Решение по дело №838/2016 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2018 г. (в сила от 11 март 2019 г.)
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20163520100838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 17

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 262

 

гр. П., 22.01.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 838 по описа за 2016 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК  и чл. 537, ал. 2 от ГПК срещу ответника М.Д.Н. и по чл. 108 от ЗС по отношение на ответника „И. А.“ ООД – гр. В..

Ищците Й.Т.Й. *** и от В. ***, твърдят в исковата си молба, че са наследници на И.С.А., б.ж. на гр. Р., починала на 28.11.2003 г.

Твърдят, че с Решение № 021/18.07.1994 г. по преписки № 21208 и № 21740 на ОСЗ – П. били възстановени на наследодателя им недвижими имоти в земеделска територия, находящи се в землището на с. К., общ. П.,  както следва: 1. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 11.649 дка, пета категория, находящ се в местността „Сакара“, представляващ имот с № 033130, при посочени граници и съседи; 2. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 6.747 дка, пета категория, находящ се в местността „Дюза“, представляващ имот № 014015, при посочени граници и съседи; 3. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 4.727 дка, пета категория, находящ се в местността „Сакара“, представляващ имот  № 033127, при посочени  граници и съседи; 4. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 4.161 дка, трета категория, находящ се в местността „Азмак“, представляващ имот № 043093, при посочени  граници и съседи и 5. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 3.803 дка, втора категория, находящ се в местността „Трънковец“, представляващ имот № 001258, при посочени граници и съседи.

Твърдят, че въз основа на влезлите в сила решения на ОСЗ и подписаните между съсобствениците договори за доброволна делба, през 1999 година майка им се снабдила с констативни нотариални актове за собственост на процесните земеделски земи.

Твърдят, че по наследство от майка си и те придобили собствеността върху описаните по-горе имоти.

Твърдят, че от 2000-та година тези земите се обработват от Кооперация „Х. К.-**”, на основание сключени от наследодателката им И.А., а в последствие и от единия от наследниците –

Й.Й., договори за наем и аренда от 13.10.2000 г., от 19.02.2003 г. и от 01.10.2008 г. Докато майка им била жива, тя получавала дължимото й се наемно/арендно плащане, а след смъртта й арендното плащане било получавано лично от наследниците й – ищците по делото. През м. август 2016 г. посетили кооперацията в с. К., за да получат полагащото се по договора плащане, но за тяхна изненада им било съобщено, че плащане не им се дължи, тъй като земите вече не били тяхна собственост.

Направили справка в Службата по вписванията – П., от която установили, че на 27.06.2013 година с Нотариален акт  от 27.06.2013 г. на нотариус Е.Д., рег.№ 495, в район на действие ПпРС земите им били продадени от първия ответник – М.Д.Н. на втория ответник „И. А.“ ООД.

Ответникът М.Н. бил удостоверил правото си на собственост върху процесните имоти с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 156, том III, рег.№ 3413, дело 556 от 14.06.2013 година на нотариус Е.Д., рег.№ 495. С този акт той бил признат за собственик на земите въз основа па давностно владение.

Ищците твърдят, че ответникът Н. никога не е владял за себе си процесните имоти нито лично, нито чрез друго лице. Напротив, твърдят че те са упражнявали фактическата си власт върху имотите, като ги предоставили в държане на Кооперация „Хан К.– 91“. Правото им на собственост нито било оспорвано от ответника Н., нито владението им е било отблъснато от него.

Считат, че тъй като първият ответник никога не е ставал собственик на процесните имоти, то и осъществената между него и втория ответник сделка не е породила вещнопрехвърлително действие и съответно вторият ответник също не е придобил правото на собственост върху имотите, а следователно към настоящия момент ги владее без правно основание.

Обосновавайки правен интерес от предявяване на исковете, молят съда да постанови решение, с което: – да приеме за установено по отношение на ответника М.Д.Н., че последният НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесните имоти, подробно описани по-горе; – да отмени съставения от нотариус Е.Д., рег.№ 495, в район на действие Районен съд – П. констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти – земеделски земи, придобити по обстоятелствена проверка № 156, том III, рег.№ 3413, дело 556/14.06.2013 година, вписан в CB-П. с Акт № 96, том VII, дело 1320/2013 година; – да приеме за установено по отношение на ответника „И. А.“ ООД– гр. В., че ищците Й.Т.Й. и В.Т.Й., СА СОБСТВЕНИЦИ на процесните имоти и да осъди този ответник да им предаде владението върху тях.

Претендират разноски.

В съдебно заседание поддържат предявените искове чрез пълномощник: адв. Н.В. ***.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР  от адв. И.Ц. ***, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника М.Д.Н.. В отговора особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Счита, че ответникът Н. е станал собственик на процесните имоти по силата на констативния нотариален акт от 2013 г., в производството по издаването на който нотариусът установил, че същият е владял имотите като свои повече от десет години, необезпокояван от никого. Оспорва реституционните претенции на ищците по ЗСПЗЗ и че на това основание по силата на наследствено правоприемство и делба са станали собственици на имотите. Счита, че ищците нито са доказали владение върху имотите, нито са представили доказателства, че са отблъснали по някакъв начин владението на ответника Н..

В съдебно заседание особеният представител на ответника Н. поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на исковете.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР  от ответника „И. А.“ ООД – гр. В., чрез пълномощник: адв. Д. ***. В отговора ответникът чрез пълномощника си изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва реституционните претенции на ищците по ЗСПЗЗ и че на това основание по силата на наследствено правоприемство и делба са станали собственици на имотите. Твърди, че праводателят му – М.Н., е владял имотите, което го е направило собственик на същите. Счита, че договорите за наем, представени от ищците, не са произвели целените от страните правни последици.

Твърди, че праводателят на ответното дружество – М.Н., е сключил на 14.06.2013 г. нотариално заверен договор за наем на земеделска земя, по силата на който процесните зем. земи са отдадени под наем на „Петман“ ЕООД за срок от 5 години и че „И. А.“ ООД, по силата на прехвърлителната сделка, е встъпило в наемното правоотношение, включително и че е получило плащания по договора.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат приети за основателни исковете на ищците, заявява, че „И. А.“ ООД не е знаело за правата на трети лица по отношение на имотите и ако беше знаело за такива права, никога не би сключило договор за покупко-продажба. Заявява, че подаването на отговора следва да се счита за уведомление по отношение на М.Н. за разваляне на договора за покупко – продажба  и покана за връщане на неоснователно получената продажна цена на имотите в размер 9500 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2013 г. до изплащане на задължението.

Моли да бъде постановено решение, с което съдът да отхвърли изцяло предявените против този ответник искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът „И. А.“ ООД се представлява от пълномощник: адв. Д. ***, който поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

         Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

         От приложеното на  л. 24 заверено копие на удостоверение за наследници № 7521/14.11.2016 г., издадено от Община Р. е видно, че ищците Й.Т.Й. и В.Т.Й. са законните наследници – синове на И.С.А., б.ж. на гр. Р., починала на 28.11.2003 г.

         С Решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № 21208/07.10.1991 г. на ОСЗ – П. (заверено копие приложено на л. 8)  е възстановено правото на собственост на наследниците на С.П. Д.,***, на следните  зем. земи съгласно план за земеразделяне землището на с. К., общ. П.: 1. Нива с площ 5.496 дка, втора категория, в м. „Олуклу“, съставляваща имот № 019002, при граници и съседи: № 018114 – полски път на Община, № 019007 – полски път на Община, № 019003 – нива на насл. на Н.Ж.Н. и № 019002 – нива на насл. на П.С.Н.П.; 2. Нива с площ 17.799 дка, пета категория, в м. „Сакара“, съставляваща имот № 033038, при граници и съседи: № 033018 – полски път на Община, № 033039 – нива на К.Я.П., № 000126 – полски път на Община, № 000125 – пасище, мера на ОПФ и № 033037 – нива на насл. на П.Д.П.. На л. 139 и сл. от делото е приложено заверено копие на цялата преписка в ОСЗ – П. по възстановяването на посочените зем. земи. От същата се установява, че заявителят по преписката е П.С.В., която  е сестра на майката на ищците – И.С.А., като двете са законни наследници на С.П.Д.. От приложения в същата преписка протокол за въвод във владение е видно, че наследниците са въведени във владение на имотите.

С Решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № 21740/03.08.1992 г. на ОСЗ – П. (заверено копие приложено на л. 9) е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Д. *** на следните  зем. земи съгласно план за земеразделяне землището на с. К., общ. П.: 1. Нива с площ 15.211 дка, втора категория, в м. „Трънковец“, съставляваща имот № 001082, при граници и съседи: № 001076 – полски път на Община, № 001083 – нива на насл. на Г.Н.М., № 001013 – ннива на насл. на Д.С.Д., № 001014 – нива на насл. на Г.А.Г. и № 001081 – нива на Й.С.Х.; 2. Използв. ливада с площ 1.999 дка, трета категория, в м. „Бей чешма“, съставляваща имот № 008011, при граници и съседи: № 000025 – др. водно течен. на държава, № 008012 – използв. ливада насл. на С.К.К., № 008013 – полски път на Община, № 008010 – използв. ливада на Г.Т.Т.; 3. Нива с площ 26.989 дка, пета категория, в м. „Дюза“, съставляваща имот № 014010, при граници и съседи: № 014006 – нива на насл. на П.И.Й., № 014008 – нива  на ОПФ, № 014009 – нива на С.Р.Ц., № 014012 – полски път на Община, № 014011 – нива на Й.Н.Й.; 4. Нива с площ 18.908 дка, от които 17.936 дка – пета категория и 1.512 дка – трета категория, в м. „Сакара“, съставляваща имот № 033037, при граници и съседи: № 033036 – нива на насл. на А.П.А., № 033016 – полски път на Община, № 033038 – нива на насл. на С.П.Д., № 000125 – пасище, мера на ОПФ, № 033041 – нива на насл. на К.Г.Т.; 5. Нива с площ 16.643 дка, трета категория, в м. „Азмак“, съставляваща имот № 043007, при граници и съседи: № 043012 – нива на И.А.Г., № 043010 – нива на Й.А.Й., № 043009 – нива на Г.С.Л., № 043008 – нива на А.Н.В., № 000175 – полски път на Община и № 043006 – нива на насл. на Н.И.Ч.. На л. 162 и сл. от делото е приложено заверено копие на цялата преписка в ОСЗ – П. по възстановяването на посочените зем. земи. От същата се установява, че майката на ищците е  една от законните наследници на наследодателя П.Д.П. по право на заместване на починалия преди общия наследодател свой баща. От приложения в същата преписка протокол за въвод във владение е видно, че наследниците са въведени във владение на имотите.

Впоследствие с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ № 52, т. ХVІІІ, д. № 9821/05.08.1999 г. на Поповския районен съд (заверено копие приложено на л. 10) майката на ищците – И.С.А., е призната за собственик на следния недвижим имот – земеделска земя в землището на с. К., общ. П., възстановен по преписка № 21208 на ОСЗ – П. по наследство от наследодателя С.П.Д. и Договор за доброволна делба, вписан под № 52, том VІ, парт. 21, т. 39, вх. рег. № 1387/20.07.1999 г. на ПпРС:

1. Нива с площ 11.649 дка, пета категория,  в м. „Сакара“, съставляваща имот № 033130, при граници и съседи: № 033129 – нива на П.С.В., № 033037 – нива на насл. на П.Д.П., № 033018 – полски път на Община, № 033039 – нива на К.Я.П..

При съставяне на горепосочения нотариален акт са представени следните документи: удостоверение за наследници на С.П.Д., Решение № 21/18.07.94 г. на ОСЗ – П. по преписка № 21208, 2 бр. скици, проект за делба на имот № 019002 и № 033038, Договор за доброволна делба, вписан под № 52, том VІ, парт. 21, т. 39, вх. рег. № 1387/20.07.1999 г. на ПпРС.

С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ № 84, т. ХVІІІ, д. № 3867/17.08.1999 г. на Поповския районен съд (заверено копие приложено на л. 11) майката на ищците – И.С.А., е призната за собственик на следните недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. К., общ. П., възстановени по преписка № 21740 на ОСЗ – П. по наследство от наследодателя П. /П./ Д. *** и Договор за доброволна делба, вписан под № 51, том VІ, парт. 20, т. 39, вх. рег. № 1386/20.07.1999 г. на ПпРС:

1. Използв. ливада с площ 1.999 дка, трета категория, в м. „Бей чешма“, съставляваща имот № 008011, при граници и съседи: № 000025 – др. водно течен. на държава, № 008012 – използв. ливада насл. на С.К.К., № 008013 – полски път на Община, № 008010 – използв. ливада на Г.Т.Т.;

2. Нива с площ 3.803 дка, втора категория, в м. „Трънковец“, съставляваща имот № 001258, при граници и съседи: № 001083 – нива на насл. на Г.Н.М., № 001076 – полски път на Община, № 001256 – нива на П.С.В., № 001257 – нива на Ц.П.Д., № 001259 – нива на Д.П.Д.;

3. Нива с площ 6.747 дка, пета категория, в м. „Дюза“, съставляваща имот № 014015, при граници и съседи: № 014008 – нива  на ОПФ, № 014009 – нива на С.Р.Ц., № 014016 – нива на Ц.П.Д., № 014017 – нива на П.С.В., № 014006 – нива на насл. на П.И.Й.;

4. Нива с площ 4.727 дка, трета и пета категория, в м. „Сакара“, съставляваща имот № 033127, при граници и съседи: № 033126 – нива на Д.П.Д., № 033038 – нива на насл. на С.П.Д., № 033128 – нива на П.С.В., № 033041 – нива на насл. на К.Г.Т.; № 033072 – нива на С.А.В. и

5. Нива с площ 4.161 дка, трета категория, в м. „Азмак“, съставляваща имот № 043093, при граници и съседи: № 043092 – нива на П.С.В., № 043046 – нива на С.Н.М., №  № 043012 – нива на И.А.Ж., № 043010 – нива на Й.А.Й., № 043009 – нива на Г.С.Л..

При съставяне на горепосочения нотариален акт са представени следните документи: удостоверение за наследници на П.Д.П., Решение № 021/18.07.94 г. на ОСЗ – П. по преписка № 21740, 5 бр. скици на имотите, проект за делба на имот № 043007, № 033037, № 001082 и № 014010; Договор за доброволна делба № 51, том VІ, парт. 20, т. 39, вх. рег. № 1386/20.07.1999 г. на ПпРС.

На л. 12-16 от делото са приложени заверени копия на актуални към датата на подаване на исковата молба скици на процесните зем. земи.

         След снабдяване от майката на ищците с горепосочените констативни нотариални актове за собственост на имотите, предмет на делото, същата е отдавала под наем и аренда тези имоти на Кооперация „Хан К.– 91“ – с. К., общ. П. (видно от приложените на л. 17 и 18 заверени копия на Договор за наем на земеделски земи от 13.10.2000 г. и Договор за аренда на земеделски земи от 19.02.2003 г.).

         От приложеното на л. 20 заверено копие на Договор за наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. е видно, че след смъртта на И.С.А. синът й – ищецът Й.Т.Й., е продължил да отдава процесните имоти под наем на същата кооперация. Посоченият договор е със срок 7 стопански години – от 01.10.2008 г. до 30.09.2015 г.

         Горепосоченият договор е оспорен от ответника „И. А.“ ООД, във връзка с което и на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността му досежно автентичност на подпис на посочения в договора като наемодател: Й.Т.Й..

         От допуснатата и изслушана в с.з. съдебно-графическа експертиза, изготвена от в.л. С.В.И. – експерт при НТЛ на РУ – П. се установява, че  изследваният подпис, положен в Договор за наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. срещу наемодател е изпълнен от лицето Й.Т.Й., както и трите имена „Й.Т.Й.“ в същия договор са изпълнени от лицето Й.Т.Й..

         Заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана експертиза е прието и приложено по делото, като неоспорено от страните и тъй като съдът го прие за обективно и компетентно изготвено.

         От приложеното на л. 22 и 23 заверено копие на стр. 1-5 на книжка на  член-кооператор № 1137 на Кооперация „Хан К.– 91“ е видно, че ищецът Й.Т.Й. е получавал рента за периода от 2009 г. до 2013 г. На л. 182 – 184 са приложени и заверени копия на РКО за получени от Й.Т.Й. ренти през 2010 г., 2011 г. и 2013 г.

         Впоследствие с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, придобити по обстоятелствена проверка № 156, т. ІІІ, рег. № 3413, д. 556/14.06.2013 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495, с район на действие Поповски районен съд, вписан с акт № 96, т. VІІ, д. 1320/2013 г., вх. рег. № 3502/16.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П. (заверено копие приложено на л. 25), ответникът М.Д.Н. е признат за собственик по давностно владение върху процесните недвижими имоти, за които през 1999 г. наследодателят на ищците И.С.А. е призната за собственик с подробно описаните по-горе нотариални актове за собственост на недвижими имоти – зем. земи, възстановени по ЗСПЗЗ. По делото е приложено в цялост нотариално дело № 556/2013 г. на нотариус Е.Д..

         На същата дата, на която е признат за собственик на имотите, предмет на делото – 14.06.2013 г., ответникът М.Н. е сключил с „Петман“ ЕООД Договор за наем на земеделска земя, вписан под № 235, т. VІІ, рег. № 3503/14.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П. (заверено копие приложено на л. 71). Посоченият договор е регистриран и в ОСЗ – П.. Срокът на договора е за 5 (пет) стопански години – от 01.10.2013 г. до 30.09.2018 г.

         С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделски земи № 11, т. ІV, рег. № 3686, д. № 611/27.06.2013 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495, с район на действие Поповски районен съд, вписан с акт № 187, т. VІІ, д. 1417/2013 г., вх. рег. № 3774/27.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П. (заверено копие приложено на л. 26) ответникът М.Д.Н. е продал процесните земеделски земи

на ответника „И. А.“– гр. В..

          Няма спор, че след извършената покупко-продажба на имотите, ответникът „И. А.“ ООД е встъпил в правата на наемодателя по горепосочения договор за наем от 14.06.2013 г., като същият признава с отговора, че е получил от наемателя по договора и плащане за отдадените под наем зем. земи.

         С оглед изясняване на делото от фактическа страна бяха допуснати и изслушани като свидетели лицата С.Р.С., К.П.И. и Щ.А.А.,***. Същите са свидетелствали пред нотариуса по горепосоченото нотариално дело във връзка с констативния нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка.

         От показанията на свидетелите се установява, че същите познават ответника М.Н. отдавна и знаят, че той се е занимавал със земеделие и имал земи. Свидетелите заявиха, че от Н. знаят, че след 2000 г.  същият е закупил някакви земи – около 31-32 декара в землището на с. К.от лице, което свидетелите не можаха да си спомнят по име. Свидетелите не можаха да индивидуализират земите по приблизителна площ, местонахождение  и граници. Св. К.И. заяви, че не й е известно ответникът Н. да е имал зем. земи в землището на с. К., но след като й бе предявен протоколът с показанията й като свидетел в нотариалното производство, същата заяви, че потвърждава това, което е заявила пред нотариуса. Заявеното от нея пред нотариуса в нотариалното производство се изразява в това, че  й е известно, че М.Н. си е закупил около 31-32 дка зем. земи в землището на с. К.и че ги е обработвал. Името на продавача на зем. земи не бе установено от св. И., нито приблизителната година на закупуването на земите. Според св. Щ.А. ответникът Н. се занимава със земеделие и е имал зем. земи в землището на с. К., общ. П., за които свидетелят не можа да си спомни почти нищо, освен, че е ходил на една нива в с. К., където ответникът го завел преди време, тъй като имало нещо за почистване. След като му бе предявен протоколът с показанията му от нотариалното дело, св. А. потвърди показанията, които е дал пред нотариуса. Същите се изчерпват с това, че около 2001/2002 г. Н. е закупил от И.С. пет ниви в землището на с. К.и ги е обработвал.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни изводи:

Съдът е сезиран  със субективно и обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК срещу ответника М.Д.Н. и по чл. 108 от ЗС по отношение на ответника „И. А.“ ООД – гр. В..

         Тъй като са предявени от лица, разполагащи с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването им (включително и с интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника Н., предвид задължителното тълкуване, дадено в т. 3Б на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК ва ВКС), съдът приема исковете за допустими, а разгледани по същество, настоящият състав на съда ги приема за изцяло основателни по следните съображения:

По исковете с правна квалификация по чл. 124, ал.1 от ГПК, съединени с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК:

Предявените субективно съединени искове са отрицателни установителни искове за собственост, поради което със съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ответникът М.Н. е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи въз основа на непрекъснато давностно владение в продължение на 10 години, във връзка с което е издаден констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2013 г., подробно описан по-горе.

Въпреки указаната му от съда тежест на доказване, ответникът М.Н. не успя да докаже главно и пълно в настоящия процес правото си на собственост върху процесните зем. земи на основание давностно владение. От една страна, показанията на свидетелите, разпитани както в нотариалното производство, така и непосредствено пред съда в настоящото производство, са   изключително неуверени, хаотични, непоследователни, неконкретни и по никакъв начин не могат да убедят състава на съда, че ответникът Н. е владял процесните имоти в продължение на 10 г., както и че владението му е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно  и явно. От показанията на свидетелите не се установяват нито индивидуализиращите белези на зем. земи като местонахождение, граници и съседи и др., нито владение от страна на ответника Н. над тези имоти. От изключително лаконичните показания на свидетелите не може да се установи по никакъв начин, че имотите, за които ответникът е споделил пред тях, че е закупил, са именно процесните. Предвид изложеното, съдът не кредитира показанията на свидетелите и не основава изводите си на тях.

От своя страна, ищците проведоха успешно насрещно доказване на претендираното от ответника Н. право на собственост върху имотите, посредством приложените по делото и подробно описани по-горе както документи, доказващи правото на собственост на наследодателя им върху процесните имоти, така и владението на имотите чрез другиго – Кооперация  „Х. К.-**“ посредством сключените договори за наем и аренда, което владение е осъществявано както от праводателя на ищците, така и от самите ищци след смъртта на тяхната майка и то за периода, за който ответникът Н. се домогва да докаже, че е владял същите имоти.

По делото няма нито едно събрано доказателство, от което да бъде направен извод, че ответникът Н. е извършвал действия, с които да демонстрира пред собствениците на имотите ясно намерение да владее същите за себе си през периода 2001/2002 – 2013 г.

Съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците, че Договор за аренда на зем. земи от 19.02.2003 г., сключен между наследодателя на ищците и Кооперация „Хан К.– 91“ – с. К.,  не е  произвел действие, тъй като не е вписан и не е с нотариална заверка на подписите, а Договор за наем на зем. земи от 01.10.2008 г.  е неистински, тъй като не е подписан от наемодателя Й.Т.Й..

От една страна, действително в екземпляра от  горепосочения договор за аренда, приложен по делото, липсва подпис на арендодател и същият не е с нотариална заверка на подписите на страните, но съдът приема за съвсем резонно становището на процесуалния представител на ищците, изразено в съдебно заседание, че това е екземплярът на договора, останал за арендодателя, като е напълно вероятно същият да не е счел за необходимо да го подпише. Докато другият екземпляр от договора е останал в кооперацията, но същият не се съхранява, тъй като е сключен преди повече от 10 години. Освен това, независимо, че договорът не е сключен в предвидената в ЗАЗ форма – писмена с нотариална заверка на подписите и не е вписан, съдът приема, че това не го прави нищожен, тъй като в мотивите на т. 2 от ТР № 2/2015 от 20.07.2017 г. по тълк.д. № 2/2015 на ОСГТК на ВКС изрично е допусната възможност договор за аренда, който не е сключен в предвидената в закона форма, да се конвертира в договор за наем, за който няма подобни строги изисквания за форма. 

Въпреки горното, дори и да не се зачете действието на договора за аренда от 2003 г., няма как съдът да не отчете действието на Договор за наем на зем. земи от 01.10.2008 г. Въпреки оспорването на истинността на този документ, същото следва да се признае за недоказано, тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-графическа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го приема за обективно и компетентно изготвено, може да се направи категоричен извод, че договорът е подписан от лицето, което е вписано като арендодател, поради което е напълно валиден и е проявил своето действие.

След като в периода, през който ответникът Н. твърди, че е осъществявал владение върху процесните имоти, ищците  и техният праводател са упражнявали собственическите си права по отношение на същите имоти, отдавали са ги под наем и са получавали наемни плащания за това, съдът приема, че ответникът Н. по никакъв начин не доказа правото си на собственост върху тези имоти на твърдяното от него правно основание – давностно владение в продължение на 10 години.

 Гореизложеното води до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради което и следва да бъде признато за установено в отношенията между ищците и ответника М.Н., че последният не е собственик на процесните имоти, подробно описани по-горе.

Уважаването на главните отрицателни установителни искове за собственост води до извод за основателност и на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативния Нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, придобити по обстоятелствена проверка № 156, т. ІІ, рег. № 3413, д. 556/14.06.2013 г. на нотариус Е.Д., рег. № 495, с район на действие Поповски районен съд, вписан с акт № 96, т. VІІ, д. 1320/2013 г., вх. рег. № 3502/16.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П..

По исковете с правна квалификация по чл. 108 от ЗС, предявени срещу ответника „И. А.“ ООД – гр. В.:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”, т.е. ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на един имот.

         Три са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС: 1. ищецът да е собственик на недвижимия имот, предмет на правния спор, като правото на собственост трябва да съществува към  момента на предявяване на иска;  2. ответникът да е във владение/държане на имота към момента на предявяване на иска; 3. липса на основание за владеене/държане на имота от ответника.

Съдът приема, че в настоящия процес са доказани и трите предпоставки за уважаване на ревандикационните искове.

На първо място, доказано е по категоричен начин, че ищците са единствените законни наследници на своята майка И.С.А., б.ж. на гр. Р., починала на 28.11.2003 г. 

         Преценявайки събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за доказан по категоричен начин и фактът, че наследодателят на ищците – И.А., като един от законните наследници на наследодателите С.П.Д. и П.(П., П.) Д. Пеев, след възстановителните решения на ОСЗ – П. и сключените договори за доброволна делба с останалите съсобственици, е придобила правото на собственост върху процесните зем. земи, във връзка с което и констативните нотариални актове от 1999 г. за собственост на недвижими имоти – зем. земи, възстановени по ЗСПЗЗ (подробно описани по-горе), са издадени в пълно съответствие с действителното правно и фактическо положение. Ищците, от своя страна, след смъртта на тяхната майка, са придобили процесните имоти на основание наследствено правоприемство.

         Настоящият състав на съда приема за неоснователни възраженията на ответника „И. А.“ ООД, че възстановителните решения на ОСЗ – П. са непълни, както и че не е извършен въвод във владение на имотите, поради което и реституцията не е осъществена в пълен обем. Това е така, тъй като по делото са приложени в цялост преписките, по които са възстановени имотите, които са попълнени с всички необходими за реституцията документи.  Възстановителните решения са подписани от членовете на ОСЗ, а от приложените протоколи за въвод във владение е видно и че собствениците са  въведени във владение на имотите.

         Съдът приема за неоснователно и възражението на ответника „И. А.“ ООД за липса на идентичност между имотите, възстановени с решенията на ОСЗ по посочените преписки, имотите по констативните нотариални актове за собственост  на недвижими имоти – зем. земи, възстановени по ЗСПЗЗ и  имотите, предмет на настоящите искове. Действително, по делото не е поискана и не е допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи идентичност на имотите. В същото време обаче, за настоящия състав на съда няма никакво съмнение, че имотите, за които  наследодателят на ищците се е снабдила с нотариалните актове за собственост на недвижими имоти – зем. земи, възстановени по ЗСПЗЗ на основание  чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) съответстват на възстановените с решенията на ОСЗ – П., като различията в номерата  и в площта на част от имотите могат да се обяснят с факта, че тези имоти са образувани след изготвяне на проекти за делба на имотите по възстановителните решения и сключени между съсобствениците договори за доброволна делба. Посочените обстоятелства не са голословни, тъй като, както проектите за делба, така и договорите за доброволна делба са измежду представените документи във връзка със съставянето на констативните нотариални актове, посочени в самите актове. Освен това, съдът съобразява и факта, че част от границите на имотите съвпадат с тези по възстановителните решения на ОСЗ. Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че наследодателят на ищците напълно валидно, в съответствие с действителното правно и фактическо положение, и с надлежни писмени доказателства, се е снабдила с горепосочените констативни нотариални актове за собственост на зем. земи, предмет на делото и е била действителният собственик на имотите.

         Няма данни по делото наследодателят на ищците приживе да се е разпореждала с придобитите от нея имоти, поради което и след смъртта й на 28.11.2003 г. ищците, като нейни единствени законни наследници, са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание наследствено правоприемство.

         Както бе изложено по-горе в мотивите, съдът приема, че ответникът М.Н. не е придобил на валидно правно основание собствеността върху имотите, предмет на делото, поради което и същият не е техен собственик.        При това положение, въпреки че разпоредителната сделка, сключена между ответниците М.Н. и „И. А.“ ООД, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделски земи № 11, т. ІV, рег. № 3686, д. № 611/27.06.2013 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495, с район на действие Поповски районен съд, вписан с акт № 187, т. VІІ, д. 1417/2013 г., вх. рег. № 3774/27.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П., е действителна от формална гледна точка, с нея не е могло валидно да бъде прехвърлено правото на собственост върху имотите. След като продавачът по договора за покупко-продажба не е бил собственик на имотите, предмет на същия договор, независимо, че ответното дружество „И. А.“ ООД се явява добросъвестен приобретател, тази правна сделка не е породила своето вещно-прехвърлително действие и не е прехвърлила права. Това е така, тъй като основен принцип в правото е, че никой не може да даде това, което няма /Nemo dat quot non habet/.

         Съдът приема, че в настоящия случай е налице и втората предпоставка за уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС – ответникът да е във владение на имотите към датата на предявяване на иска. Това е така, тъй като от приложения по делото Договор за наем на земеделска земя, вписан под № 235, т. VІІ, рег. № 3503/14.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П., сключен със срок 5 (пет) стопански години – от 01.10.2013 г. до 30.09.2018 г., по който договор ответникът „И. А.“ ООД изрично признава в отговора на исковата молба чрез процесуалния си представител, че е встъпил в правата на наемодателя и че е получил плащане от наемателя по същия, може да се направи извод, че ответникът владее тези имоти чрез другиго – в конкретния случай наемателят по договора.

         И тъй като в хода на делото бе установено, че ищците притежават правото на собственост върху имотите, предмет на делото, а ответникът „И. А.“ ООД ги владее на НЕПРОТИВОПОСТАВИМО на действителните собственици правно основание (т.е. без основание), следва да се приеме, че е налице и третата предпоставка за уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС.

         Всичко гореизложено мотивира настоящия състав на съда да приеме, че исковете по чл. 108 от ЗС са напълно доказани и основателни, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.

         По разноските:

         Уважаването на предявените искове в цялост води до основателност на искането на ищците за присъждане на разноски по делото в пълния им размер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         От приложения списък на разноски и от доказателствата за действително сторени такива, съдът приема, че общият размер на направените от ищците разноски по делото е 2371.97 лв., в т.ч. 106.00 лв.  – държавни такси за двата обективно съединени иска и преводни такси; 10.97 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба, 8.00 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и преводна такса; 18.00 лв. – удостоверения за постоянен и за настоящ адрес на отв. Н. и удостоверение за наследници; 50.00 лв. – такса за удостоверение за данъчна оценка; 84.00 лв. – такси за издаване на скици и характеристики на процесните имоти; 475.00 лв. възнаграждение на особен представител на отв. Н., 120.00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 1500.00 лв. – възнаграждение на адвокат.

         Съдът приема, че тъй като срещу различни ответници са предявени различни искове – иск по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 108 от ЗС, то и разноските следва да бъдат разпределени поотделно за всеки от исковете срещу ответника по съответния иск.

         Съдът приема, че разноските, които касаят и двата обективно съединени иска, следва да бъдат разпределени наполовина за всеки от ответниците, като такива разноски са разноските за удостоверение за наследници, за вписване на исковата молба, за издаване на скици на процесните имоти, за удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти и за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците. Във връзка с последното и предвид направеното възражение от процесуалния представител на ответника „И. А.“ ООД за прекомерност на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, съдът намира, че това възражение е неоснователно. По делото са предявени както субективно, така и обективно съединени искове от двама ищци срещу двама ответници. Исковете са за собственост и както фактическата, така и правната им сложност не е ниска. Общо заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците на процесуалния им представител в размер 1500.00 лв. е за представителство по делото, т.е. същото включва защита и представителство и по двата обективно съединени иска. Тъй като не е упоменато какъв е размерът на възнаграждението на адвоката по всеки един от исковете, съдът преценява, че същото следва да се раздели поравно за всеки от тях, или по 750.00 лв. При това положение и като взе предвид както минималния предвиден размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските  възнаграждения, така и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че възнаграждението на адвоката на ищците не е прекомерно.

         Разноските, които касаят само конкретния иск и конкретния ответник следва да бъдат възложени в тежест на съответния ответник, като например държавната такса за всеки един от исковете, възнаграждението за особен представител на отв. Н., което касае само този ответник и предявения срещу него иск, разноските за държавни такси за издаване на удостоверения, касаещи конкретния ответник и др.

         Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че разноските по делото, направени от ищците в иска им по чл. 124 от ГПК срещу ответника М.Н. са в общ размер 1373.45 лв. и в този размер следва да им бъдат присъдени. В посочения размер се включват както следва: – 50.00 лв. – държавна такса за предявения иск; – 3.00 лв. – преводна такса; – 5.00 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; – 3. 00 лв. – преводна такса за удостоверение; – 472.00 лв. – възнаграждение на особен представител на ответника; –3.00 лв. – преводна такса за възнаграждение на особен представител; – 750.00 лв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците; – 6.00 лв. – такса за удостоверение за постоянен адрес на ответника; – 6.00 лв. – такса за удостоверение за настоящ адрес на ответника; – 3.00 лв. – ½  такса за издаване на удостоверение за наследници; –25.00 лв. – ½ такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка; – 42.00 лв. – ½ такса за скици на имотите;  – 5.45 лв. – ½ държавна такса за вписване на искова молба.

         Разноските, направени от ищците в иска им по чл. 108 от ЗС срещу ответника „И. А.“ ООД са в общ размер 998.45 лв. и в този размер следва да им бъдат присъдени. В посочения размер се включват както следва: – 50.00 лв. – държавна такса за предявения иск; – 3.00 лв. – преводна такса; – 750.00 лв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците; – 120.00 лв. – възнаграждение на вещо лице; – 3.00 лв. – ½  такса за издаване на удостоверение за наследници; – 25.00 лв. – ½ такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка; – 42.00 лв. – ½ такса за скици на имотите;  – 5.45 лв. – ½ държавна такса за вписване на искова молба.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й.Т.Й., ЕГН **********,***, В.Т.Й., ЕГН **********,*** и М.Д.Н., ЕГН **********,***, ЧЕ М.Д.Н. НЕ Е СОБСТВЕНИК на следните имоти, находящи се в землището на с. К., общ. П., обл. Т.,  ЕКАТТЕ 36470:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 11.649 дка (единадесет декара шестстотин четиридесет и девет квадратни метра), пета категория, в местността „САКАРА“, съставляваща имот № 033130 (нула тридесет и три сто и тридесет), при граници и съседи: № 033129 – нива на С.И.Д., № 033127 – нива на „И. А.“ ООД, № 033126 – нива на Д.П.Д., № 033125– нива на Ц.П.Д., № 033018 – полски път на Община, № 033039 – нива на К.Я.П.;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 3.803 дка (три декара осемстотин и три квадратни метра), втора категория, в местността „ТРЪНКОВЕЦ“, съставляваща имот № 001258 (нула нула едно двеста петдесет и осем), при граници и съседи: № 001083 – нива на „Кирстин“ ЕООД, № 001076 – полски път на Община, № 001256 – нива на А.А.П., № 001257 – нива на Ц.П.Д., № 001259 – нива на Д.П.Д.;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 6.747 дка (шест декара седемстотин четиридесет и седем квадратни метра), пета категория, в местността „ДЮЗА“, съставляваща имот № 014015 (нула четиринадесет нула петнадесет), при граници и съседи: № 014008 – нива  на Община П., № 014009 – нива на П.Р.Ц., № 014016 – нива на Ц.П.Д., № 014017 – нива на А.А.П., № 014006 – нива на И.П.И.;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 4.727 дка (четири декара седемстотин двадесет и седем квадратни метра), пета категория, в местността „САКАРА“, съставляваща имот № 033127 (нула тридесет и три сто двадесет и седем), при граници и съседи: № 033126 – нива на Д.П.Д., № 033130 – нива на „И. А.“ ООД, № 033129 – нива на С.И.Д., № 033128 – нива на А.А.П., № 033041 – нива на Г.К.Г.; № 033072 – нива на „Агросем – 2000“ ООД;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 4.161 дка (четири декара сто шестдесет и един квадратни метра), трета категория, в местността „АЗМАК“, съставляваща имот № 043093 (нула четиридесет и три нула деветдесет и три), при граници и съседи: № 043092 – нива на С.И.Д., № 043046 – нива на С.Н.М., № 043012 – нива на И.А.Ж., № 043010 – нива на С.М.Р., № 043009 – нива на Г.К.П..

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, придобити по обстоятелствена проверка № 156, т. ІІІ, рег. № 3413, д. 556/14.06.2013 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495, с район на действие Поповски районен съд, вписан с акт № 96, т. VІІ, д. 1320/2013 г., вх. рег. № 3502/16.06.2013 г. на Служба по вписванията – гр. П..

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността на Договор за наем на земеделски земи от 01.10.2008 г., сключен между Й.Т.Й. *** и Кооперация „Хан К.– 91“ – с. К., общ. П., досежно автентичност на подпис на посочения в договора като наемодател – Й.Т.Й..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й.Т.Й., ЕГН **********,***, В.Т.Й., ЕГН **********,*** и „И. А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представлявано от О.К., ЧЕ  Й.Т.Й., ЕГН ********** и В.Т.Й., ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ на следните имоти, находящи се в землището на с. К., общ. П., обл. Т.,  ЕКАТТЕ 36470:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 11.649 дка (единадесет декара шестстотин четиридесет и девет квадратни метра), пета категория, в местността „САКАРА“, съставляваща имот № 033130 (нула тридесет и три сто и тридесет), при граници и съседи: № 033129 – нива на С.И.Д., № 033127 – нива на „И. А.“ ООД, № 033126 – нива на Д.П.Д., № 033125– нива на Ц.П.Д., № 033018 – полски път на Община, № 033039 – нива на К.Я.П.;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 3.803 дка (три декара осемстотин и три квадратни метра), втора категория, в местността „ТРЪНКОВЕЦ“, съставляваща имот № 001258 (нула нула едно двеста петдесет и осем), при граници и съседи: № 001083 – нива на „Кирстин“ ЕООД, № 001076 – полски път на Община, № 001256 – нива на А.А.П., № 001257 – нива на Ц.П.Д., № 001259 – нива на Д.П.Д.;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 6.747 дка (шест декара седемстотин четиридесет и седем квадратни метра), пета категория, в местността „ДЮЗА“, съставляваща имот № 014015 (нула четиринадесет нула петнадесет), при граници и съседи: № 014008 – нива  на Община П., № 014009 – нива на П.Р.Ц., № 014016 – нива на Ц.П.Д., № 014017 – нива на А.А.П., № 014006 – нива на И.П.И.;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 4.727 дка (четири декара седемстотин двадесет и седем квадратни метра), пета категория, в местността „САКАРА“, съставляваща имот № 033127 (нула тридесет и три сто двадесет и седем), при граници и съседи: № 033126 – нива на Д.П.Д., № 033130 – нива на „И. А.“ ООД, № 033129 – нива на С.И.Д., № 033128 – нива на А.А.П., № 033041 – нива на Г.К.Г.; № 033072 – нива на „Агросем – 2000“ ООД;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ 4.161 дка (четири декара сто шестдесет и един квадратни метра), трета категория, в местността „АЗМАК“, съставляваща имот № 043093 (нула четиридесет и три нула деветдесет и три), при граници и съседи: № 043092 – нива на С.И.Д., № 043046 – нива на С.Н.М., № 043012 – нива на И.А.Ж., № 043010 – нива на С.М.Р., № 043009 – нива на Г.К.П..

ОСЪЖДА „И. А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представлявано от О. К., ДА ПРЕДАДЕ НА  Й.Т.Й., ЕГН **********,*** И НА В.Т.Й., ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО НА ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ – ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ в землището на с. К., общ. П..

         ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН **********,*** и на В.Т.Й., ЕГН **********,***, общо СУМАТА 1373.45 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и 45 ст.) – за направени разноски по делото.

         ОСЪЖДА „И. А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представлявано от О. К., ДА ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН **********,*** и на В.Т.Й., ЕГН **********,***, общо СУМАТА 998.45 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и 45 ст.) – за направени разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..

 

СЪДИЯ: