Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 291 01.08.2023г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова и
с участието
на прокурор Петя Драганова като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело №
338 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София, подадена чрез процесуалния й
представител ст. юрисконсулт С.Т. – С., против Решение № 108 от 04.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 862/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да заплати на Г.В.М. сумата от 450лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в периода от 10.01.2018г. - 01.03.2018г. от
нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в настаняване на ищеца в Ареста
в град Стара Загора в килия с недостатъчно жилищна площ, липса на естествена
светлина и въздух, на отопление, на достъп до течаща вода и санитарен възел,
както и от липсата на престой на открито.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон и за неговата необоснованост -
касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа че
необосновано съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание от
гл.т наличието на правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността
на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Оспорва като неправилен извода на съда,
че релевираните като основание на предявения иск нарушения на чл.3, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС и обуславящите ги факти досежно условията, при които е бил
поставен Г.М. при пребиваването му в Арест Стара Загора, от гл.т на липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на възможност за естествено
проветряване на помещението, на пряк достъп на дневна светлина, на минимално
изискуемата се жилищна площ и на осигурен престой на открито, се явяват
доказани. Твърди, че конкретните санитарно-хигиенни и битови условия, при което
е пребивавал М. ***, не са довели до физически и психически последици в личната
сфера на лишения от свобода, като основание за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и приетото от съда, че се дължи
присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съразмерно
на уважената част от иска, на адвоката, осъществил процесуално представителство
по делото на Г.М.. Направено е искане съдебното решение в обжалваната част да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск изцяло
да бъде отхвърлен или в условията на алтернативност – да бъде намален размерът
на присъденото обезщетение, като се отмени и решението в частта, с която ГД
„Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати възнаграждение по чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по касационната жалба – Г.В.М., чрез пълномощника си по делото, в представения
писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона съдът е приел, че някои от условията, при
които Г.М. *** за периода 10.01.2018г-01.03.2018г., са такива, нарушаващи
забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и за присъждане за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Производството пред Административен
съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.
285, ал.1 и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по исковата молба на Г.В.М. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение в размер на
2 000лв. от нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за периода от януари
2018г. до март 2018г. вкл., вследствие на неосигуряване на минимално
необходимите санитарно-хигиенни и битови условия при изпълнение на наложена му
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста в град Стара Загора.
Исковата претенция се основа на твърдения за неосигуряване на задържаното лице
на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива
в арестантското помещение, в което е бил настанен; на пряк и директен достъп на
дневна светлина и на възможност за естествено проветряване, както и поради
лишаването му от възможността за престой на открито.
Предвид обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните, в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил
своите правни изводи. С обжалваното решение Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на Г.В.М. сумата от 450лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 10.01.2018г. -01.03.2018г.
от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в настаняване на ищеца в
Ареста в град Стара Загора в килия с недостатъчно жилищна площ, липса на
естествена светлина и въздух, на отопление, на достъп до течаща вода и
санитарен възел, както и от липсата на престой на открито, като е отхвърлил
иска за разликата над 450 лева до пълния предявен размер от 2 000лв., като
неоснователен за периода 02.03.2018г. – 31.03.2018г.
Въз основа на събраните доказателства и установената по
делото фактическа обстановка, правилен се явява извода на съда, че са налице
законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения от Г.М. иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения кои
факти, релевантни за спора, са приети за установени и съотв. кои аспекти на
битовите и санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е било
поставено за времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора, релевиращи
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, са приети за доказани. Обосновано от гл.т на
доказателствата и правилно от гл.т на закона първоинстанционният съд е приел,
че с оглед на някои от условията, при които Г.М. е изтърпявал наложената му
мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора за
периода от 10.01.2018г. до 01.03.2018г., е налице допуснато от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти - на нормална обитаема жилищна площ; на дневна светлина; на
възможност за естествено проветряване на помещението; на възможност за
двигателна активност и престой на открито; липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода извън рамките на определените хигиенни
мероприятия, са обстоятелства, които в своята съвкупност несъмнено водят до
потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. Изпълнението на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” и статута на
задържаното лице при пребиваването му в ареста, неминуемо водят до ограничения,
но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки
за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на М.. Неоснователно е възражението на
касатора за недоказаност настъпването на твърдените неимуществени вреди за
ищеца Г.М.. В контекста на компенсаторните средства за защита, констатацията,
че условията не отговарят на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи
предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице
/Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Н. и други срещу
България", съгласно което средствата за защита трябва по-скоро да
отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация
да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието
на неимуществени вреди под формата на емоционална травма/. А и съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаните под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. В случая от страна на ГД „Изпълнение на наказанията”,
презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена.
При тази фактическа установеност,
изводът на съда, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. че искът е доказан по основание, е законосъобразен. Негативните
преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Г.М., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на
изтърпяваната мярка за неотклонение „задържане под стража”, доколкото са довели
до унижаване на човешкото му достойнство, представляват подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Отчитайки
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС; периодът, през който ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство /при извършената при прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС
преценка на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период/, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без
конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени
вреди като такова в размер на 450 лева.
С оглед на изложените съображения, не
са налице твърдените касационни основания по отношение на обжалваното съдебно
решение в частта му за присъденото на Г. М. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Поради което решението в тази му част като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
Основателно се явява
единствено възражението на касатора, че в случая не се дължи присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съразмерно на уважената
част от иска, на адвоката, осъществил процесуално представителство на Г.М..
Константна е съдебната практика, че за да упражни правото си по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатът следва да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да се посочи, че последните са
престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В случая по делото е представено пълномощно, но липсва договор за правна защита
и съдействие, в който да е указано коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от Закона
за адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ, е налице.
Такъв договор не е представен и в касационното производство. С оглед на което е
липсвало основание да бъде уважено искането на процесуалния представител на
ищеца за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр.
с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ако и да са налице данни, че ищецът е бил в
затруднено материално положение. Ето защо решението в частта му, с която ГД
„Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на адвокат К.Н.В. – Д. сумата
от 180 лева, представляваща възнаграждение за адвокат по чл.38, ал.2 от ЗА,
следа да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108
от 04.04.2023г., постановено по адм. дело № 862/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, в обжалваната му част, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Г.В.М. ЕГН **********
сумата от 450лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
периода от 10.01.2018г. - 01.03.2018г. от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващо се в настаняване на ищеца в Ареста в град Стара Загора в килия с
недостатъчно жилищна площ, липса на естествена светлина и въздух, на отопление,
на достъп до течаща вода и санитарен възел, както и от липсата на престой на
открито.
ОТМЕНЯ Решение № 108 от 04.04.2023г., постановено
по адм. дело № 862/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в
частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да
заплати на адвокат К.Н.В. – Д. с личен номер **********, член на АК Стара
Загора, сумата от 180лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение
за адвокат по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.