Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар В.П.
като
разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3276 по описа за 2015
г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от И.П.А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД , с които претендира осъждане на
ответника „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД да й заплати сумата от 46 001,92
лева, претендирана като обезщетение за претъпени имуществени вреди, в размер на
сумата на извършена банкова операция на 28.05.2012 г., при която е бил закрит
срочен депозит от 23.05.2012 г. и сумата е била изплатена, без знанието и
съгласието на ищцата. Претендира се мораторна лихва в размер на 16 544,67 лв.
от датата на извършване на неправомерните банкови операции до дата на завеждане
на исковата молба, като и законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата излага, че е била
клиент на ответната банка и имала открита банкова сметка ***а 50 000 лв. Сочи,
че в периода от 24.11.2011 г. до 28.05.2012 г. са извършвани множество банкови
операции, откриване и закриване на срочни депозити на нейно име и изплащане на
суми по тях, за които операции ищцата не е давала своето съгласие и не е
одобрявала същите. Твърди се, че неправомерните банкови операции са осъществени
от служител на ответника неправомерни банкови операции – изходящи кредитни
преводи от банкови сметки, открити на името на ищцата. Ищцата сочи, че не е
давала съгласието си и не е одобрявала сочените от нея банкови операции.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чрез юриск. Ц. И., в която се
излагат съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи
се, че ищцата лично е подписвала договорите за депозити, както и документите за
предсрочно прекратяване на депозитите. Твърди, се че сумата от 46 001,92 лв.
след прекратяването на депозита е постъпила по банковата сметка на ищцата, като
същата се е разпоредила със сумата посредством касово теглене на сума в размер
на 17 000 лв. на 28.05.2012 г. и прехвърляне на 30.05.2012 г. на сума в размер
на 29 000 лв. депозитна сметка на името на ищцата, съгласно договор за
откриване на срочен депозит.
Съдът след като се запозна предявените
искове, материално правните норми, регламентиращи процесните отношения,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е представена история на
банкова сметка ***.10.2008 г. до 09.04.2014 г.
Между страните е бил сключен договор за
срочен депозит на 24.11.2011 г., като сумата на депозита е възлизала на 50 000
лв., срокът му е бил 1 месец, като е било договорено автоматично подновяване.
Срочният депозит е бил прекратен на 27.12.2011 г., при което е била изплатена
сума в размер на 50 122,92 лв.
На 27.12.2011 г. е бил сключен договор за
срочен депозит с размер 50 022,92
лв. и срок на депозита 1 месец, също с уговорка за автоматично подновяване.
Същият е бил прекратен предсрочно на 05.03.2012 г., като е била изплатена сума
в размер 50 256,93 лв.
На 05.03.2012 г. е бил сключен договор за
срочен в размер на 112 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 09.04.2012
г., като е била изплатена сума в размер 112 213,74 лв.
На 09.04.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 112 063,74 лв., който е бил прекратен предсрочно на
02.05.2012 г. и е била изплатена сума в размер 112 085,22 лв.
На 03.05.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 87 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на
14.05.2012 г. и е била изплатена сума в размер 87 007,98 лв.
На 14.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен
депозит в размер на 64 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 15.05.2012
г. и е била изплатена сума в размер 64 000,53 лв.
На 15.05.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 54 000 лв. който е бил прекратен предсрочно на 19.05.2012
г. и е била изплатена сума в размер 54 001,80 лв.
На 19.05.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 50 003 лв. който е бил прекратен предсрочно на
23.05.2012 г. и е била изплатена сума в размер 50 004,67 лв.
На 23.05.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 46 000 лв. който е бил прекратен предсрочно на
28.05.2012 г. и е била изплатена сума в размер 46 001,92 лв.
С нареждане разписка е била теглена на каса
сума в размер на 17 000 лв. на 28.05.2012 г.
На 30.05.2012 г. е бил сключен договор за
срочен депозит в размер на 29 000 лв. който е бил прекратен предсрочно на 19.06.2012
г. и е била изплатена сума в размер 29 004,59 лв.
Представени са платежни нареждания за
тегления на каса на суми в размер на 3 000 лв., съответно от дати 19.06.2012
г., 20.06.2012 г., 21.06.2012 г., 25.06.2012 г., 26.06.2012 г., 02.07.2012 г.,
както и сума в размер на 8 025 лв. на 04.07.2012 г. и сума в размер на 200 лв.
на 28.11.2012 г.
По делото е прието заключение по съдебно-почеркова
експертиза, изготвено от вещото лице Е.А., което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено. Вещото лице е установило, че подписите,
положени за „клиент“ и „депонент“ в представените договори и платежни
документи, касаещи откриване и прекратяване на срочни депозити са изпълнени от И.П.
А..
По делото са
представени обяснения на лицата В.К.Д., Д. И. А. и С. Г. П., дадени в хода на
извършена полицейска проверка във връзка с тъжба на ищцата. Дадените обяснения
касаят съставянето на банкови документи и подписването им от ищцата на дати
03.07.2012 г. и 05.07.2012 г. Доколкото предмет на исковата претенция е
осъществено изплащане на средства от сметка на ищцата на 28.05.2012 г., посочените
документи не следва да бъдат ценени в настоящото производство.
В съдебно заседание
са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.К.Д..
Показанията на свидетеля пред съда, касаят обичайния ред на извършване на
банкови операции, както и теглене на сума на дата след датата, на която се
твърди извършването на неразрешени банкови операции.
По делото са събрани
данни за задграничните пътувания на ищцата И.А., които са предоставени от ОД на
МВР Варна, с изрично отбелязване, че от 01.07.2007 г. данните са непълни
доколкото проверки на ГКПП се извършва по метода „преценка на риска“, тъй като
гражданите на Европейския съюз и техните семейства имат гарантирано право да се
движат и пребивават свободно на територията на държавите – членки.
По делото са приети
също ваучер и хотелска резервация за периода от 18.05.2012 г. до 21.05.2012 г.
на името на В. Д. за 2 възрастни и 1 дете.
При тази фактическа установеност, съдът извежда
следните прави изводи:
Правоотношенията
между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС) и Наредба № 3/16.07.2009
г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са
разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата,
задълженията и отговорностите на страните по договора за разплащателна сметка,
в хипотезата на извършени от банката като доставчик на платежни услуги на
ищцата платец неразрешени платежни операции.
Предявеният
от ищцата иск се основава именно на твърденията й за неразрешени от нея
платежни операции, извършени от служител на ответната банка на 28.05.2012 г., изразяващи
се в закриване на срочен депозит от 23.05.2012 г. и изплащане на сумата по него,
без знанието и съгласието на ищцата.
Съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо,
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Налице е
специален фактически състав за ангажиране на безвиновна отговорност на банката
за осъществяване на неразрешена платежна операция.
Доказателствената
тежест за установяване надлежното извършване на платежната операция, нейното
точно регистриране, осчетоводяването, и липсата на други недостатъци, съгласно чл. 56, ал.1
от ЗПУПС, се носи от доставчика на платежната услуга.
В
настоящия случай е безспорно, че ответната банка е доставчик на платежни услуги
(чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗПУПС), а ищцата има качеството платец по смисъла на
параграф 1, т. 20 от ДР на закона, съгласно който "платец" е
физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда
изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна
сметка - физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. С оглед
твърдението на ищцата - платец, че не е разрешавала изпълнението на оспорените
платежни операции, в тежест на ответната банка доставчик на платежни услуги е
да установи обстоятелството, че процесните платежни операции са били разрешени.
В
производството ищцата претендира наличие на неразрешени платежни операции с твърдението,
че не посещавала банковия клон и не е давала съгласие за извършването на
операции.
Съгласно
чл. 51,
ал. 1, изр. 1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й. Тя би била неразрешена по смисъла
на закона, ако платецът не е дал съгласието си за нея (изр. 2). Легално
определение на "платежна операция" е дадено в § 1, т. 17 от
ДР на ЗПУПС - това е действие, предприето от платеца или от получателя по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от основното
правоотношение между платеца и получателя. Анализът на цитираните норми води до
извода, че определянето на една платежна операция като разрешена или
неразрешена е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на
лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на
платежни операции по тази сметка. Предмет на доказване в настоящия спор е дали
ищцата е дала съгласието си за сключването на договор за срочен депозит на
23.05.2012 г., както и за изпълнението на платежни операции по разпореждане с
този депозит на 28.05.2012 г., обективирани в съответните платежни документи от
същата дата.
Основните
доводи на ищцата са, че същата не е посещавала банков клон, че е отсъствала от
страна, че не е подписвала никакви платежни нареждания, както и че не е
упълномощавала друго лице за извършването на тези операции.
От съвкупния анализ на събраните релевантни
доказателства, съдът приема за установено, че между страните на 23.05.2012 г. е бил
сключен договор за срочен депозит на граждани, по силата на който банката е
приела да открие срочен депозит на името на депонента за сума от 46 000 лв.,
със срок на депозита 1 месеца, начална дата 23.05.2012 г., дата на падеж
23.06.2012 г., годишен лихвен процент 2,00 %, с уговорка за автоматично
подновяване на падежа и капитализация на лихвата.
От представените платежни документи, касаещи
откриването на срочен депозит на 23.05.2012 г. и предсрочното му прекратяване
на 28.05.2012 г., както и теглене на сума в брой на 28.05.2012 г. е видно, че
същите са подписани от служител на ответната банка и от ищцата. Автентичността
на подписът на ищцата, положен за „клиент“, е установена по категоричен начин
от вещото лице А..
Същите платежни документи удостоверяват, че
ищцата е внесла по банковата си сметка на 23.05.2012 г. сумата на депозита в
размер на 46 000 лв., а на 28.05.2012 г. на същата е била изплатена сумата на
предсрочно прекратения депозит в размер на 46 001,92 лв.
Установено е също, че ищцата се е разпоредила
с депозита, като на 28.05.2012 г. е изтеглила в брой сумата от 17 000 лв., за
която операция е задължила сметката си и с банкова такса в размер на 28 лв., а
на 30.05.2012 г. е сключила договор за срочен депозит в размер на 29 000 лв.,
която сума е депозирала в банката със съответния платежен документ, подписан от
нея.
Несъстоятелни са твърденията на ищцата, че на
посочените дати същата не е била в страната. От представените писмени
доказателства се установява, че И.А. е напуснала Република България през ГКПП
Аерогара София на 18.05.2012 г., като няма данни на която дата е било
завръщането й в страна и какъв е бил престоят й в чужбина. Представената
хотелска резервация за хотел в Париж на името на В. Д. не съставлява годно
доказателствено средство, удостоверяващо отсъствие от Република България на И.А..
Дори да се приеме, че е реализиран резервирания престой за В. Д., И.А. и В. Д.,
настаняването е било на 18.05.2012 г., а напускането на хотела на 21.05.2012
г., като за този период би могло да се приеме, че ищцата не е била в страната.
Тези дати за ирелевантни за настоящия спор, касаещ сключване на договор за
срочен депозит на 23.05.2012 г. и прекратяването му на 28.02.2012 г.
Изложеното
налага несъмнения извод, че ищцата лично е подавала платежните документи и
лично се е подписвала върху тях, следователно е налице нареждане от платеца,
съгласно чл.
51, ал. 1, изр. 1 от ЗПУПС и извършените от банката платежни операции са
разрешени. В случая от страна на ответната банка-доставчик на платежни услуги
не е нарушен принципът, визиран в чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/16.07.2009 г.,
според който плащане от платежни сметки се извършва само по нареждане или с
предварително съгласие на титуляра, поради което и няма задължение да възстанови
на ищцата претендираната с исковата молба сума.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че
оспорените от ищцата платежни операции са неразрешени, е налице още един
самостоятелен и достатъчен аргумент за освобождаване на банката от отговорност
за възстановяване на претендираната сума, а именно изтичане на преклузивния
срок по чл.
55, ал. 1 от ЗПУПС, в който ищцата, в качеството й на ползвател на платежни
услуги, е могла да уведоми банката-доставчик за неразрешените платежни
операции. Законовата разпоредба е намерила отражение и в раздел XIV, т. 3 от Общите условия на банката за
платежни сметки и платежни услуги за индивидуални клиенти.
По
тези съображения, съдът приема, че не е установено извършване на неразрешени
платежни операции със средствата от банковата сметка на ищцата, които да са
основание за ангажиране на отговорността на банката по реда на чл. 57, ал. 1 от
ЗПУПС. Гореизложеното обуславя неоснователност на предявени иск, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, като
такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от датата на неразрешените
операции до датата на завеждане на исковата молба.
Ответната страна, с отговора на исковата молба,
е заявила претенция за присъждане на разноски в производството за процесуално
представителство от юрисконсулт. Съобразно изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК на същата следва да се присъдят такива в размер на
2406,40 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 92, искове с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД: за осъждане на ответника да заплати сумата от 46 001,92 лева, представляваща
обезщетение за претъпени имуществени вреди, причинени в резултат на извършени
банкови операции от служител на ответника на 28.05.2012 г., изразяващи се в
закриване на срочен депозит от 23.05.2012 г. и изплащане на сума в размер на 46
001,92 лв., без знанието и съгласието на ищцата, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане; за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 16 544,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от датата на извършване на неправомерните
банкови операции до дата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА И.П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 92 сума в размер на 2406,40 лв. (две хиляди четиристотин и шест
лева и 40 ст.), представляващи разноски в производството пред ВОС, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: