Определение по дело №636/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 80
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20215000600636
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Кр.Папаризов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600636 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК – чл.452 ал.1, изр. 2 от НПК.
С определение №465/09.12.2021г., постановено по ЧНД № 2725/2021г., Окръжен
съд – Стара Загора е заменил, на основание чл. 43а, т. 2 от НК, наказанието
ПРОБАЦИЯ, наложено на Г.В.Х.. със споразумение № 524/27.11.2013г. по НОХД №
2507/2013г. на Районен съд - Стара Загора, по отношение на неизтърпяната част от
наказанието от 1 година 2 месеца и 25 дни с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок на 7 месеца и 12 дни, което е постановено да се изтърпи при първоначален “ОБЩ”
режим.
Против определението е постъпила жалба от осъденото лице, чрез адв. Г., в която
се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, който се твърди да е постановен в нарушение на процесуалните, материално –
правните норми и след неправилна оценка на доказателствения материал. Твърди се, че
е изтекла давността за изпълнение на наказанието „Пробация“, поради което и към
днешна дата то е неизпълнимо, респективно, незаконосъобразна е замяната му с
наказание лишаване от свобода. Прави се искане да се отмени атакуваното
определение и да се постанови ново, с което да се остави без уважение предложението
на Председателя на П.с. при съдебен район – Стара Загора.
В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат жалбата и направеното
с нея искане по изложените съображения, които се доразвиват в пледоариите.
1
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив счита жалбата за
неоснователна, а определението за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените оплаквания и становищата на страните, в
контекста на приложимите законови разпоредби, намери за установено следното:
Жалбата на Г.В.Х.. е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса –
упълномощен защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.
Прочитът на атакуваното определение показва, че окръжният съд е фокусирал
своето внимание само върху решаване на въпроса - налице ли е системно
неизпълнение на наложени с влязъл в законна сила съдебен акт пробационни мерки и
дължи ли се това неизпълнение на обективни/субективни причини. Факти и
обстоятелства, изводими от приложените по делото доказателства и имащи отношение
към основното наведено по делото възражение – за изтекла абсолютна давност за
изтърпяване на наказанието „Пробация“ изобщо не са намерили място в съдебния акт.
На обстойното и подобно мотивираното оплакване, наведено от адв. Г. е отговорено
бланкетно и с противоречащи на закона доводи - че тъй като до сега / до датата на
съдебното заседание/ такова възражение не е било навеждано, то се явява
неоснователно. Поради казаното, и липса на мотиви се констатира при въззивната
проверка на атакуваното определение, освен, че по съществото си е неправилно и
незаконосъобразно.
Няма спор, че с влязъл в законна сила на 27.11.2013г. съдебен акт, постановен по
НОХД №2507/2013г. по описа на РС – Стара Загора на Г.Х. е наложено наказание
„Пробация“ за срок от три години. То е приведено в изпълнение на 10.01.2020г., като в
периода 20.12.2012г. – 29.12.2019г. Х. е изтърпял още три наказания „Пробация“,
наложени му по други НОХД. Поради отклонения на осъденото лице от изпълняване
на пробационните мерки, наложени с одобреното от съда споразумение по НОХД
№2507/2013г. по описа на РС – Стара Загора, на 16.11.2021г. от П.с. – Стара Загора е
взето решение да се предложи замяна на неизтърпяната част от пробацията с лишаване
от свобода и такова предложение на 18.11.2021г. е внесено в ОС.
Важно е да се отбележи, че и към датата на вземане на решението от пробационния
съвет и към датата на внасянето на предложението в ОС – Стара Загора Г.Х. вече се е
намирал в затвора и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода /считано
от 15.11.2021г./. Това поставя първия съществен въпрос за изхода на делото.
Съобразени ли са действията на пробационния съвет по вземане на решение за внасяне
на предложение по чл.451, т.2 от НПК, съответно, внасянето му в съда, с
императивната разпоредба на чл. 228, ал.3 от ЗИНЗС, която ясно и изчерпателно
предписва какво следва да се предприеме в очертаната по-горе обективна ситуация?.
2
Отговорът на този въпрос е отрицателен, защото според цитираната разпоредба, когато
по време на изтърпяване на наказанието пробация бъде приведена в изпълнение друга
присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на
пробационните мерки се преустановява, а пробационният служител изчислява
изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на съответния прокурор,
привел в изпълнение наказанието. Това е направено и пробационната служба е
уведомила РП – Стара Загора, че считано от 15.11.2021г. се преустановява
изпълнението на наказанието пробация, поради изтърпяване от Х. на наказание
лишаване от свобода, но след това са предприети действия по замяната на наказанието,
чието изтърпяване ден преди това е преустановено по силата на закона, с наказание
лишаване от свобода. Относимите към изпълнението на наказание пробация норми в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС не дават възможност за интерпретация и извършване на различна
преценка на ситуацията от законово разписаната, поради което изначало и само на това
основание внесеното предложение по чл.451, т.2 от НПК е следвало да се остави без
уважение.
На следващо място, не е спорно, че според чл.82, ал.4 вр. с ал.1, т.5 от НК след
изтичане на 3 години от влизане в сила на съдебният акт /изтичащ на 27.11.2016г./,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказанието пробация се
явява неизпълнимо. Този състав намира, че абсолютната давност за изпълнение на
наказанието пробация е изтекла и то не може да се изпълнява, респективно – не може
да се замени с лишаване от свобода. Казусът е специфичен и не се вмества в нито една
от предвидените в чл.228, ал.3 от ЗИНЗС хипотези, за които е приложимо даденото
тълкуване в ТР №3/2017г., н.о. на ВКС. Привеждането в изпълнение на наказанието
пробация, наложено на Х. през 2013г. едва през 2020г. не е поради това, че Х.
междувременно е търпял ефективно наказание лишаване от свобода или мярка за
неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”, а поради изтърпяване на
други наказания пробация. Такава хипотеза не е сред предвидените в чл.228, ал.3 от
ЗИНЗС, в които според ТР е прието, че давност не тече. Това личи и при прочита на
мотивите към ТР. В него са обсъждани само и единствено разписаните в чл.228, ал.3 от
ЗИНЗС хипотези и е казано, че само при реализиране на някое от основанията по
чл.228, ал.3 от ЗИНЗС обикновената и абсолютната изпълнителска давност не тече,
тъй като е налице фактическа и юридическа невъзможност за едновременно
изпълнение на две различни по вид и тежест наказания. Принципната забрана в
наказателния процес да се тълкуват разширително правни норми, когато това
тълкуване води до неблагоприятни за подсъдимото/осъденото лице последици, е мотив
този състав да не се съгласи с такова разширително тълкуване, което се прави и от
държавното обвинение, и от председателя на пробационния съвет.
И накрая, замяната на наказанието Пробация не е задължително и за това
законодателят в нормата на чл. 43а, т.2 от НК е посочил, че съдът може да го замени,
3
като освен наличието на формалните предпоставки е нужно да се обследват всички
причини и обстоятелства, довели до неизпълнение на наказанието. В тази връзка и за
пълнота на мотивите ще се отбележи, че за констатираното от пробационните
служители неизпълнение на пробационните мерки в периода след 07.09.2021г. по
делото са налични само констативни протоколи / л.83 – л.97/, без да е видно да са
правени опити да се установи дали неизпълнението на мерките се дължи на обективни
и извинителни, или, на субективни и неизвинителни причини, като обяснения от Х. не
са снемани. Вярно е, че в известен период от време той е бил неоткриваем, но на
22.10.2021г. е открит в дома си и му е връчена заповед за наказание, тоест, не е имало
обективна пречка и обяснения от него да се снемат за предходните му неявявания за
подпис, за срещи и за полагане на труд. При липсата им под въпрос са причините за
неизпълнение на пробационните мерки. Видно е от приложените по делото документи,
че по идентичен начин първоначално като неуважителни са счетени неявяванията на Х.
на дата 09.08.2021г. и следващите тази дата дни, но от Х. в последствие са представени
медицински документи за претърпяна злополука и тези неявявания не са отчетени като
неправомерни. Поради това, преди да се реши правилно неправомерно отклонение от
изтърпяване на наказанието ли е налице за Х. в периода 07.09. – 07.11.2021г. или
обективни причини са били налични, е било необходимо от последния да се изискат
обяснения или документи, удостоверяващи причините за неизпълнение на
пробационните мерки и едва ако такива не се представят да се предприемат
съответните законови мерки.
Логичният извод от всичко казано до тук е, че законосъобразния изход от делото
е отказ да се уважи внесеното предложение с правно основание чл.43а от НК. Като е
стигнал до противоположен извод, окръжният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да се отмени, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД:

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №465/09.12.2021г., постановено по ЧНД № 2725/2021г.,
Окръжен съд – Стара Загора и вместо това:
ОСТАВЯ без уважение предложението на П.с. – Стара Загора за замяна на
неизтърпяната част от наложеното на осъдения Г.В.Х.. със споразумение №
524/27.11.2013г. по НОХД № 2507/2013г. на Районен съд - Стара Загора наказание
„Пробация“ с наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5