Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 03.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 16883 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск от А.П.Д. ЕГН
**********,***, против И.Ц.Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, с правно основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД, за отмяна
на извършеното на 09.01.2003г. дарение с нот.акт №**, том *,
дело № **/ *****г. на СВ- Варна, до размера на подареното а именно, 1/2 ид.част от следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № /*****/, находящ
се на петия етаж във вход „*" на бл.* /*****/-*,
построен на ул."*****" в гр.Варна, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.**, стълбищен коридор, ап.**, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** /*****/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна
площ, коридор и изба на ап.**, както и
1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, поради непредоставяне на
издръжка.
Предявен е по делото и евентуален иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, от А.П.Д. ЕГН **********,***, против И.Ц.Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, с правно основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД, за отмяна на
извършеното на 09.01.2003г. дарение с нот.акт № **, том *, дело № **/ ****г. на
СВ- Варна, до размера на подареното а именно, 1/2 ид.част от следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** / *****/, находящ се на петия етаж във
вход „*" на бл.П /*****/-*, построен на ул."*****" в гр.Варна, с
площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници: квартална улица, ап.**, стълбищен коридор, ап.**, заедно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** /*****/ с площ от 5,05 кв.м., при граници:
тревна площ, коридор и изба на ап.**, както и 1,8648 % ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание извършен от
надарения опит за убийство на дарителя.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата е дъщеря
на ищцата, на която на 09.01.2003г. дарила собствената си 1/2 ид.част от следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № ** / *****/, находящ се на петия етаж във вход „*" на бл.* / *****/-*,
построен на ул."*****" в гр.Варна, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.**,
стьлбищен коридор, ап.**, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** /*****/
с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.**, както
и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като си запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърлената част от имота. Дарението е обективирано в нот.акт № **, том *,
дело № **/ **** г. на СВ- Варна.
Твърди, че към настоящия момент живее и работи в *****,
където гледа възрастна жена /на 95 години/ срещу заплащане. Връща се в България
сравнително често, по 4-5 пъти в годината.
Сочи, че с течение на времето след дарението ответницата започнала да проявява неблагодарност към нея и да се държи грубо.
Твърди, че към настоящия момент се нуждае от издръжка,
която поискала от ответницата, а тя отказала да я даде. Основава иска си на
твърдението за недаване на издръжка.
Твърди, че ответницата разполага
със средства за издръжката й, тъй като е омъжена за немски гражданин
/от български произход/ и от няколко години живее в ****. Междувременно си закупили жилище в гр.**** /там е и постоянния й адрес/ и това
е семейното им жилище, където пребивават, когато се връщат в България. Родило им се и детенце.
Твърди, че здравословното й състояние с напредването на годините прогресивно се влошава. Още през
миналата година започнала да изпитва
затруднения с краката при ходене, направо куцала, но нямала време да си обърне внимание. Едва през тази
година, при едно от по-продължителните й завръщания в
България, решила да се погрижа за здравето си
и посетила специалисти - ортопеди. Поставена й била бе диагноза: първична гонартроза, двустранна. При
консулта със специалистите, и било обяснено, че
заболяването гонартроза представлява артроза на колянната става /в случая двустранна/, като се придружава с оток на
коляното. С развитието на заболяването може да се стигне до изкривяване на
подбедрицата навътре към другия крак. Поради болката и ограничените движения
настъпва отслабване (хипотрофия) на бедрената мускулатура откъм засегнатата
страна. Болните може да накуцват и да се придвижват с едно или повече помощни
средства. При нея накуцването вече го имало. Единственото
средство да се спре нейното развитие, било да се оперира.
Имало и по-съвременен метод на лечение, като лазерната терапия, която
спестявала хирургичната намеса в голям процент от случаите. С доходите, които получава обаче, не била в състояние да
си позволи лечение.
Твърди, че в България получава пенсия в размер на 397,02
лв., а доходите й в ***** са на месец по 300
евро, за гледането на 95-годишната В.П..
Заболяването, което
й било открито, налагало поддържаща терапия и хранителен режим, свързани със
закупуването на скъпо струващи медикаменти
и
хранителни продукти и рехабилитация.
По евентуалния иск твърди, че между страните възникнал
конфликт на 02.08.2020г. / неделя/, във вечерните часове - около 21,30ч., в
процесното жилище, находящо се в гр.Варна, ул."*****", *******, който
прераснал във физическо насилие от страна на ответницата спрямо ищцата, „граничещ“
с опит за убийство, а именно:
На посочените дата и час
ищцата помолила ответницата на другия ден /03.08.2020г./ да се яви при нотаруиус
Р.Т.където ще бъде и брат й, за да коментират и евентуално да се споразумеят,
да подпишат документи, с които да уредят отношенията си във връзка с процесния
недвижим имот. Ответницата била видимо раздразнена и започнала да бие детето си, а ищцата се
опитала да я спре. Тогава тя се нахвърлила срещу нея с думите: „Вън, махай се
от тук, това жилище е мое, ще те убия", при което я блъснала в стената. Ответницата
се подпряла в стената, като единствено леко се е натъртила. Уплашена успяла да си вземе чантата и да напусне
жилището.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
Оспорва предявения иск и твърденията в исковата молба.
Твърди, че винаги е помагала финансови на майка си и
се е държала уважително с нея. Оспорва да е упражнявала тормоз спрямо майка си.
Твърди, че жилището е придобито от родителите й в
режим на СИО. Останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот след смъртта на баща й Ц.Д.Ц.
/поч.на 19.12.2019г/ наследили по равно по ¼ ид. част с брат й П.Ц.Д.,
тъй като родителите им са разведени от 1995 г.
Твърди, че майка й живее и работи в ***** повече от 7
години, като си идва в България за около 7 дни през лятото, когато е в отпуск.
Обикновено се уговаряли да се видят във Варна по време на нейната отпуска, за
да бъдат заедно и да види внучката си. Твърди, че никога майка й не е говорила
за „влошено здравословно състояние", нито изглеждала да е болна от нещо.
Напротив през лятото на 2020г. изглеждала жизнена и енергична и не е куцала.
Никога не е споделяла, че парите не и стигат, както и
че има нужда от издръжка. Напротив, пращала е подаръци за празници и рождени дни
или пари да купи подаръци за нея и детето.
Твърди, че майка й не живее в процесното жилище, а е
го е предоставила изцяло за ползване на брат й П., който живее в него заедно
със съпругата си и детето си въпреки, че съпругата му има собствено жилище, в
което живеели доскоро, но се премесили в апартамента и отдават жилището на
съпругата му под наем.
Твърди, че през август 2020г. докато били и двете във
Варна, майка й проявила странно и напористо желание да отиде при избран от нея
нотариус и да подпише някакви документи, свързани с наследството от баща й. Но
доколкото нищо конкретно не й било обяснено и не й предоставили предварително
документите, за да ги прегледа, както и поради факта, че била сама с детето, тя
не отишла при указания нотариус. Поради това майка й започнала по телефона да я
нагрубява, обижда и да обяснява, колко не била добре. Допуска, че изреченоето
по телефона било с цел някой друг да чуе тези думи. След този разговор,
ответницата си събрала багажа и с детето напуснала Варна. След това не са се
виждали.
Твърди, че майка й се осигурява в
Социалноосигурителният институт на ***** (ИКА-ЕТАМ), където живее и работи и
очаква да получи пенсия и от ***** или добавки към пенсията в България.
Винаги е показвала, че не и липсват средства и има добър
жизнен стандарт, както и възможност се лекува, ако се наложи. Например
подменила изцяло коронките на всички зъби последните 3 години в ***** за
собствена сметка, където цените са много по-високи от тези в България. При
идването си в България пътува също и със самолет. В периода август-декември
2020г. е пътувала за периода от 4 месеца 3 пъти *****-България и обратно, за
разлика от предишни години, когато пътува веднъж годишно за по 5-7 дни.
Никога не е гонела майка ми от апартамента. Не е имала
нищо против майка й да ползва целия апартамент, който в момента се ползва
единствено от брат й и семейството му.
