№ 95
гр. Перник, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200195 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4304872 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Н. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено на 24.12.2020г. в 11:37 часа, когато
в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч с
мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-M с
радар 579 е заснет движещият се лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *** с
установена стойност на скоростта от 72 км/ч, при което превишението е 22
км/ч.
Санкционираното лице В. Н. К. излага в жалбата подробни
съображения, че е настъпила погасителната давност по чл. 11 от ЗАНН, вр.
чл. 80, ал.1, т.5 от НК за реализиране на административнонаказателната й
отговорност и претендира за отмяна на атакувания ЕФ.
Жалбоподателят В. Н. К. – редовно призован за съдебно заседание, не
се явява и не се представлява от пълномощник.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в
съда е изразено становище за основателност на жалбата, тъй като
1
наказателното преследване е погасено по давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимен
субект имащ правен интерес, пред компетентния съд и е депозирана в
предвидения 14-дневния срок, което се доказва от отразена в извлечението от
АИС дата на връчване на ЕФ - 15.01.2024г. и датата на регистриране на
жалбата пред АНО - 29.01.2024г.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 24.12.2020г. в 11:37 часа в населеното място гр. Перник, кв. „Бела
вода”, път І-6, км 76+300, до храм „Св. вмчк Георги Победоносец” при общо
валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч, с мобилна система за
видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-M с радар 579 заснела
движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Форд Фокус” с рег.
№ *** със скорост от 75 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:40 часа до
12:40 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на В. Н. К., ЕГН **********. В отсъствие на
последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу
нея процесния ЕФ, с който отчетената скорост била редуцирана на 72 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 22 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.3 от същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че В. Н. К., ЕГН ********** е легитимен
собственик на лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***, с който е извършено
процесното нарушение, поради което и тя е субект на вмененото нарушение
по силата на чл. 188, ал.1, пр.2-во от ЗДвП.
Съдът намира, че е основателно направеното в жалбата възражение, че
2
административнонаказателното преследване на санкционираното лице е
погасено поради изтичане на обикновения давностен срок за това, което е
основание за отмяна на обжалвания ЕФ, като съображенията са следните:
В чл. 11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част
на Наказателния кодекс (НК) относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №
1/2014г. на ВКС и ВАС, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК,
т.е. към разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, касаеща обикновената
давност от три години и тази на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца.
В конкретния случай, деянието е извършено на 24.12.2020г., поради
което и абсолютната погасителна давност от четири години и половина ще
изтече на 24.06.2025г., т.е. към датата на постановяване на съдебното решение
не е налице хипотезата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК за
прекратяване на административнонаказателното производство на това
основание.
Налице са, обаче, предпоставките посочени в чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
касаещи обикновената давност от три години. Съображенията са следните:
От приложената към административнонаказателната преписка справка
от АИС-АНД за датите на съставяне и връчване от системата за сигурно
електронно връчване на оспорения ЕФ серия К, № 4304872 се установява, че
процесния ЕФ е съставен на 26.12.2020г., т.е. към този момент не е бил
изтекъл изискуемия се по чл. 80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок от датата на
нарушението – 24.12.2020г., касаещ обикновената погасителна давност.
Съгласно чл. 81, ал.2 от НК с това действие на надлежните органи,
предприето спрямо преследваното лице давността е била прекъсната, след
което е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
26.12.2023г. без да са били предприети други действия от надлежните органи
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. връчването на ЕФ
на санкционираното лице на 15.01.2024г. (съгласно представената справка от
АИС-АНД) е осъществено след изтеклия на 26.12.2023г. тригодишен срок,
предвиден в чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Именно изтичането на
обикновената давност преклудира възможността на АНО да реализира което
и да било от правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, в което се включва и налагането на административно
наказание.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че макар и към момента на
постановяване на настоящото решение да не са минали повече от четири
години и шест месеца от датата на извършване на нарушението, то
административнонаказателното преследване е погасено по давност с
изтичането на обикновената давност за това, което е основание за отмяна на
3
процесния ЕФ като незаконосъобразен.
Тъй като от страна на санкционираното лице са наведени единствено
твърдения за погасила се административнонаказателна отговорност, които са
основателни, съдът намира, че не следва служебно да се произнася по
отношение на съставомерните елементи на нарушението, спазването на
задължителните формални изисквания за използване на АТСС съгласно
действащата законова регламентация и наличието на задължителните
реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4304872 на ОД на МВР Перник,
с който на В. Н. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от
същия закон, установено на 24.12.2020г. в 11:37 часа, когато в населено място
при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч с мобилна система за
видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-M с радар 579 е заснет
движещият се лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *** с установена
стойност на скоростта от 72 км/ч, при което превишението е 22 км/ч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4