Присъда по дело №2541/2020 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер                                           Година 2021                                   Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                             Шести наказателен състав

На двадесет и девети март

Година две хиляди двадесет и първа

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

Секретар: Красимира Манасиева

 

          като разгледа докладваното от Председателя наказателно частен характер дело номер 2541 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА С.Д.Н., родена на *** ***, българка, българска гражданка, работи, неосъждана, разведена, ЕГН **********

 

ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

 

На 31.12.2019/01.01.2020 година, в град Варна разгласила публично за Г.Н.Н. позорни обстоятелства, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение по чл.148 ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1  от НК.

 

          На основание чл.190 ал.1 от НПК осъжда частния тъжител Г.Н.Н. да заплати на подсъдимата С.Д.Н. сума в размер на 1000 лева представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото наказателно производство.

 

          Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                

 

 

МОТИВИ

 

КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 2541 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ.

 

Производството пред ВРС е образувано въз основа на постъпила в съда частна тъжба на Г.Н.Н. ЕГН ********** срещу подсъдимата С.Д.Н. ЕГН ********** с оглед извършено от нея престъпление наказуемо по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 31.12.2019год./01.01.2020год., в гр. Варна разгласила за публично за Г.Н.Н. позорни обстоятелства. Конкретните клеветнически според тъжбата думи и изрази са: „притеснявам, заплашвам и тормозя психически”

Първоначално частният тъжител е предявил в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимата и такъв е бил допуснат и приет за съвместно разглеждане, но с последваща молба е заявил, че се отказва от предявения граждански иск с определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 25.01.2021год. съдебното производство в частта на гражданския иск е било прекратено.

В съдебното производство тъжителят участва лично и се представлява от двама повереници – адв. Л. и адв. Н.. В пледоарията си по съществото на делото адв. Л. пледира за осъдителна присъда като излага становище за безспорна доказаност на обвинението както от обективна така и от субективна страна. Акцентира на съдържанието на постановлението за отказ да се образува наказателно производство издадено от прокурор при РП Габрово, както  и на обяснения дадени от св.И.К. по преписка на РП Габрово, както и на преписите от документи отдел „Закрила на детето” от които се установявало, че тъжителят бил подал само един сигнал до 31.12.2019год. в защита на своите права като родител. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да и бъде наложено справедливо наказание. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Във фазата по същество адв.Н. заявява, че поддържа изцяло казаното от адв.Л., а частният тъжител сочи, че подсъдимата изцяло се била съгласила с предложената социална услуга.

Защитникът на подсъдимата – адв. Н.Б. във фазата на съдебните прения пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че повдигнатото обвинение не е доказано. Сочи, че доказателства подзащитната му да е заявявала, че е била заплашвана от подсъдимия няма, а това, че е счела подаваните от него жалби до различни институции за неоснователни и споделила това в близкия си семеен кръг било нейно съждение, оценка и не изпълвало фактическия състав на престъплението клевета. Отправя искане за присъждане на направените разноски.

Подс. Н. участва лично в съдебното производство, но заявява, че не желае да дава обяснения по повдигнатото й обвинение. В последната си дума заявява, че не се чувства виновна, както и че счита, че комуникацията между двама души дори и бивши съпрузи и най-вече родители на деца не трябва да се осъществява чрез институциите за закрила на детето.

 

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Частният тъжител и подсъдимата били бивши съпрузи като от брака си имали две деца – близнаци родени през 2011год., родителските права върху които били предоставени на подсъдимата.

На 29.10.2019год. тъжителят подал сигнал до отдел „Закрила на детето“ с твърдения че подсъдимата не осигурявала достатъчно стабилна семейна за да могат децата да изградят и поддържат отношения на сигурна привързаност към всички лица които полагат грижи за тях, че подменяла целенасочено модела на поведение на бащата предвид присъствието на пореден друг мъж в нейния живот, че не обличала децата с дрехи втора употреба независимо от издръжката която той плащал, че жилището в което отглеждала децата било бивше общежитие и нямало тераса а подсъдимата пушела и др. като твърдял че били нарушени достойнството, метода на възпитание като върху децата били упражнявани форми на въздействие – физическо, психическо, вербално, противоречащи на техните интереси. В сигнала тъжителят изразил становище, че децата имат нужда и право на закрила по ЗЗД и поискал извършването на незабавна проверка. Във връзка със сигнала на подсъдимия била извършена проверка приключила със социален доклад за оценка на постъпилия сигнал касаещ детето Павел Н.. Решението вписано в доклада било, че не са констатирани рискове, налагащи предприемане на мерки за закрила. Посочено било, че с оглед на бъдещи рискове да се насочат към ЦОП.

Недоволен от работата на социалните работници и заключението на доклада на 15.11.2019год. тъжителят подал нова жалба до директора на Агенция за закрила на детето Варна. Отново била извършена проверка, която приключила със социален доклад касаещ детето Ирина Галинова Н.. Решението отразено в доклада било идентично с това досежно доклада касаещ другото дете. На 15.11.2019год. социален работник издал две направления за ползване на социални услуги с които насочил всяко едно от децата и техните родители – подсъдимата и тъжителя за ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа (ЦОП) с цел превенция на бъдещи рискове.

Вечерта на 31.12.2019год. срещу 01.01.2020год. подсъдимата се намирала в дома на сестра си находящ се в гр.Варна, където заедно с децата си, сестра си, нейният съпруг св. И.К. и техните деца празнували нова година. В новогодишната нощ подсъдимата споделила със сестра си и св. К., че тъжителят пускал сигнали (жалби) до социалните като си измислял различни поводи, както и че по този повод е била викана и е ходила при социалните с децата. Веднага след като чул горното св. К. се обадил по телефона на подсъдимия и му казал да остави подсъдимата на мира.

На 04.01.2020год. тъжителят подал сигнал в І РУ ОД на МВР Варна съдържащ данни за отправени от страна на св. К. по телефона заплахи за убийство и др. Образувана била преписка която била изпратена за отработване в РУП - Трявна. В хода на проверката по преписката били снети обяснения от св. К..

На 19.03.2020год. прокурор при РП Габрово издал постановление за отказ за да се образува наказателно производство по сигнала на тъжителя. Последният узнал за постановлението и подал въззивна жалба срещу същото. С постановление от 23.04.2020год. на зам. окръжен прокурор при ОП Габрово постановлението за отказ да се образува наказателно производство било отменено като били дадени указания за извършване на допълнителна проверка.

Запознавайки се с постановлението за отказ да се образува наказателно производство по неговия сигнал, тъжителят констатирал, че в него прокурорът е коментирал сведенията дадени в хода на проверката от страна на св. К. посочвайки че К. бил посочил, че в новогодишната нощ подсъдимата била споделила, че тъжителят не спира да я притеснява и да пуска неоснователни жалби срещу нея и да я заплашва и тормози психически.

Тъжителят се почувствал оклеветен и на 30.06.2020год. подал във ВРС частната тъжба, въз основа на която било образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. И.К. дадени непосредствено пред съда и приобщените по делото писмени доказателства – писмо от директора на дирекция „социално подпомагане“ Варна и приложените към него сигнал от Г.Н.Н. заведен с вх.№ СИГ/Д-В-899 от 26.10.2019год., сигнал от Г.Н.Н. заведен с вх.№ СИГ/Д-В 965/15.11.2019год. направление за ползване на социални услуги № НП/Д-В-759/15.11.2019год., социален доклад за оценка на постъпил сигнал  касаещ детето И. Г. Н., Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-В-760/15.11.2019год. касаещ детето П.Г. Н.,, Социален доклад за оценка на постъпил сигнал касаещ детето П.Г. Н., писмо изходящо от Дирекция „СП“ Варна изх.№ СГ/Д-В/899-002/22.11.2019год. адресирано до тъжителя, социален доклад за оценка на постъпил сигнал касаещ детето Ирина Галинова Н. и сигнал регистриран на 25.02.2020год., Сигнал подаден от Г.Н.Н. до агенция за закрила на детето вх.№ СИГ/Д-В/168 от 25.02.2020год., писмо изх.№ СГ/Д-В/168-001/13.03.2020год. изходящо от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна адресирано до тъжителя Г.Н., материалите по прокурорска преписка 464/2020год. по описа на РП-Габрово в това число постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.03.2020год. на прокурор при РП Габрово, постановление на зам. окръжен прокурор при ОП Габрово от 23.04.2020год., с изключение на съдържащите се в преписката писмени сведения и обяснения давани от когото и да било, като и всички останали приложени по делото писмени доказателства като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

От събраните в хода на съдебното доказателства съдът не кредитира единствено съдържащите се в прокурорската преписка писмени сведения и обяснения, в това число и такива давани от св. Калоянчев доколкото тези обяснения, сведения са без всякаква процесуална стойност за настоящото производство. Същите са давани в хода на предварителна проверка възложена по ЗСВ, пред полицейски служители от лице без каквото и да било процесуално качество и без предупреждение за наказателната отговорност по чл.290 от НПК от една страна, а от друга кредитирането на тези обяснения като писмени доказателства както счита защитата би било в нарушение на основните принципи в наказателния процес – принципите на устност и непосредственост, в каквато насока е налице и достатъчно константна съдебна практика. На същото основание съдът не кредитира и фактическите констатации отразени в постановлението за отказ да се образува наказателно производство по сигнала на тъжителя подаден с оглед отправена му от св. К. заплаха за убийство. Отделен е въпроса, че посоченото постановление за отказ е без каквато и да било обвързваща съда доказателствена сила досежно отразените в него фактически констатации. С такава се ползва само влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и то единствено и само досежно извода на прокурора, че деянието не съставлява престъпление или не е извършено от лицето срещу което се е водило наказателното производство.

 

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:

 

С частната тъжба на подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че на 31.12.2019год./01.01.2020год., в гр. Варна разгласила за публично за Г.Н.Н. позорни обстоятелства. Конкретните клеветнически според тъжбата думи и изрази са: „притеснявам, заплашвам и тормозя психически”

Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната оценка за личността.

Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ като съгласно теорията „Наказателно право особена част – престъпления против правата на човека” с автор Александър Стойнов и константната съдебна практика ако пострадалия не е конкретно назован клевета няма.

Изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено в две форми – чрез разгласяване (довеждането до знанието на трето лице) на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия, както и чрез преписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. 

„Позорни обстоятелства” съгласно закона и константната съдебна практика са онези конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е опасно за доброто име на човека като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Те трябва да са обективно твърдени факти които се отнасят до укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от естество да накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд, поведение обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на обществената оценка за него, която той получава в средата в която живее, а не да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в съзнанието на пострадалия. Изпълнителното деяние на клеветата изисква деецът да съобщи твърдения, такива, които изхождат от него и зад които той застава с думите си претендирайки че тези обстоятелства са факт. Клеветническата информация и под формата на неистински позорни обстоятелства и под формата на приписано престъпление следва да бъде изрично съобщена като конкретни факти от обективната действителност със съответната индивидуализация по време, място, начин на осъществяване – т.е съобщените от дееца факти не могат да се обективират по пътя на тълкуването, съжденията, предположенията, асоциациите и други форми на мисловно-логическа дейност защото тази дейност не се поддава винаги на обективен контрол относно нейната правилност.  Предмет на клеветата са разпространени неистински позорни обстоятелства или приписани престъпления, за които деецът знае че не са извършени. Тези факти трябва да бъдат обективно твърдени, а не да се подразбират като се изхожда индивидуално от собственото разбиране на конкретното лице защото престъплението е деяние съществуващо в обективната действителност, а не само в нечие съзнание. Обвинение не може да се повдига за внушение от казаното, а само за действително казаното. Позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи, от определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, резултати от който са нееднозначни и неподлежащи на доказване. Отговорността може да се търси само за казаното, но не и за това което е искано да се каже или да се внуши. На още по-силно основание деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения. В тази насока е налице достатъчно константна съдебна практика /Р22-95-ІІІ н.о., Р80-98-ІІ, Р №70 от 25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Р № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. още ред други).

Престъплението е резултатно като за да е довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното престъпление. 

От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено както с пряк така и с евентуален умисъл като във всички случаи деецът следва да съзнава позорният характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния  характер на приписаното деяние.

Съгласно теорията и константната съдебна практика  извън обхвата на клеветата остават случаите при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания от които произтичат определени правни последици. В тези случаи деецът упражнява права гарантирани му от Конституцията и законите като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени права като реализира предоставените му за целта правни възможности.

В случая с тъжбата е повдигнато обвинение за осъществена от подсъдимата клевета под формата на разгласяване на позорни обстоятелства в устна форма пред И.К. и други хора празнували съвместно в новогодишната нощ на 31.12.2019/01.01.2020год..

В хода на съдебното следствие на първо място не бяха събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на повдигнатото с тъжбата обвинение, че подсъдимата изобщо в новогодишната нощ е казала пред И.К. и пред други лица, че тъжителят я „заплашва и тормози психически“ от които думи и изрази тъжителят се е почувствал оклеветен.

В тази връзка посочените в тъжбата факти се отричат по категоричен начин от св. К., който в показанията пред съда сочи, че не е чувал подсъдимата да казва, че е била заплашвана и тормозена от подсъдимия.

Безспорно от показанията на този свидетел се установява, че подсъдимата е споделила, че подсъдимият я притеснявал като пускал жалби до социалните. Горното обаче представлява субективна оценка, субективно  нейно възприятие (;чувство), а не факт който подлежи на установяване и доказване. Отделен е въпроса, че от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият действително е подавал сигнали до социалните и е изисквал извършване на проверка по тях излагайки своето виждане защо децата му имат нужда от закрила, което виждане е меко казано несериозно – подсъдимата нямала възможност да взема децата от занималнята и те седели до 18:30ч. на люлките пред занималнята с трето лице; майката обличала децата с дрехи втора употреба, които били обработвани със специални химикали които били отровни и опасни за здравето; жилището в което живеели децата не било подходящо за отглеждане на деца защото нямало тераса; че подсъдимата пушела и във връзка с тези сигнали подсъдимата е била викана и са провеждани срещи с нея и децата.

Безспорно подаването на сигнали до институциите е конституционно гарантирано право както счита защитата. Как обаче подаването на тези сигнали се отразяват на засегнатото от тях лице, в частност как се чувства засегнатото лице е негова субективна представа, чувство, а не е факт, който подлежи на доказване.

От друга страна споделянето от страна на подсъдимата в най-близкия й семеен кръг (сестра и зет) как се чувства, дори и да е казала, че се чувства тормозена психически и е била заплашвана от бившия си съпруг, за което доказателства по делото няма, то няма как и да се приеме, че същата осъществява престъплението клевета, разгласява позорни обстоятелства за подсъдимия, доколкото това престъпление изисква от обективна страна накърняване доброто име на пострадалия завоювано в обществото, съответно отрицателно влияние на обществената оценка за него, която той получава в средата в която живее или работи, а в случая се касае за разговор между близки роднини, в който е споделено субективно усещане, което е и напълно нормално. Именно най-близките са хората на които човек може да сподели как се чувства. Ако се приеме, че споделеното с такива хора може да осъществява състав на престъпление, както очевидно считат тъжителя и неговите защитници, то и посещението при психиатър и психолог, пред които също се споделят чувства би следвало да попадне под ударите на закона, ако лицето създаващо дискомфорт на пациента узнае за споделеното, което е меко казано несериозно.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че подсъдимата С.Д.Н. не е извършила вмененото й с частната тъжба престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по възведеното й обвинение.

В изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване определен с нормата на чл.102 от НПК, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства  за установяване на обективната истина по делото, но въпреки това доказателства които да докажат обвинението /което по силата на чл.103 от НПК е в тежест на тъжителя/ по несъмнен начин не бяха събрани. 

 

С оглед крайния изход на делото (подсъдимата бе оправдана по повдигнатото й обвинение) и като взе предвид, че в наказателното производство подсъдимата е направила разноски за адвокатско възнаграждение на защитаващия я в хода на наказателното производство защитник – адв. Н.Б. в размер на 1000лв., на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителят да заплати на подсъдимата посочената по-горе сума в размер на 1000лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: