Р Е Ш Е Н
И Е
София, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 9124/18 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от М.К.М., ЕГН **********, чрез адв. С.С. - ВАК, съдебен адрес:***
против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./,
за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2015 г. около
08.00 ч. Л.К.Р.управлявал л.а. „Хонда Сивик“ с ДК № ****РР. В колата с него пътували Й.К.К., брат на ищцата, и П.И., като автомобилът се движел в
посока гр. Аксаково по главен път Добрич —Варна. На около един километър след
разклона за с. Изворско, Л.Р.предприел маневра изпреварване на лекотоварен
камион. След като подминал камиона, предприел рязко маневра за прибиране в
своята лента за движение, при което се завъртял и навлязъл в затревения банкет
надясно с предната си част. Ударил се в пътен знак, като го изкъртил от
бетонната му основа, навлязъл към скат, след което прелетял и под ъгъл се
ударил с лявата си страна в крайпътно дърво. Вследствие ПТП братът на ищцата Й.К.се
ударил в предната седалка и средната колонка на автомобила в дясно и получил
съчетана черепно-мозъчна и гръдни и коремни травми, несъвместими с живота.
По случая било образувано досъдебно производство №
314/2015 г. по описа на РУП Аксаково. Установено е било, че виновният водач е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но, поради факта че той е починал,
производството е прекратено.
Ищцата заявява, че, преди настъпване на ПТП, тя живеела в
едно домакинство със своя брат Й.К.К., като между тях
била налице силна духовна и емоционална връзка. Вследствие нелепата му смърт,
тя останала без своя по-голям брат под чието крило израснала, на когото се
доверявала за всяко едно нещо, чийто съвети е приемала, като бащински тъй като
са отраснали без баща.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № 22114002790810 валидна до 16.11.2015 г.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу З. „Л.И.“, АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в посочения размер, със законните последици – законната лихва и сторените
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е
ангажиране на гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск с разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди, че майката на ищцата вече е получила обезвреда за неимуществени вреди от смъртта на сина си в
размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2015
г. С решение по в.гр.д. № 4558/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско
отделение, 8 състав, е потвърдено първоинстанционното
решение. Въз основа на изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20189240400166 при ЧСИ Г.К., по което е изплатена сума в размер на 199 628,91
лв.
Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016 г.,
постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г., според което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимущестени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд. По изключение /каквото не се твърди или установява от доказателствата/,
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.
Оспорва размера на исковата претенция като прекомерно
завишен предвид момента на реално проявление на вредите през 2015 г.
Оспорва претенцията за изтекли лихви, претендирани
от датата на настъпване на ПТП, поради погасяването й по давност.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на починалия Й.К.К., който е пътувал на
задната седалка в процесното МПС без поставен обезопасителен колан.
Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Поставя въпроси към
поисканите от ищцовата страна експертизи, като
заявява, че експертизата следа да бъде разширена в комплексна.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 200 000
лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането
– 01.11.2015 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
По делото бе
прието за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение с
ответното дружество по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. № 22114002790810
валидна до 16.11.2015 г., включително и към датата на катастрофата.
Не се спори, а и това се установява от доказателствата,
събрани в хода на настоящото производство, че на 01.11.2015 г. около 08.00 ч. на Главен път
Добрич —Варна, посока гр. Аксаково, е настъпило ПТП, като водачът на л.а. „Хонда Сивик“ с ДК № ****РР Л.К.Р.,
на около един километър след разклона за с. Изворско, след предприета маневра
изпреварване на лекотоварен камион, предприел рязко маневра за прибиране в
своята лента за движение, при което се завъртял и навлязъл в затревения банкет
надясно с предната си част. Автомобилът се ударил в пътен знак, като го
изкъртил от бетонната му основа, навлязъл към скат, след което прелетял и под
ъгъл се ударил с лявата си страна в крайпътно дърво.
Вследствие ПТП братът на
ищцата Й.К.получил съчетана черепно-мозъчна и гръдни и коремни травми,
несъвместими с живота и починал от травмите си.
За станалото ПТП е образувано ДП № 314/2015 г. по описа
на РУП Аксаково за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр.
ал. 1, б. „в“ НК, което, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199 НПК е прекратено, поради смърт на водача на автомобила.
Във връзка с доказване механизма на катастрофата и възраженията
на ответната страна за наличие на съпричиняване, както
и за получените от пострадалия – починал брат на ищцата травми, по делото бе
изслушана, приета и неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В заключението си вещите лица посочват следния механизъм
на ПТП: На 01.11. 2015 год. след 08,00 ч. л. а. „Хонда” модел „Сивик”, Рег. № *******, управляван от
Л.К.Р., се движел от
с. Изворско към гр. Аксаково. В автомобила пътували на
предна дясна седалка П.И. и на задната седалка Й.К.К.. Водачът се отправил
по път II – 29 гр. Добрич – гр. Варна в посока
към гр. Варна.
На около 1 км. след разклона
за с. Изворско /11,5 км. преди гр.
Варна/ водачът Р.предприел изпреварване на лекотоварен автомобил,
управляван от С.Т.. След изпреварването Р.предриел маневра завиване надясно за прибиране в дясната лента с едновременна употреба на спирачната система.
В резултат на тези действия, навлизайки в дясната лента, водачът изгубил контрол
върху управлението на автомобила си.
Л.а. „Хонда” се завъртял по
посока на часовниковата стрелка, движейки
се напред и надясно, напуснал платното
за движение, навлязъл
в десния банкет, ударил поставен на банкета
пътен знак, като изкъртил металната
му тръба от бетоновата основа,
навлязъл в скат с денивелация 1,70 м., след което се ударил
с лявата си страна в крайпътно дърво.
Пътникът на
предна дясна седалка П.И. ударил с глава челното стъкло и заедно с него излетял
от автомобила. Й.К., който седял на задната седалка, при рязкото и бързо
намаляване скоростта на движение в резултат на удара в дървото се блъснал в
намиращата се пред него седалка и средна дясна колонка, като, вследствие на
получените увреждания непосредствено след това починал. Загинал и водачът на
автомобила Л.Р..
Според
вещите лица, причината за настъпилото произшествие е загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на
водача Р.в резултат на субективните му действия върху системите за управление -
спирачна система и кормилна уредба.
Причината за
смъртта на К.е
съчетаната черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми с несъвместими с живота увреждания на вътрешни
органи – мозък и мозъчни обвивки, бял дроб, черен дроб,
слезка, ляв бъбрек, като тези увреди, според
приложените по делото материали, са в причинна връзка със станалото на 01.11.2015 г. ПТП.
Задните
седалки на лек автомобил марка„Хонда”
модел „Сивик” с рег.№ ****РР са оборудвани с обезопасителни колани. Пред вид
факта, че пострадалият Й.се е ударил в предната седалка и непосредствено след
това в средна дясна колонка, експертите правят извода, че, най - вероятно той се е намирал на задна дясна седалка, като
не е ползвал обезопасителен колан. Те заявяват, че, с
оглед механизма на ПТП и скоростта на автомобила - около 100 км/ч.,
ефективността на предпазните колани е по-малка, като при тази скорост самите те
биха могли да предизвикат травматични увреждания, но в конкретния случай, при
поставен колан, получените от Й.К.травматични увреждания биха били значително
по-леки.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит по делегация от РС, гр. Варна свидетеля Г.В.Х..
В показанията си той заяви, че е познавал починалия
Й.от 1998 – 2000 г., били са колеги. Познава брат му, а със сестра му се е
запознал по – късно, 6 – 7 години след това. Знае че ищцата и починалия й брат
са живеели заедно, в едно домакинство, в Игнатиево, посещавал ги е там. Били са
много близки. Ищцата е била по – малката сестра и брат й много държал на нея, купувал
е неща за децата й. Имали емоционална връзка, включително и финансово се грижел
за нея, плащал и тока и водата. След смъртта му е виждал ищцата и тя е била
много тъжна, след инцидента не можела да повярва, че е починал. И сега,
понастоящем, продължава да страда за него.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 01.11.2015 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
В хода на
настоящото производство съдът прие за безспорно доказано наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество
по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. № 22114002790810
валидна до 16.11.2015 г., включително и към датата на катастрофата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, е починал братът на ищцата, от което тя е
претърпяла неимуществени вреди – скръб, душевна мъка, емоционална травма,
породена от тежкото и трагично събитие в живота – загубата на брат и много
близък човек, които вреди са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията
за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
От ответната страна
бе направено възражение за недопустимост на претенцията, пред вид факта, че ищцата
не попада в обхвата на лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г.
на ОСНГТК, доколкото пътнотранспортното произшествие, от което произтичат
претенциите й, е настъпило през 2015 г.
Настоящият съдебен състав не споделя направеното от
ответната страна и счита, че ищцата е от кръга на лицата, правно легитимирани
да предявят настоящата претенция, така, както те са очертани от цитираното
Тълкувателно решение на ВКС. Според приетото в него, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и, по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед
представените по делото доказателства, съдът счита, че такава връзка е налице.
Досежно размера на
исковата претенция съдът счита, че следва да намери приложение нормата на пар. 96, ал. 3 ПЗРН на КЗ.
Това е така, защото, както бе посочено по – горе,
ответникът възрази, при условие, че съдът намери иска за доказан по основание,
следва да определи обезщетение съобразно нормата на пар.
96а, ал. 3 КЗ, действащ към настоящия момент, според която до влизане в сила на
Наредба за утвърждаване на методика за обезщетяване на лицата по чл. 493а, ал.
4 КЗ – този размер е до 5 000 лв. Посочената разпоредба предвижда, че,
когато по изключение, други лица, извън кръга на тези по ал. 3, са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице, пред вид дълбоката и
трайна емоционална връзка помежду им, размерът на обезщетението за причинените
им продължителни болки и страдания от загубата следва да бъде определен до
5 000 лв. Тази разпоредба, както е посочено в самата нея, се прилага по
отношение на предявените претенции за периода 21.06.2018 г. – 07.12.2018 г.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата, на базата на
разпоредбите на пар. 96, ал. 3 ППЗРКЗ, вр. чл. 493а КЗ.
По
изложените съображения, съобразявайки посочените по – горе критерии, наличието
на трайна емоционална връзка и привързаност между ищцата и нейния брат,
обуславяща голямата й загуба, съдът намира, че
като обезщетение за претърпените от вреди следва да й бъде присъдена
сумата 5 000 лв., като в останалата част за разликата до претендирания в настоящото производство размер 200 000
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от
датата на увреждането – 01.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски, в размер 1, 26 лв., съобразно уважената
част от иска.
Пред вид липсата на доказателства за заплатено
възнаграждение на адвокат на ищцовата страна, съдът
намира, че такова не следва да се присъжда.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация и, пред вид възражението на ищцовата страна, в минимален размер 830 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.К.М., ЕГН **********, чрез адв. С.С. - ВАК, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от завеждане на
делото – 01.11.2015 г. до окончателното изплащане и разноски в размер 1, 26 лв., съобразно уважената част
от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 200 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.К.М. да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски адвокатско възнаграждение в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: