Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 446
гр. Русе, 26.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 26
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева В. гр. дело №549 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
В.М.К. *** е обжалвала решението на Русенския
районен съд по гр.д.№5925/2016г., с което е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди и върху
нея са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което исковете й да се уважат и да й се присъдят направените по делото
разноски.
Ответниците оспорват
основателността на жалбата и молят тя да не се уважава, да се потвърди
решението на районния съд и да им се присъдят разноските за въззивното
производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Районният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателката искове за заплащане на обезщетение за
причинените й имуществени и неимуществени вреди, тъй като е приел, че
отговорност за действията на поставения под пълно запрещение М. Д. по закон
следва да носят неговите родители, и че ответниците
не са бездействали при изпълнение на служебните си задължения, регламентирани в
СК и свързани с упражняван надзор и контрол върху настойниците
и попечителите на поставените под пълно, респ. непълно запрещение лица.
Въззивният съд намира
обжалваното решение за правилно. То е постановено в съответствие с установената
по делото фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон.
То като правилно следва да се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
По делото не е спорно, че М. Д. *** е поставен под
пълно запрещение с влязло в сила на 04.03.2009г. решение на Русенския окръжен
съд по гр.д.№119/2008г., и че на 27.02.2014г. той нанесъл силен удар в лицето
на ищцата-жалбоподателка, следствие на който й била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които
се затруднявало дъвченето или говоренето, както и леки телесни повреди,
изразяващи се в кръвонасядания на двете устни на
устата, разкъсно-контузна рана на долната устна,
разкъсване и кръвонасядане на венечния
ръб на горната зъбна редица в областта на травмираните зъби. Не е спорно и това, че към този момент
родителите на ответника Б.Т.М. и С.Д.Т. са били живи, дееспособни и не са били
лишени от родителски права, и че при Органа за настойничеството и
попечителството при О. Р. не е било образувано дело за М. Д., нито е бил
определен негов настойник, респ. настойнически съвет. Извършените от Органа по
настойничеството и попечителството действия по определяне на настойник на Д.
след инцидента, при който е пострадала жалбоподателката,
са ирелевантни за изхода на спора, поради което не
следва да се обсъждат.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд изцяло възприема изводите на районният съд,
че отговорност за действията на Д. следва да носят неговите родители, които по
закон са негови настойници. Обстоятелството, че действията
на Органа по настойничеството и попечителството, респ.- к. на о. и служителя,
на когото е възложено изпълняването на функциите на Орган по настойничеството и
попечителството, следвало да се преценяват съобразно нормите по чл.128 и сл. СК/отм./, а не по правилата по чл.153 и сл. СК /както е приел районния съд/, не
е от съществено значение за изхода на спора, тъй като те са аналогични и не
изискват от Органа по настойничеството и попечитеството
предприемане на съответни мерки в случаите, когато запретеното
лице има дееспособен съпруг или родителите, които не са лишени от родителски
права. По делото няма данни и твърдения родителите на Д. да са сезирали ответниците с искане за образуване на настойническо дело и
определяне на настойник и настойнически съвет, тъй като те не били в състояние да
се грижат за запретения и да упражняват правата си на
негови законни представители. При липсата на надлежно сезиране на Органа по
настойничеството и попечителството за наличието на необходимост от определяне
на настойник на Д., тъй като родителите не били в състояние да упражняват
родителските права върху него, за органа не е възникнало задължение в тази
насока, поради което не е налице неизпълнение на вменено от закона задължение,
за което те следва да носят имуществена отговорност пред жалбоподателката,
пострадала от действия на лице, поставено под пълно запрещение. Съдът намира,
че в настоящия случай родителите на Д. следва да носят отговорност по чл.49 ЗЗД
пред жалбоподателката, поради което предявения иск
против кмета и лицето, на което е възложено да изпълнява функции на Орган по
настойничеството и попечителството, не са материално правно легитимирани да
отговарят по исковете и решението на районния съд в този смисъл е правилно и
следва да се потвърди, като в полза на ответниците се
присъдят разноските за въззивното производство в
размер на 300лв.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №601 от 18.05.2017г. на
Русенския районен съд по гр.д.№5925/2016г.
ОСЪЖДА В.М.К. *** да заплати на к. на О. Р. П. П. С.
и на Д.Г.Г. – д. л., определено за о. по н. при О. Р.,
сумата 300лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: