№ 2173
гр. Бургас, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: М. Николова
при
секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 2590 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „БИЛДИНГ - ВАЗ - 01“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя З.* ВАСИЛЕВА, чрез
адв. Я.П. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК
- 549-0347032/23.10.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.3 от ЗДДС,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.8, ал.1 и ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ по отношение на дружеството е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект бензиностанция и газстанция, находящ се в село Венец, извън
регулация, общ. Карнобат, стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за
достъп до него за срок от 30 дни. Заявено е твърдение, че така постановената
заповед е незаконосъобразна и немотивирана. По същество не се оспорва
извършеното нарушение, но се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
не се представлява.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената
заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Бургаският административен съд, осемнадесети състав,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.10.2019 год., в 12:15ч. органи
по приходите извършили проверка на търговски обект - бензиностанция и газстанция, находящ се в село Венец,
извън регулация, общ. Карнобат, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Проверяващите извършили контролна покупка, за която била издадена фискална
касова бележка, която не отговаряла на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, тъй като на бележката липсвал двумерен баркод „QR код“. Предвид установеното, органите по приходите
заключили, че търговецът не използва фискално устройство, което да отговаря на
техническите и функционални изисквания на наредбата.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
0347032/21.10.2019 г. (л.28). Впоследствие бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение № F519925
от 29.10.2019г. (л.48).
Междувременно, въз основа на горните фактически данни
ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане
на принудителна административна мярка. В мотивите на заповедта посочил за
нарушена нормата на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като по отношение на
жалбоподателя наложил ПАМ – запечатване на търговски обект бензиностанция и
газстанция, находящ се в село Венец, извън регулация, общ. Карнобат,
стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от
30 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател
на 23.10.2019 г. (л.27).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 23.10.2019 г., а жалбата е подадена
на 24.10.2019 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, по въпроса за валидността
на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част
от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год.
на изпълнителния директор на НАП /л. 50/, с която на основание чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и
4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК е
определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното
заповедта е издадена от компетентен орган.
Същата е издадена и в установената писмена
форма. Съдът
не констатира при издаването на атакуваната заповед да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до
отмяна на това основание.
Относно съответствието с материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1
и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Според приложение № 1, раздел III, т.4 (ДВ, бр.10 от 01.02.2019 г.)
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите
по чл.26,
ал.1 и 2. В чл.26, ал.1, т.16 императивно е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка,
която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава
хартиен документ.
Според чл.8, ал.2 от Наредбата, фискално устройство от одобрен тип
е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания
съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл.
10, ал. 9.
При извършената проверка и контролна покупка, органите
по приходите установили използването на фискално
устройство, което не отговаря на общите технически и функционални изисквания,
уредени в Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС изчерпателно са изброени
хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до
30 дни. Сред тях е налице хипотеза, според която такава ПАМ се прилага на лице,
което използва фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от
Българския институт по метрология – чл.186, ал.1, т.2. Тази правна норма не предоставя
възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а единствено задължение
да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на
визираните в хипотезата юридически факти. Т.е., административният орган действа
в условията на обвързана компетентност. Предвид
изложеното, съдът приема, че в случая са
налице както фактическите, така и правните основания, посочени от органа при
издаване на спорната заповед. Налице е използвано от търговеца фискално
устройство, което не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Това е така, тъй като
фискалните касови бележки, отпечатвани от фискалното устройство не отговарят на
императивно установените изисквания на същата наредба.
Фактът, че жалбоподателят сочи, че
поради намаления обем работа е предприел действия за ликвидация на дружеството,
е ирелевантен при преценката на съответствието на оспорения административен акт
с материалноправните норми. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му.
Относно срока:
При прилагането на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката
на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При
тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да
изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. В случая заповедта е мотивирана
в тази част. По този начин е изпълнено указанието на чл.186,
ал.3 от ЗДДС
и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Органът по приходите е отчел тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Отчетено е
задължението на лицето да организира и ръководи дейността в обекта съобразно
изискванията на приложимите правни норми. Изтъкнато е, че използването на
неодобрен тип фискално устройство създава възможност за укриване или
затрудняване на проследяването на реализираните обороти от продажба на стоки
и/или услуги, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. На
следващо място е посочено, че неспазването на задължението за използване на
одобрен тип фискално устройство винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат
приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на
данъчната основа, а с това и до отклоняване от данъчно облагане. Изтъкната е
високата степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето. Според органа
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина. С тези мотиви процесната ПАМ е приложена за максимално
предвидения срок – 30 дни. Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган е мотивирал
така определената от него продължителност на срока, поради което възраженията в
тази насока се явяват неоснователни.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма
и при съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта
съответства на целта на закона. По тези съображения жалбата следва да се
отхвърли, като неоснователна.
По делото не е направено искане
от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИЛДИНГ - ВАЗ - 01“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***,
представлявано от управителя З.* ВАСИЛЕВА, чрез адв. Я.П. против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК - 549-0347032/23.10.2019
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: