М О Т И В И
към решение № 694/19.05.2020 г. по АНД № 759
по описа за 2020 година на Районен съд Варна, Пети състав
Районна
прокуратура Варна е внесла с вх.№ 13242/14.02.2020 г. в Районен съд Варна по
тяхна преписка № 8765/2018 г. постановление заедно с материалите по досъдебно
производство № 434/2018 г. по описа на Сектор Пътна полиция при Областна
дирекция на МВР Варна, водено срещу Д.А.А. за
извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр.чл.342
ал.1 от Наказателния кодекс/НК/ с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
С
оглед разпоредбата на чл.378 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната,
отразена в постановлението на Районна прокуратура Варна, фактическа обстановка:
На
30.06.2018 г. около 12:25 часа обв.Д.А.А. управлявал лек автомобил Опел Корса
с рег.№ В 0497 ВХ в гр.Варна по бул.Трети март по посока центъра на града. По
същото време по насрещното пътно платно на бул.Трети март се движел лек
автомобил Хонда Акорд с рег.№ В 7133 РХ по посока ж.к.Владислав
Варненчик, управляван от св.М.-Е.А.К., в автомобила
на предната дясна седалка се намирала нейната баба М.И.Р..
Двата
автомобила достигнали едновременно до Т-образно кръстовище между бул.Трети март
и ул.Република. Обвиняемият А. се движел в лявата пътна лента на пътното платно,
върху която била поставена пътна маркировка стрелка за указване посоката за
движение М10 за движение само направо. Въпреки това в нарушение на чл.36 ал.1
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ обв.А.
решил да завие наляво, да пресече платното за насрещно движение на бул.Трети
март и да се включи в локалното платно. Двата автомобила приближили
кръстовището на бул.Трети март с бул.Република. Св.К. се движела с автомобила в
лявата лента на пътното платно, обв.А. с автомобила
си бил в лявата лента на неговото платно. При жълт сигнал на светофарната
уредба за двата автомобила обв.А. предприел маневра
завиване наляво, траекторията на двата автомобила се пресекла в пътната лента
за движение на св.К. и автомобила, управляван от св.К. блъснал завиващия пред
нея автомобил, управляван от обв.А., при което
пострадала М.Р..
Според
заключението на автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство от инж.Т.П.Т.е видно, че:
1. Най-вероятно разположение на първоначалното място
на удара на двата автомобила е в зоната на средата на дясно пътно платно по
посока на огледа - пътното платно, по което се е движела св.К. при
разположение на л.а. Хонда под ъгъл около 75° спрямо
оста на пътя.
2. Скоростта на движение на лек автомобил Опел Корса е била 34,86 км/час непосредствено преди да реагира
водачката и 31,98 км/час непосредствено преди удара. Скоростта на движение на
лек автомобил Хонда непосредствено преди удара е била
34,51 км/час.
3. Дължината
на опасната зона на спиране на лек автомобил Опел Корса
при движение със скорост 34,86 км/час е била 16,73 метра. Дължината на опасната
зона на спиране на лек автомобил Хонда при движение
със скорост 34,51 км/час е била 16,56 метра.
4. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил Хонда е имал обективна възможност в конкретната ситуация да
възприеме своевременно приближаването на лекия автомобил Опел Корса и да реагира адекватно с намаляване на скоростта и
своевременно спиране преди навлизане в зоната на дясно пътно платно и в зоната
на траекторията на движение на лек автомобил Опел Корса,
тъй като зоната му на пряка видимост е била три пъти по-голяма от дължината на
опасната му зона на спиране при движение със скорост 34,51
км/час непосредствено преди удара. От техническа гледна точка водачката на лек автомобил
Опел Корса не е имала обективна възможност в
конкретната ситуация да спре или да предприеме каквато и да е адекватна реакция
и действие, включително чрез заобикаляне на движещият се от ляво на дясно лек
автомобил Хонда, тъй като отстоянието
на което се е намирала от мястото на удара, когато е настъпила опасността, е
било по-малко от дължината на опасната зона на спиране на управлявания от нея
автомобил при движение със скоростта непосредствено преди да е реагирала 34,86 км/час.
5. Механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие: Обв.А. с автомобила
си се е движил по лява пътна лента на ляво пътно платно на булеварда.
Приблизително около средата на кръстовището, непосредствено преди нивото на
средата на изхода от дясно разположеното локално пътно платно, той започвал да
отклонява автомобила на свое ляво с цел да навлезе в описаното локално пътно
платно и се озовава под ъгъл около 75° на ляво спрямо оста на пътното платно и
на траекторията на движение на лек автомобил Опел Корса.
Водачката на лек автомобил Опел Корса предприема
аварийно намаляване на скоростта си с едновременно леко отклоняване на дясно.
Настъпва удар между двата автомобила, като за лек автомобил Хонда
ударът е страничен в предна дясна част в зоната на преден десен калник от преден
десен фар до предна дясна колонка, а ударът за лек автомобил Опел Корса е челен, като е по-ясно изразен в дясно, но
пораженията са по цялата ширина на предната част.
6. Анализът на данните от по-горе извършените отговори
определя заключение, че водачът на лек автомобил Хонда
е упражнил визуален контрол към приближаващият срещу него в ляво лек автомобил
Опел Корса преди и по време на извършване на
маневрата си завой на ляво в кръстовището, но липсата на адекватно поведение и
закъснялата реакция е техническата причина за ПТП.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза № 454-2018 г., изготвена от вещото лице д-р Д.А.Д. –
началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД, е видно, че на
30.06.2018 г. в резултат на ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил М.И.Р. е получила контузия на гръдния кош, счупване на 4-7 десни и
7-10 леви ребра, субплеврален хематом в ляво, кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, десния
горен и долните крайници, ожулване в областта на лявото коляно. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
реализирани в областта на гръдния кош, корема, горни и долни крайници.
Счупването на 4-7 десни ребра обуславя трайно затруднение в движението на
снагата за период не по-малък от 3-4 месеца. Такова затруднение обуславя и счупването
на 7-10 леви ребра. Останалите описани травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
С
гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна обвиняемият Д.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр.чл.342 ал.1 от НК
– за това, че на 30.06.2018 г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ В 7133
РХ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25 ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“ и чл.36 ал.1 от ЗДвП - „Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на
движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от
лента, предназначена за завиване наляво“
и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на М.И.Р., изразяващи
се в счупване на от 4-то до 7-мо включително десни ребра и от 7-мо до 10-то
включително леви ребра, обусловили трайно затруднение в движението на снагата
за период не по-малък от 3-4 месеца.
Представител
на Районна прокуратура Варна счита, че са налице предпоставките за прилагане на
чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на А. с налагане на
административно наказание:
-
деянието е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или пробация;
-
обвиняемият А. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел;
-
от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване;
-
не е налице нито една от отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК
и
прави предложение обвиняемият Д.А.А. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа
внесеното постановление. Счита, че обв.А. е извършил
нарушенията на ЗДвП, за които му е повдигнато обвинение, поради което моли съда
да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание глоба към средния размер.
Пострадалата
М.И.Р. бе запозната с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, че наказателното
производство може да бъде прекратено, ако пострадалият поиска това. Чрез своя
процесуален представител заяви, че желае обв.А. да
бъде съден при условията на чл.78а от НК, да му бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от едно година и да ѝ бъдат възстановени направените разноски.
Защитникът
на обвиняемия адв.С. в хода по същество счита, че той
не е извършил вмененото му нарушение по
Закона за движение по пътищата така, както му е възведено от прокуратурата, тъй
като така заявената от прокуратурата норма е обща и има принципен характер, в
нея не се съдържат императивни правила за поведение, респективно нарушаването й
в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателна
отговорност. Според адв.С. заключенията на автотехническите експертизи са некоректни и некомпетентни.
Посочва, че по гр.дело № 2468/2019 г. на 18 състав на Варненски районен съд,
заведено от водачката на лекия автомобил Опел Корса
срещу съответното застрахователно дружество на нейния подзащитен, при същите
обстоятелства и факти, е извършена друга автотехническа
експертиза от друго вещо лице, даващо абсолютно разнопосочни изводи от тези по
настоящото дело. Оспорва протокола за ПТП. Счита, че представената справка от
Община Варна - Инженерна инфраструктура и благоустройство относно
хоризонталната маркировка на процесното кръстовище не е била изпълнена по този
начин към датата на произшествието. Твърди, че има съпричиняване
на вредите от страна на водача на Опел Корса, който
съобразно другата цитирана експертиза се е движел с несъобразена скорост от 62,3
км/час. Не отрича, че нейният подзащитен е предприел забранена маневра завиване
наляво, но водачката на другия автомобил би следвало да намали скоростта, за да
избегне удара, което е можела да направи. Изказва съмнения, че пострадалата е
била с поставен предпазен колан.
Защитникът на обвиняемия адв.М. в хода по
същество счита, че в случая деянието не е съставомерно, тъй като на обвиняемият
е вменено нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, която норма е обща и има принципен
характер. Същата не съдържа императивни правила за поведение, респективно
нарушаването ѝ не може да служи за налагане на наказателна отговорност на
обвиняемия. Оспорва протокола за оглед и заключенията на автотехническите
експертизи, тъй като в тях не са коментирани всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, не е изяснен механизма и не е
установено на кого е основната вина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Подзащитният й се е движел в една тежка метеорологична обстановка
при обилен дъжд, имало е единствено маркировка стрелка М10 и не е имало други
знаци, които да указват възможността за посоката на движение, поради което
счита, че не е извършил нарушение на правилата за движение. Моли съда да
оправдае подзащитният й, в условията на евентуалност да му наложите
административно наказание глоба в минималния размер, тъй като същият е студент
и работи на четири часа.
В
съдебно заседание обвиняемият А. не се признава за виновен. Смята, че за
въпросното настъпило пътно-транспортно произшествие има съпричастност и от
страна на водача на другия лек автомобил. Смята, че скоростта на движение на
другия автомобил не е била съобразена с пътните условия и е била висока. Смята,
че водачката на другия автомобил е навлязла в кръстовището при забранителен
сигнал на светофара. Не смята, че е извършил нарушение на ЗДвП, тъй като не е
видял знак или сигнал, който да му забранява да направи маневра ляв завой и да
навлезе в локалната улица, която се намира в ляво на кръстовището по посоката
на неговото движение. Метеорологичната обстановка била лоша - интензивна лятна
буря със силен валеж, порой, имало много вода събрала се на пътното платно. Не забелязал никаква маркировка на платното,
в което се движел, защото имало много събрала се вода. Не е видял знак, който
да посочва посоката на движение на лентите. Забелязал водачката на Опел Корса, видял, че се движи в лявата лента на нейното платно
с пуснати фарове, движението ѝ било направо. Спрял, изчакал я, светофарът
тръгнал да си сменя светлините, светнал забранителен сигнал червено и тогава той
потеглил, предположил, че тя ще спре и ще го изчака, но тя ускорила, за да мине и така се получил
сблъсъка. Минавал е и друг път с автомобил през това кръстовище. В последната
си дума счита, че вина за настъпилото пътно-транспортно произшествие има и
водачката на другия автомобил, която е можела да спре.
При
формиране на своето решение съдът взе предвид и следните писмени
доказателствени средства, съдържащи се в досъдебното производство:
1. Протокол за оглед на местопроизшествие/л.45 от ДП/ – в него е посочено, че
лявата пътна лента на бул.Трети март по посока центъра, но която се е движел обв.А. с неговия автомобил, е за движение само направо.
2. Албум с фотоснимки, изготвени при огледа на местопроизшествие/л.49 от ДП/ –
от фотоснимките е видно, че пред локалното пътно платно, към което се бил
насочил за влизане обв.А. е положена надлъжна пътна
маркировка „единична непрекъсната линия“ – М1, която е забранено да се пресича
от пътните превозни средства.
3. Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 969/02.07.2018 г. на Специализираната
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ Света Анна-Варна АД/л.70
от ДП/, химик М.Н., от който е видно, че в кръвта на М.-Е.А.К. не е установено
наличие на етилов алкохол.
4. Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 974/02.07.18 г. на Специализираната химическа
лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ Света Анна-Варна АД/л.73 от ДП/,
химик М.Н., от който е видно, че в кръвта на Д.А.А.
не е установено наличие на етилов алкохол.
5. Предоставена от Община Варна, Дирекция Инженерна инфраструктура и
благоустрояване, извадка от Генерален план за организация на движението на
територията на Община Варна относно схемата на хоризонталната маркировка в
района на кръстовището на бул.Трети март и бул.Република/л.147 от ДП/, от която
е видно, че на лявата пътна лента на бул.Трети март, по която се е движел обв.А. преди кръстовището е била положена пътна маркировка
„Стрелка за указване посоката на движение“-М10 с указание, че лявата лента е за
движение само направо, а дясната лента е за движение направо и надясно.
6. Предоставена от Община Варна, Дирекция Инженерна инфраструктура и
благоустрояване, извадка от Генерален план за организация на движението на
територията на Община Варна относно знаците и светофарните уредби в района на
кръстовището на бул.Трети март и бул.Република/л.148 от ДП/, от която е видно,
че на платното на бул.Трети март, по което се е движел обв.А.
преди кръстовището е бил поставен пътен знак Д-3 „Указател за предварително
престрояване“ с указание, че лявата лента е за движение само направо, а дясната
лента е за движение направо и надясно.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на химическите, съдебно-медицинската, автотехническата и допълнителната автотехническа
експертизи като обективни и компетентни. Заключенията на автотехническите
експертизи са изготвени след задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства, същите са аргументирани и мотивирани изключително подробно и
аргументирано. Поради това съдът не приема възраженията на защитата на
обвиняемия, че заключенията на автотехническите
експертизи са некоректни
и некомпетентно издадени, тъй като аргументите за тези възражения са заключение
на автотехническа експертиза по друго дело, което не
може да се ползва като доказателства по настоящето дело и твърдението, че
неправилно е отразена фактическата обстановка, което според съда е
неоснователно, тъй като заключенията на автотехническите
експертизи се подкрепят от всички други събрани писмени и гласни доказателствени
средства по делото.
Съдът
кредитира и другите писмени доказателствени средства, цитирани по-горе, събрани
в хода на досъдебното производство и приобщените на основание чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира и свидетелски показания на свидетелите М.-Е.А.К., М.И.Р., Т.Т.М. и Д.А.А., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите са обективни, взаимно допълващи се и
подкрепени от писмените доказателствени средства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на обвиняемия А. в частта им относно механизма на
възникналото пътно-транспортно произшествие. Съдът не кредитира обясненията на А.
в частта им, че не е възприел пътна маркировка, указваща задължителното му
движение направо след светофара и забраната за ляв завой, защото тази пътна
маркировка е била достатъчно ясна и видима, могла е да се възприеме и при
условията на дъжд и е нелогично за водач на МПС с дългогодишен стаж да не я
възприеме. Съдът не приема и обясненията на обв.А.,
че вина за настъпилото пътно-транспортно произшествие има и водачката на другия
лек автомобил, тъй като се е движела с несъобразена скорост и при забранителен
сигнал на светофарната уредба, тъй като тези негови твърденията не се подкрепят
от останалите доказателства по делото. Дори хипотетично да се приеме, че св. К.
е допуснала някакво нарушение на правилата за движение, то категорично не се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие и получените средни телесни повреди от св.Р. и по никакъв начин не
може да доведе до отпадане на отговорността на обв.А..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Относно обвинението за извършено нарушение на чл.36
ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
тази законова разпоредба „Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на
движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от
лента, предназначена за завиване наляво“.
Съдът счита, че обв.А. не е нарушил тази разпоредба,
тъй като е предприел маневрата завиване наляво именно от най-лявата лента по
посока на движението си и конкретно на това кръстовище не е имало лента за
завиване наляво.
Относно обвинението за извършено нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДвП:
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията бланкетната
диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на дадено
престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния кодекс, където са уредени определени понятия или институти. В
конкретния случай нормите, уреждащи транспортните престъпления препращат към
законови и подзаконови нормативни актове, в които се съдържат специалните
правила, очертаващи дължимото поведение при управление на транспортно средство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона за
движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се осъществи чрез
действие или бездействие, с което се нарушават правилата за движение по
пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона противоправни последици /престъпния резултат/.
Много важен елемент от обективна страна на престъплението по чл.343 ал.1 от НК е причинно-следствената връзка между нарушението на
конкретните правила за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат.
Релевантни за наказателната отговорност са именно само тези нарушения на
правилата за движение, които се намират в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и без допускането на които този резултат обективно не би
настъпил.
На първо място съдът констатира, че в постановлението на Районна
прокуратура Варна е цитиран текста на чл.25 ал.1 от ЗДвП преди изменението,
направено със закон, обнародван в Държавен вестник бр.101 от 20.12.2016 г., в
сила от 22.01.2017 г. Но тъй като това изменение не касае задълженията на
водача преди и по време на извършване на маневрата, съдът счита, че не
допуснато нарушение на правото на защита на обвиняемия чрез така повдигнатото
му обвинение - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство/единствено подчертаният текст е добавен при изменението/, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
Съдът
счита, че тази разпоредба касае задължения на водача на пътно превозно средство
при извършване на маневра при липсата на забрана за нейното извършване и касае
задължението на водача да съобрази поведението си единствено с останалите
участници в движението. Въпреки че обвиняемият А. при извършване на маневрата
не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на другия
автомобил, не това е конкретното нарушение, което се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и съставомерния
резултат и не то следва да фигурира в обективна връзка на престъплението по
чл.343 ал.1 б.б от НК като конкретна нарушена норма на правилата за движение от
ЗДвП. Обв.А. може да е нарушил и разпоредбата на
чл.25 ал.1 от ЗДвП, но в случая
релевантно за наказателната отговорност е именно само нарушението на чл.6 т.1
от ЗДвП, което се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
без допускането на което този резултат обективно не би настъпил.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП „Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
В конкретния случай съдът намира, че на 30.06.2018
г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ В 7133 РХ обв.А. не е съобразил своето поведение с пътната
маркировка. Обвиняемият се е движел в лявата лента на пътното платно на бул.Трети
март посока центъра на гр.Варна, на която лента преди кръстовището е била
положена пътна маркировка, посочена в чл.65 т.1 от ППЗДвП
- "Стрелка
(стрелки) за указване посоката (посоките) на движение" - М10. Указва
задължителната посока (посоки) на движение от съответната пътна лента“. Но въпреки указаната задължителна посока на движение
направо, обвиняемият А. е предприел завиване наляво. Безспорно по делото е
установено, че пътно-транспортното произшествие е станало в активната част на
денонощието около 12,30 часа и въпреки влошените атмосферни условия – дъждовно
време, пътната маркировка е била ясно видима и възприемлива. Обвиняемият А. не се
е съобразил с указаната задължителна посока на движение и това нарушение е
довело до вредоносния резултат – причиняване на средна телесна повреда на М.Р.,
като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между тях.
При преценка на събраните в хода
на наказателното производство доказателства съдът намира, че в конкретния
случай свидетелката М.-Е.А.К. като участник в движението - водач на другия лек
автомобил, чрез своето поведение на пътя не е съпричинила
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно постоянната практика на Върховния
касационен съд на Република България, за да е налице съпричиняване
е необходимо да са налице следните предпоставки: извършените действия да
нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение; нарушенията да са
в причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие; нарушенията да не зависят от волята на водача /решение № 260 от 05.05.1983 г. по н.д. № 216 от 1983 г., III наказателно
отделение/. Безспорно по делото е установено, че св.К. се е движела с автомобила си в
лявата лента за движение по пътното платно на бул.Трети март по посока
ж.к.Владислав Варненчик. Но в случая това не е
нарушение на изискването на чл.15 ал.1 от ЗДвП при наличието на пътните ленти
очертани с пътна маркировка водачът да използва най-дясната свободна лента, тъй
като св.К. се е движела с автомобила по пътно платно с две ленти за движение в една
посока, обозначени с пътна маркировка и съгласно разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗДвП е могла да използва за движение най-удобната за нея пътна лента.
Поведението на св.К. по никакъв
начин не променя
изключителната вина на обвиняемия за настъпването на съставомерните
общественоопасни последици.
От субективна страна съдът
деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост/небрежност/
по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази форма на вината се
характеризира с два момента-отрицателен и положителен. Обвиняемият А. не е
предвиждал възможността да настъпят обществено-опасните и вредни последици.
Налице е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни последици. Формата на
вина е извлечена от действията и цялостното поведение на обвиняемия А. –
предприел е неразрешена маневра, която не е била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Безспорна е причинно-следствената връзка между описаното поведение
на обвиняемия А. и причинения вредоносен резултат.
За да се
приеме, че нарушение на правило за движение, посочено в ЗДвП е елемент от
обективната страна на престъпление по чл.343 ал.1 б.б от НК е необходимо
настъпилия общественоопасен резултат да е в пряка
причинно-следствена връзка с това нарушение. Дори да се приеме, че обвиняемият А.
е осъществил нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП с оглед несъобразяване на
действията му с движението и скоростта на другия лек автомобил, то е безспорно
че общественоопасните последици са в пряка
причинно-следствена връзка с нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП и на чл.65 т.1 от ППЗДвП, а не с евентуално нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП,
което в случая се явява ирелевантно.
Освен
изложеното по отношение на посочената за нарушена разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП съдът намира, че тази разпоредба от ЗДвП е обща и съгласно константната
практика на ВКС при кумулативно нарушаване на общи и специални разпоредби на
ЗДвП следва да се вменят във вина на подсъдимия само специалните разпоредби. По
тези съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан за
нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 и чл.36 ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че с оглед
гореизложеното действително са налице предпоставките на чл.78а от НК поради
което призна за виновен Д.А.А. за виновен за
извършено от него престъпление по чл.343
ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 30.06.2018 г. в гр. Варна, при
управление на МПС – лек автомобил „Хонда Акорд“ с
рег. № В 7133 РХ, нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 от ЗДвП:
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната
маркировка“ и чл.65 т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „Стрелка за
указване на посоката за движение М10 указва задължителната посока на движение
от съответната пътна лента“ и и по непредпазливост причинил 2 средни телесни
повреди на М.И.Р., изразяващи се в счупване на от 4-то до 7-мо включително
десни ребра, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не
по-малък от 3-4 месеца и счупване на от 7-мо до 10-то включително леви ребра,
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от
3-4 месеца и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК и чл.78а ал.1
от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба в размер на 2 500 лева.
На
основание чл.78а ал.4 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.343г от НК съдът наложи на обв.Д.А.А. и административно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, като зачете времето,
през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред.
При
определяне размера на наказанията съдът взе предвид следното:
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице. А. има средно образовани, работи, не е женен. От приложената
справка за извършени от него нарушения на ЗДвП като водач на МПС е видно, че
същият е водач от 2012 година и до този момент има наложено само едно наказание
глоба по фиш в размер на 20 лева за неправилно използване на светлини. Всички
тези обстоятелства говорят за ниска степен на обществена опасност на дееца.
Но
в случая обществената опасност на деянието е много по-висока. В резултата на
нарушаване на разпоредби на ЗДВП и ППЗДвП А. е създал
опасност за живота и здравето на други участници в движението и в крайна сметка
е причинил две телесни повреди чрез множество увреждания на възрастна жена,
чието възстановяване изисква много време и средства. Обвиняемият А. не е изцяло
критичен към своето поведение, смята, че вина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие и телесните увреждания на Р. има и водачката на другия лек
автомобил.
Съдът
не приема твърденията на защитата на обвиняемия, че А. в момента е студент,
работи на 4 часа и глоба над минималния размер ще създаде затруднения за
изплащането ѝ. От защитата бе предоставена Заповед № 8/28.04.2020 г. на
управителя на Майпос АД за въвеждане на непълно
работно време от 4 часа считано от 14.05.2020 г., но същата е неразбираема за
съда, тъй като в точка 2 на заповедта е посочено, че непълното работно време се
въвежда за срок от 1 календарен ден и продължава до 14.05.2020 г. – датата на
въвеждане.
При
сравнителен паритет на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съдът
счете, че справедливо наказание е глоба към средния размер, а именно 2 500
лева.
Причините
за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България и
в частност правилата на Закона за движение по пътищата.
Мотивите
за извършване на закононарушението следва да бъдат търсени в неотчитането на
фактическата обстановка към момента на настъпването на произшествието.
Законодателят
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира,
че наказанията се налагат с цел са да
предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на административния и правов ред в Република България.
Съдът
счита, че с посоченото по-горе наказание
ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на генералната
превенция, като принуди обвиняемият да преосмисли отношението си към правилата
за движение по пътищата, пренебрегнати самонадеяно в конкретния момент от него.
Съдът
оправда обв.А. по обвинението за извършени нарушения
на чл.25 ал.1 и чл.36 ал.1 от ЗДвП.
Съдът
присъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: