Р
Е Ш Е Н И Е
София, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5374/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са регресни
искове от З. „Л.И.“ АД, *** против Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 , КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 274 887,15 лв., представляващо изплатеното от застрахователя обезщетение за
претърпени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.09.2007 г., ведно със сторените разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 14.09.2007 г. около 03:00 ч., в. София на ул. *********непълнолетният
Н.С.Г., управлявайки л.а. БМВ с рег.№ ********, собственост на Г.Р.Ц., без да
притежава свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол, нарушава
правилата за движение по пътищата и се удря в крайпътно дърво в резултат на
което автомобилът се завърта около дървото и впоследствие се удря в стена. В
резултат на ПТП са починали пътуващите в лекия автомобил М. М. и И. С..
По случая е образувано н.о.х.д. № 5388/2009 г., на СГС,
НО, 2 с-в, по което е постановена присъда с която Н.С.Г. е признат за виновен
за настъпилото ПТП.
За автомобила причинил катастрофата ищецът твърди да е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със З. „Л.И.“ АД по застрахователна полица № 223077068145 със срок на
покрит застрахователен риск от 06.07.2007 г. до 05.07.2008 г.
По – нататък в исковата молба се твърди, че наследниците
на М. М. - съпруга И.М.М.а и родители Д. М. Д. и Р.И.Д.а са предявили съдебен
иск е образувано гр.дело № 10529/2012 г. СГС, І-10 с-в, по което настоящият ищец
З. “Л.И.“ АД е осъден да заплати на наследниците по 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди. Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на З. “Л.И.“ АД – ответника Н. Николов и констатациите и извода на съда имат
обвързваща сила по отношение на него. Решението на СГС е потвърдено от САС.
Въз основа на влязлото в сила решение е образувано изп.д.
№ 20147860401900 на ЧСИ М.М.. С преводно нареждане от 22.12.2014 г. ищецът е
преведел сумата 294 619,24 лв., като от нея претендира в настоящото
производство заплащане от ответника по реда на регреса на сумата 274 877,15
лв., включваща 150 000 лв. – главница и мораторна лихва за периода от
14.09.2007 г. до 18.12.2014 г. в размер 124 877,15 лв., със законните
последици – лихви и разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства. В исковата
молба е поискал назначаване на експертизи, но, пред вид процесуалното поведение
на ответната страна, поддържа само искането за съдебно – счетоводна експертиза.
По същество моли съда да уважи изцяло предявения иск,
като му присъди разноски по списък.
Ответникът Н.С.Г. оспорва исковете по основание и размер.
На първо място счита, че искът е недопустим и неоснователен, поради
погасяването му по давност.
Признава
следните факти, изложени
в исковата молба: че е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 5388/2009
г. по описа на СГС, 2-ри състав, с която е признат за виновен за това, че на
14.09.2007 г. е реализирал ПТП, без да притежава свидетелство за
правоуправление на МПС, като е причинил смъртта на М. М. и И. С., както и на
телесни повреди на останалите участници. Не оспорва, че наследниците на М. М. -
И.М.М.а, Д. М. Д. и Р.Д.Д.а са предявили иск срещу З. „Л.И.” АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в което ответникът имал качество
на трето лице помагач. Не оспорва представените към исковата молба
доказателства и поради това счита, че не следва да се уважават
доказателствените искания на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От събраните в
хода на настоящото производство доказателства се установява по безспорен начин,
че на 14.09.2007 г. около 03:00
ч., в. София на ул. *********Н.С.Г. – тогава непълнолетен, управлявайки л.а.
БМВ с рег.№ ********, собственост на Г.Р.Ц., без да притежава свидетелство за
правоуправление и след употреба на алкохол, нарушил правилата за движение по
пътищата вследствие, на което е реализирал ПТП, като автомобилът се ударил в
крайпътно дърво, завъртял се около дървото и впоследствие се удря в стена. В
резултат на катастрофата е причинена смъртта на пътуващите в лекия автомобил М.
М. и И. С..
Доказа се, а и не се спори по делото, че по образуваното
във връзка с инцидента н.о.х.д. № 5388/2009 г., на СГС, НО, 2 с-в е постановена
присъда, с която Н.С.Г. е признат за виновен за настъпилото ПТП.
Доказа се и
фактът, че по отношение на лекия автомобил „БМВ с рег.№ ********, към момента на настъпване на ПТП-то, е било налице
валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
при ищцовото дружество № № 223077068145 със срок на покрит застрахователен риск
от 06.07.2007 г. до 05.07.2008 г.
С решение № 10529/2012 г. СГС, І-10 с-в, потвърдено от
САС, ищецът, в качеството си на застраховател, е осъден да заплати на наследниците
на М. М. - съпруга И.М.М.а и родители Д. М. Д. и Р.И.Д.а на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер по 50 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2007
г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на З. “Л.И.“ АД – ответника Н.С.Г.
По делото не се спори, че въз основа на влязлото в сила
решение е издаден изпълнителен лист на 11.12.2014 г. и е образувано изп.д. №
20147860401900 на ЧСИ М.М., по което ищецът З. “Л.И.“ АД е превел с платежно нареждане,
уникален рег. № BORD07753688 от 22.12.2014 г. сумата 294 619,24 лв. За
посоченото обстоятелство бе назначена и приета, като неоспорена от страните, и
съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице установи извършеното на
посочената дата плащане по посоченото изпълнително дело.
Други доказателства, релевантни за правния спор, по
делото не са представени.
При така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 227 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на
увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай че е
последният е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
Посочената
разпоредба предпоставя, че, за да възникне регресното право на застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е
бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на
моторни превозни средства, по силата на който застрахователят да е изплатил на
увреденото трето лице застрахователното обезщетение за вреди, в резултат на
осъществен деликт от застрахованото лице /наличие на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД/, при управление на моторното превозно средство при настъпване на
пътно-транспортното произшествие в хипотезите на т.1, предл.1 или предл.2.
В настоящото производство безспорно
се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, във връзка със
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по
отношение на автомобила, чиито шофьор е причинил катастрофата.
Установи се и че по време на
действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие - процесното ПТП, по повод на което застрахователят е изплатил присъдено
на пострадалите лица застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, съобразно влязлото в сила решене на гражданския съд, описано по - горе.
С оглед на това съдът намира за
установено наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.
45, ал. 1 ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от
което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия, както
и тези на валидно възникналото застрахователно правоотношение и реализираните
последици от изплащане на застрахователно обезщетение след настъпването на
застрахователно събитие..
На следващо място се установи и,
че ответникът Н.С.Г.,
който е причинил процесното ПТП, е управлявал лекия автомобил след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта.
С оглед
изложеното, съдът приема, че, след изплащане на дължимото на пострадалия
застрахователно обезщетение, е налице възникнало регресно право в полза на
застрахователя на база на посочената по – горе норма, пред вид факта, че
застрахованият, при настъпване на ПТП е управлявал автомобила след употреба на
алкохол с концентрация над допустимата по закон норма, което обуславя правния извод,
че претенцията е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло
така, както е предявена – за сумата 274 887,15 лв.
Съдът, обсъждайки
направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, намира същото за неоснователно, пред вид факта, че ищецът
е платил на пострадалите лица сумите по изпълнителното дело на 22.12.2014 г., а исковата молба е заведена на 15.11.2019 г. и към този
момент не е изтекъл визираният в ЗЗД погасителен давностен срок.
С оглед изхода на делото на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, представляващи д.т. по предявения иск в размер 10 995,
48 лв., 300 лв. депозит за експертиза и ю.к. възнаграждение 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ****, на основание чл. 274, ал. 1, т.
2 , КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 274 887,15 лв., представляващо изплатеното от застрахователя обезщетение за
претърпени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.09.2007
г., ведно със
сторените разноски, съответно: д.т. по предявения иск 10 995, 48 лв., 300
лв. депозит за експертиза и ю.к. възнаграждение в размер 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: