№ 1304
гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100724 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове от Групама Застраховане ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, вх. В, ет. 3 против Л. А. К., ЕГН: ********** от
*******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 49, ал. 2 ЗН за
прогласяване на нищожен на извършен от Л. А. К. отказ от наследството на Б
К К, починал на *****г., бивш жител на К, общ. Септември, вписан на
28.11.2024г. в Особената книга на Районен съд – Пазарджик, евентуално
конститутивен иск с правно основание чл. 56, ал. 2 ЗН за унищожаване на
вписания на 28.11.2024г. в Особената книга на Районен съд – Пазарджик отказ
на Л. А. К. от наследството на Б К К.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответницата Л. А. К., наследник по закон
на Б К К, починал на ***** г.
Излага, че на ***** г., около 18:00 ч., на път PAZ-1103, отсечка от К в
посока за с. Калугерово, км. 1, пред винпром „Виа Винера”, Б К К, като водач
на л. а. „******, реализирал ПТП с лек автомобил. „******. За настъпилото
ПТП било образувано досъдебно производство № 322/2020 г. по описа на РУ -
Септември. По досъдебното производство било установено, че вина за
настъпване на ПТП – то имал единствено водачът Б К, който управлявал
автомобила в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта - 2,31
промила. В резултат на реализираното ПТП пострадали лицата - Р А И, О И М
и Е О М.
Твърди, че към датата на настъпване на ПТП - то гражданската
отговорността на виновния водач - Б К е била застрахована по застраховка
1
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №
26119001777127/28.09.2018 г. при „Групама Застраховане” ЕАД. Пред
„Групама Застраховане” ЕАД била заявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от увредените Р А И, О И М и Е О М, за което в дружеството била
образувана щета № 66001901319/04.10.2019 г. По заведената претенция
застрахователят изплатил на увредените лица застрахователни обезщетения в
размер на общо 104 888,92 лв., поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането за него възникнало правото да получи от виновния
водач или неговите наследници платеното обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски.
Тъй като в резултат на процесното ПТП виновният водач - Б К починал на
***** г., ответникът насочил претенцията си по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ към
законния му наследник – Л. А. К. /негова майка/, като й изпратил покана изх.
№ 20-03-783/09.06.2020 г. за доброволно възстановяване на сумата от 104
888,92 лв. Поради неплащане на сумата в предоставения на ответницата срок
за доброволно изпълнение, на 30.09.2024 г. предявил пред ОС Пазарджик
срещу нея съдебна претенция със същото основание - чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
за което било образувано т. д. № 152/2024 г.
Излага, че след образуване делото Л. К. подала заявление за отказ от
наследството на сина си - Б К К, който бил вписан в Особената книга за
откази от наследство за 2024 г. с пореден номер 0368/2024 г., съгласно
решение № 1482/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4893/2024 РС Пазарджик.
Поддържа, че отказът е недействителен, на осн. чл. 49, ал. 2 ЗН, предвид че
преди подаване на заявлението за отказ от наследството, ответницата го е
приела мълчаливо, като подала искане пред Център за гражданска
регистрация към Община Пазарджик за издаване на удостоверение за
наследници на Б К, през 2020 г. прехвърлила срещу издръжка и гледане
придобитата от нея наследствена част на Б К от жилище, апартамент, с площ
по док. 89,450 кв. м., находящ се в ******, с идентификатор:
55155.503.1399.l.58, на втория си син С К, възползвала се е от парични
средства от наследството на Б К и още много други действия на разпореждане.
Доколкото отказът от наследство бил заявен след завеждане на регресната
претенция спрямо нея, същият бил извършен целенасочено, само и
единствено с цел да осуети удовлетворяването на застрахователя от
имуществото на наследника.
Твърди, че извършеният отказ от наследство препятствал възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на ответницата, тъй като
ответницата била пенсионер с ограничени доходи и имуществото й било
недостатъчно за удовлетворяване на ищцовото вземане.
Това пораждало за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове за
прогласяване на недействителен, на осн. чл. 49, ал. 2 ЗН на заявения от Л. А.
К. отказ от наследството на Б К К, починал на *****г., вписан в Особената
2
книга на Районен съд – Пазарджик, съгласно решение № 1482/27.11.2024 г. по
ч. гр. д. № 4893/2024 РС Пазарджик, евентуално за унищожаването му, на осн.
чл. 56, ал. 2 ЗН, поради невъзможност да се удовлетвори от имуществото на
ответницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на
предявените искове.
Не оспорва, че се е отказала от наследството на сина си Б К К, ЕГН:
**********, бивш жител на К, област Пазарджик, починал на ***** г.
Твърди, че отказът е действителен и наложен поради проблеми във
взаимоотношенията им с починалия.
Настоява, че не е приемала неговото наследство. Снабдила се с акт за
неговата смърт и наследници единствено, за да го погребе.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна
с представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Ответницата Л. А. К. е майка и единствен наследник по закон на Б К К,
починал на *****г., видно от представеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 222/27.03.2020г., издадено от длъжностното лице по
гражданско състояние към Община Пазарджик. Б К е починал в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на *****г. на път PAZ – 1103,
между К и с. Калугерово, за което е съставен Протокол за ПТП с пострадали
лица № 340р - 13539/*****г. от служители на РУ – Септември. В него е
удостоверено, че на десен завой преди Винпром „Виа Винера“, движейки се в
посока от К в посока с. Калугерово, Б К губи контрол над управляваният от
него автомобил *****, който навлиза в лентата за движение на насрещно
движещите се превозни средства и се удря в лек автомобил *****, движещ се
в посока К. К е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в
кръвта 2,31 на хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № А –
275/28.08.2019г.
От настъпилото пътнотранспортното произшествие са пострадали
пътуващите в лек автомобил „***** Р А И, О И М и А О М.
Към *****г. за управляваното от Б К превозно средство е имало валидно
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ищеца Групама застраховане ЕАД с период на покритие 25.06.2019г. –
25.06.2020г.
Към застрахователя бил предявени застрахователни претенции от
пострадалите Р И, О М и А М, по които е изплатено обезщетение в размер на
общо 103 944,46 лв. на 18.02.2020г. Предвид че при настъпване на
пътнотранспортното произшествие К е управлявал превозното средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, със заплащане на
застрахователното обезщетение на увредените лица, за ищеца е възникнало
регресно вземане, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ против ответницата, като
3
единствен наследник на виновния водач.
До Л. К. е изпратена регресна покана № 20 – 03 – 783/09.06.2020г. за
възстановяване на заплатената сума от 103 956,20 лв.
На 02.07.2020г. ответницата е прехвърлила на другия си син С К К с
Договор за издръжка и гледане ¾ ид. части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.1399.1.58 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед РД – 18 – 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение жилище,
апартамент, с площ 89,45 кв. м., с адрес *****, ведно с 1,6207 % ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж.
Имотът, предмет на разпоредителната сделка е закупен на 06.09.1990г. от
ответницата по време на брака й с К Б К, бивш неин съпруг и баща на
починалия Б К. По силата на действащия по време на придобиването му
Семеен кодекс от 1985г. /отм. със СК 2009г., в сила от 01.09.2009г./ е станал
съпружеска имуществена общност. Бракът на ответницата с К К е прекратен
на 30.01.2002г., видно от представената пред нотариуса при сключване на
сделката Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8
от ЗННД от ответницата. С прекратяването му съпружеската имуществена
общност върху закупения имот се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове за всеки от съпрузите, съгласно чл. 27 СК
1985 г. /отм./. К Б К е починал на 03.06.2016г. и е оставил за наследници
децата си Б К К и С К К, които след смъртта му са наследили по ¼ ид. част от
закупения от родителите им апартамент. След смъртта на Б К неговата ¼ ид.
част от имота е наследена от ответницата Л. К..
Следователно правото на собственост върху прехвърлените идеални части
ответницата е придобила в резултат на прекратена съпружеска имуществена
общност за ½ ид. част и като наследник на сина си Б К за ¼ ид. част.
На 27.11.2024г. в особената книга на Районен съд – Пазарджик е вписан
отказ на Л. А. К. от наследството на Б К К, починал на *****г.
Всеки кредитор на наследодател, чиито наследници са се отказали от
наследство, може да предяви иск за установяване на нищожността на отказа
поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието
/Решение № 577/30.09.2010г. по гр. д. 732/ 2010 г., IV г. о. ВКС/
С оглед разпоредбите на чл. 48 ЗН наследниците придобиват наследството
на своя наследодател не с откриването, а след като го приемат. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие. Приемането, съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, става с изрично изявена воля
за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление
пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така
направеното приемане се вписва в особена за това книга. Наследникът може и
да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той
може да го приеме мълчаливо. Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН
мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
4
не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията
могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен
случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме
наследството.
Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито
изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това
наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, както
е сторила и ответницата. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е
наследникът да не е приел наследството. Приеме ли го той, вече няма от какво
да се отказва, защото отказът е отказ да се приеме наследството.
В настоящия случай ищецът има качеството на кредитор, поради което
за него е налице правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожност на
извършения от ответницата отказ от наследство. За Групама Застраховане
ЕАД е възникнало регресно вземане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
спрямо делингвента Б К, който е причинил ПТП при управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимото от 0,5 на хиляда, за
заплатеното от застрахователя обезщетените на увредените от настъпилото
застрахователно събитие лица. За успешното провеждане на иска не е
необходимо вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение.
В случая Л. А. К. мълчаливо е приела наследството на сина си Б К.
Непосредствено след изпращане на регресната покана до нея, се е разпоредила
с включените в наследството на наследодателя ¼ ид. части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.503.1399.1.58 по КККР на гр.
Пазарджик, придобити от Б К по наследство от баща му К К. Продажбата на
имот, включен в наследствената маса е действие, което недвусмислено сочи
воля за приемане на наследството на починалия. Разпореждането с повече
права от имота отколкото ответницата притежава, обективира воля за
приемане на наследството на Б К дори той приживе да не е приел
наследството на своя наследодател К К. Действията на ответницата за
разпореждане с притежаваната от сина й идеална част от имота, предшества
вписването на отказа от наследство, затова отправеното заявление до
районния съд е без правна стойност, поради което отказът от наследство се
явява и недействителен.
По тези съображения предявената претенция за обявяване
недействителността на отказа от наследство е основателна и следва да се
уважи.
Поради уважаване на главния иск съдът не следва да се произнася по
предявения като евентуален иск за унищожаване на отказа от наследство.
При този изход на правния спор право на разноски има ищеца, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Искането за заплащането им е заявено своевременно, в хода на устните
състезания.
По делото ищецът е направил разноски за държавна такса, като е внесъл
5
по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата от 372,57 лв. Държавната такса
съобразно цената на иска в размер на 9314,35 лв. е 168,14 лв., определена
сбора от 4 % от ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот и 4% от
стойността на лекия, включени в наследствената маса. Претендират се
разноски за държавна такса в размер на 100 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответницата.
В производството по гр. д. 724/2025г. на Районен съд – Пазарджик
ищецът е представляван от юрисконсулт, за което има право на
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, чийто размер се
определя от съда, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ /ред. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./.
При определянето му съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания и извършените действия,
счита че на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 280
лв.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски
общо 380 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 49, ал. 2 ЗН, извършения
от Л. А. К., ЕГН: ********** от *******, отказ от наследството на Б К К,
починал на *****г., бивш жител на К, общ. Септември, вписан в Особената
книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд – Пазарджик с
пореден номер 368/2024г., съгласно Решение № 1482/27.11.2024г. по ч. гр. д.
4893/2024г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. А. К., ЕГН: ********** от
*******, да заплати на Групама Застраховане ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
вх. В, ет. 3, разноски в производството по гр. д. 724/2025г. на Районен съд –
Пазарджик в размер на 380 лв. /триста и осемдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6