Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.03.2023 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17233/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща част от обезщетение
в общ размер на 15 000 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинени от ответника неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – М.И.С., ЕГН **********, твърди, че в периода от
13.11.2003 г. до 04.06.2014 г., на
няколко различни локации:1. местността „Каракас“, 2. в заградения терен в
същата местност, приобщена към двора на завод Т., 3. на сметището на гр.
Костенец, на терена бивша пясъчна мина, находяща се на около 1 км. от гр.
Костенец по посока на Пчелински минерални бани в непосредствена близост до река
Очушница и 4. на територията на завод ТАРЕМ, ответникът е осъществил
противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД като е провел изгаряне на
двигателни заряди, без да е направена преди това оценка на въздействието върху
околната среда ( ОВОС). В тази връзка излага, че след като пристигнат
боеприпасите на територията на завод Т. технически персонал изважда взривателя
на снаряда, разделя гилзата и бойната глава, изважда евентуалния втори взивател
или електронно устройство от бойната глава и се пристъпва към деконструкцията
на цялостта на двата компонента (гилза и бойна глава). Остатъчните продукти от
тези операции са металните контейнери на гилзата и бойната глава и съдържимото
взривно вещество в тях в зависимост от типа на боеприпасите – съществуват
снаряди с датчик за взривяване на бойната глава при деформация, с датчик за
инфрачервени лъчи за насочване и взривяване, глава за самонасочване и
взривяване и радиоуправляеми бойни глави и неуправляеми ракетни снаряди.
Крайните продукти от демонтажно-шлосерните операции са метални контейнери от
метални сплави и съответно количество химически вещества. Първите са рециклируеми , а вторите –
не. Тяхната утилизация води до химични
трансформации, които са силно токсични.
През определени периоди от време взривните вещества се товарят на
камиони, откарват се до посочените по-горе места и по метода на електрически
импулс се запалват и налягането на горещите газове води до безшумна светлинна и
топлинна дисперсия в атмосферата. Ищецът твърди, че описаната горе дейност е
извършена, без да е налице предварително извършване на ОВОС, а Т. от своя
страна няма необходимия лиценз. Излага, че в резултат от противоправното
поведение на ответника, който е възложил на Т., осъществяването на горенето на
боеприпасите са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх и
гняв от това, че държавата си позволява да поставя живота и здравето на хората
в опасност, страх и несигурност от това, че в резултат от замърсяването на
околната среда ще развие животозастрашаващи заболявания като рак на белия дроб,
алцхаймер, атеросклероза и други. Намира, че стресът и безпокойството му, както
и реалната заплаха за живота и здравето му са неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване, поради което претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., като искът е предявен като
частичен от сума в общ размер на 15 000 000 лв.
ОТВЕТНИКЪТ – МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага, че прокуратурата е отказала да образува наказателно
производство във връзка с унищожаването на боеприпаси в процесния период, като
е приела, че с дейността си Т. ЕАД не е поставило в опасност здравето и живота
на работниците в предприятието и на живущите в околността. Освен това твърди,
че, ако е налице противоправно поведение във връзка с унищожаването на
боеприпаси, то то е резултат от дейността на Т. ЕАД, което съобразно договора с
Министерството следва да организира утилизацията на боеприпасите съобразно
изискванията на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия
и боеприпаси, Правилника за прилагане на този закон и други. За вредите,
нанесени при процесната дейност, на основание чл.. 22 от Договора, отговорност
носи Т. ЕАД, а не Министерството на отбраната. Оспорва да са причинени
твърдените от ищеца вреди. Претендира
разноски-юриск.възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
С исковата молба са
представени писм.доказателства: документ
на общинската администрация № 94-М-25/03, потвърждаващ, че липсва ОВОС и
произтичащите от този документ ограничения при издаването на другите необходими
документи; постановление № 797/05 на Софийската окръжна прокуратура /СОП/, в
което въпреки отказа за образуване на производство се признава и установява
унищожаване на боеприпаси и е прието, че „изпълнителният директор на „ Т. “ ЕАД клон Костенец, с действията си по
организацията на унищожаването на взривни вещества не е изложил на опасност
живота и здравето на работниците в предприятието и живущите наоколо. Също
така от постановлението е видно, че „от
извършената проверка е установено по безспорен начин, че за унищожаването на
взривните вещества и боеприпаси е спазена необходимата процедура за това;
журналистическо разследване и публикация, осветяващи обективната и субективна легитимация
на настоящия казус; журналистическа публикация за вредоносния ефект на
токсичните военни изделия; свидетелски показания под формата на декларация на
постоянно пребиваващи в общината, някои от които вече покойници от болести,
сочени като следствие от вредоносното влияние на процесиите токсини.
Ответникът
с отговора на ИМ е представил заверено копие на Договор № УД-12-158/19.12.2008
г., от който е видно, че Министерство на отбраната е възложило на дружество „Т.“
ЕАД да извърши утилизация на боеприпаси с изтекъл срок на годност.
От заключението на на Съдебно-физико-химична експертиза се
установява, че взривното вещество на
съответното утилизирано изделие в Т. "Цар Самуил" - гр. Костенец „утилизация" и "унищожаване" чрез
изгаряне на специална инсталация се е извършвало съгласно нормативната уредба
на Р. България. Неконтролирано изгаряне във Т. "Цар Самуил" – гр.
Костенец не е извършвано.
Други относими доказателства по
делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявената
искова претенция
се явява недоказана и подлежи
на отхвърляне, тъй
като в хода на производството
не бе проведено пълно и главно доказване, че
вредите са настъпили по причина на работа, за чието изпълнение ответникът отговаря. В хипотезата, когато доказателствената
тежест за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя от
страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за
настъпването на съответните обстоятелства.
Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от
фактическия състав на правото по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице
основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответника.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответника
разноски по делото в размер на 450лв. за юриск. възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от М.И.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА, със съдебен адрес:***, за обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., част от вземане в общ размер на 15 000 000
лв., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА– М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 450лв.( юриск.
възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: