№ 1
гр. , 04.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно търговско дело №
20205001000527 по описа за 2020 година
Производство по чл.248 от ГПК.
На 19.01.2021 г. с вх. № 17 е постъпила писмена молба от адвокат Г.Г.,
пълномощник на „Е.“ЕООД-гр.С., жалбоподател във въззивното
производство, с която се иска съдът да измени на основание чл. 248 от ГПК
постановеното по делото решение № 271/30.11.2020 г. в частта му за
разноските.
Насрещната страна по молбата О.П.-гр.П. е получила препис от молбата
и на 3.02.2021 г. е подала писмен отговор, с който моли тя да бъде оставена
без уважение.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в едномесечния срок за
обжалване на постановеното обжалваемо съдебно решение по искане на
страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за
разноските. По делото е постановено решение на 30.11.2020 г., за което
молителят „Е.“ЕООД-гр.С. е уведомен на 17.12.2021 г. и в срока за
обжалване, на 18.01.2021 г. е подадена (изпратена по куриер) молбата по чл.
248 от ГПК, получена в съда с вх. № 17/19.01.2021 г. С нея молителят
1
посочва, че разноските за страните са изчислени в решението на апелативния
съд, като за основа е взет размер на предявените искове общо за сумата
1 636 891,20 лв., без да е взето под внимание, че става дума за обективно и
кумулативно съединени искови претенции при условия на евентуалност.
Посочва, че в случаите на евентуално съединени искови претенции в
действителност се претендира едно благо (вземане) на различни правни
основания (респективно при конкуриращи се петитуми), като отхвърлянето
на главния иск е условие за възможността не само да бъде разгледан, но и
уважен евентуално съединения с него иск. Посочва, че няма как да бъдат
уважени едновременно както главният, така и евентуално съединеният с него
иск. Посочва, че затова законодателят е предвидил, че за предявените с една
молба искове в защита на един интерес се събира само една ДТ върху
защитавания интерес, а не сборно от всичко, доколкото е невъзможно тяхното
едновременно уважаване. Счита, че в случая при присъждане на разноските
следва да бъде отчетено това обстоятелство, като същите се присъдят спрямо
обективно кумулативно съединените искове по главната или евентуалната
искови претенции, но не и при тяхното общо, кумулативно събиране.
Искането е да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде
съобразено не само с обективно кумулативно съединените искове, но и със
заявената главна и евентуални искови претенции.
С отговора на молбата, постъпил на 3.02.2021 г., ответната страна по
спора посочва, че ищецът счита, че разноските следва да се присъдят спрямо
обективно кумулативно съединените искове по главната или евентуалната
искови претенции, като не става ясно какво точно визира ищецът и какво
следва да се разбира под кумулативно съединени искови претенции при
условието на евентуалност, доколкото такова няма как да е налице. Счита за
неотносим довода, че за предявените с една молба искове в защита на един
интерес се събира само една ДТ върху защитавания интерес.
Както съдът вече е посочил в съдебното решение от 30.11.2020 г.,
ищецът „Е.“ЕООД-гр.С. е предявил обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД, вр. чл.
41,ал.1 от ЗОП (в сила от 1.10.2004 г., отменен, отмяната в сила от 15.04.2016
г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
614 922,74 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени и
2
приети строително-монтажни работи по договор за обществена поръчка
№33/07.11.2007 г. с предмет „Инженеринг-комплексно проектиране и
строителство на обект - покрит пазар за плодове и зеленчуци с подземно
паркиране в УПИ I-пазар, ** по плана на втора градска част на гр.П.“, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба,
както и да му заплати сумата 203 522,86 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.06.2013
г. до 01.06.2016 г., както и е предявил евентуално, при отхвърляне на иска,
предявен на договорно основание, искове с правно основание чл.
55,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата 614 922,74 лв., представляваща равностойност на извършени и
приети строително-монтажни работи, а именно прекопаване до кота -4,60 м.,
изпълнение на обратен насип от трошен камък с уплътняване за достигане на
проектно ниво и осигуряване на еднородна строителна почва за изпълнение
на фундирането, укрепване на изкопа до кота -4,60 м. и полагане на подложен
бетон,всички те за обект „Покрит пазар за плодове и зеленчуци с подземно
паркиране в УПИ I-пазар, ** по плана на втора градска част на гр.П.“, с която
сума О.П. се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба, както и да му заплати сумата
203 522,86 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното
парично задължение за периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г.
Както съдът е посочил в заключителната част на мотивите на
посоченото решение, при изчисляването на разноските е отчетен размерът на
всички предявени искове, по които е осъществена защитата, които в случая са
и разгледани от двете съдебни инстанции – общо за сумата 1 636 891,20 лв.,
респективно предявяването на въззивната жалба относно исковете общо за
сумата 1 636 891,20 лв., след което е присъдил разноските за всяка от двете
съдебни инстанции по съразмерност. Този начин на изчисляване на
разноските съдът е съобразил с обстоятелството, че разноските се изчисляват
за осъществената защита по всеки от предявените искове, включително
когато те са евентуално съединени, като в случая при това са разгледани и
главните, и евентуалните искове.
При тези обстоятелства се установява, че не са налице основанията на
чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което молбата с вх. № 17 от 19.01.2021 г. се
3
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 17/19.01.2021 г., подадена от
адвокат Г.Г., пълномощник на „Е.“ЕООД-гр.С., жалбоподател във въззивното
производство, с която се иска съдът да измени на основание чл. 248 от ГПК
постановеното по делото решение № 271/30.11.2020 г. в частта му за
разноските.
Определението съгласно чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК може да се обжалва
от молителя „Е.“ЕООД-гр.С. с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд – гр. С. в едноседмичен срок от връчването му.
Да се изпрати на насрещната страна по молбата О.П.-гр.П. незаверено
копие от настоящото определение за запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4