Решение по дело №266/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С., с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1030-000913 от 21.01.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив - Р. К. П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в“ от ЗДвП по отношение на М. А. А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Според жалбоподателя заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Твърди се, че е издадена в несъответствие с целта на закона, противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи за липса на фактически и правни основания в заповедта.

В с.з. адв. С. поддържа жалбата и допълнително посочва, че след като в заповедта е цитирана боди камера, то същата боди камера би следвало да е част от административно-наказателната преписка, като жалбата е подадена на 04.02.2025г. то с оглед чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е следвало преписката, ведно с боди камерата да е била представена в срок до 11.02.2025 г. Поддържа, че непредоставянето на запис е във вреда на административно-наказващия орган, като върху него лежи тежестта за доказване на предварителните констатации по процесната заповед. Според адв. С., доколкото на 21.01.2025г. М. А. е отказал да даде обяснения по случая, то дори да са били задавани описаните в заповедта въпроси то това е станало против волята на А. като същият нито е бил наясно, че е записван, камо ли пък да е бил уведомен какъв би бил резултата от евентуалните му „грешни“ отговори. Посочва, че дори и да се приеме, че са налице и двете предпоставки на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП (незнание на правилата за движение и извършване на немаловажно нарушение), то по никакъв начин в производството не се доказа каква е връзката между тях. По отношение на настъпилото ПТП се поддържа, че не е доказана вината на А.. Твърди се нарушение на чл. 69, ал. 2 от ЗМВР, както и че А. има проблеми със слуха, съгласно ТЕЛК-ово решение и не е известно дали служителите са спазили задължителното изискване по чл. 106а, ал. 1 от ЗМВР за евентуално назначаване на тълковник. Счита, че показанията на Г. дадени в с.з. противоречат на твърденията изложени в ЗППАМ. Позовава се на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП, във вр. с чл. 202 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като според показания Г. страните са се карали и има ли са спорове относно вината, но въпреки това не са изпълнени служебните задължения съгласно чл. 99 от Инструкция № 9121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и не са съставени необходимите документи, а е съставен двустранен протокол между страните. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив, в писмена молба изразява становище а неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 21.01.2025 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена на 04.02.2025 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1327935/21.01.2025 г.

Според констатациите изложени в акта на 28.12.2024г. около 12:00 часа в община Родопи на път II-86 км.14+750, М. А. А. управлява товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР с рег.№ [рег. номер], собственост на МЮ НАД ООД, ЕИК ****, като извършва следното нарушение: при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не пропуснал движещото се по нея МПС [Марка] с рег. № [рег. номер]. В АУАН е посочено, че нарушението е допуснато поради незнание на правилата за движение, като на зададени контролни въпроси на водача, същият отговорил както следва: Въпрос: При извършване на маневра, която е свързана с преминаване изцяло или частично в съседна пътна лента, кой е с предимство? Отговор: Аз съм с предимство щом съм в кръговото. Въпрос: Подаването на светлинен сигнал за извършването на маневра осигурява ли ви предимство пред другите водачи? Отговор: Остави го мигача, аз съм в кръговото и се движа направо. Въпрос: При наличието на три пътни ленти в кръстовище с кръгово движение, колко автомобила имат право да навлязат в кръстовището? Отговор: Тя няма право да влиза в кръговото щом аз съм там, трябва да чака. Изрично в АУАН е посочено, че се издава във връзка с преписка рег. № 432000-18417/2024г., като контролните въпроси към водача са зададени в условията на аудио и видеозапис с бодикамера номер 1027. Като нарушена разпоредба актосъставителя е посочил чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Изрично е посочено, че от нарушението имуществени вреди са претърпели: Б. Р. А., с [ЕГН], като вредите са описани в протокол за ПП с материални щети № 2025-1024-50262. Актът е подписан от М. А. А. със следното възражение: „Не съм съгласен, тя се движеше на път без предимство“.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б."в" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на М. А. А. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Издадена е Заповед № 1030з-57/24.01.2025г., с която на основание чл.62, ал.2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в ЗППАМ № 24-1030-000913/21.01.2025г., като на местата където е вписано отнетото със ЗППАМ СУМПС вместо СУМПС № ********* да се чете СУМПС № *********.

От страна на ответника по делото са представени още: докладна записка рег. № 1030р-2391/2025 от 31.01.2025г. ; заявление от 31.12.2024г. на М. А. А. до началник РУ 01 Пловдив за преразглеждане на случая; обяснение от М. А. А. от 21.01.2025г., в което лицето е посочило: „Във връзка с подаденото от мен заявление за ПТП от 28.12.2024г. отказвам да давам допълнително обяснение“; писмени обяснения на Б. Р. А. и Ш. Е. А., и двете от 16.01.2025г.; жалба на М. А. А. с вх. № от 06.01.2025г. до Началник сектор ПП и КАТ към ОДМВР, относно сключен на 28.12.2024г. двустранен протокол за ПТП; Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 8121к-2836/11.03.2024г. на главния секретар на МВР за преназначаване на старши инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив; справка за нарушител водач; Наказателно постановление № 25-1030-000641 от 14.02.2025г.

От страна на жалбоподателя са представени: опис - заключение по щета, писмо от Лев Инс и снимки на автомобил с рег. № [рег. номер].

По делото са разпитани свидетелите А. Е. Г. и И. А. К.-Л..

Свидетелят Г. заяви, че си спомня процесния случай на лицето М. А., като е обработил произшествието и е съставил акта на база на произшествието. След предявяване на АУАН № 1327935 от 21.01.2025г. на лист 19 по делото свидетелят заяви, че той е съставил този акт. Г. посочва, че той е посетил въпросното ПТП, бил е на произшествието и затова по-късно издал акта. Не е бил, когато е станало произшествието, при настъпването му, а впоследствие били изпратени на мястото. Свидетелят заяви, че на место са констатирали и описал в акта, че жалбоподателят карал в средна лента в кръгово, което е с три пътни ленти, преминава излиза от Пловдив, един джип влиза след него в крайна дясна лента, настига го и господина от средна лента решава да прави десен завой по път II-86, без да пропусне дясно движещия се до него автомобил. П. Г. описва, че отишъл на место, всичко е заснето със служебен таблет, разяснено е на страните, кой е виновен и кой не е, попълнили двустранни протоколи и след известно време постъпила жалба в Пътна полиция, че не е съгласен с констатациите. На место по следите от удара, от падналите части от двете МПС-та свидетелят установил посочените констатации. Г. посочва, че когато пристигнал на местопроизшествието от удара автомобилът бил влязъл в ръкава на околовръстното, на път II-86. Изрично посочва, че е помогнал за съставяне на двустранния протокол, защото се карали и водача казал, че не може да пише, че не е в състояние да пише. Свидетелят заяви, че са се карали за това кой е виновен, кой не е, но им разяснили кой е виновен и кой не е, като господинът отказал да съставят техен (на служителите) протокол и казал, че е съгласен за двустранен протокол и му помогнали да го попълни. Г. сочи, че няма спомен, може и той да е попълнил констативния протокол, може и колежката му, с която били на местопроизшествието.

След предявяване на двустранен протокол, приложен на лист 22 гръб от делото, свидетелят заяви, че това е двустранния протокол, който попълнили, както и че той го е писал за двете страни.

По отношение на въпросите задавани към М. А., Г. заяви, че именно той му задавал въпроси и колежката, която работила по жалбата – другата свидетелка, като имало боди камера със звук и запис, която била поставена на бюрото. Уведомил М., че го записват с боди камера и му казали, че има видео и звукозапис. Изрично свидетелят посочва, че са разяснили какви биха били последиците от отговорите на въпросите му и М. А. казал, че всички в България са корумпирани и няма да отговаря, той им плащал заплатите. Г. няма спомен дали М. А. е отказвал да даде обяснения. След предявяване на обяснение от М. А., приложено на лист 23 по делото, свидетеля заяви, че не си спомня дали това обяснение е било преди или сред разпита с боди камерата.

Свидетелят К. – Л. заяви, че си спомня за случай с ПТП, с участник М. А. А., като тя не е посещавала произшествието. К. – Л. посочва, че е инспектор към Пътния контрол, сектор „Пътна полиция“ Пловдив и този случай дошъл при нея като преписка във връзка с подадена жалба, с която господина изразява несъгласие по повод настъпилото ПТП на 28 декември, което произшествие е било посетено от екип на Пътна полиция. Свидетелят пояснява, че екипът е извършил оглед на място, събрали са сведение от участниците, както и от свидетелите и са установили кой е виновния водач и тогава господинът се е съгласил с тях, отказал се е от това да бъде обработено произшествието по административен ред от Пътна полиция и е поискал съставяне на двустранен протокол, където доброволно се е посочил в графа „А“, а именно на виновния водач, но на следващия ден е подал жалба в Първо районно, която по компетентност е изпратена и разпределена за работа на нея. Свидетелят посочва, че след като видяла жалбата, изслушала колегите, които й обяснили какъв е механизма на настъпване на ПТП и се запознала със снимките, които били направили, също стигнала до изводите, до които те са стигнали относно това чия е вината. К. – Л. сочи, че господин Аптулязис отишъл след като билк повикан в сектор „Пътна полиция“, разяснили му каква е ситуацията, той продължил да твърди, че не е виновен за настъпването на ПТП-то и в този случай закона изисквал те да му съставят акт и да издадат протокол за ПТП с материални щети. Свидетелят посочва, че връчила призовка на господина да се яви на 21 януари, когато Г. бил на работа и в нейно присъствие, и в присъствието на колегата им С. му бил съставен АУАН. Съставянето на акта и неговото предявяване според свидетеля станало на фона на аудио видеозапис, за което господина бил предупреден.

Свидетелят пояснява, че тъй като при задаване на въпросите господина твърдял, че не е виновен за настъпилото ПТП, тъй като щом е дал мигач движещия се в съседна пътна лента автомобил е длъжен да му осигури предимство стигнали до извода, че нарушението е извършено поради незнание на правилата за движение и в тази връзка му задали контролни въпроси. Иизрично К. – Л. заяви, че въпросите са зададени от колегата й и на тях А. е отговорил по начина, по който са отразени в АУАН и ЗППАМ. Свидетелят потвърди отразеното в акта, че са зададени същите въпроси, така както е отразено в акта, включително имало и допълнителни реплики, които не са отразени в акта: „вие сте корумпирани“, „цялата държава е корумпирана“, „аз ви плащам заплатите“. В с.з. свидетелят посочи още, че М. А. бил уведомен за въпросите, които ще му се задават, свързани със ЗДвП и бил уведомен какво ще се случи. ЗПАМ била издадена веднага след като му предявили АУАН. На лицето било разяснено, включително и от колегата на К. - Л., че ако поради незнание на правилата за движение законът предвижда отнемане на свидетелството до успешно полагане на проверовъчен изпит. Свидетелят поясни, че боди камерата била в нейната стая, в която работи, както и че господинът от самото начало започнал да обяснява, че не е виновен за ПТП-то защото е дал мигач. След предявяване на обяснението, приложено на лист 23 от делото, свидетелят заяви, че това обяснение не е снето от нея и че не може да каже от кой е снето.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и безпротиворечиви.

От трето неучастващо по делото лице – началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, към ОДМВР – Пловдив е представено писмо, според което съгласно министерска заповед, рег. № 8121з-1739/24.10.2023 г. и на основание т. 6 от раздел IV на указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение-персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства, видеофайловете се съхраняват за срок от 30 дни. Към посочената дата (21.01.2025 г.) за установеното нарушение видеофайлове не могат да бъдат предоставени.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив. Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началници на групи в сектор „Пътна полиция“. Видно от приетата по делото Заповед № 8121К-2836/11.03.2024г. на главен секретар на МВР инспектор Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Неоснователно е възражението, че в заповедта не са посочени фактически и правни основания за издаване на акта. Напротив ЗППАМ е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/. Освен позоваване на акта за установяване на административно нарушение в мотивите на заповедта са възпроизведени конкретните съображения на издателя на акта за установените от него нарушения на правилата за движение, че те не са маловажни и са извършени поради незнание, т.е. изложил и е мотивирал обстоятелствата от фактическия състав на принудителната административна мярка.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“в“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешното полагане на проверочен изпит" се налага на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение. Юридическите факти, включени в хипотезата на правната норма са немаловажно нарушение, извършено поради незнание, както и изискването за кумулативното им наличие.

Извършването от водач на моторното превозно средство административно нарушение се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. В случая безспорно е установено нарушение на чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. АУАН е съставен от А. Е. Г., който е посетил и мястото на произшествието. Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. заявява, че на место са констатирали, че жалбоподателят карал в средна лента в кръгово, което е с три пътни ленти, преминава излиза от Пловдив, един джип влиза след него в крайна дясна лента, настига го и господина от средна лента решава да прави десен завой по път II-86, без да пропусне дясно движещия се до него автомобил. Свидетелят посочи, че по следите от удара, от падналите части от двете МПС-та установил посочените констатации. Актът е подписан от жалбоподателя с възражение „не съм съгласен, тя се движи на път без предимство“. При тези фактически констатации, съдът счита, че безспорно е установено извършването на нарушение на чл. 25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. По същество жалбоподателят не отрича извършването на това административно нарушение и не представи доказателства, които да оборват отразените в акта факти, съответно да налагат други правни изводи.

По преписката е представено Наказателно постановление № 25-1030-000641 от 14.02.2025г., с което на М. А. А. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на 04.03.2025г., като по делото няма данни, а и не се твърди същото да е оспорено по надлежния ред. Дори и да е оспорено, то следва да се отбележи, че наличието на висящо съдебно производство по оспорване законосъобразността на НП, издадено по повод на същото произшествие, не влияе по никакъв начин върху законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (в този смисъл Решение № 21/10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 271/2010 г. по описа на Административен съд - Габрово, оставено в сила с Решение № 999 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2011 г., VII о.). С наказателното постановление се реализира административната отговорност на лицето за извършено от него административно нарушение, а ЗППАМ цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Нарушението на чл. 25, ал.2, пр.1 от ЗДвП в случая не е маловажно нарушение по смисъла на § 6, т. 32 от ЗДвП, тъй като не отговаря на едно от изискванията - незначителност на отклонението от нормативно предписаното поведение на участника в движението. Описаното нарушение е довело до настъпване на пътнотранспортно проишествие с материални щети, поради което не е маловажно по смисъла на закона. В тази насока практиката на ВАС: Решение № 15911 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14548/2016 г., VII о., Решение № 3096 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 151/2018 г., VII о., , Решение № 9663 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2011 г., VII о.

Установи се по делото, а и жалбоподателят не отрича, че е отговарял на зададените му въпроси така както е записано в АУАН и обжалваната заповед. Всъщност това обстоятелство се потвърди и от двамата разпитани свидетели. Свидетелят К. – Л. заяви, че въпросите са зададени от колегата й и на тях А. е отговорил по начина, по който са отразени в АУАН и ЗПАМ, като имало и допълнителни реплики, които не са отразени в акта: „вие сте корумпирани“, „цялата държава е корумпирана“, „аз ви плащам заплатите“.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Според ал.2 на същата разпоредба полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването, като в съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване, а съгласно ал.3 в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Разпитана в съдебно заседание свидетелят К. – Л. посочи, че тя е връчила призовка на М. А. да се яви на 21 януари. В действителност по делото не е приложена призовката до лицето, но съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото свидетелят Г. заяви, че са разяснили на М. А. какви биха били последиците от отговорите на въпросите му, а К. – Л. заяви, че М. А. бил уведомен за въпросите, които ще му се задават, свързани със ЗДвП и какво ще се случи.

Що се отнася до възражението, че непредоставянето на запис е във вреда на административно-наказващия орган, като върху него лежи тежестта за доказване на предварителните констатации по процесната заповед, разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАНН на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателя касае представянето на преписката по издаването на НП, а не по издаването на ЗППАМ. Според писмо на началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОДМВР-Пловдив, съгласно министерска заповед, рег. № 8121з-1739/24.10.2023 г. и на основание т. 6 от раздел IV на Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение-персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства, видеофайловете се съхраняват за срок от 30 дни и към посочената дата (21.01.2025 г.) за установеното нарушение видеофайлове не могат да бъдат предоставени. Непредставянето на записа от бодикамера номер 1027 не е съществено процесуално нарушение и не води до извод за незаконосъобразност на наложената административна мярка, доколкото от една страна жалбоподателят не отрича по същество, че са му зададени въпросите отразени в акта, нито отрича, че е отговорил по начина отразен в АУАН и ЗППАМ.

По отношение на възражението, че на 21.01.2025г. М. А. е отказал да даде обяснения по случая, видно от приложеното на лист 23 по делото обяснение, жалбоподателят е отказал да даде обяснение във връзка с подаденото от него заявление за ПТП на 28.01.2024г., но няма данни да е отказал да отговаря на контролни въпроси във връзка със знанието на правилата за движение по пътищата.

Неоснователно е възражението, че доколкото А. е имал проблеми със слуха, не е известно дали служителите са спазили задължителното изискване по чл. 106а, ал. 1 от ЗМВР за евентуално назначаване на тълковник. Няма данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя да е представил експертно решение на ТЕЛК пред служителите на ОДМВР – Пловдив или да ги е уведомил, че има загуба на слуха. Експертно решение на ТЕЛК е представено с жалбата до съда. От отговорите на зададение му контролни въпроси, се установява, че М. А. е чул и разбрал въпросите.

Доказана е и връзката между незнанието на правилата за движение и извършването на немаловажно нарушение, доколкото контролните въпроси са именно във връзка с извършеното от М. А. нарушение на чл. 25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Единият от контролните въпроси е именно: „При извършване на маневра, която е свързана с преминаване изцяло или частично в съседна пътна лента, кой е с предимство?“. На този въпрос М. А. е дал следния некоректен отговор: „Аз съм с предимство щом съм в кръговото“. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.81, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, престрояването е преминаване от една пътна лента в друга, за да се продължи движението направо, да се завие или да се излезе от платното за движение. Съгласно ал. 2, преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза. Когато се извършва едновременно престрояване на пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, сигнализирани с пътен знак Д1, първи се престроява водачът, който се намира в дясната пътна лента.

Даденият от жалбоподателя некоректен и самонадеян отговор сочи, че водачът не е знаел правилата за движение, или ако ги е знаел умишлено не ги е спазил, което в конкретния случай е с еднакви правни последици (в този смисъл Решение № 13801 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2016 г., VII о.).

Не е налице и противоречие в показанията на свидетеля Г. дадени в с.з. с изложеното в оспорената заповед. Според свидетеля, М. А. е карал в средна лента в кръгово, което е с три пътни ленти, преминава излиза от Пловдив, един джип влиза след него в крайна дясна лента, настига го и господина от средна лента решава да прави десен завой по път II-86, без да пропусне дясно движещия се до него автомобил. Според отразеното в ЗППАМ, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, М. А. не е пропуснал движещото се по нея МПС.

Съгласно чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Според чл. 202 от ППЗДвП, при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи. В действителност от показанията на свидетеля Г. се установява, че първоначално между страните участници в ПТП е имало спор относно вината, но след като служителите на ОДМВР – Пловдив им разяснили кой е виновен и кой не е, М. А. отказал да съставят техен (на служителите) протокол и казал, че е съгласен за двустранен протокол, като Г. помогнал за попълването, тъй като А. казал, че не е в състояние да пише. Показанията на свидетеля Г. във връзка със съгласието на М. А. за вината му и да подпише двустранен протокол се потвърждават и от писмените обяснения приложени по преписката от другия участник в ПТП - Б. Р. А., както и от писмените обяснения на Ш. Е. А., която се е возила в автомобила на Б. А..

По отношение на представеното от жалбоподателя писмо от застрахователна компания ЛЕВ ИНС (адресирано до собственика на МПС ГРЕЙТ УОЛЛ ХОВЕР с ДК№[рег. номер]) следва да се отбележи, че е частен документ и по правило, формалната доказателствена сила на частен документ не се отнася до неговото съдържание, а сочи само, че документът е издаден от посочения в него издател. Верността на частния свидетелстващ документ се преценява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. В писмото е посочено, че по преписката са представени документи и са събрани данни, от които не може да се направи категоричен извод относно това чие виновно поведение е довело до настъпване на произшествието, като другият участник в ПТП-то е подал жалба до Административен съд – Пловдив, с която обжалва Протокол за ПТП № 2025-1024-50262, с който е констатирано произшествието. От спраква в деловодната система на съда се установи, че по жалба на М. А. А. е образувано адм. дело № 265/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив. По посоченото дело е постановено определение № 1621 от 19.02.2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М. А. А., срещу протокол за настъпилото пътнотранспорто произшествие с бл. № 2025-1024-50262-1/21.01.2025 г., съставен от А. Е. Г. – полицай при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив и е прекратено производството по административно дело № 265 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пловдив. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед нормата на чл.171, т.1 б.“в“ от ЗДвП основните релевантни за спора факти са извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение поради незнание и тяхното кумулативно наличие. В случая АУАН се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото, и при условие, че формалната доказателствена сила на АУАН серия GA № 1327935/21.01.2025 г. не е опровергана, то несъмнено е установено наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. В хода на проведеното административно и съдебно производство, жалбоподателят не представи надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта. Компетентният орган е посочил предвидения в закона срок – до успешното полагане на проверочен изпит, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Издаването на ПАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП е при обвързана компетентност. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на прекомерност, а е функция на действащия правов ред.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона. Тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешното полагане на проверочен изпит, препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000913 от 21.01.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив, поправена със Заповед № 1030з-57/24.01.2025г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в“ от ЗДвП по отношение на М. А. А. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Решението не подлежи на обжалване.