изявления, това число да осигурят на масата на
несъстоятелността възможност за пряко събиране на средствата по отпуснатите
кредити, в това число и тези по договора за кредит, сключен с ответните страни.
К.Т. има качеството на кредитополучател по този договор за кредит, което
означава, че погасителния ефект на извършените прихващия я ползва директно, тъй
като при тяхното запазване този ефект би се отрази и спрямо нейните задължения
към масата на несъстоятелността, като синдиците ще се осуети възможността да я
попълнят с тях. Същевременно ако посочения ответник бъде изключен от кръга на
пасивно процесуално легитимираните да отговарят по предявените искове лица, то
спрямо същия няма да се формира СПН от евентуално позитивно съдебно решение,
което ще му позволи да продължи да се позовава занапред на осъществените
прихващания макар да не е участник по тях. С оглед тези мотиви ищците
разполагат с правен интерес от участието на
К.Т., като ответник по предявените от тяхна страна при условията на обективно
евентуално съединяване искове.
По отношение
на предявените главни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН.
За да се отговори на въпроса дали трите компенсационни
изявления датиращи от 05. и 07.11.2014 г., които са били предприе от ответното
дружество с цел постигането на
погасителен ефект спрямо негови насрещни кредитни задължения към „КТБ“
АД /н./ е произвело правни последици е необходимо да бъде установено дали Ю.Н.П.
е упражнил надлежно възникналото в негова полза право да извърши прихващания.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се
отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална
заверка на подписа. Установена е форма за действителност на едностранното
изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече
предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното
волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е
приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за
прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по
несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за
приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на фонда за гарантиране
на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че подложените
на обсъждане три изявления за прихващане като едностранни правни сделки са били
манифестирани от ответника П. на датата - 06.11.2014 г., към който момент
синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е постановено
решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е било
възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент, последващ
извършването на компенсационното изявление с приемане на разпоредбата на чл.12а
ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г.
Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на
правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат разширително. Това
означава, че изявления за прихващане, адресирани до банката, на която към този
момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради
неспазване на предвидена форма за валидност. В този смисъл механичното
пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се
приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на
банката, е недопустимо. По тази причина предявените от „КТБ“ АД /н./ главни искове
за недействителност на извършените три изявления за прихващане от 05. и 07.11.2014
г., чиито автор е Ю.Н.П. са неоснователни и по тази причина трябва да бъдат
отхвърлени.
Отрицателното
произнасяне по заявените, като главни искове води до сбъдване на
вътрешно-процесуалната предпоставка за разглеждане на съединените в условията
на евентуалност предявени от Синдиците на банката искове при квалификацията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Конститутивният иск, уреден в чл. 59, ал. 5 ЗБН
предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо
право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н)
да обявят за относително недействително по отношение на тях прихващането,
извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална субституция.
Следователно основателността на предявения в тази процесуална хипотеза иск
изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от ищците в
настоящото производство преобразуващо право, което създава необходимост да се
изясни коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, уреждаща възникването му, тъй като
разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно
действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г.
Именно по приложението на релевантната редакция на чл.
59, ал. 5 ЗБН страните по делото са развили подробни аргументи в противоположни
насоки като ищците поддържат, че приложимост за разглеждания случай следва да
намерят правилата установени с редакцията на цитираната разпоредба със
съдържанието, влязло в сила с изменение от 28.11.2014 г. и приложимо, считано
от 20.06.2014 г., а ответното дружество на свои ред, чрез процесуалния си
представител привежда аргументи в насока, че разпоредбата трябва да се прилага
според съдържанието ѝ дадено с редакцията на ЗБН към 29.12.2011 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
на 05 и 07.11.2014 г. ответникът – Ю.Н.П. е манифестирал три писмени
изявления за прихващане с вх. № 11006/05.11.2014 г.; с вх. №
11007/05.11.2014 г. и с вх. № 11432/07.11.2014 г. Тяхното съдържание бе
детайлно изложено във фактическа част на настоящото решение, като целта им е да
се погасят насрещни вземания на Ю.Н.П. и „КТБ“ АД формирани от три договора за
цесия сключени между прихващащия П. и други три ФЛ прехвърлили свои депозитни
средства в банката, и от сключен договор за банков кредит, въз основа на които
прихващащия – П. и втория ответник са се обвързали като кредитополучатели
спрямо „КТБ“ АД отпуснала им банков кредит от 88 000 евро. Проведено е позитивно пълно и главно
доказване, както по отношение съществуването на визираните насрещни задължения,
така и относно техните актуални размери към момента непосредствено преди
упражняването на всяко едно от трите компенсационни изявления. Изясни се, че и
всички групи от насрещни вземания, които са предмет на всяко едно от
поставените на анализ прихващания
отговарят на критериите за еднородност и изискуемост, което дава основание на
съда да заключи, че компенсационните сделки са валидно извършени и са произвели
присъщите си правни последици. Осъществените след момента на изявленията за
прихващане факти свързани с развалянето на един от договорите за цесия, от
които Ю. П. черпи материални права на вземания,
а именно този сключен с ТЛП – С. Б. и уведомяването по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД на длъжника „КТБ“ АД за това разваляне, не са такива които да се
отразяват на действието на самото прихващане. Последното вече се е реализирало
в правния мир и няма как да бъде отменено по волята на лицето, което го е
манифестирало. Това е така, защото при наличието на необходимите материални
изисквания прихващането, като способ за погасяване на парични вземания
произвежда целения си ефект незабавно. Доказателствата красноречиво показват,
че към датата на извършването на това прихващане – 07.11.2014 г. титуляр на
вземането в размер на 68 500 лв. е бил Ю.П.. Липсата на извършено
осчетоводяване от „КТБ“ АД на така стореното изявление за прихващане също не повлиява
върху неговото успешно реализиране, защото фактическия състав предвиден в
материалната норма на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД не изисква, каквито и да е било
действия по съгласие на кредитора с пасивно вземане. Следователно всяко едно от
атакуваните от Синдиците три изявления за прихващане предприети от ответника Ю П.
е успешно осъществено, и като такова може да бъде предмет на иск по чл. 59, ал.
5 ЗБН, тъй като защитата по този специален процесуален ред е дадена само за
хипотези, когато са налице действителни компенсационни сделки.
Правото да се иска обявяването на относителна
недействителност на прихващане упражнено спрямо банка, която е обявена в
несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което разполагат само
една специална група правни субекти и това са кредиторите на несъстоятелността.
Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
новата му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г./ е от
значение да се отговори на въпроса кога е възникнало правоотношението, породило
потестативното право на процесуалните субституенти –синдиците.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е
предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен
кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано спрямо останалите
кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното имущество по реда
на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива
правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни
при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в
неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването им се
създава привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се
удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ
справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това
следва да се приеме, че това преобразуващо материално право, както и всички
останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва тогава, когато по
отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент
могат да бъдат надлежно упражнени. До откриване на производството и обявяването
на банката в несъстоятелност, такъв тип право не би могло да възникне,
съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното прихващане.
В случая се установява, че производството по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с решение от 22.04.2015
г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4
състав и именно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на
несъстоятелността на банката се пораждат всички специални преобразуващи права,
предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо именно към
посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се извършва и преценката относно
приложимата материално-правна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на
тази редакция е основано на това, че субективното материално преобразуващо
право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането
в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото
от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.
20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не рефлектира върху
спорното материално преобразуващо право, защото то няма как да се породи в правната
сфера на носителя му преди относно даденото дружество /банка/ спрямо, което е
било предприето прихващането да е било открито от съда производство по
несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е реализирало на 22.04.2015 г. В посочения смисъл аргументите
на ответната страна, че новелата на §8
от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на конституционни
норми не следва да бъде обсъждано, защото при формиране на мотивите си по настоящото
решение, съдът не изхожда от приложимостта на посоченото законодателно
разрешение в темпоралното приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на
следните елементи (фактически състав): извършване на прихващане от кредитор на
„К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества
началната дата на неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати
съвпадат.
Извършване на прихващането по смисъла на посочената
норма е налице при настъпване на неговия погасителен ефект, защото целта на
уреденото в закона преобразуващо право, е да се обяви за непротивопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането
по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил – с този ефект
всъщност се изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане на
вложените в нея парични средства.
От своя страна, за да настъпи погасителният ефект на
прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както е в настоящия
случай, трябва в рамките на съдебното
дирене да бъде разкрито, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в
чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това правото на компенсация възниква. От
решаващия състав нееднократно се посочи, че реализацията на материалните
предпоставки на обсъжданите компенсационни изявления е налице, като
приключването на фактическия състав необходим за произвеждане на целения, като
правна последица погасителен ефект от активния кредитор е станало на 05.11.2014
г., респективно на 07.11.2014 г. Следователно подложените на изследване
материално-правни прихващания са осъществени от Ю.Н.П. в качеството му на
кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след 20.06.2014 г., която дата е определена за
начална такава на неплатежоспособността на банката, както и е датата, на която
банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. и така разглежданите
изявления за прихващане се явяват такива осъществени след момента, посочен в
чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба
преобразуващо право да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
кредиторите в производството по несъстоятелност.
В обобщение, в полза на кредиторите
на несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН
преобразуващо право и изявленията за прихващане извършени от ответника - Ю.Н.П.,
манифестирани в с вх. № 11006/05.11.2014 г.; с вх. № 11007/05.11.2014
г. и с вх. № 11432/07.11.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н). Предвид това, че
от погасителния ефект на тези прихващания се ползва не само лицето, което ги е
извършило, а и втория ответник, която има качеството също на кредитополучател
по договора за кредит, чиито задължения са предмет на извършените прихващания,
то предявените претенции по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да се уважат и спрямо тази
страна за да се избегне възможността същата да продължи да се ползва пред
всички, вкл. и пред кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД от
погасителния ефект на реализираните компенсации.
С оглед уважаването на предявените в
условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН съдът
не дължи произнасяне по предявеният при условията на непредпочитана евентуалност
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като не е настъпило
вътрешно-процесуалното условие за това.
По
разноските:
При този изход на спора, право на извършените в
производството разноски се поражда единствено за синдиците-ищци, съгласно чл.
78, ал.1 ГПК, които обаче не са заявили своевременно искане в подобен смисъл,
въпреки участието на техен процесуален представител в хода на проведеното
исково производство. Липсата на изрично формулирано искане от страната, за която
е благоприятен изхода на делото осуетява възможността тя да получи репариране
на направените от нея разноски за водене на делото, поради което такива не й се
следват с крайния съдебен акт.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответните страни следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС дължимата държавна такса за
разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците
са освободени. Тя възлиза на сумата от 6 521,57 лв., изчислена като 4 % от
стойността на прихващането, което се атакува, която от своя страна е равна на
размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е
163 039,31 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“
АД /н./, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец, ул.
„*********срещу Ю.Н.П., ЕГН ********** и
К.Д.Т., ЕГН ********** ***, главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр.
3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че изявление
за прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11007/05.11.2014г., с което вземане на
стойност 50 480 лв., придобито от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за
цесия сключен на 31.10.2014 г. между Ю.Н.П.,
ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН **********, е прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П.,
ЕГН **********, произтичащо от договор за банков кредит в евро сключен на
17.10.2013 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 30.10.2013 г. е нищожно,
поради неспазване на установената от закона форма за действителност.
ОБЯВЯВА по иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен в условията на евентуалност от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Н.П., ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН ********** ***
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) изявление за
прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11007/05.11.2014г., с което вземане на
стойност 50 480 лв., придобито от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за цесия
сключен на 31.10.2014 г. между Ю.Н.П., ЕГН
********** и В.Д.А., ЕГН **********, е прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П.,
ЕГН **********, произтичащо от договор за банков кредит в евро сключен на
17.10.2013 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 30.10.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“
АД /н./, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец, ул.
„Гр*********срещу Ю.Н.П., ЕГН **********
и К.Д.Т., ЕГН ********** ***, главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2,
пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че
изявление за прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11432/07.11.2014г., с което вземане на
стойност от 68 500 лв., както и изтеклите върху него лихви в размер на 3 259,31
лв., придобито от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за цесия сключен на 29.09.2014
г. между Ю.Н.П., ЕГН ********** и С.П.Б.,
ЕГН **********, е прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П., ЕГН **********,
произтичащо от договор за банков кредит в евро сключен на 17.10.2013 г., и
изменен въз основа на Анекс №1 от 30.10.2013 г. е нищожно, поради неспазване на
установената от закона форма за действителност.
ОБЯВЯВА по иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен в условията на евентуалност от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Н.П., ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН **********
*** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) изявление за
прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11432/07.11.2014г., с което вземане на
стойност от 68 500 лв., както и изтеклите върху него лихви в размер на 3 259,31
лв., придобито от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за цесия сключен на
29.09.2014 г. между Ю.Н.П., ЕГН ********** и С.П.Б., ЕГН **********, е
прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П., ЕГН **********, произтичащо от
договор за банков кредит в евро сключен на 17.10.2013 г., и изменен въз основа
на Анекс №1 от 30.10.2013 г. е нищожно, поради неспазване на установената от
закона форма за действителност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“
АД /н./, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец, ул.
„Гр*********срещу Ю.Н.П., ЕГН **********
и К.Д.Т., ЕГН ********** ***, главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2,
пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че
изявление за прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11006/05.11.2014г., с което вземане на
стойност 40 800 лв., придобито
от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за цесия сключен на 31.10.2014 г. между Ю.Н.П.,
ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********, е прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П.,
ЕГН **********, произтичащо от договор за банков кредит в евро сключен на
17.10.2013 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 30.10.2013 г. е нищожно,
поради неспазване на установената от закона форма за действителност.
ОБЯВЯВА по иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен в условията на евентуалност от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Н.П., ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН **********
*** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) изявление за
прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 11006/05.11.2014г., с което вземане на
стойност 40 800 лв., придобито от Ю.Н.П., ЕГН ********** чрез договор за цесия
сключен на 31.10.2014 г. между Ю.Н.П., ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********,
е прихванато с насрещно задължение на Ю.Н.П., ЕГН **********, произтичащо от
договор за банков кредит в евро сключен на 17.10.2013 г., и изменен въз основа
на Анекс №1 от 30.10.2013 г. е нищожно, поради неспазване на установената от
закона форма за действителност.
ОСЪЖДА на основание чл. 59,
ал. 7 ЗБН Ю.Н.П., ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН ********** ***, да заплатят по
сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от 6 521,57 лв., представляваща
дължима държавна такса за разглеждане на предявените и уважени в настоящото
производство искове, от предварителното заплащане на която ищците са
освободени.
Решението е постановено при участието на страната на
ответните страни – Ю.Н.П., ЕГН ********** и К.Д.Т., ЕГН ********** на третите лица – помагачи
: С.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** и П.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, кв. „**********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.