Решение по дело №680/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                           град Ловеч, 13.07.2020 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   Х.Х.   като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 680 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

       Производство по чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба вх.№12762/20.11.2019 г.  по описа на ЛОС от Е.А.Щ., ЕГН: ***********, чрез адв. Р.К.К. от ВАК, със служебен адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. У., общ. У., ул. Н.О.3, вх.в, ЕТ.*, АП.*срещу  Община У., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. У., пл. С. №1, представлявана от С.Й.П. – кмет с посочено правно основание: чл. 49 вр.чл.45 и чл. 51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, евентуално чл.50 вр.чл.45 и чл.51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и цена на иска общо 38 268.41 лева от които: - 30000 /тридесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди и 4418.41 /четири хиляди четиристотин и осемнадесет /лева общо за претърпени имуществени вреди; -3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева съставляваща пропуснатата полза за 2019 год,. която би реализирала ако си изпълнява задълженията по гражданския договор във връзка със загубата на работоспособността й;- 400.00 /четиристотин/ лева съставляващи общата сума от пропуснатата полза, именно общата сума от мораторната лихва върху всяка от отделните суми съставляващи имуществената вреда по вторя иск от датата на извършването на съответното плащане до датата на завеждане на ИМ в съда и законна лихва върху първата и втората посочена сума от датата на завеждане на ИМ в съда до датата на окончателното им изплащане.

Твърди, че тя е пенсионер от 01.01.2012 година и на основание договор за сътрудничество №КД-2-137 сключен между Община У. и АГКК-гр. София на 11.06.2009 год. сключва граждански договор № КД-2-15 от 29.01.2010 год. с АГКК-София за изработка, а именно доставяне и размяна на документи между Община У. и СГКК-Ловеч, необходими във връзка с обслужването на гражданите, срещу заплащането на сумата по въпросния договор в размер на 240.00 лева на месец. Сочи, че на основание анекс от 20.12.2010 год. посочения договор между нея и АГКК-София е продължен до 28.01.2012 год..включително, а на основание нов анекс /от 19.07.2011 год./ между същите страни е договорено ново заплащане считано от 01.08.2011 год., като заплащането е определено на 150.00 лева. Излага, че след тази дата на основание два броя анекси към този договор /от 27.01.2012 год.и от 27.04.2012 год. / срока на действие на гражданския договор е удължен до 01.05.2013 год., а впоследствие на основание анекс от 29.09.2012 год., считано от 01.10.2012 год. по взаимно съгласие горецитирания договор от 29.01.2010 год. е прекратен. Твърди, че между АГКК и Община У. се сключва договор за сътрудничество №КД-3-105/ 01.10.2012 год., съгласно който на основание Приложение №1 към него е определено лицето от страна на Общината което ще изпълнява функциите по цитираното споразумение и това лице е Е.Щ.. Излага, че от датата на прекратяване на договора с АГКК, тя е продължила да изпълнява същите функции вече на основание втори граждански договор - този път на основание граждански договор №62 сключен с Община У. от 01.10.2012, след което е предоговорен с договор №47/ 01.10.2013 год. с краен срок на действие до 01.10.2014 год. Излага, че след изтичане на посочения краен срок, Е.Щ. е продължила да изпълнява функциите си по гражданския договор, съответно Община У. е продължила да изплаща брутното й възнаграждение /чистото й възнаграждение, след приспадане на необходимите удръжки е привеждала по банковата и сметка/ до 01.2018 год. включително. Сочи, че след тази дата и на основание проведен разговор между нея и заместник кмета на Общината М.Д. за индексиране и увеличаване на възнаграждението за изпълнение на гражданския договор, същото е увеличено на 300.00 лева и последното е видно от приложените справки за изплатени суми по чл.45 от ЗДДФЛ издадени от ответника за периода 02.2018 год. до 12.2018 год. включително, както и във връзка с издаденото удостоверение изх. № 521/ 06.02.2019 год. приложено към ИМ.

Твърди, че на 18.12.2018 год. при придвижване между бюрата в работното място - стаята представляваща изнесено работно място на агенциата по кадастър в самата Община У. /стая в Общината/, където тя е изпълнявала част от вменените й функции /а именно - регистриране на заявления за извършване на услуги на граждани касаещи кадастралната карта на общината, респективно предаване на заявителите/, същата се спъва в необезопасените кабели /свободно лежащи на теракотения под/ захранващи компютрите и мониторите, съответно и мрежовите кабели /кабели за интернет и прочие, свързващи всички работни места с интернет връзка/ и пада на дясната си страна на пода. Сочи, че свидетели на случващото се са били колежките й от общината Р.М., Г.Г. и случайно намиращият се в същата стая юрисконсулт на Община У. Д.П.. Твърди, че при опит да стане ищцата не е успяла и са й помогнали Г.Г. и П.П.-служителки в стаята. Изтъква, че е изпитвала болка в областта на десния крак и китката на дясната ръка. Сочи, че е извикан личния лекар д-р В. Е., който вика екип на спешна помощ, след което тя е откарана в спешна помощ в гр. Ловеч, където са направили преглед и снимки. Изтъква, че впоследствие болката е станала нетърпима, поради изстиване на мястото и по решение на съпруга й и сина й Н.М.Щ.е преместена с частна линейка в Плевен. Сочи, че  е установено при прегледа в спешната помощ в Ловеч счупване на дясната китка, лакътната кост на дясната ръка и шийката на дясната тазобедрена става, като през цялото време болката е била жестока и непоносима и са й давали болкоуспокояващи.

Твърди, че в МБАЛ Свети Пантелеймон-гр.Плевен след преглед и консулт с ортопед е взето решение за операция и смяна на тазобедрената става, което е извършено видно от Епикризата от 25.12.2018 год. на 19.12.2018 год. Сочи, че операцията е извършена с местна/локална/ упойка на долната част на тялото при смяната на тазобедрената става и пълна упойка.при операцията на дясната ръка, като двете операции са извършени една след друга. Излага че, видно от Епикризата посочена по-горе, тя е изпитвала жестоки болки в процеса на следоперативния период, които са се успокоявали единствено и само на включения и в терапията морфин /стр. 2 от Епикризата от 25.12.2018 год/, като тези силни болки и страдания са продължили и след изписването й от болницата и са продължили до края на м.февруари 2019 г. Сочи че свидетели на това й състояние са били съпруга й М.Н.Щ., както и семейството на сина й Н.М.Щ.при когото са отишли след изписването от МБАЛ Свети Пантелеймон-гр.Плевен.

Твърди, че видно от епикризата изх.№766/ 2019 год от МБАЛ Свети Пантелеймон от Отделение по физикална и рехабилиционна медицина е ,че към датата на изписване от отделението - 11.02.2019 год. отоците от счупването, съответно болките са били силни, като включително до настоящия момент - над 9 месеца след падането й, Е. изпитва затруднения при обличането си на дрехите, не може да движи изцяло дясната си ръка, а до определен ъгъл, както и при ставане и тръгване през първите 6-7 крачки усеща придърпване и болка в дясната си тазобедрена става, а след 20-30 минутно ходене започва по силна болка в областта на таза. Сочи, че качеството й на живот изцяло се е променило - преди падането на 18.12.2018 год всеки работен ден е била на работа - в продължение на 48 години. Сочи, че тя е работила единствено в общината, работила е всякаква селскостопанска работа /в личния си двор който се намира недалеч от местоживеенето й/, отглеждала е животни в двора си, редовно карала велосипед, ходела е на екскурзии, а след злополуката Е. постоянно е в дома си като за всичко разчита на съпруга си. Твърди, че не може да работи физическа работа, трудно слиза и се изкачва по стълбището защото живее на третия етаж в жилищен блок и свидетели на това й състояние са съпруга й, съседите й, приятели, децата й

Твърди, че на 18.10.2019 год, тя е освидетелствана пожизнено с експертно решение №1920/119/10.09.2019 год.. като инвалид от ТЕЛК с 50% инвалидност, като видно от въпросното решение като водещо основание, съответно водеща диагноза за определяне на тази инвалидност е наличието на импланти.

Изтъква, че извън горното за периода от злополуката до настоящя момент тя е дала над 4418.41 /четири хиляди четиристотин и осемнадесет /лева общо за закупуване на импланти, рехабилитация, лекарства и прочие медикаменти и помощни средства. Същите счита, че представляват претърпени имуществени вреди от въпросната злополука и са пряка и непосредствена последица от падането и и възстановяването й от същото. Сочи, че освен това ищцата е загубила и работоспособността си като видно от събраните по делото доказателства, преди злополуката същата е имала доходи преди злополуката, била е дейна и жизнена жена, подпомагала се е финансово с отглеждане на зеленчукови култури в личното си стопанство и животни, докато сега живота й се различава коренно. Тази загуба оценява на годишния и официален заработен доход за последната 2018 год. а именно посочената в служебнта бележка от 17.06.2019 год. издадена от Община У. сума от 3450 лева, които тя би получила ако си изпълняваше задълженията и през тази календарна година.

По сведение на ищцата, към настоящия момент и след въпросната злополука въпросните кабели за компютрите и свързването им в мрежа са подведени по безопасен за персонала път и са поставени в кабелни канали и всъщност това е единственото хубаво нещо произлязло от тази злополука - Община У. си е взела поука и е създала условия за труд в съответствие с действащите наредби. Във връзка с горното, моли съда на основание чл. 49 вр.чл.45 и чл. 51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да осъди ответната страна да й заплати сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания след падането, по време на престоя и в болниците, проведените операции, след оперативния период, периода и на възстановяване и към настоящия момент;

- 4418.41 /четири хиляди четиристотин и осемнадесет /лева общо за претърпени имуществени вреди;

- 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/лева за загубата на работоспособността й, съставляваща пропуснатата полза за 2019 год. която би реализирала, ако си изпълнява задълженията по гражданския договор;

- 400.00 /четиристотин/ лева съставляващи общата сума от пропуснатата полза, именно общата сума от мораторната лихва върху всяка от отделните суми по второ тире от петитума съставляващи имуществената вреда от датата на извършването на съответното плащане до датата на завеждане на ИМ в съда;

-законна лихва върху първата и втората посочена сума от датата на завеждане на ИМ в съда до датата на окончателното им изплащане.

- направените по делото разноски, включително направените разноски от адвокат за защита на една инстанция

При условията на евунтуалност моли съда на основание чл.50 вр. чл.45 и чл.51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да осъди ответната страна да й заплати:

-сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания след падането, по време на престоя и в болниците, проведените операции, след оперативния период, периода и на възстановяване и към настоящия момент;

- 4418.41 /четири хиляди четиристотин и осемнадесет /лева общо за претърпени имуществени вреди;

-3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/лева за загубата на работоспособността й, съставляваща пропуснатата полза за 2019 год. която би реализирала тя, ако си изпълнява задълженията по гражданския договор;

- 400.00 /четиристотин/ лева съставляващи общата сума от пропуснатата полза, именно общата сума от мораторната лихва върху всяка от отделните суми по второ тире от петитума съставляващи имуществената вреда от датата на извършването на съответното плащане до датата на завеждане на ИМ в съда;

-законна лихва върху първата и втората посочена сума от датата на завеждане на ИМ в съда до датата на окончателното им изплащане;

- направените по делото разноски, включително направените разноски от адвокат за защита на една инстанция.

Прави доказателствени искания и прилага писмени доказателства..

След оставяне на исковата молба без движение е постъпила уточняваща молба с вх.№8768/20.12.2019 г. от ищцата чрез адв. Р.К.К. *** качеството си на неин пълномощник., с която уточнява, че претендраните имуществени вреди посочени във второ тире на петитума в размер на 4418.41 лева представляват и съставляват общата сума /сбора/ от дадените средства от страна на Щ. за закупуване на медикаменти, болнични и извънболнични такси и такси за рехабилитация, средства за закупуване на импланти и помощни средства - съгласно приложените писмени доказателства /касови бонове, фактури, разписки за платени потребителски такси и прочие/ към ИМ и същите са пряка и непосредствена последица от спъването в посочените в ИМ кабели и падането й на работното й място. Твърди, че тези имуществени вреди не биха били претърпени от нея, ако на работното й място ги нямаше въпросните необезопасени кабели и тези обстоятелства са посочени изрично на страница 3 от исковата молба, втори абзац, първо и второ изречение от абзаца. Затова й са поискали в точка 4 от доказателствените ни искания да се остойности общата сума на тези плащания /тези имуществени вреди/.

Сочи, че пропуснатата полза съставлява заработката й /брутния й доход/ съгласно действащия граждански договор за 2018 год. съгласно приложената служебна бележка издадена от НАП на 17.06.2019 год., като тази сума е посочена в пета колона на таблицата на цитираната сл. бележка - в колоната доходи с код 306 и код 307. Уточнява, че сумата е получена като сбор от месечната й заработка по 300 лева на месец бруто за 11 месеца от 2018 год. и 1 месец /месец януари 2018 год./ - брутно възнаграждение от 150 лева. Твърди, че за всяка от тези суми има издадени служебни бележки помесечно /справки за изплатени суми по чл.45 от ЗДДФЛ/ от Община У.. Изтъква, че претенции за друг пропуснати ползи от нея няма, тъй като няма как да остойности отглежданите от нея зеленчуци и животни преди злополуката. Изтъква, че посочените обстоятелства са посочени във втори абзац на стр.З от ИМ изречение 3 и 4 . Във връзка с посоченото в тази точка на настоящата ми молба, във връзка с доказателствената тежест която нося, прави и следното допълнително доказателствено искане по т.4 от доказателствените  искания, а именно добавянето на още една задача за поисканата от нас CCE: след като се запознае с материалите по делото, включително издадените справки за изплатени суми през 2018 год. издадени от Община У. и служебна бележка от НАП и като се съобрази с действащото пред цялата 2019 год. законодателство да даде отговор на въпроса, какъв би бил реализирания реален и чист /след удръжки/ доход от страна на Щ., при действащ граждански договор за брутно въззнаграждение от 300 лева на месец за цялата 2019 год..

Уточнява, че общата сума от 400 лева представляваща обща мораторна лихва върху претенциите по второ тире на т.1 от петитума на ИМ се състои от сбора на отделните изчислени мораторни лихви върху всяко отделно плащане извършено от нея на съответната дата, която дата си личи от всеки приложен касов бон, съответно фактура, разписка или друг платежен документ приложен документ към ИМ. Сочи, че периода на всяка изчислена отделна лихваа е от датата на извършване на всяко от отделните плащания до датата на завеждане на ИМ в съда. С оглед на сложността на тази задача и с оглед на доказателствената тежест която носи, е поискала извършването на второ и трето тире от CCE по т.4 от доказателствените искания. Счита, че е отговорила в цялост на дадените указания като моли да се даде ход на делото съобразно ГПК.

В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба от ОБЩИНА У.-гр.У..пл.”'С."№ 1, представлявана от кмета С.Й.П..чрез пълномощник адв.С.Т.,***.офис 9, в която изразява становище по по допустимостта на исковете- същите са допустими; по основателносгга на исковете.вкл.евентуалните -същите са неоснователни, като моли да бъдат отхвърлени, и възражения по обстоятелствата в исковата молба и приложените доказателства.

Твърди, че в исковата молба като факт се посочва, че на 18.12.2018 г. ищцата, придвижвайки се между бюрата в стаята на Община У., в която е извършвала част дейността си към СГКК, се спъва в необезопасени кабели и пада на дясната си страна на пода и от това били произтекли сочените имуществени и неимуществени вреди за ищцата, както и последващи медицински интервенции.

Според ответника безспорното в случая е, че на сочената дата ищцата претърпява инцидент в помещение на Община У., а спорното е, че за претърпения инцидент отговорност следва да се търси от Община У.. Сочи, че кабелите, .в които се препъва г-жа Щ., от дълго време са разположени в обезопасено положение, което не е предизвиквало инциденти и никой до датата на процесния случай не е имал проблем с преминаването между бюрата,вкл. падане и нараняване. Твърди, че както се сочи в исковата молба, ищцата от дълги години работи в помещения на Община У., които са оборудвани и кабелирани, следователно тя добре е познавала работната обстановка и евентуалните затруднения, които би имала в нея, не е сигнализирала ръководството на Общината за препятствия при работата си относно придвижването си хвързано с намиращи се кабели на пода.

Сочи, че в исковата молба подробно се описват претърпените впоследствие болки и страдания, както и претърпени медицински интервенции, като ищцата оценява претърпяното като неимуществени вреди на стойност 30 000 лв., която сума, освен че не се дължи от Общината, но е и прекалено завишена с оглед евентуалната й справедливост.

Сочи, че се прилагат  многобройни медицински документи, които ще са предмет на евентуална СМЕ, претендират се и имуществени вреди /4418.41лв./,представляващи извършени плащания във връзка с проведеното лечение, които също счита, че не се дължат от Общината, тъй като не носи отговорност за претърпения инцидент по невнимание на ищцата. Сочи, че освен това към настоящия момент не е ясно дали всички тези медицински интервенции са се наложили единствено и само заради инцидента или и заради моментното здравословно състояние на ищцата.

Твърди, че търсената сума от 3450.00 лв. съставляваща пропусната полза за 2019 г., която се обосновава като нереализирана от ищцата, ако бе изпълнявала задълженията си по гражданския договор, е недължима, защото Община У. не е имала договорка г-жа Щ. да работи през 2019 г. .

Сочи, че сумата от 400.00 лв. посочена като обща мораторна лихва върху имуществените вреди и законна лихва върху неимуществени и имуществени вреди са недължими с оглед недължимостта на тези вреди.

Изтъква, че исканите съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза са допустими и относими и прави доказателствено искане.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.К., който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, моли да му бъдат присъдени разноските по делото и представя писмена защита, в която подробно аргументира поотделно всяка от исковите си претенции по основание и размер, като моли да бъдат уважени съобразно изменението на иска.

Община У. се представлява от адв.С.Т., която оспорва изцяло исковете, като моли да бъдат отхвърлени по основание и размер. Изразява становище, че ако някои от исковете бъде отхвърлен, то адвокатският хонорар да бъде намален поради прекомерност. Не претендира съдебно-деловодни разноски и представя писмена защита, в която подробно развива тезата, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото: Заверено за вярност копие от договор №КД-2-137 от 11.06.2009 год.,.Заверено за вярност копие от граждански договор №КД-2-15 от 29.01.2010 год,.Анекси към предния договор от 20.12.2010, от 19.07.2011 год., от 27.01.2012 год., от 27.04.2012 год. и от 29.09.2012 год,. Договор за сътрудничество от 01.10.2012 год. между АГКК и Община У. ведно с приложение №1 към него; б.Договор №62/ 01.10.2012 год. б.Договор №47/01.10.2013 год.,.Сметка за изплатени суми по чл.45 от ЗДДФЛ - 12 броя за всички месеци поотделно от 2018 год.,.Служебна бележка за доходи от 17.06.2019 год. Удостоверение изх № 521/ 06.02.2019 год. Епикриза от 25.12.2018 год. Епикриза №ИЗ 766/ 2019 год. Болнични листи 2 броя;.фактура от 28.05.2019 год. и касов бон към нея;.Фактура от 11.02.2019 год ведно с касов бон Фактура от 11.02.2019 год. ведно с касов бон- друга;.Фактура от 28.12.2018 год. ведно с касов бон;Фактура от 25.12.2018 год. ведно с касов бон, втора фактура от 25.12.2018 г. ведно с касов бон; Фактура за комплект тазобедрена ендопротеза доплащане от 25.12.2018 год.. Фактура за лекарства от 28.12.2018 год.; Фактура от 24.12.2018 год.;Три броя потребителски такси платени в МБАЛ Свети Пантелеймон Плевен; Три броя квитанции с еднакъв номер 7207 платени на 25.12.2018 год. и четири броя касови бонове за специализиран транспорт, лекарства и потребителски такси и подобрени битови условия,. Решение на ТЕЛК Ловеч за инвалидизация 1 брой; Заверено за вярност копие на здравен картон - лична амбулаторна карта, заключение на вещо лице Х.Д., заключение на вещо лице А.Й., разпореждане от ТП на НОИ-Ловеч, показанията на свидетелите Р.М., М.Ц., св.Г.Г. и Рени Гагова, удостоверение изх.№2561/2.06.20 г., от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

                    

 

 

 

От приложеното разпореждане №01019 на ТП на НОИ-Ловеч съдът установява, че Е.А.Щ. е пенсионер от 01.01.2012 година.

Представен по делото е договор за сътрудничество №КД-2-137 сключен между Община У. и АГКК-гр. София от 11.06.2009 год, въз основа на който се сключва граждански договор № КД-2-15 от 29.01.2010 год. с АГКК-София за изработка, а именно доставяне и размяна на документи между Община У. и СГКК-Ловеч, необходими във връзка с обслужването на гражданите, срещу заплащането на сумата по договора в размер на 240.00 лева на месец. Представен е и анекс от 20.12.2010 год, съгласно който посочения договор между Общината и АГКК-София е продължен до 28.01.2012 год..включително, а на основание нов анекс /от 19.07.2011 год./ между същите страни е договорено ново заплащане считано от 01.08.2011 год., като заплащането е определено на 150.00 лева. След тази дата на основание два броя анекси към този договор /от 27.01.2012 год.и от 27.04.2012 год. / срока на действие на гражданския договор е удължен до 01.05.2013 год., а впоследствие на основание анекс от 29.09.2012 год., считано от 01.10.2012 год. по взаимно съгласие договора от 29.01.2010 год. е прекратен. Предтавен по делото е договор за сътрудничество №КД-3-105/ 01.10.2012 год , сключен между АГКК и Община У., съгласно който на основание Приложение №1 към него е определено лицето от страна на Общината което ще изпълнява функциите по цитираното споразумение и това лице е Е.Щ.. Представен е и граждански договор №62 сключен с Община У. от 01.10.2012, след което е предоговорен с договор №47/ 01.10.2013 год. с краен срок на действие до 01.10.2014 год, съгласно който от датата на прекратяване на договора с АГКК, Щ. е продължила да изпълнява същите функции.   Представени са писмени доказателства от л.25 до л.39 от делото, че след изтичане на посочения краен срок, Е.Щ. е продължила да изпълнява функциите си по гражданския договор, съответно Община У. е продължила да изплаща брутното й възнаграждение /чистото й възнаграждение, след приспадане на необходимите удръжки е привеждала по банковата и сметка/ до 01.2018 год. включително. От издаденото удостоверение изх. № 521/ 06.02.2019 год  съдът установява, че ищцата е изплащано възнаграждението за изпълнение на гражданския договор, същото е увеличено на 300.00 лева и последното е видно от приложените справки за изплатени суми по чл.45 от ЗДДФЛ издадени от ответника за периода 02.2018 год. до 12.2018 год. включително.

  От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р.М. съдът установява, че тя е била очевидец на инцидента, който се е случил преди обяд в помещение на Община У., където е работила и тя. Подробно обяснява, че е имало граждани, които е следвало да бъдат обслужени и ищцата е копирала документ, който се е налагало да подаде на клиент. Подробно посочва, че тя е минала зад нея, за да му го подаде и се е спънала в кабелите, които са били два от монитора и един от принтера. Твърди, че кабелът не се е извадил, но Щ. е паднала на една страна и се е оплакала от силни болки. Свидетелката заявява, че се е случвало и друг път от това място да минават служителите, за да обслужат гражданите, като те са знаели, че там има кабели. Обяснява, че кабелите не са били залепени, а нормално спуснати покрай бюрото. Същото заявява и св.Г., която е била там по време на инцидента, а именно, че Щ. е паднала при подаване на документи на клиент. Заявява, че Щ. й е споделила, че се е спънала преди да падне. Твърди, че тя е паднала настрани и свидетелката ,заедно с друга тяхна колежка са й помогнали да стане, като са я поставили на един стол да седне. Твърди, че подът е теракот и самата причина за падане тя не е видяла, но е била свидетел, че са се обадили на лекар и нейна позната, тъй като тя се е оплаквала от болки в ръката и кракът.Св.Ц. твърди, че тя е била повикана да дойде, след като Щ. е паднала и е видяла, че същата е била вече на стола, като е споделила, че изпитва силни боллки в ръката и кракът. Сочи, че след това тя е била заведена в болница , като се е наложила да й сменят тазобедрената става и операция на ръката. Тази свидетелка твърди, че след инцидента тя вече не може да работи в градинката си, а когато ходи се изморява, като се налага да й помагат други хора и с покупките. Показанията на св.Гагова се съобразяват само доколкото тя е работила до м.септември 2014 г. в същото помещение, където е станал инцидента и относно фактите, че там е имало разположени свободно кабели.

От представеното удостоверение с изх.№2561/2.06.20 г. на Община-У. съдът установява, че административното обслужване в Община-У. се осъществява чрез Център за услуги и информация на гражданите, находящ се на партерния етаж в административната сграда на Община-У., като тя функционира от 2005 г. във вида, в който е и в момента, но за обособяването му като такъв няма намерени строителни книжа. Пояснява се, че при транформацията на помещението от канцелария в център за услуги и информация на гражданите е променена само мебелировката, като копирните машини, принтерите и компютрите са свързани от служителите на общината и не е имало ремонт на електрическата инсталация.

От представената медицинска документация по делото епикризи и болнични листи, както и от заключението на вещо лице А.Й. се установява, че при този инцидент, който се е случил на 18.12.2018 г. ищцата е получила травматично супване на дяната бедрена кост в областта на шийката на същата с последваща тотална смяна на ставата и травматично счупване на дясната лъчева кост на ръката на типично място също така с оперативно лечение-метална остеосинтеза. Установява се, че тя е прегледана в МБАЛ Свети Пантелеймон-гр.Плевен и след консулт с ортопед е взето решение за операция и смяна на тазобедрената става, което е извършено видно от Епикризата от 25.12.2018 год. на 19.12.2018 год. Има данни, че операцията е извършена с местна/локална/ упойка на долната част на тялото при смяната на тазобедрената става и пълна упойка.при операцията на дясната ръка, като двете операци са извършени една след друга. Поради това, че пациентката е е изпитвала болки в процеса на следоперативния период, в  терапията е включен и морфин /стр. 2 от Епикризата от 25.12.2018 год/.

Вещото лице Й. твърди, че това счупване на тазобедрената кост се дължи на падане върху дясната страна, а счупването на лъчевата кост на типично място най-често се дължи на падане и подпиране на ръката с отворена длан-рефлектно. Експертизата потвърждава, че установените и отразени в делото разходи са в причинно-следствена връзка с произшествието и оперативните намеси за възстановяване на ставите и същите са били необходими за по-бързото възстановяване на пострадалатата. Вещото лице твърди, че с оглед тежестта на счупванията и възрастта на пострадалата  се касае за затруднение движенията на десния крак и дясната ръка за около една година за крака и около 5-6 месеца за ръката. Експертът заявава, че в личния картон на ищцата не са отразени заболявания и лечение на други заболявания, като състоянието на пациента определя вида и броя на последващите физиотерапии и балнеолечения, които се извършват след шестия месец от оперативното лечение.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че при такова счупване не е възможно пълно възстановяване, като в подкрепа на това негово становище се явява и представеното по делото решение на ТЕЛК за група инвалидност 50%.

От приложеното по делото експертно решение №1920/10.09.2019 г. на МБАЛ-Ловеч съдът установява, че след преглед Щ. е освидетелствана с 50 % намаление на работоспособността поради наличие на ортопедични импланти на стави вследствие фрактура на шийката на десния фемор, състояние след алопластика и артериална хипертония ІІ степен, които травми е получила след падане през месец декември 2018 г..

                   Ищцата е представила писмени доказателства фактури придружени с фискални бонове, за сторените от нея разноски по повод лечението й. Назначена от съда е съдебно-счетоводна експертизеа, изготвена компетенто от вещо лице Х.Д.. От нейното заключение се установява, че сторените от ищцата разноски по повод провеждане на лечението й вследствие на злополуката са в размер на сумата 4 296,80 лв, а мораторната лихва върху тази сума възлиза на 386,08 лв. вещото лице е посочило също и, че реализираният от Щ. доход през 2019 г би бил в размер на 3 330 лв.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че Е.А.Щ. ***  обективно и субективно съединени искове искове с правно чл. 49 вр.чл.45 и чл. 51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и цена на иска след допуснато намаление на иссковите претенции по отношение на имуществените вреди както следва: - 30000 /тридесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди и 4296,80 лева общо за претърпени имуществени вреди; -3330 лева съставляваща пропуснатата полза за 2019 год,. която би реализирала ако си изпълнява задълженията по гражданския договор във връзка със загубата на работоспособността й;- 386 лева съставляващи общата сума от пропуснатата полза, именно общата сума от мораторната лихва върху всяка от отделните суми съставляващи имуществената вреда по вторя иск от датата на извършването на съответното плащане до датата на завеждане на ИМ в съда и законна лихва върху първата и втората посочена сума от датата на завеждане на ИМ в съда до датата на окончателното им изплащане.

Настоящата инстанция счита, че правната квалификация на исковете е чл.49 от ЗЗД,  тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите са настъпили вследствие допуснато нарушение от страна от неизвестно лице при прокарване на кабели, захранващи компютри и монитори в стая, представляваща изнесено работно място в Община-У.. Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. В случая ищцата следва да докаже наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД, а именно вреди, причинени на пострадалата ищца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, тези вреди да са причинени при и по повод на изпълнението й и причинна връзка между тях, а вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на 18.12.2018 г. по повод изпълнение на своите служебни задължения по сключен граждански договор в помещение, собственост на Община-У. ищцата Щ. се спъва в необезопасени кабели, намиращи се на теракотения под в работното помещение, вследствие на което тя претърпява травматични увреждания на десен крак и дясна ръка. От събраната информация по делото и най-вече от тази, получена от удостоверение изх.№2561/2.06.20 г. съдът установява, че действително процесното работно помещение се намира в сградата на Община-У. и, че копирните машини, принтерите и компютрите са били свързани в електрическата мрежа от служители на Община-У.. Категорично се установява от свидетелските показания, че тези кабели не са били обезопасени, след като не са поставени в кабелни канали. Следователно ищцата е осъществила пълно и главно доказаване на твърдените ото нея факти, а именно, че на нея е било възложено извършване на работа от страна на ответника, че тя при и по повод на нейното извършване е претърпяла вреди  и, че е налице причинна връзка между тях. В случая според съда вината също е налице, доколкото безспорно се установява, че процесните кабели, в които Щ. се спъва са били поставени от служители на Община-У. и не са били обезопасени посредством поставянето им в кабелни канали.

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата е предявила претенция за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 4296,80 лева общо за претърпени имуществени вреди- представляващи паричната равностойност на заплатените от нея суми за медицински консумативи за нуждите на лечението си и 3330 лева съставляваща пропуснатата полза за 2019 год,. която би реализирала ако си изпълнява задълженията по гражданския договор във връзка със загубата на работоспособността й; и неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. По отношение на имуществените вреди в размер на 4296,80 лв. се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че приложените по делото фактури с фискални бонове за използвани и заплатени лекарствени средства са във връзка с претърпяната от произшествието травма. Техният размер е изчислен и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, поради което и съдът приема, че са доказани, поради което този иск следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати сумата 4 296,80 лв. на ищцата, представляваща имуществени вреди представляващи паричната равностойност на заплатените от нея суми за медицински консумативи за нуждите на лечението си.

           Що се отнася до претенцията за заплащане на сумата от 3 330 лв, която представлява пропуснати ползи, то настоящата инстанция счита, че същата е неоснователна. Ищцата не е представила сключен договор с ответника за 2019 г., за да има правно основание да претендира пропуснати ползи за този период, поради и което този иск за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

            При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.

 

 

 

            При този изход на  

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             

 

 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА У., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. У., пл. С. №1, представлявана от С.Й.П. – кмет да заплати на Е.А.Щ., ЕГН: ***********, чрез адв. Р.К.К. от ВАК, със служебен адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. У., общ. У., ул. Н.О.3, вх.в, ЕТ.*, АП.*на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания след падането на 18.12.2018 г., по време на престоя й в болниците, проведените операции, след оперативния период, периода и на възстановяване и към настоящия момент ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

                ОСЪЖДА ОБЩИНА У., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. У., пл. С. №1, представлявана от С.Й.П. – кмет да заплати на Е.А.Щ., ЕГН: ***********, чрез адв. Р.К.К. от ВАК, със служебен адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. У., общ. У., ул. Н.О.3, вх.в, ЕТ.*, АП.*на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата сумата 4 296,80 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и шест лв и 80 стотинки/ имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на заплатените от нея суми за медицински консумативи за нуждите на лечението си вследствие на падането й на 18.12.2018 г. в помещение на Община-У., както и сумата 386,06 лв. /триста осемдесет и шест лв/ мораторна лихва върху тази сума, начиная от датата на забавата до датата на предявяване на иска-21.11.2019 г., а след тази дата законната лихва върху главницата от 4 296,80 лв. до окончателното й изплащане.

               ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Е.А.Щ., ЕГН: ***********, чрез адв. Р.К.К. от ВАК, със служебен адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. У., общ. У., ул. Н.О.3, вх.в, ЕТ.*, АП.*против и ОБЩИНА У., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. У., пл. С. №1, представлявана от С.Й.П. – кмет за заплащане на сумата 3330 лв. /три хиляди триста и тридесет лв./ на основание основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съставляваща пропуснатата полза за 2019 год,. която би реализирала ако си изпълнява задълженията по гражданския договор във връзка със загубата на работоспособността й вследствие на увреждането от падането на 18.12.2018 г..

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: