№ 768/9.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на девети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 919 по описа на съда за 2020
г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на РУ
Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик против Решение № 409/10.07.2020 г., постановено
по н.а.х. дело № 589/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 19-0340-002130 от 21.02.2020 г. издадено от Началника на РУ - Септември при ОДМВР
гр. Пазарджик, с което на Я.З.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд и постановено друго, с което да се потвърди изцяло издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по касационната жалба – Я.З.Г., редовно призован, се представлява от адв. П.,
който по изложени съображения моли съда да потвърди решението на районния съд,
с което е отменено издаденото наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението
на Районен съд гр. Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено,
съответно потвърдено издаденото наказателно постановление.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 26.11.2019 г. в 20,50 часа, в гр. С. на ул.
„В.", в посока за с. З. е управлявал лек автомобил „М.. .." с per., собственост
на В. П. А. от с. Д., като при извършената проверка по редовността на документите,
било установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като автомобилът
бил със служебно прекратена регистрация на 06.10.2019 г. на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП. В резултат на това на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е съставен
акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
накърняване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е приел, че не е посочено
точното място на извършване на нарушението. В акта и НП е посочено, че нарушението
е извършено в гр. С., ул. „В.“, в посока за с. З., като неясно било на кой точно
участък от посочената улица е извършено нарушението, респ. е бил спрян за проверка
водачът на МПС. Районният съд е приел също така, че не е дадено ясно и точно описание
на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН не е посочено по какъв начин и
с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила, нито по каква причина е
прекратена регистрацията на МПС – то. Съдът е приел, че тези обстоятелства са съществени
и съставляват елементи от фактическия състав на нарушението и непосочването им в
описанието на нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере
какво точно административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира
своята защита. Предвид на това е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на
чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН при съставянето
на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - при издаването на НП.
Районният съд е приел също така,
че не е установено жалбоподателят да е действал виновно, т.е. субективният елемент
от състава на административното нарушение не е доказан до необходимата степен на
несъмненост. В мотивите на оспореното съдебно
решение е посочено, че не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито
една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било извършено
адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.
С оглед на това обжалваното
наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно.
Касационната инстанция намира
за неправилни изводите на районния съд поради следното:
Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на възприетата фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи и притежават нормативно изискуемите реквизити, визирани
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а именно: описание на нарушението, датата
и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
нарушени. Спазени са разпоредбите на чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН,
не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Видно от изброените по-горе
реквизити мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен и не въвежда в заблуждение наказаното лице, нито ограничава правото му
на защита.
Настоящата касационна
инстанция намира, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице
е осъществило състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от
субективна страна. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, в относимата
редакция (Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят
е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях
и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени
в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл.
15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена
възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление
на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, пр. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото е безспорно установено,
че ответникът Я.Г. е управлявал посоченото МПС, поради което е имал качеството
"водач" на МПС - факт, който не се оспорва по делото, управлявал е
МПС по път, отворен за обществено ползване, както и че автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на посочения автомобил е
извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като съгласно същата,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В настоящия случай, регистрацията на този автомобил е била служебно прекратена още
на датата 05.11.2019 г., който факт също не се оспорва.
Настоящият състав намира за неоснователни
доводите изложени в мотивите на оспореното решение за липса на форма на вината
– пряк умисъл, поради факта, че нарушителят не е знаел за прекратената регистрация.
В случая прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята
на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията, още повече, че собственикът на
описаното МПС е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира
в законоустановения двумесечен срок. Непререгистрирането в законоустановения срок
на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта
също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още
"несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
след като в конкретния случай, водачът е управлявал автомобил, който не е бил
регистриран в законоустановения двумесечен срок. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът
е осъществил от субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не
е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна
форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно
административнонаказващият орган е приел наличието на вина при извършване на нарушението
от страна на Я.Г., при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.
Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В обстоятелствената част на
АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен и съответства на посочената
за нарушена разпоредба, която е действала към момента на извършване на
нарушението и на постановяване на наказателното постановление. Описанието на
нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение
нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат
съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в
административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното
нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е
конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Ето защо направените оплаквания в касационната
жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр. Пазарджик
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0340-002130 от
21.02.2020 г. издадено от Началника на РУ - Септември при ОДМВР гр. Пазарджик, с
което на Я.З.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/