№ 2260
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110146811 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 441 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът – Д.И. К., твърди, че ответникът ЧСИ С.Б. Х. е осъществила
незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо него в производството по
изпълнително дело № ХХХ. Счита, че ответницата е събрала незаконосъобразно от
него сумата в размер на 50 лв. за публични вземания, тъй като същият не е имал
непогасени публични задължения, както и сумата в размер на 221,88 лв.,
представляваща такси по тарифата към ЗЧСИ. Ето защо, претендира заплащането на
сумата в размер на 271,88 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо него в производството по
изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ С Х. Освен това твърди, че в резултат на
незаконосъобразното принудително изпълнение, в това число несъразмерно
наложените обезпечения, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име на ищеца в обществото, довело до отказ да му бъде
предоставен потребителски кредит, както и до злепоставянето му пред клиентите му,
предвид факта, че се е наложило да получава пари в брой за заплащането на такси и
други разходи, свързани с работата му като адвокат. Ето защо, претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Претендира разноските по
производството.
1
Ответникът – ЧСИ С.Б. Х., оспорва исковете по основание и размер, като
твърди, че е провела законосъобразно принудително изпълнение спрямо ищеца като
длъжник по изпълнително дело № ХХХ. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени,
като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: противоправно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно принудително
изпълнение по изпълнително дело № ХХХ, в това число несъразмерно наложени
обезпечения по посоченото изпълнително дело от страна на ЧСИ, претърпени
имуществени и неимуществени вреди от страна на ищеца в претендирания размер в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ищецът се явява длъжник по изпълнително
дело № ХХХ по описа на ЧСИ С.Х..
На първо място, следва да се установи дали е налице противоправно поведение
от страна на ответника, основание за ангажиране на гражданската му отговорност за
вреди по чл. 45 ЗЗД, вр. 441 ГПК.
На основание чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен
изпълнител, отговорността е по чл. 49 ЗЗД. Съгласно ал. 2 на същия законов текст,
налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител
е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ
С.Х., същото е образувано на 28.01.2021 г. по молба на взискателя „ТС“ ЕАД за
принудително събиране на вземанията на посоченото дружество, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2020 г. по гр.д. № 16047/2016 г. по описа на СРС. Един от
длъжниците по изпълнителното дело е ищецът Д.И. К., като задължението на ищеца по
изпълнителния лист е в общ размер на 122,22 лв. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е претендирал присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за такса за издаван на изпълнителния лист – общо
за сумата от 105 лв. На основание чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в предвидени в посочения законов текст изключения –
делото е прекратено на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат
2
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. По изпълнителното
дело са извършвани справки за длъжника и неговото имущество, изпратена е покана за
доброволно изпълнение до длъжника, наложен е запор на вземания на длъжника, като
таксите за посочените действия, включително и за образуването на изпълнителното
дело, се дължат от длъжника и са внесени предварително от взискателя.
На 16.03.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Д.И.
К., в която са описани дължимите от него суми, включително разноски в полза на
взискателя, разноски, дължими в полза на ЧСИ, както и сумата в размер на 50 лв. –
публични задължения. На същата дата е наложен запор на вземания на длъжника –
банкови сметки, открити в „Пиб“ АД, вземането му за пенсия от НОИ, както и
вземането му за трудово възнаграждение от „ВК“ ЕАД. Съгласно писмо на „Пиб“ АД,
по банковата сметка на длъжника не са налице средства. Няма данни за реализиране на
запора, наложен на вземане на длъжника спрямо „ВК“ ЕАД, като принудителното
изпълнение на дължимите суми е осъществено само във връзка с наложения запор на
пенсията на длъжника, изплащана от НОИ.
Установява се от представеното изпълнително дело, че от длъжника е събрана
сумата, за която е издаден изпълнителният лист, въз основата на който е образувано
делото, както и разноските в полза на взискателя и в полза на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва пред окръжния съд по
мястото на изпълнението разноските по изпълнението, като няма данни ищецът да е
упражнил това свое право, поради което следва да се приеме, че разноските са
изчислени правилно от съдебния изпълнител, а фактът, че същите са дължими от
длъжника, следва от нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК, доколкото не се установява да е
налице някое от изключенията, предвидени в посочения законов текст.
На основание чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател
за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. С уведомление на НАП от
09.02.2021 г., адресирано до съдебния изпълнител, е съобщено за наличието на
публично задължение на ищеца за сумата в размер на 50 лв., поради което и
посочената сума е включена в поканата за доброволно изпълнение. С уведомление от
16.04.2021 г. длъжникът е представил удостоверение, от което се установява, че
същият няма публични задължения, поради което с разпореждане от същата дата на
съдебния изпълнител държавата е заличена като взискател и сумата в размер на 50 лв.
не е събирана принудително от длъжника.
Следователно, по делото не се установява да е налице противоправно поведение
3
от страна на съдебния изпълнител, тъй като принудителното изпълнение е проведено
законосъобразно, а приложените принудителни способи са съразмерни и съответни на
целите на принудителното изпълнение, поради което исковете с правно основание чл.
45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК следва да се отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора само ответникът има право на разноски. Същият не е
представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се
ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ХХХ, срещу
С.Б. Х., с адрес: гр. ХХХ, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца: сумата в размер на 271,88 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
принудително изпълнение спрямо ищеца в производството по изпълнително дело №
ХХХ по описа на ЧСИ С.Х.; сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение
спрямо ищеца в производството по изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ С.Х..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4