№ 162
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500268 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Ю.М.Д. – длъжник в производството по изп.д.
№ 22/2019 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба /СИС/ при Районен
съд –Стара Загора срещу постановление за разноските от 10.03.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление, с което му е
било указано, че следва да заплати държавна такса по чл.53 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 408 лв. за
внесени 16 броя издръжки е незаконосъобразно, като излага доводи, че не
следва да дължи държавна такса, т.к. заплаща издръжката доброволно
направо на взискателя.
Претендира за отмяна на обжалваното постановление за разноските.
В законоустановения срок взискателят Ю.Ю. Д. не е депозирал писмено
възражение срещу жалбата.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК държавният
съдебен изпълнител /ДСИ/ от СИС при Районен съд – Стара Загора изразява
становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че държавна
такса по чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК по образувано изпълнително дело за издръжка се дължи,
независимо дали е постъпила по изпълнителното дело или е била платена
доброволно на самия взискател.
1
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 22/2019 г. по описа
на СИС при Районен съд – Стара Загора се установява, че изпълнителното
производство е било образувано на 06.03.2019 г. въз основа на изпълнителен
лист, издаден в полза на Ю.Ю. Д. срещу Ю.М.Д. за ежемесечна издръжка в
размер на 280 лв., считано от 13.06.2018 г. до настъпване на основания за
изменяне или прекратяване на издръжката, както и за сумата от 455 лв. -
разноски.
Дължимата издръжка е била събрана посредством принудително
изпълнение и чрез извършени от длъжника плащания.
В хода на изпълнителното производство размерът на издръжката е бил
намален, като въз основа на представен изпълнителен лист от 11.03.2020 г.
Ю.М.Д. е следвало да заплаща на сина си Ю.Ю. Д. ежемесечна издръжка в
размер на 250 лв., считано от 09.10.2019 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
Дължимите издръжки за периода от м.декември 2020 г. до м.март.2022
г. длъжникът Ю.М.Д. е заплатил доброволно, като издръжката за м.декември
2020 г. е внесъл по сметката на Районен съд - Стара Загора, а дължимите суми
за издръжка за периода от м.януари 2021 г. до м.март.2022 г. е заплатил по
банковата сметка на Ю.Ю. Д.
С обжалваното постановление за разноските от 10.03.2022 г. ДСИ е
определил за събиране от длъжника държавна такса по чл.53, ал.4 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на
408 лв., дължима за направени шестнадесет платежа за издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за основателна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК за изпълнение на парично вземане се събира
държавна такса върху събраната сума, чийто размер е определен в зависимост
от размера на събраното вземане.
Ал.2 на същата разпоредба повелява, че върху сумата, която длъжникът
е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
2
Съгласно чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК при изпълнение на вземане за периодични платежи,
включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от
изплатените суми на всеки 6 месеца с изключение на случаите на погасяване
на задълженията за минало време.
Тълкуването на посочените законови тестове обуславя извода, че в
случаите, когато длъжникът по дело за издръжка изплаща задълженията си
доброволно, а не посредством реализирането на способ на принудително
изпълнение, той не следва да дължи заплащането на държавна такса за
изпълнение на парично вземане.
Обратното разбиране за неприложимост на привилегията за длъжника,
предоставена му по силата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, би поставила в неравностойно положение
длъжниците за задължения за периодични платежи спрямо другите
длъжниците за парични задължения, т.к. последните не биха дължали
държавна такса за платените от тях суми в срока за доброволно изпълнение.
В случая на задълженията за периодични платежи следва да се отчете,
че задължението на длъжника не се погасява с еднократна престация, а
последством многократно повтарящи се в определен период от време
престации, поради което всяко изпълнение, което е извършено от длъжника
доброволно, а не е реализирано по пътя на процесуалната принуда, следва да
се приеме като погасяване в срока за доброволно изпълнение, за което по
силата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК държавна такса не се събира.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление за разноските следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но
той не е поискал присъждането им.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските от
10.03.2022 г. по изп.д.№ 22/2019 г. по описа на Съдебно-изпълнителната
служба при Районен съд –Стара Загора, с което е определена за събиране от
длъжника Ю.М.Д. държавна такса по чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 408 лв.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4