№ 9
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Мая П. Величкова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600537 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 97/14.07.2022г. по НОХД № 36/2022г. С.ският районен
съд признал подс.Н. Х. Х. за виновна в това, че на 19.03.2020г. в гр.С., кв.“Д.
**, нарушила мерки, въведени против разпространяването или появяването на
заразителна болест по хората със Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице по т.1 от заповедта –
български гражданин, завърнал се от Обединено Кралство Великобритания,
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставен под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № 1d/18.03.2020г./Covid-680 от
19.03.2020г./, издадено от Столична регионална здравна инспекция за срок от
14 дни, не е изпълнила задължението си по т.6 от Заповедта да не напуска
дома си или мястото за настаняване, на което е посочила, че ще пребивава за
1
посочения в предписанието срок, а именно гр.С., кв.“Д. **, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., във връзка с
разрастващата се пандемия на COVID-19 -престъпление по чл.355 ал.2,
вр.ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК й наложил наказание
пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.С., кв.“Дружба“
бл.18, вх.Г, ап.27, за срок от шест месеца като подсъдимата да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
С присъдата подсъдимата Н. Х. Х., е осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 394.88 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд С..
Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Н. Х. Х. с оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и постановена в
противоречие на материалния и процесуалния закон. Иска се отмЯ. на
атакувания съдебен акт, признаване на подсъдимата за невиновна и
оправдаването й по повдигнатото обвинение. В депозираната допълнителна
въззивната жалба се счита, че атакуваната присъда е неправилна,
необоснована и постановена в противоречие на материалния и процесуален
закон. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, тъй като изготвените мотиви не отговарят на
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Посочва се, че първата инстанция е
приела, че подсъдимата укрила обстоятелството, че се е завърнала от рискова
зона и е поставена под карантина, като, според защитата, подсъдимата,
нормативно установено, няма такова задължение. Твърди се, че подс.Х. е
посетила лекар, защото имала здравословен проблем, който може да се
установи от лекар. Заявява се, че ако подсъдимата още с пристигането си от
Великобритания, е проявила видимо симптомите на болестта, то отговорните
служители на РЗИ е следвало да я хоспитализират, а не да й дават
предписание. Сочи се, че в самата бланка на предписанието са налице доста
неясноти, които опорочават неговата законосъобразност. Твърди се, че
2
никъде не е словесно изписана забраната подсъдимата да напуска жилището
си, а при появява на определени симптоми, не е посочено начина на връзка с
общопрактикуващия лекар. По този начин, защитата намира, че не е
изключено и лично посещение при лекаря, каквото е направила и
подсъдимата – свързала се и посетила кабинета на свид.К., при което е
предприето съответно лечение. Твърди се опорочена процедура по издаване и
връчване на предписанието, изразяваща се в липса на деклариране от
подсъдимата, че е наясно с носенето на наказателна отговорност по чл.355 от
НК. Прави се извод, че издаденото предписание е опорочено, което
разколебава неговата законосъобразност, поради което то не може да доведе
до реализиране на наказателна отговорност на подсъдимата. Допълва се, че
констатираните неточности, грешки, неясноти и непълноти на предписанието,
водят до изключване на умисъла или значително смекчаване на отговорността
до приложение на чл.9 ал.2 от НК. Твърди се, че престъплението не е
извършено от субективна и обективна страна, като от субективна страна
подсъдимата се е погрижила за живота и здравето си, не е налице умисъл за
осъществяване на състава на престъплението. Иска се постановяване на нова
присъда, с която да се признае подс.Х. за невиновна и да се оправдае по
повдигнатото обвинение.
Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната
въззивна жалба за неоснователна. Посочва, че към процесната дата
19.03.2020г. е било обявено извънредно положение и всичко е било насочено
към спазване на мерките. Твърди, че при наличието на симптоми, редът е бил
указан през екипите на Бърза помощ, тел.112, точно с идеята тези хора да
нямат контакти с личните лекари. Прокурорът счита присъдата за правилна,
законосъобразна, съвсем в духа на времето, в което е било извършено
деянието от подсъдимата. Смята, че правилно районният съд е обсъдил и
отхвърлил приложението на чл.9 ал.2 от НК спрямо подс.Х., но правилно е
определил наказанието й при приложение на чл.55 от НК. Пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Н. Х. Х. се явява
лично и със защитника си адв.Н. К.. Защитникът на подсъдимата поддържа
въззивната жалба и допълнителната такава. Посочва, че деянието е
осъществено на 19.03.2020г., 6 дни след обявяване на извънредната ситуация,
което е нещо ново за всички хора, включително и за подсъдимата. Акцентира,
3
че подс.Х. е напуснала дома си, тъй като се нуждаела от медицинска помощ,
което сочи на маловажност на деянието, поради което неговата обществена
опасност е изключително ниска. Тези обстоятелства, според защитата,
налагат оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се иска да се отмени
атакуваната присъда, да се оправдае подсъдимата и да й се наложи
административно наказание, което ще постигне целите на закона.
Подсъдимата Н. Х. Х. в личната си защита се придържа към казаното от
защитника си и се съгласява с него. В последната си дума иска да бъде
оправдана.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимата, която има
право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от
НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1
от НПК, поради което тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя
и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи
извода, че въззивната жалба е неоснователна.
С.ският районен съд обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и
приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, както и
събраните в хода на проведеното съдебно следствие, извършил е обективното,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата. Всичко това
първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно правилата на
наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и допълнителната
такава, и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата
4
инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки
задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата
инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимата Н. Х. е родена на 14.02.1974г. в гр.С., българска
гражданка, без образование, не работи, осъждана.
На 18.03.2020г. подс.Н. Х. с полет от Кралство Великобритания
пристигнала в Република България на летище С.. Към тази дата - 18.03.2020г.
на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от
COVID-19, съгласно Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание,
обн.ДВ, бр.22/13.03.2020г. на територията на Република България било
въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020г. до 13 април
2020г. В тази връзка, по повод на усложняващата се епидемиологична
обстановка, със Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от
Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, е въведена задължителна карантина
за всички лица (граждани на Република България и чужди граждани),
влизащи на територията на Република България от „рискови“ държави, сред
които е и Обединено Кралство Великобритания. В изпълнение на горното, на
подсъдимата на летище С., било издадено Предписание с изх.№
1d/18.03.2020г. (COV1D-680/19.03.2020г.) от Столична Регионална здравна
инспекция, с което подс.Х. била поставена под карантина за срок от 14 дни,
считано от 18.03.2020г. до 31.03.2020г.
Карантината трябвало да спазва на посочения в предписанието адрес в
гр.С., кв.“Д. **. Предписанието било връчено лично срещу подпис на
подсъдимата от свидетеля Я. М., изпълняваща към процесната дата
длъжността инспектор при Столична РЗИ.
Свидетелят М. разяснила на Х. задължението да не напуска дома си,
адресът който е посочила в предписанието, за срок от 14 дни, да спазва
дистанция от минимум 1 метър, да се храни отделно, по възможност да
престоява и спи отделно, редовно да проветрява помещението, в което
пребивава, редовно да почиства дръжки на врати и общи повърхности, да
5
използва отделни кърпи, да мие ръцете си редовно. Било й обяснено при
поява на симптоми – висока температура, кашлица, да се свърже с личния си
лекар по телефона или Бърза помощ. Била й разяснена и наказателната
отговорност, която носи, ако наруши карантината. Тези задължения на
подсъдимата били посочени и в предписанието, което й било връчено, както и
че при неспазване на предписанието по т.1, а именно да спазва 14-дневна
карантина на изрично посочения от нея адрес, подлежи на наказателно
преследване. Предписанието било подписано от подсъдимата.
След прибирането в дома си в гр.С., на 19.03.2020г., подсъдимата не се
почувствала добре, поради което отишла на преглед при доктор Д. К., който
работел като общопрактикуващ лекар в Медицински център, находящ се в
гр.С., кв.“Н.“. Подсъдимата се оплакала, че от няколко дни има кашлица. В
кабинета на свид.К. била и свид.А., медицинската сестра, работеща при
доктор К.. При прегледа подсъдимата не съобщила, че е пребивавала в
чужбина, нито че е поставена под карантина. При прегледа свид.К.,
диагностицирал подс.Х. със заболяване пневмония, назначил й терапия,
включително чрез поставяне на инжекция, което било извършено от друго
медицинско лице. След около една седмица свид.К. бил уведомен, че
подсъдимата е болна от Ковид-19. Поради контакта си с нея свидетелите К. и
А., както и медицинското лице, поставило й инжекцията, били тествани за
Ковид-19. Пробите им били отрицателни, но свидетелите К. и А. били
поставени под карантина за период от 14 дни.
Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани на
различни основания лица бил възложен на служителите на РУ С., които
периодично извършвали проверки. В тази връзка, на 26.03.2020г. свид.Ж. К.,
полицейски служител при РУ С., получил информация за поставянето под
карантина на свид.Д. К.. При проверен разговор с последния свид.К. разбрал,
че причината за поставянето му под карантина е обстоятелството, че на
19.03.2020г. свид.К. извършил преглед на подсъдимата Х., която била болна
от Ковид-19.
На 27.03.2020г. подсъдимата била приета за лечение от Ковид-19 в
Отделението по инфекциозни болести към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД гр.С., с положителен резултат от лабораторно изследване за Ковид-19. На
08.04.2020г. подсъдимата била дехоспитализирана и поставена под
6
задължителна карантина за 28 дни до 05.05.2020г. Преди нейния прием в
болничното заведение, на 24.03.2022г., съпругът на подсъдимата – В. Х. също
бил приет в Отделението по инфекциозни болести към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД гр.С., с положителен резултат от лабораторно изследване за
Ковид-19. Бил изписан също на 08.04.2022г.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът
на „получил“ в процесното предписание за поставяне под карантина е
положен от подсъдимата, а ръкописния текст след „получил“ в предписанието
е изписан от подсъдимата.
Въззивният съд направи гореизложените фактически констатации въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и
писмени доказателства, събрани на досъдебното и в първоинстанционното
съдебно производство, при спазване изискванията на разпоредбите на чл.13,
чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по
спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт. Направената от въззивният състав преценка на наличните
доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и при проведеното
съдебно следствие от първата инстанция, и надлежно приобщени в
първоинстанционното и въззивно съдебно следствие, които са въведени в
настоящия процес от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Ж. С. К., Д. Г. К., Й. В. А., Я. К. М., частично от обясненията на
подс.Н. Х. Х., писмените доказателства – Предписание за поставяне под
карантина № 1d/18.03.2020г./Covid-680 от 19.03.2020г./, издадено от
Столична регионална здравна инспекция, Формуляр за събиране на данни на
пристигащи пътници от зони с разпространение на Ковид-19, във връзка с
епидемична ситуация, Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, Предписание за поставяне под
карантина № ЗП-02-437/06.04.2020г., издадено от Регионална здравна
инспекция С., писмо от РЗИ С. изх.№ 05-31-1/05.07.2022г., ведно с
приложени две предписания, справка от ОДМВР С., отдел
7
„Административен“, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка за съдимост, характеристична справка, и
заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Безспорно са установени
релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото,
начина и механизма на извършване на деянието, както и че с Решение от
13.03.2020г. на 44-то Народно събрание, считано от 13.03.2020г., на
територията на Република България беше въведено извънредно положение. В
тази връзка, със Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, била въведена задължителна
карантина за всички лица – български и чужди граждани, влизащи на
територията на Република България от „рискови държави“, включваща и
Обединено Кралство Великобритания. Видно от приложената справка от
ОДМВР С., както и показанията на свид.Я. М., които са правилно
кредитирани в цялост, като безпротиворечиви, ясни, точни и
незаинтересовани от изхода на делото, и кореспондиращи с тази част от
обясненията на подсъдимата, на които е дадена вяра, както и писмените
доказателства – подписаното от подсъдимата и връчено лично Предписание
за поставяне под карантина № 1d/18.03.2020г., издадено от Столична
регионална здравна инспекция и Формуляр за събиране на данни на
пристигащи пътници от зони с разпространение на Ковид-19, във връзка с
епидемична ситуация, се установява, че подс.Х. е пристигнала от рискова
държава – Великобритания.
Безспорно е установено и обстоятелството, че Предписанието за
поставяне под карантина № 1d/18.03.2020г., издадено от СРЗИ и Формуляра
за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на
Ковид-19, във връзка с епидемична ситуация, са подписани от подс.Х., което
не се отрича и от подсъдимата, и кореспондира и с назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза и изготвеното
заключение, че подписите са положени от подсъдимата, както и ръкописния
текст за името на подсъдимата е изписан от нея. Предписанието е било
връчено лично на подсъдимата от свид.М.. Неоснователно е твърдяното от
8
подсъдимата и защитата й, че не е била наясно какво означава поставяне под
карантина. Фактът, че на подс.Х. е било обяснено от свид.М., че в срок от 14
дни не трябва да напуска дома си, т.е. адресът, който е посочила лично във
Формуляра за събиране на данни, се установява от показанията на свид.М., на
които съдът правилно е дал вяра.Свидетелката М. обяснила на подсъдимата,
както и на всички пристигащи пътници от рискови държави, че при
наличието на симптоми, редът е бил указан през екипите на Бърза помощ,
тел.112, точно с цел тези хора да нямат контакти с личните лекари.
Наведеното от защитата, че подсъдимата не се е подписала след
„Декларатор“ в Предписанието (действително няма положен подпис), не
изключва знанието й и задължението й да спазва 14-дневна карантина, както
и не изключва носенето на наказателна отговорност по този текст от закона.
Четиринадесетдневният срок, в който подс.Х. е била карантинирана на
домашния си адрес в гр.С., започвал от 18.03.2020г., когато е пристигнала от
Великобритания, до 31.03.2020г. Независимо от това, подсъдимата на
19.03.2020г. напуснала дома си, нарушила определения й срок и отишла на
преглед при свид. д-р Д. К., тъй като не се почувствала здравословно добре.
Свидетелят К. извършил преглед, установил заболяване на подсъдимата и й
предписал лечение. Това се установява от показанията на свид.К., които са
ценени в цялост, кореспондиращи и с показанията на свид.А., медицинска
сестра в центъра, както и в тази част с обясненията на подсъдимата.
Подсъдимата не съобщила на свидетеля д-р К., нито на медицинската сестра
при него –свид.А., че е поставена под карантина, както и че се е върнала на
18.03.2020г. от рискова държава – Великобритания. Тези обстоятелства се
установяват и от показанията на свид.К., който също съобщава за посещение
на подсъдимата в медицинския център на процесната дата, в нарушение на
поставената й карантина.
Ирелевантно е обстоятелството, наведено във въззивната жалба дали
подс.Х. е знаела, че е болна от Ковид-19 и че не трябва да съобщава на лекаря
от какво е болна. В конкретния случай не става въпрос дали подсъдимата е
болна или не, като същата е нарушила мерки, въведени против
разпространяването или появяването на заразителна болест по хората със
Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29
от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
9
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като
лице по т.1 от заповедта – български гражданин, завърнал се от Обединено
Кралство Великобритания, държава с регистрирани случаи на COVID-19.
Подсъдимата била поставена под карантина с Предписание за поставяне под
карантина № 1d/18.03.2020г., издадено от СРЗИ, за срок от 14 дни и не е
изпълнила задължението си по т.6 от Заповедта да не напуска дома си или
мястото за настаняване, на което е посочила, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок, а именно гр.С., кв.“Д. **. Процесното деяние е
извършено по време на обявено извънредно положение от 44-то НС, свързано
със смъртни случаи, във връзка с разрастващата се пандемия на Ковид-19.
В настоящото дело съдът не обсъжда дали предписанието е
законосъобразно или не. Образец на предписанието е изготвен по т.1 и т.5 от
Заповед РД-01-130/17.03.2020г. и приложението към нея, което се попълвало
от съответните служители за конкретното лице и случай. В настоящия казус
процесното предписание е попълнено от свид.Я. М., здравен инспектор в
СРЗИ, на която била възложена тази дейност на летище С.. Свидетелката М.
попълнила и връчила лично срещу подпис и лично вписване на трите имена
от подс.Х., предписанието за поставяне на подсъдимата в карантина за 14 дни
и й разяснила да не напуска дома в тези 14 дни карантина. Нещо повече,
знанието на подсъдимата да не напуска дома си, се извежда и от факта, че са
и дадени 5 часа, за да се прибере в дома на посочения във формуляра адрес в
гр.С., т.е. да се придвижи до мястото на карантиниране, лично посочено от
нея.
Съобразявайки гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
районният съд подробно е обсъдил цялата събрана доказателствена
съвкупност, обсъдил е поотделно и съпоставени помежду си събраните
доказателствени материали, като е изложил аргументи за направените изводи
в мотивите, към които се присъединява и въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд е обсъдил приложението на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК и правилно е стигнал до извода, че тази разпоредба не е
приложима в настоящия казус. В този смисъл наведените доводи от защитата
на подсъдимата във въззивното производство са неоснователни.
Действително причините, поради които подс.Х. е напуснала дома си и
10
посетила д-р К., е здравословен проблем. Но в конкретната ситуация и
въведеното с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание, обн.ДВ,
бр.22/13.03.2020г., на територията на Република България извънредно
положение, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г., подсъдимата
нарушила 14-дневната карантина, определена с лично връченото й
предписание. Нещо повече, за да отиде на лекар, подсъдимата имала същите
симптоми,посочени в т.3 от предписанието, и за които била предупредена от
свид.М. при връчване на предписанието. Подсъдимата била наясно, че не
трябва да напуска дома си в периода на карантиниране, още повече при
наличие на симптомите, описани в предписанието. Независимо от това,
подс.Х. посетила медицинския център, намиращ се в гр.С., кв.“Н.“, и
осъществила контакт с д-р К. и медицинската сестра А. (извършен й бил
медицински преглед), като не съобщила за обстоятелството, че е поставена
под карантина, която нарушила и се е завърнала от рискова държава. Към
процесната дата в резултат на нарастващия брой болни от Ковид-19 и
смъртни случаи, обявеното извънредно положение към този период, както и
факта, че подсъдимата е посетила медицински център, където се струпват
много хора и то със здравословни проблеми, правилно районният съд е отчел
превес на обществения интерес над личния. По тази причина, въззивната
инстанция намира, че не може да намери приложение нормата на чл.9 ал.2 от
НК, в какъвто смисъл е неоснователно искането на защитата. Деянието,
извършено от подс.Х. осъществява признаците на престъпление по чл.355
ал.2, вр.ал.1 от НК и не е малозначително, тъй като е общественоопасно и
неговата обществена опасност не е явно незначителна.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд се присъединява към
направения законосъобразен правен извод от първоинстанционния съд, че
подс.Н. Х. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.355 ал.2, вр.ал.1 от НК, защото на 19.03.2020г. в гр.С., кв.“Д. **,
нарушила мерки, въведени против разпространяването или появяването на
заразителна болест по хората със Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице по т.1 от заповедта –
11
български гражданин, завърнал се от Обединено Кралство Великобритания,
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставен под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № 1d/18.03.2020г./Covid-680 от
19.03.2020г./, издадено от Столична регионална здравна инспекция за срок от
14 дни, не е изпълнила задължението си по т.6 от Заповедта да не напуска
дома си или мястото за настаняване, на което е посочила, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок, а именно гр.С., кв.“Д. **, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., във връзка с
разрастващата се пандемия на COVID-19
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.355 ал.2, вр.ал.1 от НК, а
именно пряк умисъл. В тази връзка въззивната инстанция е длъжна да се
съобрази с константната съдебно практика и приема, че за субективната
страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни
действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни
последици, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на протеклите събития. От събраната
доказателствена съвкупност по делото, категорично се установява, че
подсъдимата, с оглед на нейната възраст, физическо и психическо развитие,
независимо, че е без завършено образование, но с достатъчен социален опит,
както и поведението й и характера на действията й, начина й на живот (почти
всяка седмица пътува в чужбина до процесната дата), добре е разбирала, че
извършва нещо непозволено от закона и нарушава мерките, въведени против
разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, които
са й определени с връченото й предписание при обявеното извънредно
положение, като е искала настъпването на последиците от деянието. Иначе
казано, подсъдимата е съзнавала, че не следва да напуска дома си, но въпреки
това е посетила медицинския център в кв.“Н.“ и не е съобщила, че е
поставена под карантина на медицинските лица. Така подс.Н. Х. е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното от нея, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните последици.
С.ският окръжен съд намира искането на защитата за налагане на
административно наказание за неоснователно. В случая не е конкретизирано
12
искането за налагане на административно наказание – дали се иска
приложение на чл.78а от НК или защитата счита, че се касае за
административно нарушение, предвидено в закон или указ. С изменение на
разпоредбата на чл.355 ал.2 от НК, обн.ДВ бр.23/14.03.2020г., към момента на
деянието 19.03.2020г., предвиденото наказание за това деяние е увеличено от
лишаване от свобода до една година или пробация на лишаване от свобода до
пет години и глоба от 10 000лв до 50 000лв. По този начин законодателят е
съобразил конкретната епидемична обстановка, въведеното извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от
Ковид-19. След като за деянието по чл.355 ал.2 от НК е предвидено наказание
до 5 години лишаване от свобода и същото е умишлено, както и факта, че
подс.Х. е осъждана, то не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а
ал.1 от НК. От друга страна, въззивният съд намира, че процесното деяние не
съставлява административно нарушение, а престъпление по чл.355 от НК.
Поради това настоящата инстанция счита, че не следва да оправдава
подсъдимата и да й налага административно наказание за извършеното от нея
деяние.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.355 ал.2, вр.ал.1 от НК. Изпълнени са
предписанията на тази законова норма за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимата за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК
за оправдаването й по този текст от закона, в каквато връзка са неоснователни
наведените доводи от защитата на подсъдимата.
При определянето на наказанието, което да наложи на подсъдимата,
районният съд е съобразил най-напред предвиденото в специалната част на
НК за извършеното престъпление по чл.355 ал.2, вр.ал.1 от НК наказание, а
именно до пет години лишаване от свобода и глоба от 10 000лв до 50 000лв.
Правилно наказанието е наложено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от
НК, като са отчетени многобройни смекчаващи отговорността на подс.Х.
обстоятелства, съобразявайки здравословното състояние на подсъдимата при
нарушаване на карантината, добрите й характеристични данни, създалата се
ситуация в световен мащаб, което се е отразило на психиката на подсъдимата
13
– заплаха и паника от смъртен изход от тази болест. Към смекчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства, въззивният съд намира, че
следва да включи и факта, че присъдата е постановена след повече от две
години от извършване на деянието и към настоящия момент не е налично
въведеното към процесната дата извънредно положение и не съществува
пандемия от Ковид-19. Правилно първата инстанция е отчела като
отегчаващото обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимата,
което правилно не е разколебало извода на районния съд за приложение на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и замЯ. на наказанието лишаване от свобода с
пробация. Така, първата инстанция правилно е наложила на подсъдимата
наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки -
Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.С., кв.“Дружба“ бл.18, вх.Г,
ап.27, за срок от шест месеца като подсъдимата да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца. Правилно пробационните мерки са наложени в минималния
размер, предвиден в закона, съобразявайки изложените многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и предвид това, правилно, на основание
чл.55 ал.3 от НК, съдът не е наложил предвиденото за това деяние наказание
глоба. Ето защо, наложеното от първата инстанция наказание отговаря на
критерия за справедливост по чл.348 ал.5 от НПК, като липсват основания за
намаляването му. Въззивната инстанция счита, че не е налице явно
несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на
извършеното и с личната на подсъдимата, както и че с наложеното наказание
ще се изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което няма основание за
намаляването му.
Искането за оправдаване на подсъдимата е неоснователно, поради
категорична доказаност на деянието, извършено от подс.Н. Х.. Наложеното
наказание пробация, следва да остане в определения от първата инстанция
вид и размер, предвид това, че се постигнат в най-пълна степен целите на
индивидуалната и обща превенция.
С оглед наложеното наказание на подсъдимата по повдигнатото й
обвинение, на основание чл.189 ал.3 от НПК, правилно в нейна тежест са
възложени направените деловодните разноски, като подсъдимата е осъдена да
14
заплати направените по делото разноски в размер на 394.88 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд С..
Настоящата инстанция, след извършена цялостна проверка на
атакуваната присъда, не намери допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, твърдени от жалбоподателя. Изводите на решаващия
съд са направени след цялостен, задълбочен и правилен анализ на събрания
доказателствен материал, изготвените мотиви отговарят на изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК, правилно е приложен и материалния закон, а наложеното
наказание не е прекомерно тежко за извършеното и неговия автор, даже е
приложена голяма снизходителност, отчитайки създалата се към 19.03.2020г.
ситуация на паника и страх, отзвукът й в обществото и обявеното извънредно
положение. Присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна, а
подадената от подсъдимата и защитата й въззивна жалба е неоснователна и не
може да доведе до претендираните с нея правни последици.
В заключение, въззивният съд направи извода, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива,
постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения,
поради което тя не страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК,
които да налагат отменяване или изменяване на съдебния акт.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97/14.07.2022г. по НОХД № 36/2022г. по
описа на Районен съд С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15