Решение по дело №217/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от И.Л.Г. против Агенцията по заетостта – гр.София , за обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено решение от 09.01.2020г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“-Белоградчик, в размер на 289,26 лв за периода 08.01.2020г. – 31.01.2020г./вкл./ и в размер на 224,98 лв за периода 01.02.2020г.-20.02.2020г./вкл./, или общо в размер на 514,24 лв за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното издължаване.

Твърди се в исковата молба , че през м.10.2019г. е била регистрирана като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“-гр.Белоградчик, като на 09.01.2020г. с решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“-гр.Белоградчик ,  регистрацията  ѝ като безработно лице била прекратена. Сочи , че с Решение №101 от 18.06.2020г. , постановено по АД № 26/2020г. по описа на Административен съд Видин, решението за прекратяване на регистрацията ѝ като безработна е отменено , като това решение на АС-Видин е влязло в сила. Сочи се , че с разпореждане №051-00-1710-1 от 16.12.2019г на ТП на НОИ ѝ е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 4 месеца-от 21.10.2019г. до 20.02.2020г., в размер на 16,07 лв дневно за всеки работен ден , но с Разпореждане № 051-00-1710-2 от 05.02.2020г. на ТП на НОИ-Видин от 08.01.2020г. изплащането му е прекратено поради прекратяване на регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта. Сочи се , че ако не е било издадено решението на директора на ДБТ-Белоградчик за прекратяване на регистрацията ѝ като безработно лице е щяла да получи дължимото ѝ обезщетение до края на периода , за който е отпуснато-20.02.2020г. , поради което в резултат на същото е претърпяла имуществени вреди-пропуснати ползи.

Иска се от Съда да осъди ответника да ѝ заплати сумата в размер на 289,26 лв за периода 08.01.2020г. – 31.01.2020г./вкл./ и в размер на 224,98 лв за периода 01.02.2020г.-20.02.2020г./вкл./, или общо в размер на 514,24 лв , ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното издължаване, които представляват причинените ѝ имуществени вреди от следващото се , но неполучено парично обезщетение за безработица за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г. вкл.

Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител , оспорва иска като недоказан и неоснователен. Сочи , че за възстановяване на регистрацията на лицето като безработно е било необходимо същото да се яви в Д“БТ“ за възстановяване на регистрацията като търсещо работа лице, когато може да бъде изплатено оставащото обезщетение. Сочи , че в случая ищцата е отказала възстановяване на регистрацията ѝ като безработно лице , поради което не е настъпила пряка и непосредствена последица или нанесена вреда на ищцата. Сочи се също така , че не са налице доказателства за причинени имуществени вреди , както и че не е налице пряка причинна връзка. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищцата е регистрирана като безработно, търсещо работа лице в Дирекция „Бюро по труда“-Белоградчик, считано от 23.10.2019г. С оглед регистрацията ѝ като безработно лице с Разпореждане № 051-00-171-1 от 16.12.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин на същата е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 21.10.2019г. до 20.02.2020г. в размер на 16,07 лв дневно.

С решение от 09.01.2020г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“-Белоградчик е прекратена регистрацията на лицето поради отказ на същата да заема предложената работа, считано от 08.01.2020г.

С Разпореждане№ 051-00-171-2 от 05.02.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин на основание чл.54д,ал.1,т.2 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица , считано от 08.01.2020г.-датата на прекратяване на регистрацията на лицето като безработно. 

С решение № 101/18.06.2020 , постановено по АД № 26/2020г. 260/13.07.2016г. на Административен съд Видин , е отменено Решение от 09.01.2020г. на директора на дирекция „Бюро по труда“-Белоградчик за  прекратяване на регистрацията на ищцата като безработна , като решението на АС-Видин е оставено в сила с Решение № 13641 от 04.11.2020г. на ВАС , от когато решението на АС-Видин е влязло в сила.

С писмо рег.№ 20-05-01-191/01.12.2020г. директорът на дирекция „Бюро по труда“-гр.Белоградчик , е отправил покана до ищцата за възстановяване на регистрацията ѝ с оглед решението на ВАС на основание чл.16,ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта , като е посочил , че същата следва да се яви лично и да подаде ново заявление-декларация до директора. Писмото е връчено на ищцата на 02.12.2020г. , като същата изрично е посочила , че няма да подаде заявление за подновяване на регистрацията си като безработно лице , тъй като към момента заема длъжност по ЗСВ.

Видно от представените справка за изплатени парични обезщетения за безработица и за актуално състояние и регистрация, лицето е получило парично обезщетение за периода от 21.10.2019г. до 07.01.2020г. в дневен размер 16,07 лв. , като ПОБ за безработица  е прекратено считано от 08.01.2020г. Няма последващо осигуряване на лицето съобразно представената справка за статус на осигурено лице към 16.11.2020г.

Установява се въз основа на Разпореждане № 051-00-171-1 от 16.12.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, че неполученото обезщетение от ищцата за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г. е в размер на 514,24лв, разпределени както следва: за периода 08.01.2020г. - 31.01.2020г./вкл./ е в размер на 289,26 лв/16 работни дни х 16,07 лв/ , за периода 01.02.2020г. -20.02.2020г./вкл./ е в размер на 224,98 лв/14 работни дни х16,07лв/.

Видно от Удостоверение изх.№ ЧР-165/08.12.2020г. , издадено от директора на Националния институт на правосъдието , ищцата е сред одобрените кандидати за младши съдии с решение на съдийската колегия на ВСС към 20.10.2020г. , като подлежи на задължително първоначално обучение в НИП в периода 30.11.2020г.-29.08.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт, следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна-същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай Решение от 09.01.2020г. на директора на дирекция „Бюро по труда“-Белоградчик е отменено изцяло по съдебен ред, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция.

Налице е и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това решение на ищцата са причинени вреди. Същата не е получила дължимото ѝ се обезщетение за безработица за пълния , визиран в разпореждането за отпускане, период , а именно до 20.02.2020г. , а изплащането е било прекратено поради прекратяване на регистрацията на лицето като безработно считано от 08.01.2020г. По този начин в резултат на отмененото по надлежен ред решение ищцата е била лишена от възможността да получи обезщетение за безработица и за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г. , което представлява пропусната от нея полза-да увеличи партимониума си с посоченото обезщетение . Това увеличение е със сигурен характер-дължимостта на същото произтича от закона, като наличието на законовите предпоставки за отпускането на обезщетението на ищцата , периодът, за които се дължи, и неговият размер са установени с Разпореждане № 051-00-171-1/16.12.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ , за да се дължи обезщетението следва вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането-в случая да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт-решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция„Бюро по труда“-Белоградчик.

Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че под преки вреди следва да се разбират тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от акта , респ.действието или бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Съобразно посоченото по-горе причинната връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът–в случая лишаването от обезщетение за безработица, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на отменения административен акт.

 Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, регистрацията се прекратява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. Съобразно чл.21,ал.3 от ЗНЗ Агенцията по заетостта предоставя информация на Националния осигурителен институт за издадените решения за прекратяване на регистрацията . Съобразно чл. 54д, ал.1,т.2 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта.

По делото безспорно се установява, че именно прекратяването на регистрацията на ищцата като безработно лице е довело до прекратяване на обезщетението ѝ за безработица от момента на прекратяване на регистрацията/08.01.2020г./ съобразно посочените по-горе разпоредби, поради което причинената на ищцата вреда, изразяваща се в неполучено обезщетение за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г. е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното решение от 09.01.2020г. на директора на дирекция „Бюро по труда“-гр.Белоградчик.

Предвид гореизложеното са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск.

Не е налице и друга възможност за обезщетяване на ищцата за причинените ѝ вреди, в който случай редът за обезщетяване по ЗОДОВ не би бил приложим съобразно чл.8,ал.3 от ЗОДОВ.

Не могат да бъдат споделени развитите доводи от ответника, че с оглед основанието за прекратяване на изплащане на обезщетението –чл.54д,ал.1,т.2 от КСО, то с оглед разпоредбата на чл.3,ал.8 от НОИПОБ е било необходимо г-жа Г. да се яви в ДБТ за възстановяване на регистрацията ѝ като търсещо работа лице, като съобразно чл.16,ал.8 от ППЗНЗ регистрацията се възстановява след представяне на документ за самоличност и лично подаване на заявление – декларация, след което би могло да ѝ бъде изплатено оставащото обезщетение. В случая сочените от ответника разпоредби са изцяло неприложими, тъй като не се касае за прекратяване на регистрация, която следва да бъде възстановена при представяне на доказателства за уважителни причини, а за незаконосъобразно прекратяване на регистрация от страна на административния орган. Освен това освен неприложим, е и обективно невъзможно спазването на посочения от ответника ред за възстановяване на регистрацията, предвид обстоятелството, че лицето към момента на отмяната на решението за прекратяване на регистрация не е било безработно и търсещо работа лице, поради което и не би могло да подаде соченото от ответника заявление-декларация.

С оглед гореизложеното предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на неполученото обезщетение за безработица за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г. в размер на 514,24лв, от които за периода 08.01.2020г. - 31.01.2020г. в размер на 289,26 лв и за периода 01.02.2020г. -20.02.2020г. в размер на 224,98 лв, следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на акта-04.11.2020г. до окончателното издължаване съобразно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., поради което следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от претендирания момент-04.11.2020г., до окончателното издължаване. Наведените доводи за липса на еквивалентност на твърдените вреди с посочения за лихвата период са неоснователни, тъй като дължимостта, размерът и моментът, от който се дължи законната лихва за забава, са нормативно определени съобразно чл.86 от ЗЗД, а относно момента е налице и произнасяне на ВКС с посоченото по-горе тълкувателно решение.

От ищцата не са поискани разноски, поради което такива не следва да ѝ бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, Съдът

 

                              РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр.София, да заплати на И.Л.Г. ***, сумата от 514,24 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 08.01.2020г.-20.02.2020г., от които 289,26 лв за периода 08.01.2020г. - 31.01.2020г. и 224,98 лв за периода 01.02.2020г. -20.02.2020г., причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно Решение от 09.01.2020г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“-гр.Белоградчик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2020г. до окончателното издължаване.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                               Съдия: