Решение по дело №432/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

           № 8

 

                                   гр. Пловдив,   08.01. 2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ  ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги  Чамбов в. търг. дело № 432 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

        Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т.И.Л. чрез назначения особен представител адв. Г.Д.Х. против решение № 62 от 27.05.2019 г. постановено по т.д. № 109 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Б.Д.С.К.“ ЕАД против Т.И.Л., че Т.И.Л. дължи на „Б.Д.С.К.“ ЕАД сумите, присъдени със заповед № 1540/24.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.г.д. № 2943/2017 г. по описа на Хасковския районен съд, а именно: 77027.62 лв. главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2017 г.; 8065.48 лв. договорна лихва за период от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г.; наказателна лихва 182.66 лв. за периода от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г.; 804 лв. заемни такси, разноски в размер на 1721.60 лв. за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., и с което Т.И.Л. е осъдена да заплати на „Б.Д.С.К.“ ЕАД разноски по делото в размер на 5509.60 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 1771.60 лева.

Във въззивна жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Затова искането е решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените обективно съединени установителни искове да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемият „Б.Д.С.К.“ ЕАД оспорва въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, мотивирано, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявени от „Б.Д.С.К.“ ЕАД против Т.И.Л. обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземанията на „Б.Д.С.К.“ ЕАД, по Договор за ипотечен кредит, сключен на 23.05.2007 г., както следва: 77027.62 лева - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2017 г.; 8065.48 лева - договорна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г.; 182.66 лева - наказателна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г. и 804 лева - заемни такси, за които вземания е издадена заповед №1540/24.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.д. № 2943 от 2017 г. по описа на Хасковския районен съд.

Безспорни са основните релевантни факти, на които се основават предявените искове: между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и Т.И.Л. -кредитополучател, е сключен Договор за ипотечен кредит от 23.05.2007 г. за предоставяне на кредит в размер на 115 000 лв. с цел покупка на недвижим имот и със срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Според първоначалния вариант на договора, е уговорена договорна лихва в размер на 1.50 % за първите 12 месеца и в размер на 8.69 % - за останалата част от периода на действие на договора. В последствие лихвата е променяна, като след последното изменение на договора, същата е възлизала на 10.69 % с възможност за намаление с един пункт – 9.96 %.

Безспорно е, че кредитът е бил напълно усвоен от ответника Т.Л. на 27.05.2007 г. Договорът е бил изменян с допълнителни споразумения, както следва: от 13.11.2009 г.; от 10.03.2010 г.; от 25.02.2014 г.; от 14.08.2014 г. С посочените споразумения са уговаряни конкретни гратисни периоди, с част от тях са променени лихвените проценти и са уговаряни нови погасителни планове. Безспорно е също и твърдяното от банката неизпълнение от страна на кредитополучателя Л. на задължението за погасяване на кредита за дванадесет месечни вноски дължими на 23-то число на съответния месец /според последното споразумение/ през периода от 23.11.2016 г. до 23.10.2017 г.

Няма спор, че позовавайки се на това неизпълнение, както и на уговорката в чл. 20.2 от Общите условия към допълнителното споразумение от 25.02.2014 г. за предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, банката - кредитор, след уведомяване на длъжника-кредитополучател, се е снабдила със заповед № 1540/24.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. г. д. № 2943 от 2017 г. по описа на Хасковския районен съд и изпълнителен лист за следните суми: 77027.62 лв. главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2017 г.; 8065.48 лв. договорна лихва за период от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г.; наказателна лихва 182.66 лв. за периода от 24.10.2016 г. до 21.11.2017 г.; 804 лв. заемни такси, разноски в размер на 1721.60 лв. за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Предвид възникналото облигационно правоотношение между страните по договор за ипотечен банков кредит, с оглед установеното продължително неизпълнение на задълженията по този договор от страна на ответницата и възникналото право на банката да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, Хасковският окръжен съд е уважил предявените искове по чл.422 ГПК за остатъка от дължимите по кредита суми, чийто размер е установен от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

В подкрепа на възражението против предявените искове, поддържано от особения представител на ответницата, се поддържа довод за нищожност на процесния договор поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се отстоява тезата, че при сключване на договора, кредитополучателят е бил въведен в заблуждение, тъй като при първоначално уговорен базисен лихвен процент от 3,69 %, след промоционалния период от 12 месеца, договорната лихва се е оказала 8.69%, а с допълнителните споразумения, лихвата и съответно погасителните вноски са продължавали да растат, в противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че наложените от банката лихвени проценти са значително по-високи за периода на действие на договора в сравнение с лихвите по ипотечни кредити на други банки в рамките на ЕС. От страна на жалбоподателя се поддържа и възражение за прекомерност на уговорения лихвен процент, както в основния договор, така и в допълнителните споразумения.

Възраженията са неоснователни.

Договорната лихва е цената на кредита, която се определя по взаимно съгласие на страните. В конкретния случай, и първоначално уговореният размер на договорната лихва, и последващите лихвени проценти, са индивидуално договаряни между страните, като в зависимост от конкретните уговорки, размерът на лихвите е били увеличаван или намаляван. В тази връзка е неоснователно твърдението, че кредитополучателят е въвеждан в заблуждение относно първоначалната договорна лихва, тъй като в договора изрично е посочено, че 3.96 % не е договорната лихва, а е базисен лихвен процент, който заедно с надбавка, определена съгласно „Условия за ползване на префернциален лихвен процент по жилищни кредити“, формира размера на лихвата /чл.7 от Договор за ипотечен кредит – л.11/. Самите договорни лихви са конкретно посочени в приложение № 1 към договора /л.13/, като измененията им са индивидуално договаряни с подписаните от страните допълнителни споразумения.

Според разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби и правни принципи или основни начала, съставляващи част от действащото право.

 В конкретния случай уговаряните от страните годишни лихвени проценти върху стойността на отпуснатия кредит, според приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, не се различават съществено и са в диапазона на лихвените проценти по ипотечни кредити, предлагани и от други банки в страната.

Предвид изложеното и с оглед липсата на ангажирани от ответната страна доказателства в подкрепа на тезата за прекомерност на уговорената лихва по процесния договор в сравнение с кредитните нива, прилагани към предлаганите от другите банки кредитни продукти, се налага изводът, че договорената лихва по кредита съответства на действащите към онзи период пазарни условия. Като се отчете и продължителния 30-годишен период за погасяване на кредита и произтичащият от това риск за страните, може да се изведе, че конкретно уговореният размер на възнаградителната лихва не нарушава принципа на справедливост, доколкото не обуславя значителна неравностойност на насрещните задължения по договора и предназначението на лихвата не излиза извън присъщата й възнаградителна функция.

 Ето защо крайният извод на Хасковския окръжен съд относно валидността на процесния договор за ипотечен кредит и допълнителните споразумения към него, е обоснован и законосъобразен. 

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

На назначения особеният представител на ответницата Т.И.Л. адв. Г.Д.Х. следва да се изплати адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото от него процесуалното представителство настоящото дело.

Неоснователно е поддържаното представителя на „Б.Д.С.К.“ ЕАД възражение за прекомерност на определеното от съда възнаграждение от 3088 лв., той като същото е съобразено с изискванията на Наредба № 1. за минимални размери на адвокатските възнаграждения.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                           Р      Е     Ш     И     :

        

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 27.05.2019 г. постановено по т.д. № 109 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г.Д.Х. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 3088 лева за осъществено процесуално представителство на ответника Т.И.Л. по в.търг. д. № 432 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: