Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______/ 03.10.2011
год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ на седми септември
две хиляди и единадесета година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ В.
При участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от мл.с. Камелия В. въззивно гражданско дело № 434 по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно-по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба на Н.Б.В. *** срещу Решение №
43/21.04.2011г. по гр.д. № 133/2010г. по описа на РС- гр.Г.Т., с което са отхвърлени като неоснователни исковете й срещу И.Х. П. за разваляне по съдебен ред, считано от началото на
стопанската 2010- 2011г. , Договор за аренда на земеделска земя от
08.03.2006г., вписан в АВп., СВ –гр.Г.Т. под №193,
том III, вх.рег. №***/10.03.2006г., за отдаване на аренда на земеделска
земя, представляваща имот №*** с площ от 100.002
дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., м-ст “М.” и за плащане на сумата от 10 500 лева,
представляваща стойността на неплатените ренти по същия договор за стопанските 2006г., 2007г.,
2008г., 2009г. и 2010г., както и за заплащане на сумата от 10 500 лева,
претендирана като размер на неоснователно обогатяване на И.Х.П. за сметка на
обедняване на Н.Б.В. във връзка с този договор.
Жалбоподателката излага, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради
противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че при формиране на
извода, че ответникът е изпълнил задължението си по арендното плащане, съдът не
е съобразил обстоятелството, че чл.4 от процесния договор е в противоречие с
императивните разпоредби на чл.8 ЗАЗ и ЗЗД. Твърди, че според чл.8, ал.1 и чл.5
ЗАЗ е недопустимо арендното плащане да се определя хипотетично от арендатора за
период от 15 г., тъй като подлежи на изчисляване ежегодно за всяка стопанска
година. Сочи, че при разделяне на получената сума по договора в размер на
10 000 лева за 15 г. се получава сумата от 666.66 лева годишно, като
такава рента в региона няма за нито една от процесните години, за да се приеме,
че сумата от 10 000 лева представлява цялостното издължаване за срока на
договора. Жалбоподателката реливира оплаквания, че съдът прави погрешен извод,
че след като в договора липсва изрична клауза за твърд минимум на арендното
плащане в лева за декар или в процент от произведената продукция, то такава не
се дължи . Твърди, че платената от ответника сума е записана, че е платена за
целия период на договора, но като авансово/ частично/ плащане и да се тълкува
по друг начин е в противоречие със законовите разпоредби, като в тази връзка чл.5
от договора е абсолютно незаконосъобразен и в противоречие на морала и добрите
нрави. Жалбоподателката сочи, че съдът е длъжен да следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, но липсва произнасяне, въпреки заявената още
в исковата молба незаконосъобразност и недопустимост на клаузата на чл.5 от
договора. Счита, че съдът не е обсъдил разпоредбата на чл.27 от Договора за
аренда, който регламентира, че при неуредени въпроси в договора се прилагат
разпоредбите на ЗАЗ, ЗЗД и гражданското законодателство. Сочи, че решението е
неправилно, тъй като съдът е дал неправилна квалификация на исковете и
неправилна аргументация за отхвърлянето им, посочвайки, че решението относно
иска за разваляне на договора обуславя решението по иска за дължимото арендно плащане
и иска по чл.59 ЗЗД, като съдът е разгледал и се е произнесъл по исковете в
нарушение на последователността на предявяването им. Навежда оплаквания, че
решението е постановено в противоречие
на чл.5, ал.7, чл.10 и чл.12 ГПК.Съдът погрешно и необосновано в
противоречие с исковата молба и изявленията в с.з. от 01.09.2010г. е приел, че
жалбоподателката била направила уточнение на петитума, каквото същата твърди,
че не е правила. Сочи, че относно квалификацията на втория й иск е заявила, че
същият е такъв по чл.28,ал.2 ЗАЗ. Излага твърдения, че съдът не е обсъдил
всичките събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и е
постановил съдебен акт при непълнота на доказателствата и необоснованост. Съдът
необосновано отказал да допусне допълнителна задача на ССЕ и отхвърлил искането
й за събиране на данни от ДФ”Земеделие” поради преклузия. Жалбоподателката
отправя искане за постановяване на решение, с което жалбата й да бъде уважена,
а обжалваното решение отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на внесените държавни такси, разноски за вещо лице и
пътни разходи.
В срока по чл.263
ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И.Х.П. *** Тошево чрез
процесуалния му представител адв.И.Ж., с който излага становище за
неоснователност на жалбата и направените със същата доказателствени искания.
След
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението в
обжалваната част, въззивният съд намира за установено:
Жалбата е подадена в законовия срок,
от легитимирано лице, допустима е и подлежи на разглеждане.
Пред
РС-Г.Т. са предявени в обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.28,ал.2 вр.ал.1 ЗАЗ вр.чл.87,ал.3 ЗЗД , чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ вр.чл. 79 ЗЗД.
В
исковата молба ищцата излага, че притежава земеделска земя в размер на 100.002
дка в землището на м-ст “М.”, общ.Г.Т., обл.Добрич, като няколко месеца преди
изтичането на договор за аренда на тази земеделска земя акт№*, том *, рег.№2823/2002г., вписан под №111,
т.5, рег.№1986/16.09.2002г., подписала друг
дългосрочен договор за аренда – акт №**, т.4а, рег.№1290/2006г., вписан под №193,т.3,
вх.рег. №***/10.03.2006г. с ответника И.Х.П..
Преди подписването на петнадесет годишния дългосрочен договор имали среща с П.
за обсъждане на условията по договора, на която ищцата посочила размер на
искания аванс, а той от своя страна поискал арендувания имот да му бъде
продаден, но тя категорично отказала. Последвала среща при нотариус, където пет
минути преди подписване на договора В. получила изготвен и напечатан договор за
аренда. В. успяла само да възрази, че сумата е аванс и не представлява цялото
дължимо арендно възнаграждение за 15 години напред , тъй като никой не е в
състояние да го определи изцяло. Последвало саморъчно вписване от нотариуса в
чл.4 от договора на добавката “ авансово” със съответна заверка. Определя свободното
си договаряне с П. в размер на 0.01 %. Сочи, че чл.5 от договора е абсолютно
незконосъобразен и явно несправедлив, като противоречащ на чл.26 ЗЗД. Твърди,
че ответникът продължава да арендува имота. С протокол от 10.03.2006г. на
самото подписване на договора й била връчена сумата от 10 000 лева.
Излага, че от тогава до П. не се е свързвал с нея, за да изпълни задължението
си по изплащане на остъка до фактическото арендно плащане в пълния дължим
размер, съобразно пазарните цени за всяка стопанска година. Сочи, че авансово
изплатената част от дължимата рента за 15 –годишния период е под 700 лева за
година, а ноторно известен факт било, че за арендуваната площ земя годишната
рента по пазарани цени за региона е в пъти по-голяма. Излага, че не може да се
приеме превратното тълкуване от
страна на арендатора на термина “авансово” като предтекст за неизплащане на
остъка на дължимото за изминалите години арендно възнаграждение, което за
2006г. и 2007г. е двойно и трйно над изплатената авансово част, а за 2008г. и
2009г. било вече 50.00лв. и 40.00 лв. за 1 дка. Налице била и съществена
промяна в обстоятелствата с неколкократно в пъти увеличение на пазарните
размери на рентата. Заявява, че неколкократно се е опитвала да свърже с
ответника П. по телегфона и с нотараиална покана за уреждане на отношенията им,
но до момента той не се бил отзовавал.. Отправя искане до съда да обяви
договора за прекратен поради разваляне и ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 10 500 лева, представляваща стойност на неизплатения остатък от
дължима рента за стопанските 2006г., 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г., както и
да бъдат присъдени направените съдебно –деловодно разноски. С уточняваща
молба вх. №2198/29.06.2010г.
ищцата излага, че счита, че с претендираната сума ответникът, освен изложеното
в исковата молба се обогатил неоснователно за нейна сметка.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че
претенциите, така както са формулирани с петитума, са недопустими. Заявява, че
няма правна възможност да се иска от съда да обяви договора за прекратен , тъй
като, ако прекратяването не е настъпило по взаимно съгласие, възможните
хипотези са или прекратяване с едностранно волеизявление в предвидените от
закона и договора случаи или чрез разваляне по съдебен ред. Сочи, че не е ясно
основанието, на което се претендира сумата. Оспорва исковете по същество.
Оспорва твърдението, че чл.5 от договора е незаконосъобразен и явно
несправедлив и противоречащ на чл.26 ЗЗД. Излага, че този член е създаден във
връзка с чл.4 от договора поради
характера на постигната между страните уговорка за размера на арендното плащане
и начина на изплащането му / авансово за целия период/ . Тези два текста от договора
не противоречали на императивни правни норми, които да забраняват постигането
на такава договореност. Твърди, че не са налице условия за разваляне на
договора. Разваляне на договора можело да иска поради неизпълнение, а
ответникът заявява, че изпълнява всички клаузи по договора и е изправна страна
по същия. Твърденията на ищцата, че отразената в договора воля не съответства
на действителното фактическо и правно положение и че такова твърдение не е
основание за разваляне на договора, а евентуално за унищожаване или нищожност.
Сочи, че не дължи по –голямо по размер арендно плащане на договореното в чл.4
от договора. Излага, че твърдението, че посочената в чл.4 от договора сума в
размер на 10 000 лева е “авансово” плащане на част от дължимото арендно
плащане, което е в по-голям размер било несъстоятелно. Никъде в договора не бил
посочен друг размер на арендно плащане или начин на формиране на такъв. В чл.4
изрично било посочено, че сумата е дължимото арендно плащане е за целия период
на договора. В чл.5 било посочено, че арендодателят не може да предявява
допълнителни претенции за рента за периода на сключване на договора. В
протокола, удостоверяващ плащането също било изрично подчертано, че получената
сума представлява дължимата рента за целия период на договора. Завява, че
твърденията на ищцата за промяна на икономическата обстановка не са релевантни
за повдигнатия спор и не могат да обосноват нито разваляне, нито унищожаване,
нито обявяване на недействителност на сключената сделка. Моли за прекратяване
на производството поради недопустимост на исковете, а в случай, че същите бъдат разгледани по същество- за отхвърлянето
им.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С договор за аренда на земеделска
земя №*, том *, рег.№2823/ 16.09.2001г. вписан
в СВ под №111, том *, вх.рег. 1986 /16.09.2001г. К. М.-А. М. чрез пълномощник Н. Б. В., преупълномощена от
Б. И. В. е отдала под аренда на ЕТ “ А. – И.П. “ земеделска земя с площ от 100.002 дка ,
находяща се в землището на гр.Г.Т., кад.
№***.
С нотариален акт №**, том ** а, рег.№ 2712, дело №529/ 20.05.2005г. К. М.
–А. е дарила на Н.Б.В. земеделска земя с
площ от 100.002 дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., кад. №***.
С договор за аренда на земеделска
земя №***, том * а, рег.№***/ 08.03.2006г. вписан в
СВ под №**, том *, вх.рег. *** /10.03.2006г. Н. Б. В. е отдала под аренда на И.Х. П.
земеделска земя с площ от 100.002 дка , находяща се в землището на гр.Г.Т., кад. №***.,
за срок от 15 години.
В протокол от 10.03.2006г.,
подписан от двете страни по договора, е
отразено, че Н.В. е получила от И.П. сумата от 10 000 лева, представляваща
авансово плащане за целия период на действие на договора за аренда със срок на
действие до края на стопанската 2019-2020г.
С нотариална покана с рег.№ 19 643/18.12.2009г., том *, №** на нот.№**-Ю. Д. Н.В. е отправила искане до И.П. в седмодневен срок от
получаването да й бъде заплатена дължимата сума по пазарна цена, като бъде
приложена капитулация за предходните години със суми за аванс и остатък.
От проведената по делото СИЕ ,
депозирана на 15.11.2010г. се установяват следните обстоятелства : за стопанската 2009г./2010г. по данни на
областна служба “Земеделие “ гр.Д. за гр.Г.Т. размерът на
средното рентно плащане е 35 %-40 % от стойността на продукцията; по обяви на Б. П. във вестник
“Добруджанска трибуна” бр.144/01.08.2005г. и бр.167/01.09.2005г. за арендуване
на земя в района на Г.Т. –авансово 30 лева на декар при подписване на договор,
като през 2006г. авансовото плащане е по 35 лева на декар при подписване на
договор. Вещото лице е изчислило, че дължимата рента по пазарни цени за периода
2006г.- 2010г. е в размер на общо
17 512 лева.
По делото са представени и други
писмени доказателства, които съдът намира, че не установяват обстоятелства по
съществото на спора, предвид на което същите не следва да бъдат обсъждани.
С оглед горната фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
Не се спори между страните, а и
от представените писмени доказателства се установява, че с договор за аренда на
земеделска земя №**, том * а, рег.№1290/ 08.03.2006г. вписан
в СВ под №***, том ***, вх.рег. *** /10.03.2006г. Н. Б. В. е отдала под аренда на И.Х. П.
земеделска земя с площ от 100.002 дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., кад. №***г.,
за срок от 15 години.
При наличието на твърдение за
неизпълнение на поетите със сключения договор задължения в тежест на ответника
е да установи, че е престирал дължимото. Видно от чл.4 на договора е, че
арендното възнаграждение е уговорено в размер на
10 000 лева. Между страните не се оспорва обстоятелството, че тази
сума е платена с протокол от 10.03.2006г.
От изложените твърдения в исковата молба е видно,
че ищцата се домогва да установи, че
уговорената в чл.4 от договора воля на страните, касаеща дължимото арендно
възнаграждение е различна от действителната такава. Същата заявява, че сумата
от 10 000 лева представлява аванс – част от дължимото плащане по договора,
както че й се следват допълнителни арендни плащания за стопанските 2006г., 2007г.,
2008г., 2009г. и 2010г. Предвид тези твърдения съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса по чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищцата е да
установи, че действителната уговорка между страните по договора е различна от
обективираната в чл.4 от договора, предвид на което й се следва заплащане на заявената
от нея парична претенция, както и размера на същата.
Спорно
е обстоятелството дали описаната в
чл.4 дължима сума е за целия период на
действие на договора или представлява част от дължимото арендно плащане и в
тази връзка налице е ли е твърдяното договорно неизпълнение от страна на
ответника, изразяващо се в неплащане на дължимата рента, което да обоснове
наличието на предпоставките за разваляне на арендния договор.
При
наличието на спор относно вложения от страните смисъл на договорните клаузи,
съдът следва да тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и самостоятелно, за да може да
установи действителната воля на страните. Така в чл.4 от договора е отразено,
че сумата от 10 000 лева е за целия
период на договора и е изплатена авнасово в момента на сключване на договора. ДОС
не може да сподели доводът на жалбоподателката, че с употребената дума
“авансово” се е целяло да се уговори, че това е само част от дължимото арендно
плащане. След като уговорката е за целия период на действие на договора, то
следва да се приеме, че думата “авансово” е употребена в смисъла на предплащане
на цялата сума. Този извод се подкрепя и от следващия чл.5 на договора, който
гласи, че арендодателят не може да предявява допълнителни претенции за рента за
договорния период. Систематичното
разположение на двете договорки налага същите да бъдат тълкувани във взаимологоческа
връзка една с друга, предвид обстоятелството, че същите си кореспондират и
взаимодопълват, като придават единен общ смисъл на крайно договореното. Нещо повече чл.6 на договора предвиджда, че
арендаторът може да изплаща
допълнително арендно възнаграждение, съобразно получените добиви и пазара на
рентата, което налага изводът, че заплащането на допълнителни суми, освен
договорената е предвидено само като възможност, по преценка на арендодателя, а
не е вменено в задължение на същия.
Ищцата
е направила възражение за нищожност на чл.5 от договора като противоречащ на
закона и добрите нрави. ДОС намира това възражение за несъстоятелно. Уговорката
между страните, че арендаторът няма право да претендира нещо различно от
уговореното не противоречи нито на закона / не са налице императивни разпоредби
в този смисъл/ , нито на добрите нрави с оглед на това, че постигнатата
договореност не стои в разрез общоприетите принципи.
Предвид, че твърденията на ищцата за различна договореност относно
дължимата престация не следват от смисъла, вложен в договорните клаузи, то
същата е следвало да ангажира доказателства, от които да може да се направи
обоснован извод, че волята на страните е била различна от обективираната в
договора. Доказателства в този смисъл не са представени, което и обосновава
неоснователността на претенцията й.
С оглед на това, че по делото не
установи твърдяното неизпълнение на арендатора за заплащане на заявената от ищцата сума, представляваща
арендно възнаграждение по сключения договор, то не са налице и предспоставките
за разваляне на същия, визирани в чл.28, ал.1 ЗАЗ.
По
отношение на решението на РС в частта относно разгледания иск с правно
основание чл.59 ЗЗД ДОС намира, че съдът се е произнесъл по непредявена претенция.
Предметът на делото се определя въз основа на твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба и петитума й. От изложеното в исковата молба се
установява, че паричната претенция на ищцата се търси на договорно основание
като дължимо арендно плащане. Елементите на фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД са обогатяването на едно лице за чужда сметка, свързано със съответното обогатяване
на друго лице, отсъствието на правно основание за обогатяването и липсата на
възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. В тази връзка липсват твърдения за липса на правно
основание за обогатяването респ. за обедняването. Направеното допълнение, че
освен изложеното в исковата молба се ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцата не може да бъде възприемано като заявяване на
ново основание за дължимостта на вече заявеното, респ. предявяване на нов иск. Ищцата не е изложила фактически обстоятелства,
които да обосноват наличието на допълнителна искова претенция, която да бъде
квалифицирана като иск по чл.59 ЗЗД.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции решението на РС-Г.Т. по гр.д. №133/2010г. следва да бъде
потвърдено в частта относно исковете по чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ вр.чл. 79 ЗЗД и чл.28,ал.2 вр.ал.1 ЗАЗ вр.чл.87,ал.3 ЗЗД, а в
частта относно иска по чл.59 ЗЗД следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Предвид изхода на делото съдът
следва да се произнесе по направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция. ДОС намира това искане за неоснователно, предвид че по делото липсват
представени доказателства за извършени разноски във въззивното производство.
Воден от горното Добричкият окръжен съд
:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 43/21.04.2011г. по гр.д. № 133/2010г. по описа на РС- гр.Г.Т., В ЧАСТТА с която са отхвърлени като неоснователни исковете й срещу И.Х. П. за разваляне по съдебен ред, считано от началото на
стопанската 2010- 2011г. , Договор за аренда на земеделска земя от
08.03.2006г., вписан в АВп., СВ –гр.Г.Т. под №***, том ***, вх.рег. №***/10.03.2006г., за отдаване на аренда на земеделска
земя, представляваща имот №*** с площ от 100.002
дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., м-ст “М.” и за плащане на сумата от 10 500 лева,
представляваща стойността на неплатените ренти по същия договор за стопанските 2006г., 2007г.,
2008г., 2009г. и 2010г.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 43/21.04.2011г. по гр.д. № 133/2010г. по описа на РС- гр.Г.Т. В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за плащане на
сумата от 10 500 лева, претендирана като размер на неоснователно
обогатяване на И.Х.П. за сметка на обедняване на Н.Б.В. по Договор за аренда на земеделска земя от
08.03.2006г., вписан в АВп., СВ –гр.Г.Т. под №193,
том III, вх.рег. №***/10.03.2006г.,
представляваща имот №***, с площ от 100.002
дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., м-ст “М.” и прекратява произодството в тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаването му при наличието на предпоставките на чл.280,
ал.1 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.