Решение по дело №6076/2018 на Районен съд - Плевен

Р      Е      Ш     Е    Н    И     Е

 

 

гр.Плевен, 21.01.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ-ри граждански състав, в публично заседание на  07.01.2019  година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова

 

 

  при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията Дилова гражданско дело № 6076 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Иск с правно основание чл.233,ал.1 от  във връзка с чл.310 , ал.1 ,т.2 от ГПК.

        Депозирана е  ИМ от  „В.“ ООД представлявано от Управителя ***против ЕТ „П.П.“, в която се твърди, че на 10.01.2005 г. между страните е сключен предварителен договор за учредяване право на ползване на недвижим имот, който по съществото си представлява договор за наем, по силата на който ищецът е отдал за временно и възмездно ползване недвижим имот находящ се в *** състоящ се от производствено-административна сграда с площ ***за автосервиз и офис, производствено хале ***находящо се в ***Твърди се, че съгласно договора до подписване на окончателен договор ответникът се е задължил да не заплаща наем, да извърши довършителни работи по обекта до въвеждането му в експлоатация.Твърди се, че ответникът е извършил частични СМР по обекта, но до момента същия не е въведен в експлоатация, а ответникът и до настоящия момент ползва недвижимия имот като автосервиз извън всякакви законови правила и норми. Твърди се,че  с договор за покупко-продажба на търговско предприятие търговското предприятие на ЕТ ***е продадено на „В.“ ООД, който е собственик на имота предмет на договора за наем. Твърди се, че срокът на договора за наем е изтекъл на 10.01.2015г. и съгласно чл. 326 ал.1 от ЗЗД  се е превърнал в безсрочен. Твърди, че на осн. чл. 238 от ЗЗД ищецът е отправил до ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и срокът на предизвестието е започнал да тече от деня, следващ деня на получаване на нотариалната покана и изтече на съответното число на следващия месец. Твърди се, че нотариалната покана е получена от ответника на 28.06.2018г. и срокът на предизвестието е изтекъл на 28.07.2018г. Моли съда да осъди ответника да  освободи и предаде на ищеца предоставения му  с договор за наем от 10.01.2005г. недвижим имот.

        Ответникът в срокът по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор,  в съдебно заседание  не се явява и не се представлявава.

            Съдът,  като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

    Безспорно по делото е, а това се установява от приетия като доказателство по делото и неоспорен от ответната страна, договор от 10.01.2005г. ищецът е отдал под наем на ответното дружество/наемател/ собствения си недвижим имот, находящ се в ***, състоящ се от производствено-административна сграда с площ ***.-разгърната площ, а наемателя наема същия, като ще го ползва за автосервиз и офис. Страните са се договорили за ползването на недвижимия имот наемателят няма да заплаща наем, а ще извърши довършителните работи по обекта до въвеждането му в експлоатация. По делото е представен анекс, с който срокът  за сключване на окончателен договор е удължен до 31.12.2007г.По делото е представен анекс към предварителен договор за учредяване на право на строеж , с който страните са се договорили, че договорът се сключва до подписване на окончателния договор за учредяване право на ползване, срокът за сключване на окончателния договор е 10.12.2008г., за срок от 12 г. , като може да бъде прекратен предсрочно при условията на чл.59 от ЗС.  Страните са  уговорили, че навсякъде в договора думата „наемател“ се заменя с „ползвател-приемател“, а „наемодател“ със „собственик-учредител“. Страните са се уговорили, че ползвателят ***ще ползва имота безвъзмездно, като има право да извършва подобрения в имота чрез влагане на строителни материали и СМР, със съгласието на собственика до въвеждане на обекта в експлоатация.

По делото е представена нотариална покана от „В.“ ООД отправена до ***, с която на осн. чл. 238 от ЗЗД е  отправил до ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.  Видно от отбелязването е, че нотариалната покана е връчена на ответника на 28.06.2018г.    

От показанията на св. ***се установява, че знае от ищеца, че е отдал под наем на ***недвижимия имот, като последния не плаща наем, а се задължава да довърши ремонта на халето и администрацията. Свидетеля твърди, че през лятото на 2018г. е присъствал на разговор между страните по делото, който е заявил, че няма да изпълни задълженията си за приключване на ремонтите.         Свидетелят твърди, че и в момента ответникът ползва халето за сервиз, в който извършва ремонт на автомобили.

От изложеното може да се направи извода, че между страните е сключен предварителен договор за учредяване на право на ползване върху недвижим имот със  срок на сключване на окончателния договор 10.12.2008г. за срок от 12 г. По делото не са представени доказателства, че е сключен окончателен договор за учредяване право на ползване на недвижим имот.  По делото не се спори, че ответникът ползва имота на правно основание- сключен договор с ищеца. По делото не се спори, че ползването на имота от ответника продължава и в момента. Видно от първоначално сключения договор е, че страните са сключили договор за наем на недвижим имот - представляващ производствено-административна сграда  с площ от ***., находяща се в ***по плана на ***, със застроена площ ***срещу задължението на наемателя/ ответник в производството да извърши всички довършителни работи в  обекта до въвеждането му в експлоатация. Срокът на действие на договора уговорен в чл. 3 е до подписване на окончателен нотариално заверен договор. Сключеният договор за наем по своят характер е търговска сделка по см. на чл.309 ТЗ. В разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД е установено, че договор за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. Ограничението за срока на наемния договор, до който лицата, които могат да вършат само действия на обикновено управление могат да го сключа, се прилага и в случаите когато наемът е търговска сделка, тъй като договор за наем за срок от 10 години (а когато той е търговска сделка и за неограничен срок) може да бъде сключен само от собственика на имота. При търговските сделки такъв е самото ЮЛ, което единствено чрез волеобразуващия орган може да даде съгласие за разпореждане с имота, изразяващо се не само в отчуждаването и видоизменянето на вещното право, но и в сериозното му обременяване поради това, че дългосрочното отдаване под наем силно ограничава правото на собственост и по същността си има характера на разпоредителна сделка. Изложеното позволява да се приеме, че установеното в чл.229, ал.2 ЗЗД правило се прилага и в случаите, когато наемът е търговска сделка. Отсъствието на надлежно взето от съответния орган решение за отдаване на недвижимия имот над посочения ограничителен срок има за последица редуциране срока на търговската сделка на 3 години по силата на разпоредбата на чл.229, ал.3, пр.2 ЗЗД.  По делото не е представено решение на управителния орган на дружеството за сключване на договор за наем за срок по-дълъг от три години, поради което съдът приема че в случая ползването на имота е продължило без противопоставяне на наемодателя и договора за наем се  счита продължен за неопределен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. В случая предизвестието за прекратяване на договора е връчено на ответника на 28.06.2018г., поради което съдът приема че договора за наем е прекратен с изтичане на едномесечния срок и съгласно чл. 233 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта.  По делото не са представени доказателства от страна на ответника, че е върнал отдадения под наем имот, поради което предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер 551,41лв. съгласно приложения списък на разноските.

         Воден от горното, съдът      

 

                                             Р      Е      Ш      И  :

 

         ОСЪЖДА на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК

 ЕТ „П.П.“  представлявано от ***ЕГН ********** със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***ДАОСВОБОДИ И ПРЕДАДЕ  на „В.“ ООД, представлявано от управителя ***ЕГН **********, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***предоставения му с договор за наем недвижим имот находящ се в ***, ***състоящ се от Производствено-административна сграда с площ ***., разгърната площ,  на ЕТ „П.П.“ за Автосервиз и офис , представляващ Производствено хале ***, находящо се в ***, ***по плана на ***при съседи ***, 1.2 Първи етаж на административна сграда, находяща се в ***по плана на ***, който първи етаж се състои от кафе-аператив с лятна градина, битови помещения за обслужване на производствено хале ***, стълбище към ІІ етаж за съвместно ползване с „В.“ ООД с обща застроена площ от ***при съседи ***1.3 Втори етаж на административна сграда, находяща се в *** , ***по плана на ***, който втори етаж се състои от две помещения, коридор, баня с тоалетна и балкон с обща застроена площ от ***., при съседи : ***, а съгласно скица сграда с идентификатор ***, със застрена площ от ***., брой етажи 1, предназначение Складова база, склад, конструкция-масивна с частични стоманобетонови елементи, сграда с идентификатор № ***със застроена площ от ***, брой етажи 2, предназначение административна, делова сграда, конструкция масивна с частични стоманобетонови елементи и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от ***., 1 етаж, предназначение Сграда за търговия, конструкция масивна с частични стоманобетонови елементи, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта, с адрес на имота ***трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване : за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор ***      ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЕТ „П.П.“  представлявано от ***ЕГН ********** със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***ДА ОСВОБОДИ И ПРЕДАДЕ  на „В.“ ООД, представлявано от управителя ***ЕГН **********, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***сумата 551,41лв направените разноски по делото.

           Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба.

                                    

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :