№ 814
гр. Варна, 09.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №23633/12.10.2022г. на Е. К. Х., ЕГН
**********, от град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Р., БАК, срещу
определение №1417/21.09.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д.
№590/2022г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост на предявените в хипотезата на чл.422 ГПК искове предвид
просрочие на подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК.
Като твърди, че в случая липсва връчване на заповедта за изпълнение и като
акцентира на принципното положение, че правото на защита на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение възниква от датата, на която му е връчена заповедта,
пропускът за което не може да се санира с други действия, извършени от частния
съдебен изпълнител или от длъжника, поради което и знанието на последния за
образувано срещу него изпълнително дело е ирелевантно за преценката за спазване на
срока за подаване на възражение, жалбоподателят счита, че обжалваното
прекратително определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли за
неговата отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274,
ал.1, във вр. с чл.130 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е и надлежно
администрирана.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна – ищеца „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище град София, е подаден писмен отговор вх.
№25546/01.11.2022г., в който са обосновани подробно съображения за
неоснователност на частната жалба.
Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно
изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че по ч.гр.д. №848/2010г. по описа на ВРС,
1
21 състав, в полза на кредитор „Алфа банк“ АД, със седалище Република Гърция, град
Атина, действащ на територията на Република България чрез клона си „Алфа банк –
Клон българия“, ЕИК *********, срещу длъжници Е. К. П. ЕГН **********, и
„Юнивърс юнит“ ЕООД, ЕИК *********, по реда на чл.411, във вр. с чл.417, т.2 от
ГПК е била издадена заповед за изпълнение №430/25.01.2010г. за вземания,
произтичащи от договор за банков кредит №78-230/2008г., ведно със следващото се
обезщетение за забава и разноските за заповедното производство. На основание чл.418,
ал.1 и 2 от ГПК е било допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение
като на 09.02.2010г. е издаден и изпълнителен лист. Въз основа на същия е било
образувано изп. дело №20107110400214 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. №711 в КЧСИ.
В хода на това изпълнително производство на длъжника Е. К. П. (понастоящем с
променено фамилно име Х.) е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), част
от стандартното съдържание на която е посочването, че се изпращат и преписи от
заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и бланка за възражение. След три
посещения на адреса и неоткриване на адресата или друго лице от домашните му на
18.02.2010г. е било залепено уведомление, екземпляр от него е бил пуснат и в
пощенската кутия.
Като се има предвид момента на предприетите действия по връчване на
заповедта за изпълнение, приложими по отношение редовността на връчването, срока
за оспорване на заповедта чрез възражение и произтичащото от това задължение за
кредитора да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта
за изпълнение са разпоредбите на ГПК, ред., ДВ, бр.13 от 16 Февруари 2010г.
Видно от направената справка в НБД „Население“, адреса, на който е
осъществено връчването – град Варна, ул. „Странджа“ №8, вх. Г, ет.6, ап.59, е
единственият вписан като постоянен и настоящ адрес на длъжника към този момент
(промяна е вписана на 18.01.2011г.).
Съобразявайки приложимата редакция на чл.47, ал.1 ГПК обосновано следва да
се приема, че връчването е осъществено чрез залепване на уведомление на 04.03.2010г.
В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК (съгласно относимата към този момент
редакция), изтекъл на 18.03.2010г., длъжникът Е. К. П. не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
От приложените към исковата молба писмени документи от изп. дело
№20107110400214 се установява, че длъжникът е бил надлежно уведомяван за
извършваните изпълнителни действия по продажба на собствения му ипотекиран имот
(съобщенията са получавани лично на посочения по-горе адрес град Варна, ул.
„Странджа“ №8, вх. Г, ет.6, ап.59), в т.ч. на 10.05.2011г. за издаденото постановление
за възлагане. Представен е и протокол от ЧСИ от 20.10.2010г., удостоверяващ личното
явяване на длъжника Е. К. П. с изявление, че ще предложи план за погасяване на
остатъка от дълга, след осребряването на ипотекирания недвижим имот, до пълното
погасяване на задълженията. С молба от 04.08.2021г. чрез надлежно упълномощен
представител длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, т.8 ГПК, а в условие на евентуалност – по чл.433, т.5 ГПК поради
факта, че ипотекираният имот е бил продаден на публична продан, а длъжникът няма
друго секвестируемо имущество, което да послужи за изпълнение с цел погасяване на
дълга. Отказът на ЧСИ да стори това е бил обжалван пред съда, като с решение
№29/12.01.2022г. по в.гр.д. №3058/2021г. на Варненски окръжен съд е бил потвърден.
От ответника - жалбоподател Е. К. Х. нито се твърди, нито се установява, че е
2
провел успешно производство по чл.423 ГПК, в рамките на което от въззивния съд да е
прието по-късно подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. №848/2010г. на ВРС.
При тези фактически констатации обосновано следва да се приеме, че
издадената срещу длъжника Е. К. П. (понастоящем Х.) по ч.гр.д. №848/2010г. на ВРС
заповед за изпълнение на парично задължение №430/25.01.2010г. е влязла в законна
сила още на 19.03.2010 година. Влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява
стабилен съдебен акт и за кредитора не е налице правен интерес от предявяването на
специалния установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията по заповедта.
Ирелевантен в конкретния случай за преценката за недопустимост на
предявения иск е въпросът за редовността на осъщественото връчване на ПДИ на
04.03.2010г. чрез залепване на уведомление. Нередовността на това връчване може и
следва да се оспорва в производство по чл.423 от ГПК. Молбата до въззивния съд
следва да е подадена в едномесечен срок от момента, когато длъжникът е узнал за
издадената срещу него заповед за изпълнение. И тъй като в настоящия случай
надлежно се установява факта на узнаване от страна на самия длъжник Е. К. П. за
издадените срещу него по ч.гр.д. №848/2010г. на ВРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист още към 20.10.2014г. (предвид личното явяване на длъжника пред
ЧСИ с предложение за план за погасяване на дълга), то именно този момент следва да
се свърже с началото на едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване на
искане до въззивния съд да приеме по-късно подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение, като установи, че не е налице редовно връчване на ПДИ изх.
№02434/09.02.2010г. Нито в този срок (изтекъл в края на м. ноември 2010г.), нито в по-
късен момент (напр. считано от приключването на публичната продан на ипотекирания
имот или подаването на молба за прекратяване на изпълнителното производство)
длъжникът е упражнил предоставените му от процесуалния закон права на защита
срещу заповедта за изпълнение, поради което и същите са преклудирани.
С оглед горното и като се има предвид, че в случая изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане спрямо
длъжника Е. К. П. (понастоящем Х.) е стабилизирана, то обосновано следва да се
заключи, че предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК специален
установителен иск за установяване съществуването на вземанията по заповед за
изпълнение №430/25.01.2010г., издадена по ч.гр.д. №848/2010г. по описа на ВРС, 21
състав, не отговоря на изискванията за допустимост, поради което производството по
него следва да се прекрати.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по различни мотиви,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Ето
защо предявената от ответника Е. Х. частна жалба се преценява като неоснователна и
се оставя без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1417/21.09.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №590/2022г. по описа на ВОС, с което исковото производство е
прекратено поради недопустимост на предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с
3
чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск на кредитора „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, за установяване съществуването на вземанията му по заповед за
изпълнение на парично задължение №430/25.01.2010г., издадена по ч.гр.д.
№848/2010г. на Варненски районен съд, 21 състав, срещу длъжника Е. К. Х., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Република България, на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с частна жалба,
предявена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4