№ 703
гр. Варна, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Р. АС. чрез
особения й представител адвокат А.П. срещу решение № 201 от 26.11.2021 г., постановено
по гр.д.№ 183 по описа за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че К. Р. АС. дължи на Агенция по заетостта –
София на основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК във връзка с
член 92 от ЗЗД сумата от 629,72 лева, представляваща неустойка по точка 3.1 от договор №
311-0195-19-22072 от 31.05.2019 г. за обучение на безработно лице по проект
„Предизвикателства” на АИКБ, включен в НПДЗ 2019 г., сключен между страните на
основание член 30б, алинея 1, точка 1 и член 58а, точса 3 от Закона за насърчаване на
заетостта, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на
заявлението по член 410 от ГПК /23.11.2020 г./ до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК №
633 от 25.11.2020 г. по ч.г.д.№ 1124/2020 г. на РС – Провадия; както и е осъдена К. Р. АС. да
заплати на Агенция по заетостта - София на основание член 78, алинея 1 и алинея 8 от ГПК
сумата от общо 75 лева - разноски в заповедното производство - и сумата от 25 лева -
разноски за внесена държавна такса за исковото производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и евентуално за
незаконосъобразност на решението. Излага се, че е налице различие в основанието,
посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и в това, което е посочено в
исковата молба, което води до недопустим иск, респективно и решението е недопустимо и
подлежи на обезсилване и прекратяване на производството. Като основание за
незаконосъобразност на атакуваното решение се сочи, че Агенцията по заетостта е имала
възможност да замени отпадналото лице, но не го е сторила. Също така неправилно
1
първоинстанционният съд е отхвърлил направено възражение за нищожност на клаузата за
неустойка поради нейната прекомерност и нарушение на добрите нрави. Счита се, че
договорената клауза за неустойка води до несправедливо обогатяване на кредитора.
Действително направените разходи за ищцата са в размер на 40 лева, а договорената
неустойка в размер на 600 лева плюс 5 % лихви върху нея е прекомерно висока. Намира, че
ищецът е неизправна страна по договора, респективно няма право на неустойка. Иска се
обезсилване на постановеното решение и заповед за изпълнение, евентуално - отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излагат се аргументи в посока, че обжалваното решение не е
недопустимо, защото няма разминаване в размера на претендираната сума, както и в
основанието, доколкото в исковата молба същото само е прецизирано с оглед характера на
всяко едно от производствата. Възразява се, че са били налице предпоставките за заменяне
на обучаемото лице с друго. Твърди се, че претендираната неустойка е в размер на
направените разходи за ответницата по обучението й, като се набляга, че не е установено
неизпълнение от страна на обущаващата организация и следователно не са били основания
за неплащане от страна на АЗ. Поддържа, че така уговорената неустойка не е прекомерна,
тъй като е в размер на претърпените вреди поради виновно неизпълнение от страна на
обучаемото лице – ответницата по иска.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалбд е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
С въззивната жалба е поискано определяне и внасяне от страна на Агенцията по
заетостта на размер на възнаграждението на особения представител на въззивницата,
доколкото същата е представлявана от такъв. Искането се явява основателно, поради което и
на основание член 47, алинея 6, изречение второ от ГПК следва да бъде задължена Агенция
по заетостта – София да внесе сумата от 300 лева за възнаграждение на особения
представител.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ЗАДЪЛЖАВА Агенция по заетостта – София да внесе сумата от 300 лева – депозит за
възнаграждение пред въззивната инстанция на особения представител на ответницата в срок
до първото по делото заседание пред въззивната инстанция.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.04.2022 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3