По електронната поща в началото на ноември 2020г.,
получила поканата за издръжка с нелепи твърдения, че я тормозела и малтретирала
физически, което граничело с опит за убийство. След консултация с адвокат,
разбрала, че това са причините, поради които се разваля дарение. След
получаване на поканата, в края на 2020г се обърнала към медиатор - адв.Б.З.,
вписан като медиатор към ВОС. С писмо по ел.поща от 21.12.2020г., медаторът
я уведомил, че брат й иска заедно с
майка им да закупят нейната ¼ ид.ч. от имота и да върне 1/2 ид.част от
имота на майка си. С писмо по ел.поща 13.01.2021г. медиаторът я уведомил, че
майка й категорично отказва да влиза в преговори по повод доброволното решаване
на спора.
Сочи още, че и брат й и жена му са заявявали, че не
желаят тя да ползва апартамента, когато идва в България, тъй като е тясно.
Твърди, че представените 2 броя амбулаторни листи към
исковата молба са от 25.09.2020г. и 17.11.2020г., т.е. с дата след август
2020г., когато отказала да се яви пред нотариус.
Сочи още, че посоченото заболяване „първична
горантроза" е хронично заболяване, широко разпространено при жени след 40
години. Не се препоръчва операция в начален стадий. За нейната болест има
направления за лечение (гимнастика, физиотерапия и т.н.), който се предписват
от лекар и се поемат от здравната каса – НОИ, вероятно и от гръцката здравна
каса, по която също е осигурена. Лекарствата се приемат само при проява на
болка за определен период, а не постоянно /в амб.лист в анамнезата е посочено,
че се появява болка на 5-6 месеца/.
Твърди, че е недопустимо да бъде обосновавано искането
за издръжка на бъдещи разходи, свързани с бъдещо влошаване на заболяването.
Предполагаемите медицински разходи, които очаква да има в бъдеще не могат да се
определят като „трайна нужда от издръжка," тъй като тази нужда от
допълнителна издръжка е предполагаема.
Твърденията, че още преди години има влошаващо се
здравословно състояние сочи за неистински. За пръв път в поканата от месец
ноември 2020г. споменава за здравословни проблеми. На анамнезата от
25.09.2020г. пише: „От няколко дни се оплаква от болки.“
Сочи още, че предписаните й лекарства не са с висока
цена и са напълно във възможностите на майка й. Съгласно
амбулаторен лист от 29.09.2020г. са предписани „Целбрекс" с цена около 14
лева и „Фламексин" с цена около 8
лева, а от 17.11.2020г. е предписана хранителна добавка, за която е представила
само рецепта.
Ищцата признава, че получава месечна пенсия в размер
на 447.02 лева в България и 300 Евро, от доходи в работа в *****, но
ответницата твърди, че ищцата получава и доходи от други трудови дейности в *****,
тъй като работи на повече от едно място. Сочи още, че минималната работна
заплата в ***** е 758 евро, а доходите, които майка й реализира са поне в този
размер.
Сочи още, че ищцата притежава и наследствени имоти,
получени по наследство от нейната майка - идеални части от къща с двор в гр.****,
наследствени земи в област ****, като получава доходи от рента над 1000 лева
годишно от наследствени земи в област ****.
Има запазено право на ползване върху дарената й 1/2
ид. ч. процесния имот, като е предоставила имота за ползване от брат й. Не е
известно дали брат й заплаща наем.
Осигурява се в Социалноосигурителният институт на *****
(ИКА-ЕТАМ), което й дава право на пенсия в ***** и е здравно осигурена е в *****,
което и дава достъп до безплатно здравеопазване както в *****, така и в
България.
Разполага със значителни спестявания от работата си в
чужбина, като е споделяла, че в българска банка има над 18000 евро, намеквала
е, че има и спестявания в гръцка банка.
Дори и само с признатите доходи, майка й имала
възможност да се издържа сама.
Дори и майка й да имала трайна нужда от издръжка, то
ответницата нямала обективна възможност да я осигури. В момента не извършва
трудова дейност. Останала без работа през 2020г., получавала обезщетение от
„Бюрото по труда" през 2020г. както следва-за м-ц 06.2020г-108 лева, м-ц
07.2020г- 207лв, м-ц 08.2020г- 189лв., м-ц. 09.2020г-36 лева.
Освен това върху дарената й ½ ид.част от
процесния имот майка й има запазено
право на ползване, което е предоставила на сина си П. Ц.. За останалата 1/4
ид.ч. от същия имот, придобита по наследство от баща й, ответницата не получава
доходи, тъй като брат й, който ползва апартамента не й заплаща обезщетение по
чл.31 от ЗС.
По заведения евентуален иск, оспорва изцяло твърдените
факти: че е биела детето си, че се е нахвърлила върху ищцата с думите "Вън,
махай се оттук, това жилище е мое, ще е убия", че е започнала да блъска
ищцата.
Дори тези факти да бяха истина, то пак не би бил
налице осъществен състав на престъплението "опит за убийство". Опитът
за убийство съставлява умишлено престъпление от общ характер, като
установяването му следва да стане с влязла в сила присъда.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, а по същество поддържа само главния, а ответницата
поддържат отговора си и моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на евентуалност искове за
отмяна на дарение с правна квалификация 1. чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД и 2. чл.227,
ал.1, б.“а“ от ЗЗД.
Дарението
е едностранен безвъзмезден договор. Същият се сключва с дарствено намерение,
изключващо търсенето на насрещна престация. С него дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. По изключение дарението може да
бъде отменено на определени основания, изрично и изчерпателно изброени в чл.
227 от ЗЗД. По никакви други съображения не може да бъде отменено дарение /дори
и при последваща промяна в отношенията между страните в т.ч. и в дарственото
намерение
В
хипотезата на чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД дарението може да бъде отменено когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
За
основателността на иска следва да се установи по несъмнен начини, че дарителят
е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да си осигури сам, и от друга
страна, че такава е поискана от надарения и последният е отказал да я даде. В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички
горепосочени предпоставки на иска. В тежест на ответника е да докаже ако
твърди, че би поставил себе си и лицата, които по закон издържа в
по-неблагоприятно положение от дарителя, в случай, че предостави издръжка на
дарителя.
За
разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и
гледане, нито гледане, нито издръжка се дължат от надарения като насрещна
престация по договора за дарение. Дарственият акт е безвъзмеден – надареният не
престира нищо срещу получения дар. Същността на облигационната връзка, както и
правилата на морала и етиката обаче изискват от надарения, когато дарителят
изпадне в материално затруднение, което иначе би посрещнал, разполагайки с
подареното имущество, да се отзове и го подпомогне. Моралното задължение за
благодарност и помощ при нужда се трансформира в правно, доколкото дарителят
поиска издръжка. Неизпълнението му, стига надареният да не постави себе си и
лицата, които по закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, е
признато от законодателя за обществено укорима форма на непризнателност и
основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Съгласно
Решение
№ 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1302/2010 г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решение № 473 от 20.01.2012 г., постановено по гр.д. № 263/2011 г. по
описа на ВКС, IV г.о., нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува
към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено
нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на
поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба,
която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно,
или пък да е отпаднала.
От
доказателствата по делото се установява, че с две писма, изпратени от ищцата
чрез адв. З. С. на 07.10.2020г. по телепоща на двата известни адреса в България
на ответницата – в гр. **** и гр. Варна, ищцата е поискала заплащане на
издръжка поради налични проблеми в опорно-двигателния апарат, изискващи
скъпоструващо лечение. Двете писма са върнати като непотърсени.
Въпреки
това изявлението е достигнало до знанието на ответницата, доколкото с писмо,
изпратено по ел. поща чрез адв. Д. П., на 03.11.2020г., същата е отказала
заплащане на издръжка, поради това, че ищцата не се нуждае от такава, доколкото
работи в *****, получава пенсия и има спестявания в банка, както и поради
факта, че ответницата е безработна и се грижи за малолетното си дете.
Установява
се още, че към датата 10.10.2020г. ищцата е работела в *****, видно от
декларацията на работодателя й В.П.. /Датата в
декларацията на работодателя, че ищцата работи при него, не е дата на сключване
на трудовия договор, а дата на деклариране/.
Установява се още, че ищцата е напуснала работа при посочения
работодателя в ***** на 02.09.2021г., т.е за периода 10.10.2020г. - 02.09.2021г.
е полагала труд в Република *****.
Съгласно
декларацията на В.П., А.Д. е наета на работа в жилището на работодателя с
месечна заплата от 300 евро. От представените от ответницата данни от Евростат
относно минималната работна заплата в *****, се установява, че същата е в размер
на 758 евро за 2020г., т.е. декларираното под страх от наказателна отговорност
трудово възнаграждение е под нормативно определения минимум. Поради това съдът
тълкува декларацията в смисъл, че или работодателят заплаща жилището и
осигурява издръжката на работника /и в този смисъл следва да се тълкува, че
ищцата е „наета в жилището“/ или ищцата не работи на пълен работен ден при
посочения работодател.
Съгласно
удостоверението от НОИ /л. 9 от делото/, ищцата получава в България пенсия,
която е в размер на 397.02лв. към 09.2020г.
По отношение на нуждата от издръжка:
Ищцата твърди, че страда от заболяване, което налага
скъпоструващо лечение, от което произтича нуждата от издръжка.
От събраните по делото доказателства – медицинска
документация и СМЕ, се установява, че лицето А.Д. страда от дегенеративно
ставно заболяване - Остеоартроза (гонатртроза и спондилоза), като заболяването
е прогресиращо и е в начален стадий - I рентгенов стадий (начална форма).
Остеоартрозата е заболяване, което се характеризира с
бавна прогресия в рамките на години и дори десетилетия. През този период
пациентът понижава своята физическа активност, което го прави по-податлив на
заболявания, асоциирани със заседналия начин на живот (вкл. затлъстяване и
диабет). То е хронично и бавно прогресиращо заболяване, което е с
по-благоприятна прогноза в сравнение с други ставни болести. Лечението на
заболяването включва намаляване на симптомите и забавяне на хода на болестта,
корекция на рисковите фактори (ако това е възможно), но въпреки това
заболяването прогресира и е естествен ход на остаряването на целия организъм.
Като се вземе в
предвид, че заболяването се обостря и оплакванията се засилват при натоварване
и се успокояват при почивка, става ясно, че се изисква един разумен баланс между
почивка и движение. Хроничното натоварване при ищцата в голяма степен е
свързано с дългогодишната й професия като болногледач на пациент с екстремно
затлъстяване, включващо непрекъснато вдигане, обръщане и обслужване на
пациента, което води до тежко натоварване на носещите стави на крайниците. В
дългосрочен план, то би довело до прогресия на заболяването и задълбочаване на
оплакванията. Насърчава за провеждане на курсове на балнео-санаториално
лечение, физиотерапия и физически занимания за укрепване на бедрената
мускулатура. Ищцата няма наднормено телесно тегло, няма вродени или придобити
деформитети, които биха довели до задълбочаване на дегенеративния процес. Последна
фаза на усложнение на това заболяване е оперативно лечение, т.е. смяна на
ставата, но на този етап заболяването не е в тази фаза.
Налага се „интермитентно лечение с НСПВС“, т.е. прилагане
на нестероидни противовъзпалителни средства, само по време на обостряне на
симптомите, това е симптоматично лечение при поява на болка и/или оток. Налага
се още и хондропротективно лечение за забавяне на прогресията - това може да са
хапчета, прахчета или вътреставни инжекции, съвместно с курсове на
балнео-санаториално лечение и физиотерапия. В
началните стадии на заболяването се започва с перорално хондропротективно
лечение - терапия през устата, а впоследствие, когато процесите напреднат, се
препоръчват вътреставни инжекции.
Преди
освидетелстването, от ортопед е било назначено само симптоматично лечение с
НСПВС, като след прегледа и
пролежаването в клиниката за изследване по
време на изготвянето на СМЕ, се препоръча симптоматично (НСПВС),
хондропротективно и балнео-санатриално лечение.
Симптоматичното
лечение с НСПВС и лечението с хондропротектори не се поема от здравната каса,
докато балнео-санаториалното лечение и физотерапията могат да се ползват по
каса след препоръка на специалист и при липса на лабораторна активност на
заболяването.
В състоянието, в което се намира ищцата, се препоръчва
симптоматично лечение, с НПВС, което да излекува симптомите, болката,
сковаността и евентуално наличието на отток. Оток по време на прегледа липсва,
но ищцата споделя на вещото лице, че е имала такъв. По данни на вещото лице, пазарната
цена на симптоматичните препарати е между 3.00 лв. и 15.00 лв. Избрания и
предписан от вещото лице препарат е с цена от 10 лв. на месец. НСПВС се
използват при нужда. Не се препоръчва да се вземат повече от две седмици.
Хондропротективното
лечение, което е препоръчало вещото лице
по време на СМЕ е около 40 лв. за опаковка на месец. Прилагат се два пъти в
годината за по три месеца /или общо 240лв. – годишно/.
Въз основа на посоченото съдът намира, че макар ищцата
да страда от хронично заболяване – остеоартроза, същото е в начален стадий, за
който към момента, в който ищцата е поискала издръжка, и й е била отказана
/датата на рецептата е 17.11.2020г., т.е. даже след датата на поискването –
07.10.2020г. и отказа - 03.11.2020г./ й е било предписано само симптоматично лечение /с нестероидни противовъзпалителни
средства/, т.е. лечение на болката, сковаността, евентуално отока, приложимо за
период от най-много две седмици, струващо сумата от средно 10лв. на месец или 5
лв. за периода от две седмици, или най-много 15 лв. на месец или 7.50лв. за периода
от две седмици, за който период е следвало да бъде приложено лечението.
В този смисъл не се доказва по делото, че към датата,
на която ищцата е поискала издръжка под предлог, че се нуждае от скъпоструващо
лечение на твърдяното заболяване, същата действително се е нуждаела от
издръжка. Същата е получавала доход от 1000лв. и се е нуждаела от допълнителни лекарства
на цена от 10лв. при поява на симптомите.
Необходимостта от издръжка следва да е била налична
към момента на поискването й, или най-късно до датата на приключване на устните
състезания, като необходимостта трябва да бъде едно трайно състояние.
Съдът намира, че и след датата на поискване, съответно
отказ за издръжка, и в хода на проведеното съдебно производство, не се
установяват възникнали извънредни нужди от скъпоструващо лечение. Предписаните
в хода на проведеното изследване от съдебно-медицинската експертиза /която
включва и изследвания на ищцата в болница/, допълнителни медикаменти, които
биха забавили хода на естественото развитие на това бавно развиващо се хронично
заболяване е в размер на сумата от 240лв. на година /по 40 лв. на месец за
периоди от по три месеца и три месеца почивка/. Разпределено на месец това
прави сумата от 20лв. на месец.
Съдът
намира, че за периода 10.10.2020г. - 02.09.2021г. /11месеца/, ищцата е работела
в *****, като е получавала чист доход от 300евро на месец. Прибавен към
получаваната от същата пенсия от 397.02лв. към 09.2020г., съгласно
удостоверението от НОИ, това прави дохода на ищцата за посочения период от *****
месеца близо 1000лв. месечно, т.е. достатъчен, за да може същата да поеме
симптоматично лечение на Остеоартроза в размер на 10.00лв., когато е необходимо
то, както и сумата от по 20лв. на месец за хондропротективно лечение, което й е
изписано занапред от вещото лице по СМЕ.
Напускането
на работа от страна на ищцата, извършено един месец преди с.з., в което е даден
ход по същество на делото, е факт, който следва да бъде отчетен от съда, но не
доказва трайно състояние на нужда. Ищцата е полагала труд за целия период до
09.2021г., а отделно от това не е издаден ТЕЛК за нетрудоспособността й.
Предвид
липсата на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно нужда от
издръжка на ищеца, то съдът не следва да обсъжда останалите предпоставки по чл.
227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД, а именно налице ли е основание за отказ на ответника да
предостави издръжка на дарителя с оглед нуждата на самия надарен или на негови
непълнолетни деца.
Въпреки
това съдът следва да посочи, че от представените по делото доказателства е
видно, че ответницата И.Ц.Ш. е получавала обезщетение за безработица за периода
06-09.2020г., като е получила общо 540лв. за 4 месеца. От непротиворечивите
твърдения на двете страни става ясно, че същата полага грижи за непълнолетно
дете.
Видно
от нот. акт № *, том *, вх. рег. ***, дело № *** г. На нотариус Р.Т.,
№ ***, с район на ВРС, вписан под № **, том *, дело № ***г. на СВ- Варна, ищцата А.Д. е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху дарената ½ ид. част от имота,
поради което ответницата няма как да получава доходи от подареното имущество, а
ищцата може да го ползва или да извлича ползи от него докато е жива.
Не са
представени доказателства за получавани от ответницата доходи в чужбина, или
други доходи в страната.
При
преценка на представените доказателства съдът намира, че ответницата не
разполага с доходи, достатъчни дори за собствената си издръжка и издръжка на
малолетното си дете, на което по закон дължи такава, и следва да разчита на
издръжка от други лица, поради което няма как да отдели средства за издръжка на
дарителя. Поради това непредоставянето на издръжка на дарителя не може да се квалифицира
като непризнателност и да бъде основание за отмяна на дарението.
При иск
за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява
на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. /ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013,
от 21.10.2013 год, на ОСГК, ВКС/
Искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, следва
да бъде отхвърлен.
Това налага произнасяне на съда по евентуално
съединения иск с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „а” ЗЗД.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „а” ЗЗД, дарението може да
бъде отменено когато дареният се опита да убие дарителя.
Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и
уточняващата такава, са за осъществено домашно насилие под формата на бутване
на ищцата, което няма как да бъде квалифицирано като опит за убийство.
Опитът за убийство съставлява умишлено престъпление от
общ характер, и като такова следва да бъде установено с влязла в сила присъда. Извън
редовния способ за доказване, че едно лице е извършило престъпление – с влязла
в сила осъдителна присъда по наказателно производство, установяване на
престъпно обстоятелство от гражданския съд е допустимо само при предявен иск по
чл.124, ал.5 ГПК при наличието на посочените в тази разпоредба предпоставки за
неговата допустимост. Решение от 05.01.2016 г. по Гражданско дело 16505/2014г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Г състав.
В конкретния случай не е налице доказване на извършен
опит за убийство, нито с влязла в сила присъда, нито по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Това обстоятелство е достатъчно, за да бъде отхвърлен иска като недоказан,
без да се изследва обстоятелството осъществен ли е твърдения акт на домашно
насилие – бутване /което би било предмет на доказване в друго производство/.
Предвид изхода на производството на ответника се
следват разноските по делото, които са в размер на 1407.76лв. – адвокатско
възнаграждение и д.т. за СУ, съгласно представения списък на разноските и приложените
доказателства за заплащането им. Разходи, платени на институции, извън съда, не
представляват съдебно-деловодни разноски и не се обезщетяват по реда на чл. 78
от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Д.
ЕГН **********,***, против И.Ц.Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск за ОТМЯНА на извършеното на
09.01.2003г. ДАРЕНИЕ с нот.
акт № *, том *, вх. рег. ***, дело № ***г. На нотариус Р.Т.,
№ ***, с район на ВРС, вписан под № ***, том *, дело № ***** г. на СВ- Варна, до размера на подареното а
именно: 1/2
ид.част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** /*****/,
находящ се на петия етаж във вход „*"
на бл.*** /*****/-**,
построен на ул."*****" в гр.Варна, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.**, стълбищен коридор, ап.**, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** /*****/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна
площ, коридор и изба на ап.**, както и
1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, поради непредоставяне на
издръжка, на основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Д.
ЕГН
**********,***, против И.Ц.Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, иск за ОТМЯНА на
извършеното на 09.01.2003г. ДАРЕНИЕ с
нот. акт № **, том **, вх. рег. ***, дело № ***г. На нотариус Р.Т.,
№ ***, с район на ВРС, вписан под № **, том *, дело № *****г. на СВ- Варна, до размера на подареното а
именно: 1/2 ид.част
от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** / *****/, находящ се на петия
етаж във вход „*" на бл.** /*****/-**, построен на ул."*****" в
гр.Варна, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници: квартална улица, ап.**, стълбищен коридор, ап.**,
заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** /*****/ с площ от 5,05 кв.м., при
граници: тревна площ, коридор и изба на ап.**, както и 1,8648 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание
извършен от надарения опит за убийство
на дарителя, на основание чл. 227 ал.1 б. „а“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.П.Д. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Ц.Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, сумата от 1407.76лв. /хиляда четиристотин и
седем лева и 76 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: